Предопределености? Я пак? (инсулт, инфаркт, диабет и рак… по наш избор?)

– експериментален поглед върху храненето
– влияе ли (или не) нервното напрежение
– за храненето, пушенето и наркотиците
– „кафявата“ енергия на ежедневието
– как да отмиваме нервното напрежение
– от кого зависи да сме здрави

   ВЪПРОС: „Емо, мисля си, че повечето болести не са защото човек не живее здравословно, а са въпрос на предопределеност. Дали е така?“

   ОТГОВОР:
   „А дали е така, кой ще ми каже?“ – пееше преди време Васил Найденов.

   Само, дето днес няма да се занимаваме с гадаене.

   ПРЕДИ няколко години френски екип публикува данни от едномесечен експеримент с подбрани доброволци.

   Две седмици и половина хората се хранят с огромно завишение на солта и бялата захар (8-10 пъти над обичайно приетото) в хранителния порцион (при абсолютен медицински контрол), а в следващите две и половина седмици – с минимално, почти липсващо количество.

   През цялото време подопитните са в специално пригоден лагер сред природата, спортуват, плуват, извършват ежедневни походи.

   Но, физиологичните показатели са смазващи.

   През първите две и половина седмици:
   – натрупването на холестерол
   – покачването на кръвната захар
   – повишаването на кръвното налягане
   – отделянето на калций, албумин и пр. от бъбреците
   – сърцебиенето, главоболието
   – кожни и подкожни мастни промени
   – индивидуалното усещане за напрежение и треперене

   … и още десетки телесни симптоми…

   Говорят за недвусмислено, абсолютно стопроцентово (100%) влизане в състояния, които (ако хранителният режим не бъде променен), в кратко време ще доведат до познатите ни инфаркт, инсулт, диабет, парализи, тежки бъбречни усложнения и психически неврози.

   Резултатите от вторите две седмици и половина (при почти липсаща сол и захар) информират, че организмът на участниците масово започва да възвръща нормалните здравни показатели, но…

   Но?

   Но истинското възстановяване настъпвало едва след месец-месец и половина, т.е. за два-три пъти по-дълъг период, отколкото е било необходимо да влезе в болестен цикъл.

   В НЯКОЯ от предходните публикации бях разказал, че подобен (много по-мащабен) експеримент (дори серия от експериментални наблюдения) бяха извършвани под шапката на някогашната, могъща, работеща, отлично финансирана и уважавана БАН.

   Разбира се, говорим за БАН отпреди 1989, когато науката, медицината, образованието, историята, достойнството на държавата и народа бяха на висоти, които ни караха да се гордеем, че сме българи в страната България.

   РЕЗУЛТАТИТЕ-1 от нашите (родни) и чуждестранни медицински експерименти, показват, че:

   1) В пред-болестен режим се влиза лесно и бързо.

   2) Генетичните предразположения оказват влияние само, ако начинът на живот е съкрушително нездравословен, т.е. при равномерен и природосъобразен начин на живот „кофти“ генетичността си кротува и е много по-малко вероятно (едва 3-5% срещу 95-98% в обратния случай) да се прояви.

   РЕЗУЛТАТИТЕ-2 (относно онова измислено нещо – стреса)
   Интересни са заключенията на медицинските екипи – наши и чужди.

   Накратко:
   Притесненията, съмненията, провокираната отвън тревожност (които днес именуваме „стрес“) влияят отчетливо, но (внимание!) краткотрайно и крайно недостатъчно, за да предизвикат сериозни заболявания, ако:

   1. Ако храненето е леко, спокойно, без преяждане и с минимални количества сол и захар.

   2. Ако тялото е спокойно от физиологична гледна точка: няма вътрешни омазнявания, запушвания и задържане на течности, ако липсват стомашно-чревни спазми и повишена pН и т.н.

   3. Ако тялото редовно бива натоварвано със спорт, дихателни практики, походи на чист въздух и достатъчна почивка за възстановяване.

   (тези първи три точки 1), 2) и 3) са водещи на 80-90%)

   4. Ако са налице нормални взаимоотношения с близките хора и ежедневното човешко обкръжение.

   С други думи, болестното влияние на всички външни психологически интервенции (атакуващи ни вълни) се разбива в бронята на здравото (отвътре и отвън) тяло, а също така, ако имаме…

   Спокойствието на Здравото Семейство и топлотата на нормалното човешко и общочовешко общуване.

   ЛЮБОПИТНОТО в тези изследвания е, че са проследени последствията от две и половина седмичен завишен прием на сол и захар, като не е променяно количеството на мазнините и въглехидратите.

   Т.е?

   Т.е, ако в тези изследвания бяха завишени драстично и мазнините (особено животинските) и въглехидратите, резултатите биха били ужасяващи и, приятели, другари и другарки:

   Говорим само за две седмици и половина.

   Отговорете си сами, какво се случва в тялото на всеки (абсолютно на всеки, вкл. и на децата – вашите деца!!!) при редовен прием на:

   – кока кола, захарни сокчета, сладоледи, шейкове
   – хамбургери, пици, сладкиши, пакетирани храни
   – осолени ядки, осолени пушени меса
   – пържени и мазни храни
   – тестени (баници, тутманици, щрудели, милинки и пр.)

   … и още, и още.

   Въобще не отварям дума за:

   – ненормалното (постоянно) ежедневно смесване на десетки различни, крайно несъвместими храни (примерно: аперитив, салата, таратор, хляб, месно блюдо, пържени картофи, бира, десерт, кафе, сирене и, олеле, плодове)

   – за огромното количество храна, което се поема на едно сядане (виж горния пример)

   – за пиенето на течности (предимно захарно-алкохолни) по време на хранене, което веднага (буквално на мига) унищожава бактериалната флора, подува стомаха и червата и директно (без преувеличение) ни препраща в бъдещи кистозни, хормонални, застойни и ракови болестни състояния.

   НЕ ОТВАРЯМ ДУМА за пушенето, при което раково образуващите субстанции се натрупват постепенно и предизвикват патологични промени във всички тъкани на тялото.

   Не отварям дума и за повсеместната употреба на леки и тежки наркотици, чиито последствия са в пъти по-опасни от тия на алкохола и цигарите.

   Статистиката показва, че днес наркотиците присъстват около (и във) всяко българско училище и във всеки шести-седми български дом – или при децата, или при родителите или и в двата случая.

   Но заключението на специалистите е: основна предпоставка за тютюнопушене и употреба на наркотици при децата са…

   Именно.
   Родителите.

   КАФЯВАТА ЕНЕРГИЯ НА НЕРВНОТО НАПРЕЖЕНИЕ:

   Когато се приберем вечер, можем да бъдем оприличени на човек, паднал в яма с лепкава, кафява слуз, която ни обвива целите.

  Тази „кафявост“ е отработената психическа енергия от напрежението, притесненията, от чуждите агресивни, лоши влияния, от несбъднати очаквания, разочарования, от скритите страхове и наслагващата се безнадеждност.

   Влезем ли у дома, всичко, до което се докоснем, получава своята кофти порция кафява слуз. Най-голямо е въздействието върху близките и децата.

   Разбира се, част от болната кафява слуз си отива, когато захвърлим външните дрехи, когато се изкъпем и облечем чисто, домашно облекло.

   Но, огромна част от напрежението, забавеността, страха и притесненията остават дълбоко в тъканите на тялото, като объркват физиологичните процеси, нарушават синхрона между отделните системи и (с течение на времето) създават очевидни предпоставки за появата на тежки болестни състояния.


ДА ИЗЦЕДИМ ТЯЛОТО КАТО ПРАНЕ:

   Тежката и болестна кафява енергия си отива от нас, ако подходим към себе си, като към мокра, изпрана дреха, която трябва да бъде ,усукана, изцедена и окачена да съхне на слънце

   Усукването и изцеждането се извършват по най-простия начин: когато отидем в залата (на стадиона, в басейна) и проведем една здрава тренировка с обилно изпотяване.

   Тялото е като гъба: то изхвърля лошото/ненужното и, макар да е привидно уморено, след тренировката е изпълнено с нова, свежа, чиста, светла и добра енергия.

   Новата, чиста и светла енергия избутва старата (кафявата), разпръсва я в пространството и заема мястото и: казано точно „клин, клин избива“.

   Този кръговрат на енергията е необходим (в по-малка или по-голяма степен) всеки ден – сутрин (с гимнастиката и закалителните процедури) и вечер (с тренировката или гимнастиката).

   РАБОТНО: За тези, които имат необходимост от програмиране на:

   – хранителния режим (продукти, комбинации, количества, кратност)
   – тренировъчно-двигателния режим (гимнастика, тренировки, структуриране)

   Във връзка с профилактика на болести, намаляване на теглото (или покачване и контрол), постигане на мускулна кондиция и релеф:
Контакт с мен – на ФБ-съобщения или по телефона.

   КОФТИ СТАТИСТИКА:
   Знаете ли, какво е съотношението между трениращите и нетрениращите деца в българските училища?

   Днес, от двайсет и пет деца в клас, броят на трениращите някакъв спорт е (средно) между 0 (нула) и 2-3.

   До 2005 бройката на трениращите клонеше към 8-9, а имаше класове, където прехвърляше десет.

   През 80-те години на миналия век от 35 деца (класовете бяха големи), сериозно трениращите (в училищни или градски спортни секции) надхвърляше петнайсет-осемнайсет.

   И ВЪПРОСЪТ, който не се нуждае от отговор:

   „Кой, всъщност, предопределя текущото и бъдещото ни здравно състояние?“

   Да бъда точен:

   1) До дванайсет-петнайсетгодишна възраст здравното ни състояние зависи от механизма на функциониране и Начина на Живот в Семейството (НЖС) – дали родителите (и двамата, с превес на бащата) имат лично отношение към отговорността да възпитаваш дете, към разумното хранене, спорта, здравето, движението и природата.

   2) След двайсетгодишна възраст здравето ни зависи от нас:
– от личната ни естетическа култура
– от възпитанието, което сме получили в семейството
– от качеството и степента на личното ни образование
– от познанията за храненето и спорта
– от енергията в нас, която ни подтиква да експериментираме
– от идеите ни за бъдещето
– от личното ни отношение към природата
– от вярата и разбирането ни за Живота, Космоса и Вселената

   ОСТАВЕТЕ мрънкащите готованци, на които все някой друг им е виновен и вижте колко много (почти всичко) зависи от нас – да сме здрави и можещи.

   Ама международното положение…
   Ама положението в страната…
   Ама управляващите…

   Ама… световната конспирация…

   Е, ако седим и кършим ръце (и пием, и пушим, и преяждаме, и тлъстеем, и се разболяваме…), какво – ще помогнем ли?

   Ще помогнем ли с тътрене и празен волски поглед по ужасяващия фашизоиден лабиринт на българската Здравната каса?

   Ще решим ли проблемите?
   Ще направим ли децата си по-здрави?
   Ще станем ли единни?
   Ще изчистим ли Родината от предателите?

   Ще се погрижим ли за педофилите, агресивните извратеняци, истнабулските конвенционери, „отворените“ общественици, високопоставените колачи на прасета и всякаква агресивно-печалбарска двулична паплач, която се е размножила из земята ни, дето е колкото „една човешка длан“?

   Всичко, което изисква нашето присъствие, нашите умения, нашата компетентност, нашата сила и нашите непоколебими действия…

   Да?

   Налага обстоятелството да сме здрави.
   Нищо по-малко.

   В КРАЯ:
   Именно: нищо по-малко.


**Забележка: за контакт с мен натиснете по-долния бутон и използвайте формата

Вашият коментар