ВЪПРОС №1: “Емо, мисля, че гриповете и настинките се дължат най-много на мръсния въздух. Какво ще кажеш?”
ВЪПРОС №2: “… и колкото и да се старая да се храня здравословно, пак правя настинки, кашлица и температура, което очевидно идва от мръсния въздух.”
ВЪПРОС №3: “Градът (Варна) е страшно замърсен с тия разкопани улици и вече за трети път имам рецидив на бронхит. Докато е така, за какво здраве говорим, Емо?”
ВЪПРОС №4: “Мъжът ми от години има задух и наднормено тегло, а наскоро преживя инфаркт. Лекарите казаха, че може би се дължи и на огромната запрашеност на въздуха.”
ОТГОВОР:
Е, ако взема за отправна точка въпрос №3, аз също живея във Варна.
Хората от нашия клуб и те.
По груба сметка, говорим за седемдесет-осемдесет души клубни членове, близки, приятели.
Никой (тази зима, пък и предишните) не хвана грип.
Никой не вдигна температура.
Никой не направи т.нар. настинка.
Училището, в което работя, е на двайсетина метра от едно от най-натоварените кръстовища и препълнени улици с прахоляк, по които се точат неспирни колони от автомобили.
По цял ден съм на двора с децата.
Може би, специално ние, дишаме някакъв друг въздух?
Навярно ходим със скафандри по улиците?
Или прехвърчаме с хеликоптери от точка А до точка Б?
И прочие глупости.
КОРЕМНИ ОТКРОВЕНИЯ ЗА ИМУНИТЕТА
Знаете ли, приятели, къде се създават (раждат) огромна част от имунните клетки?
Тези, които се бият с интервентите, които гълтаме.
Тези, които обезвреждат отровите, дето ги вдишваме.
Тези които завличат интервентите в “дълбоки води” и ги унищожават.
Тези, които не допускат грипа до нас.
Тия, които трябва да са на линия двадесет и четири часа в денонощието.
Т.е. всяка минута, всяка секунда, всеки миг.
Тези безмилостни, добри, никога неспящи бойци се раждат в гънките на червата.
Но…
Когато се храним със захарни изделия, измира сума чревна флора, а имунните клетки се раждат слаби и трудно подвижни.
Когато натоварим и натоварваме стомаха и червата с невъобразими комбинации от мъртви храни и течности, имунните клетки са омаломощени предварително.
Все едно да викнем Майк Тайсън (в най-добрата му форма), да го заключим с белезници и да дадем на десет души да го смелят с бухалките, а след това…
Какво?
След това да го хвърлим на ринга и да очакваме, че ще спечели.
Или да закачим за крака на Майкъл Фелпс двайсеткилограмова пудовка и да го хвърлим в басейна.
Или да вържем Ивет Лалова за стартовото блокче и да я накараме да спринтира.
Глупости, казвате.
Съгласен съм, защото точно това правят над 90% от хората с имунитета си – глупости, а после очакват той да справи с хремата, с грипа и пневмониите.
ЧУВАЛИ ЛИ СТЕ ЗА ХРАНИТЕЛНАТА ЛЕВКОЦИТОЗА?
Това е моментно състояние (което, обаче, може да продължи час и повече) на изключително повишено количество левкоцити (бели кръвни телца) в кръвта след хранене.
“Бяла кръв” – така я знаят хората през вековете.
“През вековете” е точният израз, защото “бялата кръв” е описана още в индийските йога-текстове отпреди новата ера.
В нашите пред-пред-богомилски текстове – също.
Количеството левкоцити при хранителната левкоцитоза е такова, че ако не знаем, че става въпрос за кратък времеви период, бихме помислили, че човекът е болен от левкемия.
Има хора с медицинско образование, които и до сега твърдят, че подобно състояние е обичайно явление, но…
Но?
Но не е обичайно явление.
Хранителна левкоцитоза се наблюдава след употреба на абсолютно всички термично обработени храни (особено пържените), а когато в едно хранене има смесване на две или повече такива, броят на левкоцитите направо удря тавана.
Прости примери: хляб и месо; пържени картофи и месо; баница; торта и т.н.
Също: вафли, чипс, сладкарски изделия, бързи храни, подсладени газирани напитки.
ЗАЩО ВЪЗНИКВА ХРАНИТЕЛНАТА ЛЕВКОЦИТОЗА?
Защото всяка термично обработена (гнила, стара, развалена, престояла) храна бива таксувана от организма като опасност, като чуждо тяло, а чуждото тяло е враг, който трябва да бъде обграден, убит и изхвърлен.
Опитайте да си представите вътрефизиологичните мащаби на подобен (военен) процес, огромната работа по обезвреждането, транспортирането на убитите нашественици и ненормално трудоемката дейност по изхвърлянето им извън тялото.
Сега чудно ли ви е, че след всяко стандартно (предястие, първо, второ, трето, кафе, коняк, сирене) сядане на масата, на човек му се доспива и се чувства отпуснат и неработоспособен?
Искаме да дадем на тялото енергия, а няколко пъти на ден вършим точно обратното: въвличаме го в огромна военна, енергоизсмукваща дейност, която периодично го вкарва в болестна спирала – подути лимфни възли, гърлобол, хрема, белодробни проблеми, температура (само си задайте въпрос: кога тялото вдига температура?) и прочие безобидни, текущи “леки” разболявания, докато…
…докато в един (абсолютно не-хубав) ден се окаже, че резултатите от изследванията са показали…
Какво?
… са показали много, много, много кофти… … …
Многоточие.
САМО ХРАНИТЕЛНА ЛЕВКОЦИТОЗА? Я ПАК?
Не се заблуждавайте: огромната по количество и кратност хранителна левкоцитоза е основната причина за:
– сгъстяване на лимфната течност
– запушване и подуване на лимфните възли
– възникването (в близко бъдеще) на температура, храчки, хрипове, синузитни рецидиви
– възникване на благоприятна среда за външни болестотворни интервенти – прим. грипни вируси
– общо подкиселяване на организма (нарушаване на алкално-киселинния баланс) и оттук – вътрешни инфекции и възпаления, водещи до: гастрит, язва, апандисит, колит, ревматични болестни промени, артрити и пр.
– невъобразим брой вътрешни микровъзпаления, водещи до повишен холестерол, високо кръвно, инфаркт, инсулт, бъбречни утайки (пясък, камъни), глаукома, хормонални проблеми и оттук – автоимунни заболявания.
И още, и още.
Само хранителна левкоцитоза?
Я пак?
КОГА НЕ ПРАВИМ ХРАНИТЕЛНА ЛЕВКОЦИТОЗА или, ако възникне, е в приемливи размери?
1. Когато ядем пресни, сурови плодове на празен стомах.
2. Когато пием две чаши топла вода двайсет минути преди сядане на масата – за прочистване, измиване и подготвяне на стомаха и червата.
3. Когато половин час преди да седнем да се храним, изпием две чаши топла вода и изядем един суров плод. Без това (точка 3) условие бавно но сигурно тръгваме по пътя на киселините, подуването, рефлукса, стомашно-чревни болки, недобро смилане, газове и т.н.
4. Когато количеството на едно хранене е малко – правилото за двете шепи.
5. Когато към храненето прибавим една добра по количество сурова зеленчукова салата.
6. Когато храненето се състои само от едно блюдо (без тежки смесвания) плюс зеленчукова салата.
7. Когато не пием никакви течности по време на хранене.
8. Когато не ядем десерт.
9. Когато сдъвчем храната до такава степен, че да я пием. Недобре сдъвканата храна се таксува от имунната система като чуждо тяло и враг.
10. Когато сядаме на масата (наистина) гладни.
11. Когато сядаме на масата наистина гладни, след тежък физически труд, след дълъг и натоварен поход в планината. Имунните клетки буквално се възраждат от дълбокото и интензивно дишане на чист въздух.
Точките са поне осем пъти повече, но като градивно начало единайсетте са достатъчни.
ЧОВЕШКОТО ТЯЛО има огромни възможности за регенерация и възстановяване на вътрешния баланс.
Единственото условие, е (вече разбрахте) да не съсипваме насила (чрез лошо хранене и неправилен начин на живот) имунната система.
Факт е, че ако нашите вътрешни бойци са здрави, външните негативни интервенти (вируси, прахови частици и т.н.) биват неутрализирани и изведени своевременно извън тялото.
Достатъчни са два-три месеца за да влезем в такъв режим на вътрешно функциониране.
Започнем ли:
– да се храним съобразено,
– да изграждаме хигиенна култура на пред-храненето
– да спортуваме,
– да сме редовно сред природата,
– да разширяваме светогледа си,
– да развиваме готовността си за промяна,
– да се обърнем към природата и космоса
… тялото ни се отплаща с:
– липса на неразположения,
– липса на повишена температура,
– не изпада в състояния на настинки, грип, коремни инфекции,
– не реагира с бронхити или болестни слузни секрети.
– бързо възстановяване и е изпълнено с енергия
Има ли някой, да не желае това?
Няма?
Но колко от вас го искат наистина?
За близките?
За децата си?
Имам предвид наистина.
Не наужким.
“ГЛЕДАЙ В КОРЕНА” – един съвет-сентенция, погрешно приписван на Рене Декарт, а всъщност принадлежащ на “липсващата” личност Козма Прудков.
“Липсващият” Козма Прудков е колективен псевдоним на братята Алексей, Владимир и Александър Жемчужникови и братовчед им – поетът Алексей Константинович Толстой.
Радостно и оптимистично е, че въпреки настъпилите времена на:
– отстъпление от каквото и да е стойностно образование,
– абсолютно незнание за истинските движещи сили в човешката история, както и незнание и забрава на собствената ни народна, национална история – в събития, лица, герои, общественици и пр.
– всеобщо социално отчуждение
– и абсолютна липса на търсене на истинската основа на нещата (а не бля-бля глупостите във фейсбук и манипулираните по западен образец новини по телевизиите),
… се намират немалко хора, които наистина се интересуват, търсят, образоват и се опитват да поддържат…
Кое?
Човешкото си себеуважение на едно добро ниво.
Опитват се да гледат в корена.
ПРЕДИ ДА ПРИЕМЕТЕ нещо за истина, намерете данни за изключенията от тази “истина”. Изключенията най-често са истинската истина, а масово представяната такава е тенденциозна, лъжлива, подвеждаща и режисирана картина, целяща:
– масово незнание
– масова липса на истинска информация
– масова психоза
… и оттук – лесна манипулация на стадото, безропотно приемащо абсолютно всичко или псуващо… абсолютно всичко.
Псува, крещи, скандира, увива се в трикольори, бие се в гърдите и – до тук.
Това обслужва определени кръгове от хора (вкл. у нас), които получават директни, измерими ползи в пари, власт и влияние.
Не искаме да сме стадо за разплод, храна и кеф на група родотстъпници, предатели, духовно нищи, откровени човекомразци и ненормалници, нали?
Не искаме такъв живот и за децата си, нали?
Тогава?
ВГЛЕЖДАЙТЕ СЕ в Природата, откъдето идваме всички.
Наблюдавайте животните, птиците, буболечките, растенията, обърнете поглед към звездите.
Чуйте какво ви казва шумоленето на листата, каква е тайната на вятъра, защо едни животни имат едни навици, други животни – други.
Защо птиците…
… защо мравките,
… защо малките земни червейчета,
… защо всичко, което можем да видим, чуем, усетим и помислим…
… се слива в една грандиозна картина на всеобщо единство и единение.
В това единение сме и ние.
Разбираме ли го?
В КРАЯ:
Всичко ни е дадено.
Не го похабявайте.
П.С: Ако сте съгласни с написаното или тази статия Ви е харесала, може да я споделите от бутоните по-долу, за да достигне до повече хора.