ВЪПРОС:
“Емо, забелязвам, че когато нещо в ежедневието не ми е наред и се притеснявам, започва да ми се гади, изгубвам апетит и слабея. Защо е така?”
ВЪПРОС:
“… и ядосам ли се или ако имам някакви неразрешими за момента пролеми, направо се продрисквам, с извинение… “
ВЪПРОС:
“Притесня ли се за нещо, това ме държи с дни и ми се разстройва храненето, Емо и се запичам. Как може да се намери разрешение?”
—
ОТГОВОР:
Приятели, съмишленици, другари и другарки!
Винаги мислете за тялото си като за огромен град (държава), в която живеят, работят, сприятеляват се, влюбват се, помагат си и си подават ръка за помощ милиони, милиони, милиони малки същества.
Това са нашите клетки.
Те чуват, усещат, преживяват и реагират на всяка наша мисъл, подтик, настроение, мечта, желание, дори да не са оформени съзнателно и дори ние самите да не ги знаем… още.
Те ни познават по-добре, отколкото някога ще се познаваме самите ние, защото…
Защото можем да скрием нещо от себе си, да се правим, че го няма, да заблудим хората около нас, но не можем да излъжем клетките.
—
СЪЗНАВАМЕ ЛИ, ЧЕ…
Когато дъхът ни секне от страх (уплаха, притеснение), в тялото ни умират хиляди клетки?
Когато кипнем от гняв или позеленеем от злоба, в нас се извършват процеси, които задушават (все едно биват изпратени в газови камери) стотици хиляди, включително и имунни, клетки?
Когато се почувстваме изоставени, предадени, отритнати и захвърлени, стотици хиляди клетки чувстват същото и…
И е въпрос на време тези наслагващи се един върху друг психо-физиологични процеси да доведат до десетки Клинично Измерими проблеми, които…
Които на ежедневен език наричаме болести.
—
СЪЗНАВАМЕ ЛИ, ЧЕ…
Когато седнем да ядем, без да сме истински благодарни за храната, която е на масата, тя влиза в противоречие с клетките в тялото ни?
Т.е. проблемите в храносмилането започват още преди да сме поставили хапка в устата си.
—
СЪЗНАВАМЕ ЛИ, ЧЕ…
Когато говорим ненужно, когато просто бърборим (без да сме помислилил за храната, без да съзнаваме в какво вълшебство на енергията участваме), ние настройваме храносмилането да я отхвърля, въпреки, че тялото се нуждае от подкрепление?
Получава се война на храната срещу храносмилането и неразбирателство между основните системи в тялото.
—
СЪЗНАВАМЕ ЛИ, ЧЕ…
Когато нямаме доверие на слюнката, езика и зъбите и не дъвчем и не ослюнчваме достатъчно, ние мигновено изпращаме сигнал към стомаха и червата, че нямаме доверие и на тях?
Подкрепим ли недоверието с пиене на течност (вода или друго), за да преглътнем, разнобоят в тялото става повсеместен и това не спира с часове.
Започва отдръпване на храносмилателните сокове, киселинността се повишава и е въпрос на време да отключим гастрит или язва.
Виждате ли колко е просто?
—
ВСЕКИ ПРОЦЕС В ТЯЛОТО
Е замислен като част от Единството, но…
Но това е единството на тяло, мисъл, намерения, усещане, познание, вяра и духовност.
Не е възможна имунна система без добро храносмилане.
Не е възможно отлично храносмилане без меко и приятелско отношение към храната.
И не е възможно приятелско отношение към акта на хранене без уважение, преклонение и благоговение към Природата.
Виждате ли (отново) колко е просто?
И, надявам се да усещате, колко е… вълшебно.
Това вълшебство е в нашите ръце.
Съзнаваме ли го?
—
СПОКОЙНИЯТ, ИСТИНСКИ “АЗ” И ЕЖЕДНЕВНИЯТ “АЗ”
Ние сме създания на Природата, Света, Космоса и Вселената.
Ако използвате названието Бог, добре.
Ние сме частица от Всичкото, което означава, че носим основния облик на Мирозданието: спокойствието.
Нищо за никъде не бърза.
Нищо не се получава чрез припряност и нетърпение.
Енергията просто тече, прелива се от едно в друго и оживотворява (създава и пресъздава) всичко със своите недоловими, крайно фини трептения (флуктуации).
Ние сме част и от този неспирен, несъздаден и непрекъсващ процес.
Спокойствието, широтата на възприятието, невъзможността да се ядосваме, да бъдем дребнави, злобни и заядливи е част от нашата Истинска Същност.
Играта на човеци, животни, птици, риби, насекоми, амеби и пр, е просто игра… и нищо повече.
Докато играем и се вживяваме в ролята, нашата Истинска Същност стои отстрани (всъщност е дълбоко в нас) и просто наблюдава.
Не се намесва, не осъжда, не взема страна, а просто наблюдава.
Ако ежедневно оставаме за няколко минути в неподвижна отпуснатост, спокойно дишане, спокойна пауза след издишване и вслушване във Всичко, ще усетим светлината в себе си.
Ще усетим как тече енергията.
Ще осъзнаем, че именно тя ни поддържа биологично живи и здрави.
Ще знаем, че Истинската Ни Същност е спокойна и нерушима, ще открием, че умората не съществува и ще бъдем бодри и скрито пъргави… дори когато просто седим отпуснати и разговаряме с приятели.
В един момент, ще разберем, ще усетим с всяка клетка на тялото си, с всяка вибрация на съзнанието, че не сме подвластни на никакви дребнави емоции.
Тогава идва осъзнаването, че винаги можем да бъдем спокойни, въпреки, че (в този живот) често ще се налага да играем ролята на бързащи, ядосани, неспокойни и притеснени хора.
Това е само роля, нищо повече и го запомнете добре.
Оттук нататък ние сме в Света на истинското спокойствие, а ролята оставяме за пред другите.
На този етап тялото не боледува.
Процесите в нас текат бистро, въпреки ролите в ежедневието.
Храненето е леко, достатъчно, питателно и малко по количество.
Стихиите не ни вредят.
Студът е наш приятел.
Животните… сме самите ние.
Светът около нас е Огледалото, в което се отразяваме.
А Огледалото Сме Самите Ние.
Всичко в Едно.
И всичко е Едно.
—
В КРАЯ:
Не остана нищо за приказване.
Просто се вслушайте.
А после тръгнете бодро по Пътя, както е крачил към извора с живата вода, юнакът Стоедин.
Може би трябва да прочетете книгата.
П.П: Ако сте съгласни с написаното или тази статия Ви е харесала, може да я споделите от бутоните по-долу, за да достигне до повече хора.