За природата на болестите и природа без болести

БОЛЕСТТА е обърнат (прекъснат) ход на енергията, несъвместим с нормалния ход на енергията в тялото. Обърнатият (прекъснат) ход на енергията зависи на първо място от нашето хранене, но маниерът и начинът на хранене е следствие от разбирането ни за живота.

Казано иначе, в основата на здравето е разбирането ни за живота.


РАЗБИРАНЕТО за живота се оформя в детството и включва:

1. Възпитанието, което сме получили и отношенията между родителите, които сме попили в най-ранна възраст.
2. Придобитите навици в първите 5-7-10 години от живота си – прим. спорт или липсата му .
3. Образование и себеобразование в зряла възраст: колкото по широк е кръгът на образование и текущо себеобразование, толкова по-широко познавателен е погледът ни за света, живота и вселената.
4. Придобитите навици, вследствие на собственото ни интелектуално и житейско израстване.
5. Вяра: колкото по-твърдолинейни сме, толкова по-ограничени сме за всеобщата енергия и разбирането (усетът) за безкрайната взаимосвързаност във вселената.


ВСИЧКО Е ЕНЕРГИЯ и енергията в нашето тяло е 100% идентична с енергията в природата. Запушим ли протичането на енергията през тялото (с подтиснато чувство, мислене, погрешно хранене и обездвижване), тялото остава само, без връзка с „всичкото“ и е въпрос на време това да се прояви на физиологично равнище като неразположение или болестен симптом.


УСЕТЪТ ЗА ПРОМЕНИТЕ в околната температура и наслагващата се готовност (или блокирането и) за моментална промяна/реакция са първия показател, къде сме по отношение на природната енергия:

1. Пример: Зима. До преди малко температурата е била под -5. Изведнъж грейва слънце, ледът се топи и на открито термометърът стига 8-10-12 градуса. Не знаете, колко време ще е слънчево и приятно, но:

Въпрос: ако сте вън (може би с дете), ще съблечете ли дебелото яке, ще свалите ли шапката, ръкавиците, дори пуловера и ще направите ли същото с детето? Ще използвате ли няколкото кратки минути за да се порадвате на „откраднатата“ природна топлина или ще се оставите на статуквото „Зима е, може да настинем“?

А може би въобще няма да ви мине и през ума, да събличате каквото и да е?

2. Пример: Вървите през парка (градината, тревиста поляна, речен/морски бряг) и усещате, че краката ви се потят в официалните обувки (ботуши, маратонки). Склонни ли сте да спрете, да събуете обувките и чорапите, да навиете крачолите и да повървите през тревата, по земята, по пясъка и плитката, хладна вода? Готови ли сте да направите същото и с детето и заедно да потичате, да поиграете и да се посмеете, въпреки сезона или очакваната промяна на времето?

Ще го направите, защото „трябва“ или защото чувствате неудържим прилив на енергия да усетите земята, тревата, водата, слънцето и желание да споделите преживяването с другия (дете, близък)?


ЗАТВАРЯНЕТО – що е то?
1) Психологическо затваряне (невъзприемчивост и липса на желание за промяна),
2) Физическо затваряне (липса на усет и желание за външната енергия – движение, въздух, слънце и вода),
3) Емоционално затваряне (невъзможност за нови, различни, свежи, понякога „животоспасяващи“ емоции, извън „общоприетите“, извън религиозно-верските и извън канализираните личностно-семейно-социални емоции). Проблемът тук е, че подобна осакатена родителска емоционалност води до ранно осакатяване на детската емоционалност и това се приема за… нормално.

Въпросът е: Ще се оставите ли на статуквото (хорското мнение, всеобщо униние и страх) да ви претопят, да ви променят и да ви смачкат, или ще запазите отвореността, готовността, усета и вкуса за идващата, различна и свежа промяна, която дори може да промени живота ви?

4) Ментално затваряне (твърдолинейни разбирания/вяра и недопускане на нищо различно извън тях). Затварянето задължително води до нарушение на баланса и взаимообмена между нас и Природата.

Затварянето създава огромно напрежение (енергийно налягане), което тялото може да удържи до определен момент. Оттам нататък изкуствената бетонна стена рухва и ние се разболяваме.


ЗДРАВЕТО ЗАПОЧВА с отваряне и сваляне на преградата между нас и Природата. Колкото по отворени сме, толкова по спокойно е взаимодействието ни с нея. Нека не забравяме, че на Земята, природата включва всичко: въздух, слънце, вода, почва, флора, фауна, микроорганизми, вируси и пр.

Всяко животно (растение, микроорганизъм) се храни с определен материален субект (храна) на енергията и напада само, когато е уплашено или гладно. Ако ние носим изравнена и балансирана енергия (която се усеща като спокойствие и не-заплаха), животното не напада.

Примерите са навсякъде в ежедневието ни:
– опитните, разбиращи пчелари не ползват защитно облекло и сякаш „говорят“ с пчелите. Ужилвания почти липсват.
– има множество „чуващи“ животните естествоизпитатели, които се разбират прекрасно с големите хищници в есествената им среда.
– змиите никога не нападат бебе, дори то да ги настъпи и удари, защото прекрасно усещат, че малкото същество не им е враг.
– когато говорим спокойно и тихо на животното, то притихва и усеща вибрациите на не-насилие.

Можете сами да продължите с примерите.


ЛЮБОПИТНО и (уж) невероятно:
1. Когато учени от Московския Държавен университет „М.Ломоносов“ питат подопитните старци/йоги, как цианкалият в стомаха им не ги отравя мигновено, отговорът е: „Преди да го погълна, му говоря и му внушавам, че не ми е враг, че сме едно… и той разбира“. При контролираните опити с повишен радиационен фон без защитно облекло, обяснявали, че дават възможност на идващата енергия (радиация) да премине през тях като приятел, а не да я отблъскват.

2. В над 99% кърлежите се залепят и причиняват усложнения, на хора, които „знаят“, че трябва да се пазят от тях. Бих допълнил (колкото и да е абсурдно!): хора, които не знаят, че… не трябва да се пазят от тях.

3. Аналогичен е случаят с гъбичиките между пръстите на краката: От рекламите ни „съветват“ да се мажем със защитни препарати/химикали, да ходим с чорапи и маратонки – особено в тренировъчните зали. Но статистиката показва друго: хората, които ходят на тренировка боси, въобще не хващат гъбички. Това наблюдавал и известният спортен специалист Джо Уайдър в Голдс Джим: професионалистите, трениращи боси (Бил Пърл, Крис Дикерсън, Бойер Ко, Кен Уолър, Стийв Рийвс) били здрави, никакви гъбички и много редки настинки. Обратното – редовно обутите в маратонки, винаги имали сърбежи, гъбички и често страдали от настинки. Арнолд Шварценегер, в началото на кариерата си, тренирал с гуменки, но като човек, който наблюдава, анализира практично и се учи бързо, скоро преминал към „босотрениращите“ и за нула време се отървал от гъбичните сърбежи.

4. Десетки години съм във всякакви зали (чисти, мръсни, нови, стари) и винаги съм тренирал бос, без значение от настилка, покритие, чистота и температура. Никога не съм хващал гъбички, а хората край мен наблюдават, попиват, интересуват се, питат, опитват и днес „след мен“ има армия от здрави хора, които играят боси, ходят боси и боледуват изключително рядко.

Често показвам един „номер“: Натърквам дланта си в прахоляка по пода на залата, където влизат всякакви хора и я… облизвам. Моите ученици и трениращите са го виждали (и виждат) често. Досега не ми е повлияло, не ме е разболяло, не ми е докарало чревно, храносмилателно или функционално разстройство.

Мога да го обясня така: Природата никога не тръгва срещу нас, ако ние не тръгнем срещу нея.

5. Студът: когато „убедим“ тялото, че природата и студът са му приятели, то издържа на студ при температури, немислими за „защитаващия“ се човек: в Тибет ламите и занимаващите се с йога си уреждат голи кушии (състезания) по най-бързо изсушаване на ледени чаршафи, сложени върху голото им тяло при температури под -10. Обяснението им е, че вземат енергия от Природата, с която са(сме) едно цяло.

Енергия от вледенена, високопланинска природа с температура… -10 и повече? Но, ако си спомним, че Тесла, Нилс Бор и Айнщайн твърдят, че във всяко късче материя (молекула, атом) се съдържа огромна енергия, тогава всичко идва намясто.


ЛИЧНА ПРАКТИКА: От години правя следното: Когато при мен дойде човек, представящ се за йога-инструктор, го поканвам в залата през зимата и отварям прозорците. Сядаме голи до кръста при температура около и под нулата и започваме дихателна практика. Ако човекът наистина се занимава с йога, ще превключи на медитативно дишане, при което студът не се усеща. Тялото става невъзприемчиво за ниската температура. Но, за съжаление, повечето т.нар. инструктори са обикновени приказливци, свикнали да омайват лековерните. След пет-десет минути студът ги завладява, обличат се и тестът приключва.

Индийците казват: „Ако си тигър, живей с тигрите или си стой вкъщи“.


КАРАТЕ и бойни изкуства:
Младите бойци обикновено заемат бойна позиция с високо вдигнати юмруци. Посланието е: силен съм, опасен съм и ще те надвия. Преградата между тях и опонента е видима. Майсторите, обаче, държат ръцете ниско, дланите разтворени, краката са в почти ежедневна, нормална позиция, която не излъчва агресивност и противопоставяне. Всичко в тях казва: „Спокоен съм, отворен съм, не съм ти враг и не съм заплаха за теб. Мога много, но помисли преди да атакуваш. И… не е ли по-добре да поговорим?“

При майсторите на меча е същото: с осмислянето на бойното изкуство, позицията на меча от високо вдигнато, готово за съсичане положение, еволюира до обикновена, ниска позиция, показваща както готовност, така и желание за разбирателство.

В КРАЯ:
„Който има очи ще види. Който има уши, ще чуе“, Нов завет, „Притча за сеяча“
Отворете широко прозорците, а после отворете и… себе си.


**Забележка: за въпроси и контакт натиснете по-долния бутон и използвайте формата

Вашият коментар