ВЪПРОС №1: “Емо, дъщеря ми е на шестнайсет и лицето и е цялото в пъпки. Какво да направим, за да се изчисти?”
ВЪПРОС №2: “Често се случва някоя пъпка на сина ми да събере гной, Емо и става цирей. Тия дни след изрязване на ноктите, дръпнал някаква кожичка, раничката събра гной и се превърна в лигава рана. Личният лекар казва, че е нормално и с малко антибактериални кремове ще се оправи, но, според мен, се случва твърде често. Как да постъпя?”
ОТГОВОР:
През 1984-85, Института по Диетология и Здраве към БАН, съвместно с Френската Диетологична Асоциация, прави следният експеримент:
В контролирана среда, една и съща група доброволци от двадесет души, в рамките на два месеца (1 месец по 2):
1. Провеждат в първия месец десетдневен режим на гладолечение, последван от десетдневен режим на захранване и още десетдневен режим на вода, плодове, зеленчуци, мед, риба и зърнени храни.
2. Провеждат във втория месец двадесет и пет дневен хранителен режим на засилване животинските мазнини (краве масло, свинска мас, сланина, месо) в съчетание с хляб, пържени картофи, ориз при минимален (веднъж дневно) прием на плодове.
РЕЗУЛТАТИТЕ от научното наблюдение са (меко казано) съкрушителни:
1. В режима на гладолечение, захранване и растително-рибно хранене, пълните участници нормализират теглото си и абсолютно всички имат отлични физиологични (сърце, дробове, бъбреци), външни (кожа, лице, общ вид) и спортни показатели.
2. В режима на засилен прием на мазнини и въглехидрати, участниците наддават на килограми, 67% повишават кръвното налягане, обемът и качеството на дневното ходене по голяма нужда спада, спортните показатели се снижават, а кожата започва да се покрива с:
– пъпки
– циреи
– акне
– общи обемни уртикарийни зачервявания
– масирани гнойни ранички на кожичките по ноктите
– при 20% от участниците възниква ечемик, въпреки че не са в детска възраст
След нормализиране на храненето под наблюдението на екип от специалисти, описаните външни болестни прояви изчезват на 100%.
С МАЛКА РАЗЛИКА в нюансите и поставените научни цели, проведените подобни експерименти (от 1965 до 1987) надхвърлят тридесет. Което говори за отличната експериментална, лабораторна и теоретична научна дейност на екипите тогава.
Да не отварям дума за текущото финансиране, общото обезпечаване и гъвкавото бюджетно ниво, което е в основата на подобни масирани научни наблюдения.
Няма как (между другото) да не наблегна, че това е в началото и средата на седемдесетте, в началото и средата на осемдесетте, когато (по думите на про-западните кресльовци) у нас няма нито наука, нито нормално общество, нито контакти с Европа и Запада, нито образование, нито… нищо.
А по улиците, въоръжени до зъби комунисти, разстрелват де кого видят. Който оцелее и го докопат – в Белене или в подземията на Шесто.
Е, ние живяхме и живеехме тогава и знаем, че нищо такова нямаше.
ЗАГНОЯВАНЕТО на раничките не е нормално и ако някой твърди обратното, е идиот или е откровен невежа по отношение функциите на Здравия Организъм.
Всяка рана (охлузване, ожулване, разкъсване, одраскване) при здравия организъм се покрива с коричка, започва да сърби и заздравява.
Започне ли да събира гной, да зачервява кожата наоколо, да стои болезнена при пипане, това означава само едно: мястото на раната се е превърнало в поле за изхвърляне и неутрализиране на вътрешно-физиологични отпадъци.
ДОРИ ПОЯВАТА на само една малка, нищо и никаква пъпчица с жълтеникаво, гнойно връхче, е вече сигнал за опасност.
Запомнете, че кожата е огромно сито (орган с милиони дупчици), което би трябвало безпрепятствено да изхвърля вътрешните нечистотии (от черва, обложени органи, кръвен поток, лимфа, въглехидратни излишъци), които циркулират из тялото.
Голяма част от тези отпадъци са буквално отровни за тъканите и организмът ги обгражда с предпазен мазнинен пашкул (по-голям или по-малък) – по подобие на бетонните пашкули, с които затрупват взривените и аварирали ядрени електроцентрали.
“БУКВАЛНО ОТРОВНИ” не е кух, паразитен израз, а думи, върху които е необходимо да се замислим.
Тази физиологична отрова е била открита, огледана от имунните бойци (Т-лимфоцитете), оформена като субстанция за изхвърляне и изведена през тъканта на червата, на вътрешните органи и лимфните възли до кожата. Немалка част от гнойта са и загинали в битката лимфоцити. Така тялото не трови кръвта и целия организъм, а използва смъртоносния коктейл като отпадъчна мазнина, за да поддържа (донякъде) кожата.
Каквото остане, бива изпарено с потта, разнесено с полепналия прах, отмито от дъжда и водата или изстъргано от тревите и храстите – ако човек живее в дивата природа.
Ето защо:
1. Ако се потим активно (от спорт и активно движение), кожата се прочиства, става свежа и гъвкава.
2. Тренировъчното облекло (анцуг, гащета, фланелка, трико, кимоно) е задължително. То ни предпазва от авто-зарази – изхвърлената, чрез потта, отрова остава по гънките и материята на плата, а прането я отмива.
Между другото, знаете ли, че в последните години над 70% от родителите не искат децата им да се потят в часовете по физическо? Пишат агресивни жалби до Общинските центрове, изискват наказания и уволнения (писмените им “доводи” са, че потенето, о небеса, е… вредно!!!), ако учителите по физическо се опитат да “задължават” децата да носят специално, спортно облекло?
Говорим за България, не за Ислямска държава.
3. Спортуването (движението, походите) на открито, при досег на тялото с природата, с минимално облекло и боси, е най-сериозният принос към личното здраве – извън храненето, разбира се.
ЧЕРВЕНОТО МЕСО винаги е първо в списъка на храните, образуващи пъпки, циреи и гнойни рани. Колкото и да не се харесва на някои, то (особено свинското) е носител на смърт.
Недвусмислена смърт.
В бъдеще време.
Това бъдеще време понякога е твърде близо.
Хората постоянно мислят, че имат време, че ще дойде време, когато да се заемат със здравето си, но…
Но, чуйте: Времето никога не идва – то само си отива.
ОСВЕН, ЧЕ Е НОСИТЕЛ на разложение, червеното месо подтиква тъканите към подмяна на човешкия генетичен код, което означава само едно: рак.
Именно – рак.
В началните и младите години, организмът ни е силен и успява да се бори с разложението, с постепенно насложената тъканна липса на кислород (която е в основата на ракообразуването) и с нечуваната киселинност, предизвикана от червеното месо.
Впоследствие, с напредване на възрастта, съпротивителните сили се изчерпват и започват да се появяват втвърдявания на лимфни възли, на кистозни образувания, тумори, докато в един момент цялата разхвърляна картина се събере в едно – рак.
Рак, който някога е започнал с рецидив от няколко често появяващи се, уж безобидни, пъпки или циреи.
МИРИЗЛИВАТА ВРЪЗКА “Пъпки по лицето плюс нечистотии в дебелото черво” е директна почти колкото връзката между въздуха и това, дали ще живеем.
Ако дневните изхождания (при дву- и три-кратен режим на хранене) паднат до едно или никак, ще имате:
– или пъпки по лицето
– или вътрешна, уж, невидима, обложеност (натрупване на неразградими субстанции и отрови) по органите, тъканите и сърдечносъдовата система.
Общо погледнато, пъпките вървят ръка за ръка с вътрешните проблеми.
Така че, ако искате хубава фасада, гледайте (както е казал Декарт) в корена.
Или… там, долу.
ИЗХВЪРЛЕТЕ ТУБИЧКИТЕ със слънцезащитни фактори, всичката козметика за “проблемна кожа”, антисептичните дезодоранти, антибактериалните (олеле, божкеййй!) кремове, дезодорантите против изпотяване, които би трябвало да се наричат “дезодоранти за изтъпяване”.
Най-естествено за кожата е да се поти.
Спрете ли я насила, запушите ли с канцерогенна, нефтена мазнина отворите и, е все едно да си запушите задника или… предния отвор (това е според новото название, което налагат ЛГБТ-организациите).
Лъжата, наречена “проблемна кожа”, е всъщност видимата картина на невидимите проблеми дълбоко в нас:
– неправилно хранене и липса на движение, от което следва…
– лошо храносмилане, от което следва…
– лоша чревна перисталтика, от която следва…
– забавена обмяна на веществата, от която следва…
– нередовно изхождане, от което следва…
– вътрешно и външно (кожно) омазняване, от което следва…
… и така до края на света.
Почти като в приказката за попа и умрялото му куче, което умряло и на гроба му написали: “Един поп имал едно куче, което умряло и на гроба му написали, че един поп имал едно куче. Кучето умряло и на гроба му написали, че…”
Има ли някой, който иска да участва в това?
ПРАКТИЧНО:
Когато имате рецидив на пъпки (акне, циреи, гнойни ранички), веднага започнете:
1. Оглед храненето си от изминалите два-пет-седем дни до две седмици назад. И оглед на храненето въобще.
2. Да търсите, да откривате храните и комбинациите, които предизвикват омазняване, образуване на пъпки и загнояване на раничките. Това, между другото, е трудно, ако нямате съвет и насоки от специалист.
3. Премахване (спиране, забравяне) на сладкото – сладка, пасти, торти и пр.
4. Да премахвате комбинации от типа:
– риба с хляб
– месо с хляб
– риба със сирене (млечни произведения)
– месо със сирене (млечни произведения)
– както и ежедневната употреба на месо и млечни произведения.
– ежедневната употреба на хляб, а най-добре го изключете изцяло. Той подкиселява тъканите дори и в съчетание с храни, даващи алкална реакция.
(това са общи примери. Най-добре е да говорите със специалист.)
(Въпроси, програми за напълняване, отслабване и профилактика на заболявания – по телефона и на съобщения)
5. Да вкарате (поне) два пъти на ден сурови плодове на гладно и сурови зеленчукови салати с храненето.
6. Да променяте начина си на живот и да вкарате ежеседмично:
– гладен ден
– три-четири пъти спорт
– утринна гимнастика и дълбоко дишане
– излизания, походи и спорт сред природата
– босоходство, плуване в естествени басейни
7. Да изхвърляте тубичките със слънцезащитни фактори и всичката ракообразуваща козметика за “проблемна кожа”. Мястото и е в местата за обезвреждане на ядрени отпадъци.
В КРАЯ:
Не сме родени с гащи, чорапи, вратовръзки, маратонки и слънцезащитни фактори.
Нито с филия, кълка и пържола в устата.
Голи идваме и голи си отиваме.
П.С: Ако сте съгласни с написаното или тази статия Ви е харесала, може да я споделите от бутоните по-долу, за да достигне до повече хора.