Разширените вени и уроците на живота


   ВЪПРОС: „Какво може да се направи за разширени вени, Емо?“

   ОТГОВОР:
   Ако не си промениш мисленето, нищо.

   ВСЕКИ ОТ НАС се ражда със слаби места: при един е опорно-двигателният апарат, при друг сърцето, при трети черният дроб, жлъчката или стомаха и това са предразположения, които са с нас цял живот.

   Склонността към образуване на разширени вени е част от генетичните заложености, но…

   Запомнете!

   Вродените предразположения се проявяват само тогава, когато ние – с начина си на живот – създадем условия да започнат да се превръщат в реалност.

   ВСЯКО генетично предразположение (ако изключим тежките частни случаи) започва да напомня за себе си след двайсет и пет-трийсетата, до трийсет и петата година от живота.

   Което означава, че имаме достатъчно време да се замислим, да вземем нещата в ръце и, ако държим на здравето си, да променим основните фактори, водещи до разболяване.

   Истинският проблем, обаче, не е съответната генетична предразположеност, а…

   Да?

   Древният, добре познат, дълбоко залегнал, човешки мързел.

   ЗАЩОТО повечето проявени генетични вродености могат да се контролират много добре поне на 70-80% с разумен начин на живот, но…

   Но хората – неуки, разглезени, мързеливи или откровено безотговорни, чакат хапчето, прахчето, мазилото, инжекцията, нагревките, чекръкчията, личния лекар или баячката, които да разрешат проблема.

   Т.е. някой друг да им свърши работата.

   Докато те самите (хората) не правят нищо… освен да плащат.

   Което означава, че щом едно здравословно отклонение не е осмислено и разбрано, причината за появата му остава и то ще изскочи отново под друга форма, когато най-малко очакваме.

   РАЗШИРЕНИТЕ ВЕНИ са следствие от:

   – вродена слабост на венозната система,
   – относително бавна обмяна на веществата
   – и (колкото и невероятно да изглежда) известна инерционна психологическа нагласа – т.е. човек не е изцяло практично-действен, а донякъде подвластен на емоционални нагласи и остатъчни настроения.

   ВРОДЕНАТА СЛАБОСТ на венозната система се преодолява и контролира лесно – чрез подбран хранителен режим, в който белтъчините (по определена схема) са водещи.

   „Определена схема“ означава стриктен подбор на хранителните продукти и точни комбинации, целящи стегнатост на плътта, отличен тонус на мускулатурата и не допускане на наднормено тегло.

   Не говоря за временна диета, а за механизъм на хранене, който (с малки отклонения) ще спазваме и по който ще се водим винаги.

   „Винаги“ означава цял живот.

   Това „винаги“ е „нещото“, което повечето хора не могат да разберат, да приемат и да осмислят – че избраното хранене (макар да е гъвкаво и да търпи вариации), ще е такова през целия ни съзнателен живот, ако…

   Ако държим на здравето си.
   Ако държим на близките си.

   Ако държим на децата си, ако сме отговорни и искаме да сме здрави и заради тях – да им даваме пример, надежда, сигурност и опора.

   КОФТИ ВМЕТКА: Личната отговорност е онова, което вече забравихме и на което спряхме да учим децата си.

   Личната отговорност към близките и семейството.
   Личната отговорност към хората около нас.
   Личната отговорност и непримиримост към неправдите и откровените свинщини, които напоследък съставляват живота в…

   Да?
   Къде?

   Ами… в поверената ни Родина.
   Поверена на нас, не на филанкишията.

   Поверена и завещана от дедите и дедите на дедите ни, които са я извоювали и защитили с кръвта и живота си.

   И от бащите ни, които я съградиха наново.

   Звучи страховито, но още по-страховито става, когато осъзнаем, че в момента всичко опира до нас.

   До мен, до теб, до него, до тях… – до всички нас.

   До всички нас, на които малодушният егоизъм, липсата на национално достойнство, комплексите, дребните страхове и загубеното чувство за единство и отговорност не ни дават възможност да направим крачка един към друг, да се обединим и…

   И да свършим крещящо наложителната Работа по Днешното Отвоюване на Отечеството.

   Защото това (ако не се задействаме) ни нарежда сред стадото, ъ-ъ-ъ… българи, които стояли и зяпали как заптиетата овързват някой си Васил Иванов Кунчев край Къкринското ханче.

   А после се разотишли по дупките си, доволни, че не са на неговото място.

   ВРОДЕНАТА СЛАБОСТ (2) на венозната система се преодолява с редовен спортен режим:

1. Утринна гимнастика
2. Краткотрайни специфични раздвижвания през деня
3. Вечерна гимнастика
4. Вечерна тренировка (три-четири пъти седмично)
5. Тренировки, походи, планински изкачвания и разходки на открито

 

   Накратко:

   – Утринната гимнастика забързва обмяната и дава възможност на кръвта от тазовото дъно и краката да влезе активно в кръвообращението.

   – Краткотрайните специфични раздвижвания се извършват на работното място – без да изискват специално време и място.

   – Вечерната гимнастика „изсмуква“ застоялата кръв от краката и тазовото дъно и отново я вкарва в кръвообращението. Без вечерната гимнастика организмът свиква да работи наполовина – нещо от което трябва да го „отучваме“ ежедневно.

   – Вечерната тренировка е по специална програма с приоритет върху прасците, бедрата, задните бедра, таза и корема – не просто „фитнес“ и се изготвя от специалист.

   – Тренировките на открито е добре да включват изкачване и работа на стъпала. Това е най-добрия начин за едновременна работа на прасците, бедрата, таза и дробовете в естествени условия и на чист въздух.

   ЗАБЕЛЕЖКА: Програми за хранене, спорт, профилактика на заболявания и въпроси – по телефона и на съобщения.

   ОТНОСИТЕЛНО БАВНАТА ОБМЯНА на веществата е големият проблем при повечето хора (и тия с разширени вени), което говори за:

– бавно движение на телесните течности
– огромно задържане на мръсна кръв в тазовото дъно и краката
– недобро (като количество и кратност) отделяне
– постоянна тежест в долната част на тялото

   Основният подход (извън гимнастиката и спорта) е специфичният начин на хранене, при който тежките въглехидрати (тестата), мазнините и захарите са изцяло под контрол, докато с белтъчините може да се „играе“ в по-широки граници.

   ВЕЧЕРНАТА ПОЧИВКА (след тренировката или гимнастиката) изисква отвесно поставяне на краката нагоре по стена за около десет минути.

   Особеното тук са шпагатните упражнения и физиологичното „помпене“ с таза (преподавам го на йога-заниманията), което допълнително изсмуква застоялата кръв от краката и премахва налягането от вените.

   Ударението е върху „Всяка Вечер“.

   И ОТНОВО ЗА БОСОХОДСТВОТО: Не е възможно да контролираме разширените вени, ако винаги ходим с маратонки и въобще – с дебели подметки.

   Босото ходило играе ролята на естествен „кръвен експандер“ (писал съм за това) и освен това понижава телесната температура (особено на краката).

   Снижаването на температурата на краката, кара венозната система да работи стегнато и този начин на работа се запазва дори след приключване на тренировката.

   Босото ходило вкарва всички мускули на прасците в действие – нещо, което не се получава, когато сме обути в гума с дебела подметка. Задвижат ли се дълбоките вътрешни мускулни влакна, застоят на кръв в краката става невъзможен.

   Използвайте всеки миг, когато имате възможност – събувайте всичко и на бос крак ходете, изкачвайте стълби, височини, планини, тичайте леко.

Но…

   За да правите това, се изисква да промените мисленето си, светоусещането и житейските приоритети.

   И да откриете дивото животно в себе си.

   ПОГЛЕДНАТО СЕРИОЗНО, никоя от генетичните вродености не е фатална, ако с безотговорния си начин на живот не я направим такава.

   Генетиката, с която се раждаме, е Урок за Учене през целия живот. Тя ни подтиква да си задаваме въпроси, които при други обстоятелства, най-вероятно бихме прескочили, отхвърлили и пропуснали.

   Но именно търсенето на отговори на въпросите (за смисъла на живота, за смъртта, за начина, по който функционира вселената) ни изпълва с човечност, състрадателност, с топлина, с непознати нюанси на любов и съпричастност към другите.

   Съветът е: Излизайте нощем и гледайте звездите. Това ни променя и когато обърнем поглед към ежедневните препятствия, откриваме, че има много пътища за решаването им.

   Пътища, за които до този миг не сме подозирали.

   И ПРОЧЕТЕТЕ „ВОЙНА И МИР„, по дяволите!

   Поставете се на мястото на княз Андрей Болконски, когато след сражението при Бородино, лежи ранен на бойното поле сред стотици умиращи, наоколо е непреодолима руска зима, а над него е необятното нощно небе с милиони трептящи звезди.

   Дали бихме били същите дребнави егоисти, ако сме на негово място, ако знаем, че умираме, но по някаква неведома приумица на Съдбата вземем, че оцелеем и отново се върнем с света на човеците?

   ИМЕННО ТЕЗИ ВЪПРОСИ предоставят възможност на всеки да осъзнае, че цялата, прехвалена, съвременна технология (интернет, компютри, смартфони, битове и пр. глупости) са абсолютно безполезни пред Прага на Вечността, където…

   Където?

   Където (когато му дойде времето) можем да влезем само и единствено с онова, което сме изградили като душевност и съзнание – нашето нематериално „себе си“, което слага в джоба си всичката налична, ежедневна и, уж, важна, материя (пари, коли, блестящи аксесоари, скъп дом, лъскави екскурзии и комплексарски партита).

   Отвъд звездите не се отива с ланци по врата и коктейл в ръката.
   Нито с колата на Илън Мъск.

   В КРАЯ:
   Бягайте далеч от хора, които ви казват, че нещата са сложни.

   Прости са.
   Но някой трябва да ги прави.


П.С: Ако сте съгласни с написаното или тази статия ви е харесала, може да получавате най-новите публикации директно на имейл. Запишете се като натиснете бутона по-долу! 

Нова публикация всяка неделя!

Записване от тук >>

Вашият коментар