ВЪПРОС: “Ръцете и краката ми са все студени, Емо, а ми се появиха и разширени вени, които ме болят вечер. Какво да правя?”
ВСТЪПЛЕНИЕ:
Януари, когато обявих поредната утринна тренировка на открито с къпане в морето (при въздух 0-2 градуса и температура на морската вода 1-2), един приятел, лекар, каза “Емо, внимавай, вече не сме на двайсет и в такава студена вода стават страшни инфаркти!”
С което, приятелят ми, беше и прав и не-прав.
ВСТЪПЛЕНИЕ-2:
На една от публикациите ми, някакво момиче с апломб беше коментирало, че лимфната система (и всичко в организма) се движела еднакво през целия ден. Нямало значение дали е сутрин или обед и въобще часовата периодизация на приоритетните физиологични дейности (примерно: утринна гимнастика, студени душове и пр.) била пълна глупост.
Казано иначе, може да станеш сутрин, да не се наплискаш, да не се миеш, да тръгнеш на работа, а вечер, като се върнеш да се захванеш с гимнастиката, ходенето по голяма нужда, гурелите и… каквото там.
Физиологичните дейности, видите ли, си вървяли (вътре, дълбоко в нас) през цялото денонощие без нашето участие и напъване.
IQ-то (и самочувствието) на такива хора се носи половин час преди тях като шкембето на Кир Михалаки (Хр. Ботев “Това ви чака”).
ОТГОВОР:
Водете се по традициите: Няма човешка култура по Земята, където под различна форма да не се говори за ползата от утринното раздвижване, утринното плуване, плискането със студена/хладка вода, обтриването с груб плат и пр.
Защо?
Защото (въпреки, че да, никоя от физиологичните дейности не спира) има моменти в ежедневието, когато една дейност е по-добра за вършене от друга.
Пример-1: Сърцето работи винаги, но пикът, когато може да поеме тежко и продължително спортно физическо натоварване е късният предиобед и надвечер/вечер – Олимпийските игри са отлична илюстрация.
Пример-2: Лимфотокът е в движение винаги, но сутрин, след 5-7 часов сън, когато тялото е лежало, в клетките, по лимфните съдове и кръвоносната система е пълно с утайки и затлачвания. Организмът е с повишена киселинност и отпадните продукти се придвижват бавно. Погледнете цвета на урината след ставане (тъмножълт до кафяв) и го сравнете с този, след гимнастика и след водата и плодовете. Водата (като питеен разредител и като външен температурен, импулсов дразнител) се явява добър помощник и отличен подтик за алкализиране и активизиране на всички процеси: дихателна дейност, бъбреци, сърце и пр.
Пример-3: Сутрин, пиенето на вода, плодови сокове и яденето на плодове подтиква идеално чревната и отделителната дейност. Същото нещо, обаче, направено вечер, ще предизвика неприятно подуване с (в повечето случаи) непълно изхождане. Възможно е дори да предизвика хемороидални рецидиви.
По отношение на стомашно-чревното подуване (натрупване на газове) решението не е сложно: необходимо е да разучите, кои храни са (предимно) утринни и кои – предимно вечерни.
Разучаването, научаването, опитването и търсенето на най-добрия резултат е дълъг и постъпателен процес. Разговорите със специалист са наложителни, но накрая упоритостта винаги дава резултати.
…
(изготвяне на индивидуални програми и въпроси – на съобщения)
“ШОКОВОТО” ОТКРИТИЕ (хе, хе) на американски учени от 2014-2015 г, че мозъкът разполага със собствена лимфна система, включена към общия лимфоток е твърде показателно за остротата на процесите, които се повлияват от утринните процедури.
Казано иначе, здравото, продължително, хладно/студено плискане и масажиране на лицето подтиква мозъка да се освобождава бързо от отпадните продукти. Това повлиява на мозъчната активност (острота на мисленето, реакции, електропроводимост), която изпраща директни, недвусмислени заповеди към цялото тяло да се събуди и да влезе в единен, стегнат ритъм.
Наблюденията показали, че подобен цялостен подход (вода, гимнастика, масаж, утринна силова програма) дала удивителни резултати при работа с пациенти, засегнати от Алцхаймер, паркинсон, старческа деменция и производните им.
Още веднъж: хе, хе…
Възниква един простичък въпрос: Трябва да почнем да си забравяме името и да се изпускаме в гащите ли, та да ни дойде акъла и да започнем да променяме Подхода към Самите Себе си?
УТРИННАТА ГИМНАСТИКА, бягането, дозираните силови упражнения, силното дишане, водните (студови) процедури, водата, медът и плодовете сутрин освежават кръвта и подтикват венозния кръвоток. Активното отвеждане на венозната кръв от краката (скачане, бягане, качване на стълби) завърта силно кръвообращението и ходилата се стоплят.
Разбира се, ходилата (като крайно опосредствана част от отделителната и температуро-регулиращата система) винаги са леко хладни, но когато сутрин се раздвижим активно, усещането за студ изчезва.
ВЕЧЕ Е ЯСНО, че изброените утринни дейности подпомагат сърдечната дейност. С едно условие: Да внимаваме с червеното месо, мазнините (особено пържените), тежките хранителни комбинации, захарните изделия, алкохола и тютюнопушенето. Ако имаме високо кръвно или функционални сърдечни проблеми, първо е необходимо да подходим към Промяна на Хранителния Режим.
Именно Важността и Значението на Хранителния Режим убягва (в повечето случаи) на лекарите. Неговата степен на Важност за здравето надхвърля 90%. Започнем ли с промяна в храненето, постепенно можем да пристъпим и към закалителните процедури.
С разумен подход и постоянство, ще постигнем силна имунна защита, активна обмяна, гъвкав и приспособим организъм и здраве.
РАЗШИРЕНИТЕ ВЕНИ изискват задължителен утринен подход. Раздвижим ли активно кръвообращението (по набелязана програма) венозният кръвоток снижава налягането си и вените се прибират. Затворим ли кръга с гимнастика и студено обтриване вечер, вените тръгват към нормализиране.
Необходимо напомняне: Промяната на хранителния режим е задължителна.
ВЪЛШЕБСТВА НЯМА, ДА ЖИВЕЯТ ВЪЛШЕБСТВАТА!
По-голям вълшебник от Природата няма.
Айнщайн казва, че ако искаме истинско приключение, достатъчно е да разучим основните природни закони и да наблюдаваме невероятните им проявления.
Няма никакво вълшебство в ранното ставане, в миенето, хигиената, гимнастиката, в рутинното приготвяне на закуската. Но бодростта, с която след това срещаме другите недоспали, уморени (от снощи-то, от живота) хора, им се струва вълшебство.
Няма никакво вълшебство да скочиш в басейна (в морето, реката, езерото) по изгрев, да раздишаш и да подкараш километрите, докато ти се завие свят. Но, когато излезеш и тръгнеш по улиците, когато пристигнеш на работа (и видиш десетките, отново уморени, пушещи и търсещи кафе за събуждане), бодростта и леката ни крачка са истинско вълшебство… в невярващите очи на околните.
Няма никакво вълшебство да се прибереш от работа, да вземеш сака с тренировъчното облекло и да отидеш в залата. Да товариш щангата, да бършеш потното си лице с потника, а каквото не избършеш, да капе по пода и босите ти крака – къде тук е вълшебството?
Но е вълшебство да излезеш след тренировка в нощта, да вдишаш чистия хладен въздух, да го задържиш и да усещаш, че си силен, здрав и можещ. Да погледаш звездите горе, да се възхитиш на блясъка им и да се почудиш, какво по дяволите правят останалите хора, та не хванат близкия си човек или децата, да излязат вън и да наблюдават тази нощна красота.
И, разбира се, няма никакво вълшебство, когато заедно с колеги (приятели, връстници, съученици) застанем заедно за снимка, в която разликата в усмивката, излъчването, външния вид и спортната форма са направо смазващи.
Изглежда като подигравка.
Но, ние знаем, че е най-обикновен начин на живот.
В КРАЯ:
Кое точно вълшебтво избирате да живеете?
П.С: Ако сте съгласни с написаното или тази статия Ви е харесала, може да я споделите от бутоните по-долу, за да достигне до повече хора.