Да погледнеш над ръба – за проблеми с щитовидната жлеза, мозъка, сърцето и простатата

   ВЪПРОС №1: „Емо, прочетох, че си помогнал на една жена да се излекува от болест на щитовидната жлеза. Можеш ли да кажеш повече за това, защото отскоро и аз имам същия проблем.“

   ВЪПРОС №2: „На шейсет и осем съм, Емо и сърцето и простатата са ми проблем, но напоследък още по-голям проблем е забравянето – на моменти всичко ми е бяло петно. Лекарите ми диагностицирираха Алцхаймер. Мога ли да направя нещо, което да забави процеса?“

   УТОЧНЕНИЕ: Жената излекува щитовидната си жлеза сама – просто и казах какво да прави.

   ОТГОВОР:
   Приятен е искрящият, бистър, горски ручей, от който можем да пием вода с шепи. Той подскача по камъните, прави неочаквани извивки и образува малки, красиви вирове.

   Но, същият ручей, пред който е направен висок бент, се събира в огромен воден масив, чието налягане и мощ са несравними. В спряната водна енергия се съдържа както сила, така и опасност.

   Не бъдат ли изпускани редовно, стотиците хиляди тонове вода, ще скъсат бента и ще пометат всичко по пътя си.

   Колко хора съзнават, че нашата психика, нашето тяло и съзнание са точно такъв огромен, необятен и мощен масив от енергия?

   АКО ДАДЕМ ЗАДАЧА на двама души поотделно – в еднакви стаи, да подредят аболютно еднакви по вид и качество мебели, резултатът винаги е различен.

   Това е така, защото мисленето, естетическият вкус, характера и разбирането за функционалност на двамата изпълнители са различни.

   СЪЩОТО Е С ХРАНАТА: Човек ще предпочете едно ястие или друго, едни подправки или други, в зависимост от интелигентността си, разбиранията за живота, възпитанието, вярата и изградените навици.

   Но дори и да се храним с едно и също, ефектът му върху тялото ще е различен, защото факторите:

   – дъвчене,
   – ослюнчване,
   – подправяне (сол, оцет, лимон, дресинг, сосове, други),
   – поемане (или не) на течности по време на хранене,
   – дали говорим или не,
   – дали харесваме храната,
   – дали ни е приятна обстановката, компанията,
   – в какво настроение сме,
   – пушим ли, употребяваме ли алкохол и наркотици,
   – дали мислим с благоговение/уважение (или не) за храната,
   – дали сме спортували (и спортуваме ли въобще) преди да седнем на масата,
   – дали червата стомахът и червата ни са чисти или обвити в полуразложена лига,
   – дали съзнаваме, че чрез яденето участваме в кръговрата на всемирната енергия или просто тъпчем, защото „майната и на философията!“,

   … са различни.

   А изброените фактори са основно определящи за характера, мисленето, светогледа и същността на всеки от нас.

   И още: почти всички изброени фактори се усвояват и установяват в края на първите седем години от живота на детето.

   Което би трябвало да накара всеки родител да си зададе куп въпроси и да потърси отговорите…

   Къде?

   Вътре в себе си.

   ЛЮБОПИТНО: Пулсът на заека е около 130–160 в минута и в кризисна ситуация може да надхвърли 350.

   Но през 70-те и 80-те на ХХ в, когато в Австралия предприемат държавна чистка на хищниците, застрашаващи дивия заек, се получава нещо – меко казано – непознато и немислимо:

   1. Зайците, незастрашени от нищо, увеличават неимоверно популацията си, изгризват дърветата на хиляди мили и стават големи, колкото куче.

   2. От плашливи тревопасни, те се се превръщат в хищници – теглото им се увеличава в пъти, нравът им става заплашителен (има случаи на нападение над хора) и най-интересното – пулсът им пада на 110-100.

   Защо ли?

   Ами защото хищникът се притеснява по-малко и се чувства господар на територията.

   ХОРАТА (предимно жените), които имат проблеми с щитовидната жлеза (хипер- или хипо-) са дълбоко притеснителни – от едно притеснение тръгва второ, от него трето и така, докато потокът на вътрешните страхове стане (буквално) неконтролируем.

   Притесненията, разбира се, идват в първите години на детството, наслагват се, увеличават се от затворения вътрешен мисловен кръг и започват да дават тон на поведението и физиологичните процеси.

   Преградата (бентът – както примера с горския поток) на страховете е издигнат, натискът става неконтролируем и започва да уврежда тялото – на първо място стомаха и червата, на второ и основно – щитовидната жлеза при жените и (в по-продължителен период) бъбреците и простата при мъжете.

   (Разбира се, човек трябва да има известни генетични предпоставки, за да тръгне разболяването в изброения ред)

   Такъв човек е като „хванат за гърлото“ и, въпреки че може да се държи весело, да е усмихнат, (уж) открит и дори силен, вътрешно е свит, затворен и често патологично изплашен – от външни условия, от смяна на обстановката, от реакциите на околните, от новото и въобще от всичко.

   Този човек – също като обикновения заек – се чувства жертва, която не може да се защити и да контролира живота си. Особено мъжете, трудно биха признали и до последно биха отричали, но в близък, приятелски разговор и след известно опознаване, дълбоко скритите страхове стават видими.

   За жените е разбираемо да са по-притеснителни – физически са по-слаби, уязвими от нападение и незащитени, страховете им са оголени и на преден план са извадени инстинките и интуицията.

   ТВЪРДЕ ЧЕСТО неудовлетворението в личния живот разбутва хормоналната система, която (наред с костите и сухожилията) е основната полова идентификация на човек.

   Казано точно, хормоналният дисбаланс, който днес наблюдаваме твърде често, е другото физиологично следствие от натрупването на разрушителната мощ на страховете, неяснотите и кризата в собствената идентичност.

   Между другото, напълняването винаги е свързано с прикритие – човек се крие от живота и от хорското мнение зад купища лой.

   В КРИМИНАЛНАТА И ПАТОЛОГИЧНАТА ПСИХОЛОГИЯ е известен феноменът на активното забравяне на лошото, което човек е преживял, защото иначе му е невъзможно да живее с унижението и смазващото чувство на безпомощност – прим. след тежко изнасилване, побой или психосрив от агресивното държание на много близък човек (баща, майка, брат, сестра).

   За да се спаси от тегобата да живее с ужаса на случилото се, човек се потапя… в забравата.

   ХОРАТА, чиито живот е неудовлетворителен (мечтите – потъпкани, очакванията – излъгани, ежедневието – еднообразно), в мислите си често бягат от тази тягостна картина – казано иначе, забравят настоящето и се заравят в мислите и представите си.

   Въртенето в един психо- и поведенчески кръг, води до невъзможността на мозъка да поддържа огромната мрежа от биоелектрични и нервни импулси – това се явява ненужен лукс.

Рецепторите закърняват и мисловността става ограничена, без създаване на нови нервни мозъчни „пътечки“.

   Външният, материален израз на това, е синтезирането на онзи особен белтък, наблюдаван от медицината и, който, уж, предизвиква Алцхаймер. Той обвива части от мозъчната кора, нервите и нервните окончания, блокирайки паметта.

   Но причината за появата му, както вече знаем, е далеч назад във времето, когато човек е започнал да обезличава, да изтрива и да изоставя сам себе си.

   ПОГЛЕДНАТО в национален план, днес българите са в дълбока, патологично предизвикана амнезия (за далечното и близкото си минало, за истинската си стойност и възможности), която ги кара да се обвиняват, че са най-пропаднали, най-неможещи и пр. измислици.

   В последните години страната ни, историята ни, държавността, честта и националността ни бяха така зверски изнасилени и предателски потъпкани (изнасилването продължава и сега), че забравата се е стоварила като похлупак върху съзнанието на хората.

   Време е да разберем, че е настъпил моментът да се хванем за собствените си коси и да се измъкнем от блатото – както приказния герой барон Мюнхаузен.

 

   ПРАКТИЧНИ РЕШЕНИЯ:

   1. Вкарайте сериозна доза необичайност, неочакваност и спонтанност в ежедневието си. Това означава да обогатявате знанието си за света, да вплетете нови нюанси в поведението си, което ще накара другите да ви възприемат като многообразен, жизнен, изпълнен с неочаквани идеи и решения, човек.

   2. Открийте командирското си присъствие (там, където е необходимо). Командирско, водещо, повелително, закрилящо, даващо опора – каквото решите. Важно е да знаете и да сте убедени, че има немалко моменти, когато вие сте центърът, от който идва разрешението на даден проблем. Това ще ви даде реално усещане за собствена себестойност и тежест.

   4. Обогатявайте и променяйте приятелския си кръг – умението да общувате с нови и непознати хора изисква разнообразни реакции, бързо мислене, богат речников запас и познание за хората. Така мозъкът ви е винаги в движение и Онзи Белтък няма как да се появи.

   5. Променете основни положения в живота си – ако е необходимо. Това означава да подложите на преоценка общуването с близките хора, от които тръгват както позитивни, така и негативни процеси.

   6. Промяната може да включва и любов, но тук нещата са строго индивидуални. Добре е да знаем, че любовта (както и граничните състояния на опасност и оцеляване) води до коренна промяна на светогледа, душевно обновление и зареждане с непозната до днес енергия.

   7. Пейте, свирете на музикален инструмент, изнасяйте речи и декламирайте – подобряването на тембъра, тона, звуковия диапазон и нюансите на гласа, моментално регулира работата на щитовидната жлеза и отпуска стомаха, червата, половата система и (при мъжете) простатата.

   8. Четете художествена литература – тя дава простор на въображението, а въображението е в основата на високопроцентната дейност на мозъка. Зяпането в компютъра (макар и да се говори, колко е иновативно и прочие глупости) убива въображението – буквално.

   9. Информирайте се – постоянно, неуморно и неотклонно. Интересувайте се какво става по света, следете политиката, времето, събирайте сведения за навиците на народи, племнни общности, изучавайте климата – все едно утре ще пътувате някъде далече.

   10. Давайте топлина, закрила и сигурност – така ще знаете, че сте силни, стабилни и можещи.

   11. Тренирайте редовно и непрекъснато (трябва ви тренировъчен план). Няма по-добър начин да накарате мозъка да дава наставления, да изпраща сигнали, да приема такива, да ги поставя на преоценка и да взема постоянно променящи се решения. Точно това на Изток наричат „йога в действие“ или „карма-йога

   12. Организирайте, участвайте и бъдете подтик в приключения, походи, рискови начинания и необичайни преживявания. Помнете, че „търкалящия се камък, мъх не хваща“

   13. Поддържайте разумен, пестелив, изграден върху растителните продукти, но лишен от фанатизъм, хранителен режим. Бъдете готови да експериментирате и да променяте храненето на момента (ако е необходимо), защото нашето тяло и психика са постоянно променящи се, отворени, енергийни системи. За хранителния режим – без помощта на специалист няма да минете.

   (въпроси, програми за хранене, спорт и профилактика на заболявания – попълнете формата в сайта)

   14. Поддържайте вътрешнофизиологична чистота и най-вече – чистота на дебелото черво. Постига се с разумно хранене, спорт, специални техники за прочистване и гладуване. Чистотата на дебелото черво (липса на налепи, липса на заседнали изпражнения) е свързана директно (директно, директно, директно!) с омазняването на вътрешните органи (сърце, черен дроб, жлези) и омазняването на мозъка, нарушаването на кислородния обмен и увеличаването на мазнинните плаки.

   15. Задължително включете кратките форми на гладуване в Начина си на Живот – еднодневно или двудневно, като в този ден (дни) бъдете на чист въздух – в горите, в планините, на морския бряг, край реки и езера. Плувайте, тичайте, ходете много и в бързо темпо.

   СПЕЦИАЛНО: Всяка седмица (или на две-три седмици) намирайте време и излизайте нощем – на разходка или поход сред природата.

   Тишината, тъмнината, особеното чувство, че сме под нощното небе и неизброимите звезди, които трептят над нас, имат умиротворяващ ефект – човек се чувства в единение с околния свят и наред с това изпитва благоговение.

   Благоговението пред могъществото на безкрайните звездни светове, изличава всички страхове, всички ежедневни притеснения и дребнави нагласи.

   Преклонението пред величието на Природата ни издига с много над самите себе си, дава ни друг, по-стойностен поглед към живота, част от който сме всички ние.

   А когато се приберем и тръгнем сутринта за работа, е възможно да открием… че носим звездите в себе си.

В КРАЯ:
   Звездно небе и космически безкрай, игрив поток и жизненост или… скърцащ от напрежение бент?

   Вие избирате.


**Забележка: за контакт с мен натиснете по-долния бутон и използвайте формата

Вашият коментар