(Любопитно за:
– какво е да си коч?
– коучинг за кочове
– бойците в нас
– природната “мръсотия” и имунната система
– студът и тренировките на клетките-бойци
– Шерлок Холмс и пъпките след бръснене
– как да имаме здрави кочове-защитници?
– просторите на природата или скара-бирата зад ъгъла?)
ВЪПРОС: “Емо, храня се природосъобразно, вземам витамини, добавки и минерали, играя йога всяка сутрин, но наскоро направих тежка настинка, която премина през нещо като грип и накрая ме събори гнойна ангина. Оказа се, че имунната ми система съвсем не е силна, въпреки, че мислех обратно. Защо става така?“
УТОЧНЕНИЕ:
Въпросът е от (почти джендър) мъж, който играе йога в найлонов клин, спортува с маратонки дори при четирийсет градуса, облечен е стилно от сутрин до вечер и, ако някога въобще се събува бос, то е пред прага на банята.
И който винаги ползва последния писък лосиони за коса, омекотители за кожа, обезмирисяващи дезодоранти и слънцезащитни фактори.
Мъжът на бъдещето.
Предполагам, че чорапите му миришат на виолетки.
Което, лично за мен, е непостижимо.
Любовта между чорапите и мен, е твърде… проблематична.
ПИСАЛ СЪМ поне десет пъти за имунната система… и очевидно ще пиша пак.
Проблемът не е в имунната система, приятели, другари и другарки: проблемът е в нас самите.
Трудностите не идват и от Световната Конспирация, нито от рептилите, от Глобалното затопляне, от меките китки или от евреите.
Кой ще ви забрани да станете сутрин по изгрев, да се раздвижите и да се наплискате на чешмата?
Кой ще ви забрани да тичате с децата си боси из тревата?
Кой ще ви възпре да се радвате на дъжда… под дъжда?
На снега… в снега?
На слънцето… под слънцето. Не под чадъра.
Кой ще ви забрани… ако не вие самите.
ОТГОВОР:
Виждали ли сте, как кочовете (мъжките овни) се бият, като блъскат безмилостно челата си след засилване?
Костната дебелина на челото им се измерва в сантиметри и е толкова по-обемна (здрава, дебела, с по-голяма плътност), колкото повече са мъжките овни в стадото и колкото повече са битките за власт и престиж.
Ако в стадото има само един овен, той се разхожда гордо, по мъжки, но при измерване на челната му костна плътност, тя е почти два пъти по-малка от тази на овен, който редовно се бие и отстоява периметъра си.
Има свидетелски разкази за сблъсъци между овни, единият от които не е влизал в битка никога, защото е бил сам (без други овни, с които да играе, да “тренира” и да се бие) и краят е почти фатален – челото на “нетренирания” овен хлътва навътре.
След кратко време животът му приключва.
Какъв е изводът?
За да си коч на място, е необходим качествен коучинг за кочове.
АНАЛОГИЯТА С КОЧОВЕТЕ е напълно приложима към бойците от нашата имунна система – вътрешната армия, която ни защитава от всичко:
– от външни интервенти,
– вътрешни клетки-отцепници (туморни образувания),
– вътрешни отпадни наслагвания,
– вътрешни отрови
… и още, и още.
Казано иначе, нашите бойци-защитници стават толкова по-добри (биячи), колкото повече тренинг имат.
ТРЕНИРОВКИТЕ НА БОЙЦИТЕ започват с нашето леко облекло: количеството гола кожа е право пропорционално на броя здрави вътрешни защитници.
Просто е: върху кожата попадат всякакви нечистотии и болестотворни микроорганизми, които изобщо не са фатални, но…
…но са прекрасни ежедневни спаринг-партньори за десетките видове имунни защитници, които живеят само за да се бият и да ни защитават.
Ако нямат с кого да се бият (дори на майтап и наужким), клетките-бойци залиняват, отслабват, загиват или стават лесна плячка дори на неособено силни външни интервенти.
Картонени бодигардове – в това се превръщат.
Повечето хора, които рядко се събличат изцяло на открито, които не ходят боси по земята, в тревата, в калта, на практика са лишени от качествена имунна система.
Далечният хоризонт е там, за да го достигнем.
Дърветата – за да се изкатерим и да погледнем надалеч.
Скалите – за да проверим себе си.
Планините – за да стигнем върха и да открием простора.
А просторът е онова, което ни дава широта на характера, стремежа към знание и разбирането за безкрайността на живота и вселената.
Така изпращаме недвусмислено послание към тялото, към клетките и към бойците в нас: “Щом аз мога и вие можете!”
ЗАКАЛЯВАНЕТО ПРИ НИСКА ТЕМПЕРАТУРА подтиква клетките да се свиват и екстремно да се освобождават от излишните отпадъци, които иначе ги тровят и убиват.
Така целият организъм се поддържа във вътрешно-физиологическа и клетъчна гъвкавост, която е в основата на бързите и качествени обменни процеси.
Наплискаме ли се със студена вода (да направим студен душ, да се натъркаме със сняг, да скочим в ледена вода), ние предизвикваме имунната система да се прегрупира и моментално:
– да започне елиминиране на отпадните продукти
– да убие и обезвреди отпадните огнища
– да повика, мобилизира и изпрати нови отряди от бойци
– да задейства по най-бързия начин лимфната система
– да вкара в действие кръвотока, за да имаме топлина
– да обедини почти всички системи в организма (сърце, дробове, лигавици, бъбреци и пр.)
Всичко това – в името на оцеляването, но…
…този всеобщ процес на мобилизация е невъзможен, ако по цял ден се излежаваме на топло край печката.
СЕГА РАЗБИРАТЕ, каква вреда нанасят на децата си родителите, които непрекъснато ги увиват и навличат с шалове, шапки, пуловери, грейки и не им дават да играят в студа.
Не ги учат и не вършат с тях дори най-елементарното: да направят заедно утринна гимнастика и да се наплискат със студена вода на чешмата.
Пълно е с родители, които дори отказват да запишат децата си да спортуват, защото било вредно, опасно и защото “спортът пари не носи”.
Унищожават все още крехката им имунна система и залагат основи за бъдещите тежки заболявания. Но най-лошото е, че убиват нормалните волеви импулси, които изграждат характера на подрастващия човек.
Правят го, защото самите те не спортуват, не се движат активно и са убедени, че щом на тях им е студено, значи и децата студуват.
Накратко: огромно незнание, липса на елементарно (работещо) образование, липса на елементарна обща култура и страх.
Страх.
Средновековен, животински страх в Родината ни, в която преди години родителите (зачервени, изпотени и здрави) заедно с децата се пързаляха в снега, правеха замъци и се прибираха вечер измръзнали, но весели и щастливи.
ПЪПКИТЕ СЛЕД БРЪСНЕНЕ, ШЕРЛОК ХОЛМС И ЛОГИКАТА:
Мислите, че след бръснене е нормално да се появяват пъпки?
Я пак?
Ако извикаме Шерлок Холмс и го накараме да тръгне по логиката на престъплението – от пъпките към причината, великият (несъществувал) детектив би открил следното:
Пъпките след бръснене говорят, че до кожата (тя е отделителен орган) са доведени огромен брой отпадъчни материали, които обаче, не могат да бъдат изхвърлени, поради:
– висока мазнинност на отпадъците
– запушени пори
– недобра кръвоснабденост на кожата
– недобра работа на имунната система
– недобра работа на лимфната система
– некачествена работа на храносмилателната система
– некачествена работа (по разграждането на мазнините) на жлъчката и черния дроб.
– недобра работа на лигавиците (като отделителен орган), на дробовете и бъбреците.
Острието изстъргва най-горния слой, боклуджийският процес се “юрва” навън и нагоре, а имунната (очевидно нетренирана) система се опитва да е в час – да потиска многобройните септични огнища и да се бори с нахлуващите интервенти.
В резултат – отпадните и разрушителни продукти на “кожната” война: сърбежи, кожни зачервявания и гнойни връхчета със зачервен, възпален ринг около тях.
Т. е. пъпки.
Общо погледнато, ако пъпките след бръснене се появяват редовно, проблемът е в три посоки:
1. Погрешен начин на хранене.
2. Недостатъчно количество сурови плодове и зеленчуци.
3. Недостатъчно количество питейна вода.
Проблемът се решава лесно, ако оправим менюто си и включим един гладен ден в седмицата.
В противен случай (ако продължим да се мажем с кремове и да се храним по същия объркан начин) след време (задължително) ще изгърми някоя от физиологичните системи, които изредих.
Още ли мислите, че пъпките след бръснене са просто пъпки след бръснене?
Вече знаете: Предупреденият е въоръжен.
ИМУНИТЕТЪТ И ХРАНЕНЕТО:
Бойците трябва да се хранят, приятели.
Нито един боец не може да ви пази, да обикаля, да наблюдава, да е готов винаги да потегли на мисия (буквално), без да го храним добре.
Ако още не знаете: всичи клетки на нашето тяло (тези на имунната система – във висша степен) се хранят най-вече с кислород.
Т.е. ако по-голямата част от храната ни е:
– преминала през топлинно обработване (особено пържена)
– предимно въглехидратна (тесто)
– предимно захарна – сладкиши, тестени сладкарски изделия
– съставена от многобройни смесвания (на едно хранене)
…тогава ние караме клетките да живеят безкислородно (все едно да запушим на някого носа и устата и да изискваме от него да оцелее).
При такова хранене, в началото просто боледуваме от текущи смущения: настинки, синузити, сърбежи, пъпки, подуване на лимфните възли, ангини, хрипове, храносмилателни смущения.
При продължително наслагване започват по-сериозните симптоми: високо кръвно, сърдечни смущения, запушвания на съдовете, хиперинсулинемии, мастни тумори, кисти и пр.
Прибавете (така, между другото) тоталната липса на естествени витамини, тютюнопушенето, алкохола, липсата на спорт.
И – ето ни в края, когато клетките – тези малки, винаги лоялни към нас същества, които цял живот сме потискали, сме пренебрегвали, сме убивали с лош начин на живот и незнание, се обръщат срещу нас, което всъщност, е рак.
А бойците, които сме предавали цял живот, са особено агресивни и отмъстителни, не го забравяйте.
КАКВО Е РЕШЕНИЕТО ЛИ?
Всички мои публикации (абсолютно всички!!!) говорят само за това:
1. Движете се активно от сутрин до вечер.
2. Пийте много вода и яжте сурови плодове и зеленчуци.
3. Хранете се малко, простичко и нискокалорийно.
4. Намалете до абсолютния минимум всичко, което е захар и тесто.
5. Включете краткотрайното гладуване в ежедневието си.
6. Не пушете, откажете наркотиците и не злоупотребявайте с алкохол.
7. Всеки ден четете, обогатявайте знанието си и подлагайте на преоценка вярата си.
Винаги можете да пишете или да се обаждате.
ЗА КАКВО, ВСЪЩНОСТ, Е ДУМАТА, приятели, другари и другарки?
Винаги говорим за това – Преди Всичко Да Сме Хора.
Хора на топлината, на взамопомощта, на протегнатата ръка, на съпричастността, на знанието, на широтата, на усета и разбирането за Вселената и Космоса…
…откъдето, всъщност, идваме.
Защото, ако съзнаваме, че сме Такива Хора, тогава:
– решението да сложим тези или други продукти на масата
– маниерът ни на хранене
– характерът ни
– общуването с другите
– начинът ни на живот
– нашето свободно времес
– отношението и отговорността ни към децата
…биха били съвсем други.
Битието ни би било друго.
Дереджето ни би било друго.
България би била съвсем друга.
ЗАЛОГЪТ Е ТВЪРДЕ ГОЛЯМ, приятели, другари и другарки, и наличието на кочове в стадото… не означава, че това са правилните кочове.
От нас зависи да сме точните кочове, които възпитават и изграждат други истински кочове.
В КРАЯ:
Овча история, но обърната към бъдещето.
П.С: Ако сте съгласни с написаното или тази статия Ви е харесала, може да я споделите от бутоните по-долу, за да достигне до повече хора.