Приказки за синузита или “на баницата мекото” (практично)

   ВЪПРОС: “Емо, откриха ми синузит, нещо мога ли да направя? Пих антибиотици, изгуби се за кратко, но после пак се появи. Но, да знаеш, че не искам да гладувам, а спортът е твърде тежко занимание за мен. Нещо по-лежерно, защото в края на краищата един живот живеем.”

   ОТГОВОР:
   Как пък никой не си казва, примерно: “Емо, откриха ми празна глава. Нещо да направя?”

   И аз да му пиша: Запушваш всички дупки в главата и наливаш през фонтанелата, каквото решиш – може и боза.

   Не че помага, но като ходиш насам-натам, ще усещаш главата си пълна.


КАКЪВ ДРУГ да е отговорът за болестно отклонение, което се получава от:

   1. Редовно преяждане.

   2. Редовно, тежко смесване на всякакви храни. Обикновено има несмилаеми комбинации от сорта “месо+пържено+мляко+яйца+сладко” и литри газирани напитки по време на хранене.

   3. Редовно наслагване на недостатъчно изхождане: Почти всички са убедени, че се изхождат достатъчно, но “достатъчното” е едва при 3-7% от хората. При останалите е незнание, непознаване на собственото тяло, срам и нежелание да разберат какво става “там, долу“. А когато научат, вече е наистина късно.

   4. Гниещи остатъци по червата (най-вече в дебелото черво).

   5. Недостатъчно (почти липсващо) консумиране на сурови плодове на гладно и сурови зеленчуци, което води до точки 3 и 4.

   6. Абсолютно недостатъчно количество на питейна вода на гладно, което води до точки 3 и 4.

   7. Нарушена стомашно-чревна флора и общ спад на имунната система, което ни води отново до точки 3, 4, 5 и 6.

   8. Липса на редовно движение, профилактичен спорт и закалителни студови процедури – за прочистване на лимфата и подпомагане на бъбреците. При такива хора противопоставянето срещу спорта, движението и чистия въздух е почти войнствено-активно. Което отново води до точки 3, 4, 5, 6 и 7.

   И след всичко това, човекът иска нещо по-лежерно, защото един живот живеел… че и децата си учи така.

   НАСЛОЖЕНОТО ВНУШЕНИЕ, че появата на синузита има нещо общо с бактериални инфекциозни причинители, дошли чрез дишането, е абсолютно непознаване ЕДИННОСТТА във функциите на тялото.

   Всяка (уж, външна) бактериална атака трябва да намери места, където да оцелее, да развие популация и това да доведе до болест.

   Решението е просто: Чистото тяло (редовно и динамично прочиствано) не задържа бактериални и вирусови популации и имунната система се справя отлично.

   Където и да “удари” вирусът, това става възможно, само ако в стомаха и червата има проблем – несмилане, разложени субстанции, отрови и измиране на чревна флора.

   Ако тези отклонения липсват, никакво външно инфектиране не е възможно.

   ВСЪЩНОСТ (1), почти 100% от притежателите на гной в главата, са убедени, че тя се е получила там от… настинка.

   Т.е. дошла е с вятъра и студа.

   Духнал ги е вятър, значи, стояли на течение, температурите се сринали до арктически стойности и Там Вътре В Тялото Им (неизвестно къде и неизвестно защо) са се образували литри гной, която се изсипала в синусите.

   Казано иначе – не те, а друг/други/друго е/са виновни.
   А ний, ний… живеем здравословно.
   На маса.

   Да, ама – не.

  * “А ний, ний…” е по Ботев. Целият (поетичен) израз е: “А ний, ний сме идиоти!”

   ВСЪЩНОСТ (2) ниските температури, течението, вятърът и атмосферното налягане имат директно отношение към сополизацията на тялото – карат го немедленно да се освобождава от излишната слуз (и всякакви наслоени боклуци).

   Най-удачно е сравнението с търговски платноходен кораб, от който изхвърлят всичко тежко и ненужно, за да се олекоти и да избягат от лошия пиратски кораб.

   НАЧИНЪТ на хранене при повечето хора е толкова объркан и ненормален, че организмът не може да се освободи от остатъчната “сгурия” – нито бъбреците, нито червата, нито лигавиците, нито кожата смогват и тялото я разпределя къде ли не (по черва, сухожилия, стави, кръвоносни съдове, лимфни възли, вътрешни органи, лигавици – въобще навсякъде), докато накрая…

   Да?

   Ами накрая я набутва в синусите. И не само я набутва, а постоянно я изпраща нататък. Не забравяйте, че синусните кухини са отделителен орган, предпазен изпускателен клапан, покрит с пореста лигавица.

   Но отровната слузна маса е толкова гъста, че запушва лигавицата на синусите, тя набъбва, пука се, започват възпаления, които привличат и задържат всякакви болестотворни микро-осмокраки животинки.

   Оттам нататък, синузитът е на Ваше разположение.

   РАЗБИРА СЕ, не можем да отминем генетичната предразположеност.

   При един и същ (объркан) начин на живот и хранене, някой ще направи синузит, друг ще вдигне кръвно, трети инфаркт, четвърти ще му изгърми жлъчката и т.н.

   Пети – всичко накуп. Друго си е да удариш джакпота.

   Общо погледнато, има ли синузит, човек има (скрит, латентен) проблем с бъбреците, скрит проблем със стомаха и червата, още куп скрити, но логични болестни отклонения и съвсем изявен проблем с лимфотока и имунната система.

   С КАКВО ДА ЗАПОЧНЕМ? – най-общо.

   1. Всяка седмица по един гладен ден на много вода, два-три изцедени лимона и чай, който (ден) започва:
   – с клизма
   или
   – със стомашно-чревно очистване с английска сол

   2. Премахване на пържените храни и (почти) пълно отказване на млякото

   3. Всеки ден да започва с един изцеден лимон в половин литър вода.

   4. На ден – три приема на сурови плодове и два-три приема на сурови зеленчуци.

   5. Хранене – изисква цялостен обрат и специален хранителен режим.

   6. Спорт:
   – редовна утринна и вечерна гимнастика по двайсет минути.
   – закалителни процедури сутрин и вечер след гимнастиката – плискане с хладна вода, автомасаж и силно обтриване на гърдите и гърба. Ако не го правим – забравяме за чиста и бърза лимфна система.
   – три-четири дневна спортна седмица по изготвена програма.
   – в свободните дни – походи и движение на чист въздух

   ПОЧТИ ВСИЧКИ изброени практически съвети се нуждаят от разговори и общуване с компетентен инструктор-практик.

   Съветите на 20-30 годишни, уж, инструктори, изплюти с диплома след три-пет-осем месечни курсове, (най-често) не вършат работа, защото това са деца, които мислят, че познават живота.

   Мисленето и теорията са едно, практиката – съвсем друго.

   Въпроси, съвети, програми – на съобщения.

   БОСОХОДСТВО – във всеки възможен час от денонощието.

   Движението на босото ходило (контакт със земята, стъпване, оттласкване) допринася за спадане на цялото вътрешно напрежение. Организмът се отпуска, натискът (вътрешният вятър) нагоре (към главата) изчезва и гнойната слуз от синусите започа да се изхвърля безпроблемно.

   Запомнете: босото ходило командва и обхваща функциите на целия организъм. Изградете си правило: Нито ден, без 15-20-30 минутно ходене бос.

   В нашия клуб ходенето бос е традиция и част от тренировъчния процес.

   (Не се лъжете: Температурата на въздуха на снимката е -2 и дъждът, който ни съпътстваше, преминава в сняг. Но когато си раздвижен, загрят и пълен с енергия, спиране няма.)

   ГАРАНЦИЯ: При промяна на Храненето и Спортно-Двигателния режим, синузитът си отива за два до три-четири месеца.

   В КРАЯ:
   Ако яденето се вкисне и не изчистите добре тенджерата, следващото ядене, което сипете в нея, също ще се развали.

   С човешкото тяло е същото.


П.С: Ако сте съгласни с написаното или тази статия Ви е харесала, може да я споделите от бутоните по-долу, за да достигне до повече хора.

Leave a Comment

Ако си съглсен с написаното до тук,
може да харесаш страницата във Facebook!

Емил Златев - здраве, спорт, хранене