Непознатият витамин С: скрит скорбут или незабавно здраве?

Непознатият витамин С: скрит скорбут или незабавно здраве?

(венци, зъби, лошо храносмилане, срив на имунната система)

(съвременните моряци от платноходните кораби… вкъщи на дивана)


ВЪПРОС:
„Емо, четох някъде, че напоследък при над 90% от хората има скрита липса на вит. С, което е, колкото и странно да звучи, жив скорбут. Има ли нещо вярно?“

ВЪПРОС:
„Лято е, Емо и въпросът ми е, как да си набавям всичките минерали, които се губят с огромното количество пот на тренировка: магнезий, цинк, калций и пр? Същото е и с витамините. Нали казваш, че идеята на истинското здраве е да живеем без аптечни добавки.“


ОТГОВОР:

Всички знаят, че вит. С не се изработва (образува, синтезира) в човешкото тяло и трябва да се набавя отвън неколкократно всеки ден.

Откъде знаем (знаете) това?
От интернет, от публикации на сериозни учени, от статии със сериозна медицинска подплънка, от „Бг. мама“ и от…

Да?

Ами от „защото всички го знаят“ и „защото е всеизвестно“.
Нека, обаче, преосмислим наново „всеизвестното“.


НЯКОГА В ИНДИЯ

Са подлагали осъдените на смърт на месна диета (сутрин, обед, вечер). Нищо друго, никакъв плод, никакъв зеленчук, само червено месо, приготвено вкусно и по желание на, хе, хе, клиента (осъдения).

Първите три-четири дни били щракане с пръсти и „ей тъй се живей сто години!“

На петия-шестия ден страховитият запек и просмуканите от червата трупни отрови (от разложеното месо) навлизали във всички тъкани и започвало скоростно, неописуемо болезнено унищожаване на тялото.

В началото и средата на втората седмица кожата се обривала с ужасяващо дълбоки, сърбящо-болезнени пъпки, преминаващи в отворени, гнойни язви, пълни с видими ларви на червеи.

След десетия-дванайсетия ден цялата кожа била гнояща разложена от гангрена плът, заедно с разпадащите се, разлагащи се вътрешни органи. Червеи излизали отвсякъде (вкл. от очите, устата и ушите), не оставали никакви зъби, устата също се превръщала в гноен, кървав вулкан, миризмата била непоносима и съзнанието започвало да се разпада.

Хората не можели нито седнат, нито да легнат, нито да докоснат каквото и да било. Вътрешният разпад блокирал дишането и човек се превръщал в мучащо, неможещо да говори членоразделно от болка, изплюващо на каша органите си, биологично „нещо“, чиито втечнен мозък следвал общия телесен разпад.

Можем да оприличим последната фаза (етапа на умиране) на държана над огъня найлонова торба, която хем гори, хем се разтича и разкапва.

Смъртта настъпвала до две седмици или няколко дни по-късно. Рядко се намирали „дълголетници“, които да изкарат третата седмица.

Накратко:
Описаното е екстремно, високоскоростно развитие на болестта „скорбут“, от която навремето са умирали предимно моряците на платноходните кораби.

Знаем, че всичко това би могло да се тушира (за известно време), ако сдъвкваме по половин лимон на ден или ядем кисело зеле редовно.

Т.е. вкарваме естествен биологичен, природен вит. С.


ОБАЧЕ…
Ако предприемем двуседмично гладуване на вода с правилно проведено в първия ден очистване на стомаха и червата, няма да имаме, нито да изпитаме какъвто и да било признак на Липса На Витамин С, който…

… който би трябвало да ни е необходим ежедневно.
Но не го приемаме и не се разболяваме от скорбут.

Ами ако гладуването е триседмично или дори повече?

Отново нищо.
Никакъв признак за липса на какъвто и да е витамин, минерал или микроелемент.

Говоря от личен опит, защото проведените от мен гладувания по три-пет дни са десетки. Седем-десет дневните също. Имам и няколко по двайсет дни.

Това са периоди, в които не се яде нищо.

Но не съм само аз.
Стотици и хиляди хора в България и по света провеждат дву-, три-, пет- и едноседмични гладувания няколко пъти в годината. Не споменавам въобще редовния гладен ден всяка седмица или неколкократните гладни паузи (при мен са редовни) също всяка седмица.

Е, приятели, къде остава прословутата липса на вит. С и ежедневно натрупваната комплексна авитаминоза (от внушенията на конвенционалната медицина) и „страшните“ липси на основните минерали и микроелементи?

Пийте добавки, пийте магнезий, пийте калций, пийте цинк и прочие„, познато, нали?

Нещо издиша, забелязахте ли?


КАКВО ВСЪЩНОСТ СЕ СЛУЧВА №1?

Витамин С е основната балансираща субстанция в организма, нещо като всеобщ пълководец, организатор или диригент.

Без достатъчното, обилно присъствие на вит. С започват да възникват повсеместни вътрешни микро-възпаления. Това са изключително малки язвички (подобно на афти в устата), които избухват навсякъде в тъканите и органите.

Имунната система изпраща милиони бойци във всички посоки, за да се справят с микровъзпаленията, а това води до изтощаването ѝ. Възпаленията повличат липсата на основни стабилизиращи елементи (калций, магнезий, цинк, селен, кислород и пр.). Това ненормално състояние се нуждае от много вода и бавно, но сигурно тялото се обезводнява.

Това е разрушителната картина на възникващата, скрита авитаминоза, която се наблюдава в почти 100% от хората. Цигарите и алкохолът задълбочават проблема, защото вкарват нови ракови вещества, които изискват нови, завишени дози вит. С.

В един момент скритата авитаминоза избива във външна, явна и видима: афти, пъпки, проблеми с кожата, трудно изхождане, пропускливи черва, гъбички под ноктите, проблеми с очите, мускулни схващания, постоянно нервно напрежение, чупливи нокти, редовни настиинки, грип, ангини, бронхити – броят на болестните симптоми е огромен.

А всичко започва от:

– простичката, обикновена, банална липса на природен, естествен витамин С (вода, плодове на гладно, сурови зеленчуци)

и

– мъртво, убито (отровно) хранене, което изисква неимоверни количества вит. С и цялата гама от микроелементи.

Между другото, ако мислите, че природният вит. С може да бъде заместен от аптечния/фармацефтичния, помислете пак.

Защото отговорът е, че не може.
Знак за равенство между познатите таблетки/ампули от аптеката и пресните, сурови плодове и зеленчуци, няма.

Накратко:
Ежедневната натрупана липса на естествен, истински вит. С води до масивна, повсеместна авитаминоза (липса на цялата позната гама витамини), която…

Която повлича тъканите към липса и на основните елементи, микроелементи, ензимни фактори и пр, а това нарушава и, в крайна сметка разрушава абсолютно всички процеси в тялото.


КАКВО, ВСЪЩНОСТ, СЕ СЛУЧВА №2?

1) КОГАТО СЕ ХРАНИМ и употребяваме предимно храна, минала през огън и най-вече червено месо, тя бива таксувана от клетките на тялото (водеща е имунната система) като враг.

На пръво място се включват (и изчерпват) запасите от витамин С, защото всички вражески елементи се „сдружават“ и образуват т.нар. свободни радикали (клетъчна ръжда, разяждане, разпад на тъканите, рак, смърт). Витамин С подпомага грандиозния процес по обезвреждането и изхвърлянето им от тялото.

Ето защо, когато се храним, е необходимо винаги да имаме предхождаща порция сурови плодове, както и сурова зеленчукова салата с основното ястие. Те компенсират (макар и не на 100%) вредите от вкарването на мъртва храна и разложение в стомаха и червата.

Ако достатъчното количество питейна вода, суровите плодове и суровите зеленчуци липсват, броени секунди след постъпването на сдъвканите хапки в стомаха, започват разпадни (тежки болестни, ракови) процеси и моментално се изчерпват запасите от вит. С.

Цигарите, алкохолът и наркотиците са част от цялата мръсна, самоубийствена картина.

2) КОГАТО ГЛАДУВАМЕ
Без значение от срока, вкарването на хранителни „врагове“ е сведено (почти) до нула.

Поради липса на внасяна отвън храна, тялото превключва на вътрешно хранене, изхвърля повредените клетки, убива агресивните ракови клетки и голяма част от тях отиват просто за храна.

Храна, подбрана с хирургическа точност и прецизно количество.

Запасите от вит. С (почти) не спадат и, ако питейната вода е в достатъчно количество, тялото (ако не е било предварително доведено до хранителен недоимък от неправилно хранене) може да издържи, да бъде в отлична физиологична форма, да има дстатъчно енергия (и най-важното – да се освободи от някои болести) до месец и повече.

В конкретен план, за тези които се интересуват от здраве, един гладен ден в седмицата (след четирийсетгодишна възраст) върши отлична работа.

Накратко:
Истинско здраве и дълголетие, без вкарване на гладни паузи и гладни дни, след четирийсетгодишна възраст е невъзможно.


БОСОТО ХОДИЛО И ГОЛАТА КОЖА
Босото ходило и голата кожа поддържат постоянна връзка с околния свят и природата. Чрез тях ние отдаваме в пространството натрупаното статично електричество и отработената енергия, тъканите са отпускат, обновяват и функционират спокойно.

Обратно, ако ходилото е постоянно потно, ненормално топло, задушено и затворено в чорап и обувка, неминуемо възниква телесно напрежение, което:

– затруднява физиологичните функции
– изисква неимоверно количество вода
– изисква неимоверно количество вит. С
– изисква неимоверно количество от всички групи витамини
– води до загуба на стабилизиращите микроелементи

Така организмът бавно, но абсолютно сигурно бива вкаран в болестна спирала, от която излизане няма.

Вече сте предупредени.
Предупреденият е въоръжен със знание, информация и би трябвало да е в готовност.

Въпросът е ще използвате ли предупреждението или ще карате едно към гьотере?


ЧУВСТВОТО ЗА ГЛАД И ДУХОВНОСТТА
Запомнете, приятели:

Ако мозъкът, мисълта и съзнанието ни са ангажирани с дадена цел, ние забравяме за храната.

Ето защо е добре в свободните дни да си поставяме цели, които завладяват нашето съзнание изцяло, поддържат чувството ни за широта, обогатяват отношението ни към природата и усещането за единение и сливане с нея.

Това се получава най-лесно, ако отидем на поход, набележим преход, ако търсим тайнствени природни места или просто направим няколкочасов излет с близките, децата и семейството.

Не ни е нужно кой знае какво: един термос с вода, един лимон и това е.


ЗА МЕН:
Всяка седмица имам поне едно (всъщност са повече) излизане от ранна утрин, често по тъмно сред природата. Понякога такъв ден започва с плуване в морето, после преминава в планински преход и връщането у дома е в късния следобяд или вечер по тъмно.

В прословутата ми синя раница има термос с вода (през зимата е чай), един-два лимона, ножове, поне две навивки въжета и друг тип оборудване. Храна, извън чая и лимона, няма.

Най-често през този ден имам тежко физическо натоварване, свързано с провиране, висене по необезопасено въже, преминаване по крайно опасни места и километри поход в сериозна денивелация. Понякога пече слънце, понякога ни вали дъжд, друг път е студ под нулата или вали сняг.


В КРАЯ:
Всичко, приятели, опира до това в какво вярвате, какво искате от живота, какво искате за близките и децата си и какви цели си поставяте.

Останалото е действие и неспиране.


П.С: Ако сте съгласни с написаното или тази статия ви е харесала, може да получавате най-новите публикации директно на имейл. Запишете се като натиснете бутона по-долу! 

Нова публикация всяка неделя!

Записване от тук >>

Leave a Comment

Ако си съглсен с написаното до тук,
може да харесаш страницата във Facebook!

Емил Златев - здраве, спорт, хранене

Ако си съглсен с написаното до тук,
може да харесаш страницата във Facebook!

Емил Златев - здраве, спорт, хранене