Ще четете за:
– какъв е вашият „кръг на затваряне“, приятели?
– същност на стреса (1)
– същност на стреса (2)
– спокойствието, което убива
– към моите приятели психолози
– работещи препоръки
– скачайте от дивана, по дяволите!
– какво ще покаже огледалото?
–
ВЪПРОС: „Постоянно говориш колко са важни храненето и начинът на живот, Емо, но не вземаш предвид стреса в ежедневието. Какво ще кажеш за това?“
Аха, точно така.
Въобще не го вземам предвид… стреса.
Затуй го нося със себе си, където и да ида.
Но по-често съм затънал до уши в него.
Достатъчно е да погледнете снимката: Преминаваме като на майтап широка десет метра, нищо и никаква планинска река. Майтап, обаче дъното изобилства с натрошени камъни, в които можеш да си изпочупиш краката.
Докато първият от екипа, добрал се до отсрещния бряг снимаше, жената пред мен пропадна във водна яма и буквално изчезна. Кадърът е запечатал невнятната ми физиономия, миг преди да скоча да я вадя.
Как мислите, дали в този момент сърцата на всички ни бият с петдесет и пет спокойни удара в минута, като за спортисти? Дали кръвното на всички ни е 120 на 80?
Дали издишването ни е два пъти по-дълго от вдишването (което е здравословното съотношение), а някъде от дълбините на душата ни извира сакралния звук „ом“?
Дали мускулите ни са отпуснати, релаксирани, дали енергията тече плавно през гръбнака, а аурата ни блести слънчево на фона на спокойното и ненапрегнато съзнание?
И, ако някой си мисли, че това ни е животът и затова сме свикнали, ще ви кажа: не, това не ни е животът.
Утре или вдруги ден отново ще сме на работа. Както хиляди други отново ще се занимаваме със стандартните български свинщини, отново ще се ядосваме, отново ще псуваме, на моменти ще сме в обичайната работна, професионална, социално-учрежденска безизходица, а вечер ще излизаме смазани, изчерпани и останали без сили.
Но, докато хилядите, дето са в същото положение, се прибират по къщите и занасят яда, страховете и смачкаността в дома и семействата си, ние…
… ние вземаме тренировъчния сак, отиваме в залата (на площадката, стадиона, басейна, в гората, на морския бряг), тренираме и се потим като за последно, оставаме без дъх, все едно сме изкачили Еверест, а когато късно вечер си тръгнем приятно омаломощени от тренировка…
… разбираме, че (о, чудо!) сме отново пълни с енергия, че сме наистина здрави и можещи, че сме наистина (не наужким) гладни, че легнем ли, ще заспим начаса, без необходимост от приспивателни, а на сутринта още със ставането ще сме жизнени, борбени и изпълнени с желание да подхванем деня.
А събота и неделя (или когато там, понякога дори си вземаме неплатен отпуск), отново сме в студените води на някоя планинска река, пълзим по някакви скали или сме полуудавени под тоновете вода на някой водопад.
Т.е. отново стигаме до момента „погледнете снимката“.
Какъв е вашият кръг на затваряне, приятели, другари и другарки?
–
СЪЩНОСТ НА СТРЕСА (1)
Общо погледнато, стрес е всяка по-рязка промяна на обичайното физическо (психическо, психофизиологическо, емоционално, познавателно, философско-религиозно и светогледно) състояние, което води до (по-малък, по-голям, голям, огромен, смазващ и невъзможен за понасяне) дискомфорт.
Достатъчен е примерът със звъна на будилника и рязкото скачане от леглото, при което за няколко секунди сърдечният ритъм може да хвръкне от 50-60 на 110 удара в минута, повличайки взривно нагоре и кръвното налягане.
Ами, ако в един миг, като светкавица, осъзнаете, че през целия си живот сте били отвратителен егоист, мислили сте, че светът трябва да се върти около вас и затова съпругата ви се е разболяла и умряла, а децата, чиито живот сте съсипали и объркали, с право са ви напуснали и не искат да ви видят?
Майтапа на страна, има хора, които се самоубиват за много по-малко.
Ами, ако носите ежедневно, години наред в себе си като непосилен товар осъзнатата истина, че сте човек (мъж или жена) втора ръка, че нямате воля, смелост, знания, образование и кръг от приятели, с които да промените живота си, да направите нещо различно за близките си, че бъдещето е абсолютно безизходно и черно, за което до голяма степен сте виновен вие и това ви смазва, съсипва, изчерпва психически и физически?
Очевидно е, че онова, което повечето хора разбират под „стрес“, може да е:
– мигновена външна интервенция на границата или над психо-физическите възможности на човека
или
– мигновена, краткотрайна повторяема външна интервенция, продължаваща ежедневно за дълъг житейски период (прим. „звънът на будилника“ като тип въздействие)
или
– продължаващ и задълбочаващ се във времето психофизически срив (депресия) или
– тежки, предизвикани отвън или отвътре мигове на духовно-емоционална, познавателно-религиозна промяна и осъзнаване, познати под името „катарзис“
или
– комбинация от всичко изброено
–
СЪЩНОСТ НА СТРЕСА (2)
Може би най-голямото вътрешно прегаряне, изчерпване и до голяма степен самосъсипване идва от невъзможността
– да направим нещо, когато имаме огромна необходимост да действаме
– да предприемем нещо, което да реши проблема
– да набележим реален план за решаване на проблемите
Или комбинация от трите, изразяваща се в бавно настъпваща, постъпателна, в началото неосъзната, впоследствие осезаема лепкаво-прилепчива безизходност, която с течение на времето повишава неимоверно вътрешното психофизическо напрежение до…
… до степен човек да изпадне във видим поведенчески и нервен колапс.
Изброеното е следствие от вътрешна невъзможност за отреагиране, емоционален път без изход, който може да е наложен от външни обстоятелства, но общото е, че сме като с вързани ръце…
… което създава неимоверен натиск върху съзнанието и е възможно да блокира възможността на организма за естествено самостоятелно възстановяване.
–
СПОКОЙСТВИЕТО, КОЕТО УБИВА
Не можете да решите проблемите със стреса, ако единственият ви подход е отпускането, отбягването на дразненията, на шумовете и пасивна почивка в свободното време.
Оставени сами на себе си, въртящите се на празни обороти психика и срината емоционалност могат да възпроизвеждат единствено нови, още по-безизходни версии на кашата, в която е затънал индивидът.
Казано иначе, ако разчитаме само на спокойствието, на тишината, на безличната медитативна музика и пасторалните природни гледки (в статично-съзерцателен телесен план), най-вероятно ще продължим да затъваме все повече…
… въпреки привидния изкуствен релакс, в който пребиваваме.
Не разберем ли това и не променим ли някои от навиците в ежедневието, рискуваме да навлезем в дълбок, необратим психо-физически ступор, който ще увреди изцяло нормалното световъзприемане и ще ни вкара в измамни псевдо-реалности, от които измъкване няма.
За да изскочим от блатото, прилепчивата, препълваща възприятията и съзнанието безизходност трябва да бъде избутана, изтикана, изхвърлена с поносима (лечебна) сила навън и това се получава най-добре с друг, контролиран и степенуван по време и интензивност стрес.
Това е познатото „клин, клин избива“.
Разбира се, „добрият“ клин може да избие „лошия“, само ако открием нов контакт (нови приятели, нов кръг от познати), които да ни помогнат да излезем от:
– обичайното, подтискащо ни ежедневие
– обичайните, подтискащи ни навици и дейности
– обичайните, вдълбани в психиката ни, емоционални коловози
Направим ли го, можем без притеснения да се върнем към контролираното отпускане (хубава музика, съзерцание, медитация), защото ВЕЧЕ имаме център извън утъпканите, водещи към пропастта, подсъзнателни коловози.
–
КЪМ МОИТЕ ПРИЯТЕЛИ ПСИХОЛОЗИ
Не отричам (нито имам намерение да го правя) професионалната лечебна психологическа методика.
Публикацията е напомняне, че има реално работещи подходи, които се опират на естествените психо-физически реакции, а те (реакциите) са видимото следствие от дълбоко заложените у нас (животински) инстинкти.
Опрем ли се на инстинктите (прим. инстинкт за самосъхранение, борба за оцеляване, превъзмогване на студ, глад и пр.), психиката се освобождава и стигаме до онова, което в древността са наричали
– „ум като спокойно езеро“
– „ум без мисли“
– „съзнание като ясна луна“
– умствена празнота (по време на дълбока, активна, в движение, медитация)
Целта е една: да бъдат превъзмогнати психо-коловозите и човек да влезе в състояние на нормална преценка, на активен избор и жизнеутвърждаваща емоционалност.
–
Наблегнете на разумния ритъм от дейности в ежедневието:
– относително ранно ставане без дълго излежаване
– изградете си повторяема ежедневна двигателна активност (гимнастика, тренировки) и не я нарушавайте
– ежедневни, краткотрайни, поносими за вас, студови процедури (прим. обтриване или студен душ след гимнастиката)
– един път в седмицата (или веднъж на две седмици) плувайте тренировъчно в басейн, море, река, язовир. Нека плуването е поне половин час без прекъсване.
– планирано хранене, без преяждане и залитане в крайности. Преяждането и сладкото са първият видим симптом, истински психо-лифт към мрачните долини на депресията, емоционалния срив и психологическата безизходица.
– опитайте (и работете в тази посока) да се сдобиете с приятелски кръг (втори психологически център) извън дома
Записвайте се и слушайте как звучи обективно гласа ви – тембър, артикулация, изяждане на звукове, бързоговорене, мънкане, пищене във високите октави или неосъзнато прикриване зад психологическа носовост.
Гласът много често е предвестник на психическия срив – всяко изтъняване или дращене на гласа трябва да се коригира. Отделяйте десетина минути да говорите по дадена тема, да рецитирате и пеете. При жените това е част от профилактиката на щитовидната жлеза. Целта на заниманията е да снижите тембъра: мъжете да са по-близо до басовите стойности, а жените до алтовите.
– интересувайте се какво става по света, подобрете ориентацията си по география и разширявайте кръга от нещата, с които сте запознати.
Това са основните пунктове, които са важни като основа на вашето физическо, психическо и ментално здраве.
–
ЖИВЕЙТЕ АКТИВНО, приятели, другари и другарки!
Бликащата енергия, усещанията, решенията, преценките, контактите, емоциите, реакциите, паданията и ставанията са част от живота.
Искате да сте в живота, нали?
Ами, тогава скачайте от дивана, по дяволите!
–
В КРАЯ:
Психиката, начинът на живот, кръгът от интереси, светогледът, физическият облик, гласът ви и енергията, която излъчвате, са седемте страни на вашето Аз. Какво ще отрази огледалото, ако застанете пред него?
П.С: Ако сте съгласни с написаното или тази статия Ви е харесала, може да я споделите от бутоните по-долу, за да достигне до повече хора.