ВЪПРОС:
“Ежедневието ми се върти в кръг, Емо. На работа, вкъщи, на работа, вкъщи, безпаричие, страх за бъдещето, а събота и неделя се събираме с приятели на маса и така години наред.”
ВЪПРОС:
“… и просто ми е писнало до гуша! Животът еднообразен, с мъжа ми не се разбираме, но за пред хората всичко е цветя и рози и от цялото напрежение направих и Хашимото… “
ВЪПРОС:
“Откриха ми исхемична болест на сърцето, Емо и съм много притеснена. Цял живот все притеснения, притеснения, а сега и това…”
—
ОТГОВОР:
Погледнете снимката, приятели.
Това е една от крайно студениете, последни утрини край Дряновската река.
Някъде нагоре вдясно се вижда огряно от слънцето късче от планинските склонове. Нищо и никакво слънчево петно, но ако го нямаше (смъкнете горния ръб на снимката малко над гърба ми) целият изглед ще е забит, притистнат и буквално задушен.
Е, същото е и с живота на повечето хора.
—
НЕЩО ЛЮБОПИТНО
Ако ви заиграе окото (някой мускул по тялото, някой пръст да затрепери, нещо вътре във вас да вибрира болестно и пр.)…
Легнете (или седнете удобно), отпуснете се, дишайте спокойно и бавно и си представете, че силна (слънчева, звездна) светлина облива лицето ви, навлиза във вас през междувеждието и изпълва цялото ви тяло.
След не повече от двайсет до четирийсет секунди треперенето/трептенето ще изчезне и тялото ви ще е в приятно еднородно (единно) състояние.
Нищо друго (воля и волеви заповеди, стягане и разпускане) не е в състояние да премахне патологичното напрежение, което (ако не бъде преустановено) ще наруши други неврологични връзки и оттам лека-полека нализаме в типичното старческо състояние.
—
СВЕТЛИНАТА, ПРИЯТЕЛИ,
Създава еднородно състояние на клетките (нормално съобщение, нормално функциониране, нормално протичане на мозъчните сигнали).
Светлината, приятели, подобрява взаимовръзките между отделните органи, стабилизира кръвообращението и засилва стабилността на кръвномозъчната бариера, което…
Което автоматично отхвърля възможността в мозъка да навлизат гранясали мазнини, развалени белтъци, отрови, тежки метали, заразени клетки и пр.
Оттук възможността да започнат старчески деменционни проблеми намалява в десетки пъти и когато това се съчетае с разумно хранене, активно спортно движение, активна дихателна дейност, студови процедури...
Деменциите и Алцхаймер просто не се появяват.
—
КЛИН КЛИН ИЗБИВА
Всеки знае поговорката.
Но колко от вас осъзнават, че всяка вечер след работа сме пре-пре-претъпкани от отработена енергия (все едно енергийни изпражнения), която остава в нас и…
– напряга нервите
– блокира жлезите
– сковава кръвотока и студуват крайниците
– лишава тъканите от кислород (директна предпоставка за рак)
– съсипва имунната система (тя не работи без кислород)
– унищожава слюноотделянето и секретирането на стомешен сок
– разстройва дейността на червата
И още, и още, и още.
Въпрос на броени години е тялото да започне да подава сигнали, че нещата не са добре и, ако не вземем мерки, отиваме към сериозните (уж, неочаквано появили се) болести.
Абсолютно всеки, който се престраши и след работно време влезе в залата (на стадиона, площадката, в басейна, в парка и пр.) и направи стегната тренировка за цялото тяло (за сърцето, дишането и всичко останало), на тръгване…
На тръгване осъзнава, че е дошъл уморен, съсипан, притеснен и изпълнен със страх, че ще се изтощи още повече, но…
Но, о, небеса, излизайки от залата, му идва да пее, да, подскача, да лети, радостно му е и се чувства като нов.
Чувства се пречистен и зареден с енергия.
Как се е получило това?
На първо място се е раздвижил лимфотока, който отнася отровите до депата за изхвърляне. Лимфотокът, който отговаря за силата и интензивността на имунната система.
Кръвоснабдяването се е подобрило в десетки пъти и е довело кислород до всички клетки, тъкани и органи, а това е изпратило сигнали за жизненост, оптимизъм и доволство, които показват…
Които показват, че наистина сме заредени с нови сили, обновени и пречистени.
Истината е, че това не може да се получи с гимнастика в домашна обстановка.
—
ПРОБЛЕМИТЕ ВКЪЩИ
Изнервеността, безизходица, липсата на градивна идея за бъдещето, натегнатите отношения от неумението да общуваме, отчуждението и насложеното човешко разстояние са част от обстановката в милиони домове.
Когато се приберем, ние неусетно (без да осъзнаваме) се включваме към този съсипващ, тягостен филм и каквато и да е гимнастика (занимание, филм, книга) не е в състояние да ни извади от кофти-коловоза.
Всичко това смачква психиката и при жените в над 80% удря щитовидната жлеза, центърът на всички хормонални процеси и жизнени функции. Т. нар. Хашимото, само преди трийсет-четирийсет години беше почти несрещана/непозната болест, а днес…
Днес всяка трета-четвърта жена над трийсетте има подобни проблематика.
Абсолютно същата ежедневна безизходица, при мъжете удря простатата и половия апарат (нарушена секреция на мъжките хормони, нарушено кръвонабдяване, психопроблеми, отчаяние и пр).
Общото при двата пола е, че неумението да решим проблемите и страхът от бъдещето, съсипва опората, стълбът на тялото и това е гръбнакът (болки, схващания, защипвания на нерви, изхабявания, ошипявания, кисти, протрузии, дискови хернии и пр.).
—
КОГАТО, ОБАЧЕ…
Имаме редовно спортно движение и натоварване…
Редовна дихателна и (поносима) студова практика…
Разумно и съобразено хранене…
Редовни, разумно организирани гладни паузи…
И още, и още, и още.
И най-важното (за Хашимото е задължително):
Когато променим човешката среда около себе си:
– нови хора
– нови приятелства
– нови идеи за прекарване на свободното време
– нови стремления и търсения
– нови удоволствия
И още, и още, и още…
Тогава променяме вътрешното (си) психо-физическо и ментално функциониране и премахваме предпоставките за възникване за над 90% от познатите болести.
—
ВСЪЩНОСТ…
– подобреното кръвоснабдяване
– подобреното снабдяване на тъканите с кислород
– подобрените съобщения (контакт) между клетките
– подобреното взаимодействие между мозък и тяло
– подобрената психика и житейски цели
И още, и още, и още…
Премахват изцяло възможността жените да направят остеопороза (тя е колкото физическо, толкова и психическо заболяване).
Изчезват предпоставките за исхемия (липса на кислород, задушаване) на сърцето.
Изчезват причините за заболявания на бъбреците.
И, разбира се, отлита в небитието реалната възможност да се отключи заболяване от типа на рак, примерно, което…
Което е символ на повтаряното през годините оставане на сам (вътрешно), в самота и непризната безизходица, в липса на реална близка човешка съпричастност и топлота. Т.е. отвън човекът е показвал едно лице (уж, усмихнато, за пред хората), а вътре в себе си е крещял от чувство за изоставеност, неразбраност, от реална липса на близост, на доверие и агресивно неразбиране от страна на най-близките.
Както виждате, приятели, носим отговорност за близките си хора, които сме опитомили и които са опитомили нас (по Егзюпери).
—
ИЗЛЕЗТЕ ОТ ИЗМАМНИЯ КОМФОРТ, ЗАЩОТО…
Защото в розов комфорт, в прикрита безнадеждност от липсата на бъдеще, в егоистични телесно-интересчийски, вкусово-рецепторни и алкохолни кръчмарско-молски удоволствия Не Се Живее Сто Години.
Живее се празен живот, изпълнен със страх, който (страх) прикриваме с лъскави глупости.
—
ЖИВОТЪТ, ПРИЯТЕЛИ, Е ШИРОТА
Безкрайна, безпределна красота, движение, самообновление, изблик на енергия и неспирна, невъзможна за описание многоликост.
Във всички древни традиции боговете (или върховният бог) е изобразяван с много и все различни лица, с много и различни тела, с огромен брой ръце и пр.
Идеята е, че всичко тече, всичко се променя и единствената свързваща нишка е Самият Живот, който трябва да се стремим да опознаем, да разберем и да усетим в неговата невъобразима цветност, безгранична нюасираност и смайваща многообразност.
Когато се докоснем до това богатство, което е заложено и във всеки от нас, тогава отношенията с близките ни хора, с приятелите и дори с първия срещнат придобиват характер на откровение, което показва що за човеци сме и каква душевност носим.
И тогава всяка мисъл, дума, всеки звук, всеки жест, всеки поглед и всяко действие са истинското огледало, в което се оглеждаме и навлизаме в дълбокия огледален свят на фината природа и на самите себе си.
Постепенно разбираме, че единството е навсякъде и носим отговорност за всичко: за тревичката, за мравката, за капката роса върху утринното цвете, за въздуха, за хората и дори за далечните звезди, чиято далечност е всъщност… изцяло бутафорна.
—
В КРАЯ:
“Хората са забравили тази истина – рече лисицата – Но ти не трябва да я забравяш. Ти ставаш отговорен за всичко, което си опитомил.”
Съзнаваме ли, че във всеки миг опитомяваме нещо и то нас опитомява? И във всеки миг ставаме отговорни за нещо и то става отговорно за нас?
Нарича се единство.
Единството, върху което стъпва цялото Мироздание.
П.П: Ако сте съгласни с написаното или тази статия Ви е харесала, може да я споделите от бутоните по-долу, за да достигне до повече хора.