ВЪПРОС (от близък приятел): “Разкажи нещо за страховете ни, Емо и за връзката им със здравето. Всички се страхуваме, но колко от нас го признават и тръгват срещу страховете си?”
ОТГОВОР:
Всички страхове могат да се сведат до два:
1. Страх от смъртта.
2. Страх от самотата.
ПЪРВИЯТ включва почти всички познати страхове: страх от болка, страх от болести, страх от високо (от тясно, от вода, от огън, от високи скорости и пр.)
ВТОРИЯТ е по-интересен, защото надхвърля обикновения страх от смъртта и понякога, търсейки другар (приятелство, близост, любов), ние се озоваваме в опасни ситуации.
Толкова опасни, че в немалко случаи търсенето довежда до собствената ни смърт.
Съзнанието (почти) не играе роля, защото при животните е същото, а в този случай не говорим за секс и нагон за размножаване.
ПОГЛЕДНАТО от квантово, полево и макро-космическо ниво, страхът е липса на нещо – все едно молекула с пет атома, на която е отнет единият. Тя остава непълна, нестабилна (нервна, уплашена) и винаги се стреми да привлече още един атом, дори с цената на собственото си разпадане на отделни атоми, което е нейната молекулярна смърт.
Същото е с положителната и отрицателната йонизация на веществата и радиацията. Положително (в повече) заредените материи (въздух, облекло, предмети) и източниците на радиация избиват от нашето тяло йони и микро-частици, досущ както куршум изтласква и разкъсва жива плът.
Разликата е, че куршумът е милиони пъти по-голям.
ОТРИЦАТЕЛНО заредените вещества (свеж въздух, гори, треви, земя, реки, морета) изсмукват от нас частиците, които са вповече и стабилизират състоянието ни.
СТРАХЪТ от самотата (погледнато материалистично) е донякъде ирационален, защото самотата е липса на връзка (свързване, заедност), а липсата на връзка не е гаранция за влошаване на здравето.
В сериозен план, страхът от самотата прехвърля мост от познатата ни материална действителност (Реалност, време-пространство, Вселена) към другите (реални, но неосъзнати от нас) реалности, време-пространства и вселени.
КОГА ТЯЛОТО усеща болка (студ, изгаряне, убождане)? Отговорът е прост: когато съзнанието е концентрирано върху възможните последствия от дадено, опасно действие – гол върху сняг, огън, участие в бой и пр.
Звучи смешновато и несериозно, но колко от вас знаят, че пеленачетата и бебетата не усещат студ? Малките нямат съзнателна и понятийно изградена система, която да им подшушне, че е студено, топло, че водата “не се диша” (знаете, че бебетата спокойно плуват и “дишат” под водата, ако наоколо не пищят уплашените им родители) и пр.
БОЛКАТА (и страхът от смъртта) е тотално идентифициране със собственото тяло – т.е. “Аз съм това, само това и друго не съществува“.
Но когато изместим фокуса на съзнанието извън тялото (и настоящата Реалност), тялото не подава сигнал за болка, спрямо която да устояваме и която да надмогваме волево.
Примерите с руските “старци” и хималайските йоги, с шаманите в Южна, Централна и Северна Америка и навсякъде по света, които в транс издържат на невероятна (от наша гледна точка) болка, са директен показател, за фокус (вяра, медитация) извън тялото.
Всъщност, те въобще не усещат болка, защото иначе биха се включили волевите импулси, отвъд чийто праг просто… рухваме.
ЗНАЕТЕ ЛИ, че българите се делят на два вида:
1. Такива, които са преживявали предимно от земеделие/животновъдство и са се страхували от промените на времето, от крадци, разбойници, от насилници, от господарите и пр. Животът им е бил живот в ужас от болки, болести и немощ, а мисълта за отпор – почти несъществуваща. Накратко – инертна човешка маса, създала поговорки от типа “преклонена глава сабя не я сече” и живееща в страх от капризите и настроенията на по-силните.
Обобщено – овча маса, чиято социална активност и борбена инициативност граничи с нулата.
2. Тези, които (още от пред-византийско време) били оставени да пазят възловите места (проходи, стратегически местности, укрепления, градове, гранични пунктове). Устоявали на бури, несгоди, на вражески нападения и нашествия на грабители и крадци. С течение на времето са създавали семейства, човешки разклонения и родове, изпълнени със съзнанието, че могат да се бият, да устояват, че болката в бой и от мъчения е преодолима.
Накратко – хора, които не могат да бъдат сгънати лесно.
Навремето имаше роман “Наричаха ме Желязната ръка” от Цончо Родев, изграден върху реални спомени за живота и приключенията на един българин от онова време.
Който може да чете нещо различно от ФБ-простотии, нека се запознае с него.
АКО ВИ КАЖА, че е отлично всеки ден да гладувате по малко и да ставате полугладни от масата, колко от вас ще го разберат НАИСТИНА и ще заживеят така?
Ако ви кажа, че студът ни прави по-здрави и по-силни, колко от вас ще се събуят боси и ще започнат да се разтриват със сняг и студена вода, вкл. и децата си?
Ако ви кажа, че щом пушите, никотинът се излъчва от кожата ви (тя направо дими от никотин), полепва по кожата на детето ви и го убива лека-полека, колко от вас биха захвърлили тутакси цигарите?
Ако ви кажа, че вместо да отговаряте на всички прищевки на разглезеното си дете (и така да създаваме поредното лигаво поколение), е по-добре да го пратите да тренира и дори да му лепнете плесник, ако се налага (а не да му правите селфи с шоколадче и да пишете, че било, хе-хе, дете-индиго) – колко от вас ще го направят?
Колко от вас?
ЕТО ГО И ВЪПРСЪТ: В какво вярваме?
– Ако интересите, житейският фокус и вярата ни опират до масата, ракията, салатата, съботно-неделното диванно търкаляне и не се интересуваме от нищо извън това, то всяко нещо което заплашва този псевдо-живот, е опасност, болка, изличаване, смърт, край.
– Ако си задаваме въпроси за “живота, вселената и всичко останало”, търсим активно отговорите, развиваме вярата и познанието си и живеем в съответствие с веруюто, че край не съществува, бихме ли се идентифицирали само и единствено с тялото и удоволствията, принизяващи човек до животно, затворено в кочина?
ЗОНАТА НА КОМФОРТ определя здравето и хода на Нашата Жизнена Реалност, а познанието, кръгозора и вярата – начина, по който постъпваме:
1. Ако ни е студено и станем да потренираме, имунната система работи, бори се, активна е, става по-силна и ние сме здрави.
Облечем ли се и пуснем климатика, изпращаме на тялото сигнал за страх и подлагаме имунната система на отслабване и деморализация.
(Опитайте да отгатнете, колко градуса е температурата на въздуха на снимката? Зад мен имаше две момчета и едно момиче, които, уж тренират, навлечени в грейки, плетени шапки, качулки, шалове и ръкавици. Не исках да влязат в кадър. Часът е 07:50.
2. Ако бездействаме, усетим (псевдо)глад и първата ни реакция е да вземем от хладилника поредния полуфабрикат, шоколад или парче торта, подлагаме организма на ленност, застой и униние – като разглезено дете, на което угаждаме.
Ако усещайки глад, влезем в режим “движение” (сред природата, в залата), гладът изчезва, защото удоволствието, клетъчната “емоция” от спорта и бързата обмяна са по-силни и всеобхватни от мързеливия, изкуствено предизвикан от рекламите глад.
Продължете сами.
Номерацията е безкрайна.
В КРАЯ:
Не давам отговори. Подтиквам ви към въпроси, защото пътя до отговорите всеки трябва да извърви сам.
Понякога с другар.
П.С: Ако сте съгласни с написаното или тази статия Ви е харесала, може да я споделите от бутоните по-долу, за да достигне до повече хора.