—
Бързи отговори на три от най-често задаваните въпроси
—
ВЪПРОС:
“Емо, вярно ли е, че ако пием много вода, ще вдигнем кръвното налягане? Питам, защото няколко различни лекари ми го казаха.”
—
ОТГОВОР:
Не, не можете да вдигнете кръвно наляганевдигнете кръвно налягане с пиене на вода.
В един близък момент просто ще се надуете, ще спрете да пиете и ще започнете да тичате до тоалетната.
И лека-полека положението ще се възстанови.
—
ПРОБЛЕМЪТ, ОБАЧЕ, ИДВА...
От факта, че 99% от хората пият вода по време на хранене, което блокира храносмилането, телесните течности се наблъскват с недобре обработени вещества, с гранясали мазнини и всичко това трябв да бъде незабавно изхвърлено.
Но!
Но изхвърлянето им става невъзможно, защото кръвоносните и венозните съдове се затлачват, затлачват се и бъбреците, кожата, червата, белите дробове, носните лигавициносните лигавици и пр.
И ето го изкуствено създаденото физиологично напрежение, което повишава кръвното налягане, съсипва вътрешните органи (сърцесърце, бъбреци, дробове и т.н.) и води до отслабване на кръвно-мозъчната бариера.
—
ЗАДАЧАТА ДА НОРМАЛИЗИРАМЕ КРЪВНОТО
Е много лесна за решаване.
Просто полагаме известно интелектуално и образователно усилие да осъзнаем, че трябва да пием по две чаши чиста питейна вода на гладно:
– сутрин след ставане
– един час след закуската
– половин час преди обяда
– един час след обяда
– половин час преди вечеря
И ще видите как никога няма да изпитате и най-малкото желание да пиете по време на хранене, а освен това…
Освен това ще получите Дълговремененни Здравословни Бонуси:
1) Ще имате нормално кръвно налягане (разбира се, необходимо е и да спортувате!)
2) Ще имате отлично храносмилане (и пълна липса на раздразнени стомах и черва)
3) Ще имате отлична работа на отделителната система (особено ходенето по голяма нужда)
4) Ще разполагате с непробиваема Имунна Система
И винаги ще сте в отлично настроение и прекрасно себеусещане.
Заслужава си, нали?
—
—
—
ВЪПРОС:
“Гледах предаването на д-р Неделя Щонова, Емо, и там гостът, някакъв лекар, твърдеше, че при Хашимото нямало необходимост от специален хранителен режим. Ти обаче казваш точно обратното. Защо се получава така и къде е истината?”
—
ОТГОВОР:
И двамата сме прави.
Но!
Но винаги съществува неизменното “но”.
—
В ПОЧТИ 100% ОТ СЛУЧАИТЕ
Разбалансирането на щитовидната жлеза се дължи на дълготрайно поддържано психологическо напрежение (възникнало още от детството), което съсипва основните телесни системи, претоварва щитовидната жлезащитовидната жлеза и тя лека-полека излиза извън строя.
—
ПСИХОЛОГИЧЕСКОТО НАПРЕЖЕНИЕ
Не е моментно състояние, а дълготраен проблем, превърнал се във вътрешен начин на ежедневно функциониране, свързан най-вече със световъзприемането.
Това изкривено световъзприемане (свят на противопоставяне, а не на решаване на проблемите) кара организма да губи постоянно и ежесекундно вода, да се самоизсушава, да предизвиква постоянни вътрешни микровъзпаления, а оттук…
Оттук се отваря титанична, направо невъзможна за овладяване работа на имунната система, която…
Която може да работи най-добре, само когато…
– в тялото има достатъчно вода
– храносмилането е добро
– тъканите са спокойни
Но ако нито едно от тези условия не е налице от години?…
—
ПРИУЧЕНИЯТ НА НЕСПОКОЙСТВИЕ ОРГАНИЗЪМ
Не може да се освободи от напрежението, търси напрежението и дори го създава изкуствено, досущ като наркоман, който си търси наркотика.
Приучената на неспокойствие психика също не може да се освободи от напрежението и го поддържа изкуствено, като създава измислени психо-фантомни дилеми.
Те изглеждат съвсем нормални (човекът е живял така още от детството, всъщност цял живот) и той ги привнася в отношенията си с хората (прикрита или откровена нотка на умишлено противопоставяне, неосъзната конфликтност).
Каквото горе, такова и долу, знаете древната мъдрост, нали?
—
ЗА ДА ИЗЛЕЗЕМ ОТ ПОДОБНО СЪСТОЯНИЕ
Са необходими няколко осъзнати действия:
1) ПРОМЯНА в обкръжението.
Означава нови хора в ежедневието, промяна на средата и емоционалния план.
Тази тема е дълга и в личен разговор мога я разясня подробно.
Тя, обаче, изисква активно действие, а не пасивно очакване и самооплакване.
2) ПРОМЯНА в храненето.
Ето я разликата между мен и лекарите.
Начинът на хранене трябва да води до ежедневно поддържане на водния баланс, на алкално-киселинния баланс, на витаминно-минералния баланс, на имунната система, на хормоналната система, а това…
А това, приятели, не се постига с хранене “едно към гьотере”
3) УСИЛЕНА ДИХАТЕЛНА И ТРЕНИРОВЪЧНА ДЕЙНОСТ
Не можем да поддържаме оптимален биохимичен телесен статут, без да имаме ежедневно телесно обновяване, защото…
Защото цялото обновление стъпва върху активната обмяна на веществата, а тя зависи Директно и Изцяло от постъпващия кислород в кръвта и тъканите.
А напрежението в клетките, тъканите и системите се разнася и изхвърля именно чрез…
Чрез съобразено физическо натоварване и редовна дихателна практика.
—
НАДЯВАМ СЕ, ПРИЯТЕЛИ,
Да откривате простотата в подхода и да осъзнавате (за себе си), още по-простичката и разбираема взаимосвързаност между “действие-дишане-хранене-контакти-отношения-светоглед”.
Казано иначе, правим крачка към Природата и я оставяме да ни изпълни изцяло, защо от Нея идваме и винаги се връщаме към Нея.
И всичко си идва на мястото.
—
—
—
ВЪПРОС:
“Изпитвам силен и необясним страх, Емо. Притеснявам се от всичко и вечно ми е свит стомахът, а отключих и паник-атаки. Как мога да се излекувам?”
—
ОТГОВОР:
Не е възможно да сме здрави, ако мислим за себе си като за болен, който трябва да бъде излекуван.
Вбитият в подсъзнанието клин с надпис “болен съм” никога не може да бъде изваден, освен ако не осъзнаем, че…
Естественото ни състояние е Здравето.
и
Неестественото състояние на нездраве е винаги временно и вторично.
Друг е въпросът, че ако още от деца съзнанието ни е програмирано към болест (от родители, учители, авторитети, приятели, публикации, медии) и навиците ни също са разболяващи, ние можем да прекараме целия си живот в болест и абсолютна липса на здраве.
—
ВСЕКИ СТРАХ, ДОРИ НАЙ-МАЛКОТО ПРИТЕСНЕНИЕ
Води началото си (през няколко трудни за проследяване стъпала) от най-дълбокия страх: страхът от смъртта.
Притеснението, че нещо забравяме, че нещо изпускаме от вниманието си, както и идеята да контролираме и най-малкия отрязък от живота си, идва именно от там – страхът от смъртта.
Страхът от самото умиране и болката.
Страхът, че след това ни чака… нищо.
Мрак, студ и разтваряне в още по-дълбок мрак и ужасяващо нищо.
Страхът, че оставяме децата си (близкия човек) без закрила.
Страхът, че всичко което сме, което мислим и допускаме за себе си, изчезва, все едно никога не е съществувало.
Страхът, че там, в мрака, никой и нищо не се интересува от нас.
Страхът от смазващата нищожност на нас самите и всичко, което сме правили някога, наложено върху невъзможната за осмисляне и възприемане безкрайност на Мирозданието и още по-безкрайната заплашителна непознатост на Вселената.
И още, и още, и още.
—
ДА ВИ ПОПИТАМ ДОКОЛКО ПОЗНАВАТЕ ВСЕЛЕНАТА?
Приятели:
Възможността да живеете без страх е пряко свързана със степента на вашето Знание за Нещата.
Пример №1:
Ако вървите нощем през (уж) страшно място и не знаете какво ви чака там, в тъмното, вие ще се страхувате.
Но!
Ако вървите за стотен път през същото (уж страшно, а вече познато) място и знаете, че нищо не ви заплашва, вие ще сте спокойни.
ПРИМЕР №2:
Ако сте физически слаби, нетренирани, със смачкана психика, с усещане за уязвимост, без подготовка за адекватна реакция и вървите през същото страшно място (и знаете, че ви дебне опасност), вие ще сте уплашени и направо сковани от страх.
Обратно:
Ако сте физически подготвени, силни, с бързи, отработени реакции, ако сте проучили вероятните възможни опасности и сте подготвени да реагирате адекватно, вие няма да сте сковани от страх, а ще преценявате (почти) реално възможностите си.
ПРИМЕР №3:
Ако сте изпълнени с вяра и познание, които ви говорят, че всичко е вечно движеща се енергия, неунищожима и невъзможна да бъде разпиляна и изгубена и че…
Че ние/вие самите сме/сте (част от) тази енергия и всичко е едно прекрасно, светло, цветно и невъобразимо интересно приключение, игра на слънчеви отблясъци, шепот на близки същества, уют, обгърнатост и топлина…
Е, къде е страхът тогава?
Дали въобще би могъл да се зароди?
ПРИМЕР №4:
Ако са ви внушавали от дете, че в мрака се крият ужасни и зловещи същества…
Ако сте научени, че всички хора са зли, че искат да ви навредят, да ви убият и затова трябва да ги отбягвате и да се пазите от тях…
Ако ви е втълпявано, че животът е тежък, че приятелството, обичта, любовта и топлотата не съществуват, че всичко е пари и извън тях няма друго…
Ако са ви убеждавали, че Светът и Космосът са страшни места, откъдето ви дебнат само невъобразими опасности (котката хапе и драска, мравките хапят, птичките цвъкат и кълват, змията е лошо същество, дървото може да се стовари отгоре ви и да ви убие, насред Космоса е мрак, студ, опасни астероиди, страшен звезден огън, радиация и смърт)…
И най-важното: всичко се ражда и умира в мрак, болка и ужас.
Ами вие просто няма да имате и миг спокойствие, защото целият ви живот ще е като пресован и изпълнен от страх и съмнения: близкият ви човек ще е лош, приятелите неверни, животните и растенията лоши, природата – зловеща, небето – черно и мъртво…
А вие?
Вие самите ще сте убедени, че сте родени в безнадеждност, че животът е безсмислица и просто ще чакате да умрете в още по-голяма безнадеждност и тотален ужас.
Какво приятелство бихте създали и с кого бихте го поддържали?
Каква обич бихте отдали?
Що за дете бихте възпитали?
И каква идея за бъдещето бихте изградили?
—
ОТ ПРОСТО, ПО-ПРОСТО
Приятели, съмишленици, другари и другарки:
Тялото и психиката ни са така свързани, че когато в тялото възникнат застойни състояния (бавна обмяна, мудно кръвообращения, бавно храносмилане, трудно ходене до тоалетната и пр.), ние задължително изпадаме в лошо настроение, виждаме нещата в сиво-черни отенъци и влизаме в мрака на безнадеждността и отчаянието.
Обратното също важи на сто процента: когато спазваме тренировъчно-дихателен ритъм, храним се съобразено, поддържаме тялото натренирано, силно, гъвкаво, имаме висока обмяна, отлично храносмилане, силна имунна система, настроението ни винаги е добро, четем постоянно, учим ежедневно, вглеждаме се нощем в звездното небе и поддържаме ведри отношевия с близките и приятелите и…
И животът ни ще тече светло, усмихнато и приятно.
—
ЗА СЕБЕ СИ
От малък имах почти вроден притеснение/страх от тъмното, но…
Но четях за Поразяващата ръка (Олд Шетърхенд) и не можех да си позволя да остана по-назад от него.
Започнах да оставм сам в тъмните стаи на дома, в който живеехме.
Живеехме до градския парк и когато (като дете) вечер ме изпращаха да хвърлям боклука, отивах сред мрака на дърветата, разхождах се, вслушвах се във всеки шум и постепенно откривах, че няма нищо, което да ме притеснява.
Превърнах се в нощно същество, което живее в сенките, а впоследствие си налагах да отивам в непознати, отдалечени, безлюдни гори и да прекарвам дълги часове насред нищото.
Другият мой страх беше страхът от нощната черна вода на реките (живеехме на няколко десетки метра от Дунав) и морето.
И този страх отиде та се невидя, след като започнах да плувам нощем в необятната река, а днес често си организирам нощни плувания в морето през цялата година, вкл. през зимата.
—
СЪВЕТЪТ МИ, ПРИЯТЕЛИ, СЪМИШЛЕНИЦИ, ДРУГАРИ И ДРУГАРКИ Е:
Отивайте и правете онова, което ви притеснява.
Заставайте срещу страха си и го изучавайте.
Онова, което познаваме, с което сме наясно и което сме изучили, никога не ще ни доведе до усещане за страх.
Изучавайте Вселената.
Търсете обективни сведения, факти и знания за механизмите на Живота и Необятното Мироздание и ще откриете, че и там няма нищо плашещо.
И когато се върнем в своето познато, интересно и изпълнено с близки същества ежедневие, ще ни е още по-топло и приятно, въпреки наличието на немалко отрязъци от действителността, които трудно бихме могли да контролираме.
—
—
В КРАЯ:
Частица от Вселената сме.
От нас зависи да сме усмихната, носеща светлина частица или злобен трън, създаващ болка и дискомфорт.
И нашият избор е?…
П.С: Ако сте съгласни с написаното или тази статия Ви е харесала, може да я споделите от бутоните по-долу, за да достигне до повече хора.