Нещата “там долу”, нещата горе, свободните радикали в тялото, в политиката, антиоксидантите, Дарвин, херметиците… и всичко останало

—

—

ЛЮБОПИТНО: Още Дарвин забелязва “уж, странната” връзка между половите органи, прилежащите отделително-чревни структури, т.е. нещата дълбоко долу и – нещата горе: уши/нос/гърло/сливици, най-общо – шия/главата.

При повечето нисши пълзящи (червеи, някои видове змии) предната и задната част са взаимно-заменяеми – могат да се хранят/отделят и от двата края. При висшите бозайници връзката е трудно забележима, но здравословната такава е повече от очевидна.

Сливиците, гърлото и ушите (почти) не боледуват, главоболието и безсънието изчезват, ако дебелото черво е активно и дефекацията е нормална (1-3 пъти дневно). Също – проблемите с храносмилането (най-често скрити и неосъзнати) са в основата на хормоналния дисбаланс при жлезите с вътрешна секреция. И това е съвсем малка част от възможността да бъдат осветлени вътрешните взаимовръзки между всички физиологични функции.

Което ни води до къде?

—

—

ДЕБЕЛОТО ЧЕРВО (извън перисталтиката) е гравитационно действаща структура, иначе би било някъде другаде из тялото. Може би на челото… ако гравитацията беше с обратен знак и реките течаха нагоре? Дебелото черво (както и бъбреците) реагира положително на тръскане, усукване и съобразено мускулно напрягане.

Всички усукващи и притискащи йога-пози (преподавам ги в залата), бягане и скачане на въже, коремни преси във всякакъв вариант и общата гъвкавост и мускулна кондиция са с положителен знак по отношение функциите на дебелото черво.

—

НЕРАЗБРАНИЯТ ПАРАДОКС: Става въпрос за твърдението, че спортът увеличава отделянето на свободни радикали и затова не трябва да спортуваме. Формално погледнато е така, но защо тогава контролните тестове при хора на всяка възраст, страдащи от застой, показват рязко подобрение на жизнените функции, общият вид и кожата само след две-три седмици активен и редовен спорт?

Вметка: контролните резултати са най-добри при съчетаване на разтягане, гъвкавост, аеробно и силово натоварване. Изтърването на който и да е от компонентите, намалява чувствително показателите за здраве и жизнеспособност.

—

СПОРТЪТ ПОДОБРЯВА, засилва и възстановява (ако е нарушена от застоял начин на живот, възраст или болест) клетъчната комуникация и предаването на нервните импулси без изкривяване. Този факт е в основата при унищожаване на раковите нагласи, текущи генни грешки и клетъчни мутации, т.е. продуктите на възрастта.

Клетките, които са по-слаби, получават енергийна подкрепа, а болните биват подложени на тест: Ако се справят – остават, ако не, тялото ги отстранява чрез механизмите си, един от които е с участието на свободните радикали. А броят на свободни радикали се контролира активно от общия механизъм тонус/енергия/жизненост. Такъв работещ, вътрешен естествен подбор е немислим при застояла физиология и липса на движение.

—

—

ПОЗИТИВНОТО МИСЛЕНЕ… ИЛИ РЕАЛНОСТТА? Думата е за децата… again. Затлъстяване – 50-60%, хипертония – 5-15%, диабетни проблеми – 8-17%, масови неврози, алергии и проблеми с дробовете, а ние продължаваме да си затваряме очите и да говорим… позитивно.

Пълно е с родители, които освобождават детето си от физическо, защото… се задъхвало, докато бяга и това нарушавало правата му. Лишават децата си от спорт, защото… се изпотявали, а това било вредно. Родители с промити мозъци пишат жалби срещу треньори и преподаватели по физическо, задето карат децата да покриват нормативи, а тези нормативи са безкрайно занижени, в сравнение с предходните години и много далеч от изискванията в страните, където здравето и спортът са част от обмисленото бъдеще за десетилетия напред.

—

КЪДЕ ОСТАНАХА АНТИОКСИДАНТИТЕ? Няма как да очакваме от един портокал да ни “антиоксидира”, ако го изядем след обилно ядене, сътавено от първо, второ и трето. Смесен с всичко в стомаха, той ще започне да ферментира от топлината, да отравя другата храна, после тъканите, а ние ще се чудим защо имаме киселини.

Казано иначе: плодовете се ядат на гладно и ако това стане част от маниера на хранене и начина ни на живот (хранене, движение, спорт, усмивка, вяра), тогава антиоксидантите ще са наши помощници.

—

—

В КРАЯ: Всеки от нас в по-голяма или в по-малка степен е самотен електрон и степента на самотност се определя от нашите търсения, стремежи, мечти и желания. Неосъществеността на нещо е силата, която ни движи напред и го разбираме най-добре в миговете на тишина и спокойствие, когато се вглеждаме в себе си. С човешките си, (често) скрити неудовлетворености ние участваме във Всеобщото Развитие.