ВЪПРОС:
“Баща ми умря от инфаркт, Емо. На четирийсет съм и имам огромни притеснения, че и с мен ще се случи същото. Как да направя, че да отпадне тая опасност?”
ВЪПРОС:
“Понякога сърцето ми прескача, Емо и изпитвам непреодолим моментен ужас и ми настръхват косите отзад по врата”
—
ОТГОВОР:
Всички знаем, че когато в двойка дългогодишни съпрузи (или много, много, много близки хора) единият си отиде, обикновено другият не го преживява за дълго.
Сякаш нещо се е скъсало и е повлякло живота на оцелелия надолу. Човекът си отива от мъка, дори да е бил в относително добро (или дори в цветущо) здраве.
—
КОГА УМИРА ЧОВЕК?
Умираме, когато спре сърцето.
Може да сме болни от най-тежка болест (туберкулоза, рак и пр.), но животът ни ще приключи, когато спре сърцето. Докато то бие, ще сме живи.
—
ДРУГОТО УМИРАНЕ
Умираме, когато дълбоко в нас нещо се прекърши до степен, че емоционалното ни светоусещане става несъвместимо с живота.
Въпреки здравето и лекарските уверения, ние вече сме поели натам, откъдето няма връщане.
И угасваме като догаряща свещ.
—
ДВЕТЕ СЪРЦА, КОИТО ИМАМЕ
1) ПЪРВОТО сърце е механичното.
Сърцето, което бие и чийто пулс движи кръвта, изпраща я до всички части на тялото и поддържа тъканите живи.
Това е сърцето, което се нуждае от ежедневно движение, защото то (сърцето) е мускул, а всеки мускул става все по-силен и по-трениран, именно когато бива подлаган на редовна физическа тренировка.
2) ВТОРОТО сърце е онова, което реагира на всяко чувство и всяка емоция, което бие по-бързо, колчем радост изпълни цялото ни същество или обратното, то се свива и замира, когато неизмерима мъка смрази всичко отвътре до степен да не можем да си поемем дъх.
Второто сърце умира по малко всеки път, когато сме притиснати вътре в себе си или живеем без надежда, но…
Но когато сме изпълнени със светло, окриляващо чувство, усещаме лекота, тялото се движи сякаш земното притегляне не му влияе и на моменти все едно не стъпваме по земята.
—
РАЗБИРА СЕ…
Названието “първо и второ сърце” е условно, защото става въпрос за един и същ телесен орган, но…
В чисто практически план последствията от двете (условни) сърдечни тенденции са съвсем реални за наблюдение и измерими.
—
СЪРЦЕТО КАТО МАТЕРИАЛЕН ОРГАН №1
Тук нещата са простички, разбираеми и лесни за планиране.
Проблемът на повечето хора са липсата на навици (неизградени още в детството), липсата на воля, липсата на навици от спорта (ако в детско-юношеска възраст не са тренирали), психическата инертност, податливостта на емоционални състояния, меланхолия и дори най-обикновен мързел.
Най-важното в зряла възраст е да намерим обкръжение (близки хора, приятели, познати), които да ни увличат и амбицират към движение, походи, спорт на открито или специализиран спорт в оборудвано място (зала).
Ако в близкото ни обкръжение всичко е ядене, пиене, пушене, наркотици, препирни, раздори, скандали, чалга, мързел и неподплатеното с нищо очакване, че…
… че модните днес липосукции, козметични операции, медикаментозни отслабвания (прим. самоубийството с инжектиране на инсулин), разкрасителни процедури и дори пропагандираната колонотерапия ще ни доведат до прекрасен изглед и отлично здраве.
Здраве, друг път.
Всичко това (освен, че е крайно вредно) е буквално животозастрашаващо, но и смачкващо характера, разкапващо волята и съсипващо дори малкото останала вяра в себе си.
Точно такива хора лепят по Фб-профилите си заричания, сентенции, “мъдри” мисли, иносказателни реплики за това как трябвало да живеем, какво бил човекът, как да открием и опознаем себе си, тибетски умнотии за социален живот, изречени от монаси, дето абсолютно никога не са имали какъвто и да е социален (личен, интимен) живот, не са възпитавали дете вкъщи и пр.
Това с тибетските монаси е все едно да отидем при треньор по плуване, който никога не е влизал във вода, но въпреки това се опитва да ни учи как да плуваме.
—
СЪРЦЕТО КАТО МАТЕРИАЛЕН ОРГАН №2
Сърцето е мускул.
Повторете си го: Моето Сърце Е Мускул.
Когато го кажете на самите себе си, когато прочетете как се тренират мускулите, когато осъзнаете, че трябва да ги поставяте в условия да преодоляват някаква тежест (почти) всеки ден, тогава…
Именно тогава започвате да осъзнавате какво богатство ни е предоставила Природата с тия близо седемстотин мускула, с които всеки от нас разполага.
Разликата е, че 98% от хората просто ги носят (т.е. за тях мускулите са отпуснато, неприятно изглеждащо, обременително тегло), а…
А една малка част хора (от 2% надолу) поддържат мускулите и сърцето ежедневно, радват се на добър изглед, в отлична форма са и външният им вид показва очевидното: че за тях времето тече по различен начин.
—
СЪРЦЕТО И МУСКУЛИТЕ
Когато мускулите работят (свиват се и се разгъват), ние облекчаваме дейността на сърцето и му предоставяме условия да се развива.
Мускулите забързват кръвта и сърцето бие с лекота.
Работата на мускулите увлича всички течности и пречиства тъканите. Колкото по-чисти са тъканите, толкова по-чиста е кръвта, която преминава през сърцето.
Работата на мускулите повлиява благотворно върху храносмилателната система, а това означава, че в кръвта няма отрови, излишна захар и холестерол.
Колкото по-чиста е кръвта, толкова по-мускулесто е сърцето, с по-чисти камери и по-големи работни кухини.
Което ни води до липса на кръвни съсиреци (тромби), липса на холестеролни плаки, спокойни артерии, чисти периферни кръвносни съдове, нормално кръвно налягане и отлично общо здраве.
Това стига ли, за да се замислим, да решим и да започнем да спортуваме, да променим храненето и да живеем по нов начин?
—
НЕМАТЕРИАЛНОТО СЪРЦЕ
Това, приятели, е същото сърце, което бие в гърдите ни, подтиква кръвта да се движи и поддържа живота, но…
Но то е и средище на емоциите, които изпълват цялото ни същество.
Преди няколко години бе излъчен документален, научно-популярен филм, в който хора, на които е присадено сърце (т.е. в гърдите им бие орган, принадлежал на друг човек), започват да променят характера си, да усещат нечие друго присъствие, все едно има второ човешко съзнание в тялото им и когато…
Когато се запознават и разговарят с родителите и роднините на човека, чието сърце носят, се оказва, че думите, внушенията, някои емоционални и характерологични нюанси, които навлизат в мислите и държанието им, са…
… са част от психо-облика на починалия, който им е дарил сърцето си.
Всяка тъга, скръб, всеки изблик на гняв, тихото отчаяние, всяка нараненост блокират храносмилателната система и в кръвта навлизат отрови и киселинни субстанции. С годините тялото се изпълва с неотработени, отпадни и отровни вещества и това подтиква вродените, унаследени, болестни генетични аномалии да се активират.
Обратното, приятели, също е вярно:
Всяко радостно усещане, всяко светло чувство, всяка добра дума, доверието на близките и на любиия човек, изпълнеността, че сме приети, че някой държи на нас и ни вярва, всяка емоционална струя на истинска надежда, вяра и единение с околния свят и Природата…
Всичко това подтиква сърцето да бие с лекота и то на свой ред ни въвежда в цяла вселена от светлина, необятна широта, вътрешен емоционален простор и готовност да сме все по-добри, по-отзивчиви, по-помагащи, по-духовни и изпълнени с енергия да…
Да повлияваме на много други с усмивката и настроението си, да им даваме упование в самите себе си, да носим знания и вяра, върху които хората да стъпват, да обръщат поглед към истинските човешки стойности и да променят към по-добро ежедневието и живота си.
—
ЧУДОТО НА ОТРИЦАТЕЛНАТА ЕМОЦИЯ
Не заклеймявайте отрицателните емоции.
Всяко емоционално пречистване, всяко изправяне след истинско вътреличностно падение до бездната на непреодолимото отчаяние, всеки духовен катарзис, всеки съдбовен повратен момент съдържат в себе си усещането, че…
Че сме изпаднали в такава безизходица, излизането от чието блато е възможно благодарение на умението да издърпаме самите себе си… защото не е имало кой да ни помогне.
Понякога сривът в отношенията с най-близките и последвалото “залепване на счупеното” се оказва най-доброто средство и животът продължава, все едно любовта (дружбата, приятелството, доверието) са избликнали в нов, непознат и по-чист вид.
Всеки зрял човек знае това.
Материалното сърце става здраво с физически тренировки и правилно хранене, но…
Емоционално-духовното сърце изисква тихо, всепроникващо човешко доверие, любов и отдаденост.
Тук няма напреднали, знаещи и опитни.
Всички грешим, всички нараняваме някого и на свой ред биваме наранявани.
Решението ли?
Да се учим да разговаряме един с друг.
Да се вглеждаме в очите на другия.
Да чуваме думите с ушите, но да ги разбираме и осъзнаваме със сърцето.
И да сме искрени и истинни, което…
Което е най-трудното нещо, защото означава да се разголим, да останем без емоционално покривало и без никаква защита пред очите на най-близкия човек.
Липсата на защита често се оказва най-добрата защита.
—
В КРАЯ:
Грижата за сърцето, е всъщност грижа за най-близките хора.
И всичко си идва на мястото.
П.П: Ако сте съгласни с написаното или тази статия Ви е харесала, може да я споделите от бутоните по-долу, за да достигне до повече хора.