Сърдечни народни приказки (за тези, които имат желание и енергия да действат)

Сърдечни народни приказки (за тези, които имат желание и енергия да действат)

Ще четете за:
– здраво сърце се поддържа с активно движение и спорт
– сърцето е мускул, както всеки друг
– всички искаме здраво сърце, нали?
– кръвното налягане
– как да тренираме или „не спирайте, а намалете темпото!“
– надморското равнище (1)
– надморското равнище (2)
– за себе си
– кой е истинският мотив да правим нещата?
– вдигнете поглед нагоре
– Noblesse oblige… за кой ли път?


ВЪПРОС:
„Напоследък много се задъхвам, Емо. Качвам стъпалата на блока до втория етаж и спирам да си поема въздух. Ако се затичам няколко крачки, същата работа. Вярно, натрупала съм десетина килограма отгоре, но дали е само от това?“

ВЪПРОС:
„… и като бях млад, тичах километри без задъхване, даже участвах в някакъв състезателен крос и имам едно четвърто или пето място. Сега съм на четирийсет и пет и не мога да пробягам и сто метра без да се задъхам и трябва да спра.“


ОТГОВОР:

Приятели, съмишленици, другари и другарки:

Запомнете, че Здраво Сърце се прави и поддържа (и поддържа, и поддържа, и поддържа напред в годините) само и единствено с активно движение/спорт.


ЗА КОИТО НЕ СА НАЯСНО:


Сърцето е мускул.

Вземете две гирички, застанете пред огледалото и сгънете ръцете нагоре. Виждате ли съкращаването на бицепса?

Направете няколко коремни преси и наблюдавайте стегнатостта на коремната стена.

Клекнете и се вгледайте в работещите бедрени мускули.

Мислите ли, че тази видимо прекрасна и физиологично полезна дейност може да се извърши, докато лежите на дивана с бира в ръка?


ВСЕКИ МУСКУЛ се поддържа, заздравява, уплътнява и увеличава, като се съкращава (скъсява) и разгъва (удължава) многократно. Така се изтласкват мазнините, засмуква се нова, свежа кръв, която поддържа плътта стегната, а наред с това се хранят съответните най-близки тъкани, примерно, костите.

Активното движение на повече групи мускули прави кръвта еднородна (без уплътнявания и съсиреци), като с това се подобрява храненето на всички тъкани, органи и клетки.

Раздвижената кръв кара дробовете да поемат огомно количество свеж въздух и това води до обновяване на клетките, подтикване на всички физиологични процеси, поддържането на силна имунна система и бърза обмяна на веществата.

Всички искаме това, нали?
Тогава, след мен!


ЗА КРЪВНОТО НАЛЯГАНЕ:

То се нормализира автоматично, когато кръвта е еднородна, свежа и движеща се без затруднения.

Това веднага облекчава работата на сърдечния мускул и поддържа нормално кръвно налягане при изтласкване на кръвта и при отпуснато (междинно, спокойно) положение. Възстановяването на артериите, тъканите и на сърцето е бързо и се извършва без затруднения.

Когато тренираме редовно и разумно, сърдечният мускул (както всеки друг мускул) се заздравява, изчиства от наслагвания, обезмазнява се, нараства и се поддържа в тренирано спортно състояние.

След известно време общият обем на сърцето се увеличава, като с това се увеличава и количеството кръв при изтласкване. Така сърцето става голямо, работи мощно, икономично, много по-бавно (при покой пулсът е 48-55 в минута) и почти не се изморява.

Виждате ли колко е просто?
Всеки може да го постигне (или поне да се доближи до това състояние) с редовна тренировъчна дейност и съобразено хранене.


ВАЖНО:

Когато тренираме (прим. бягате, качвате наклон/стълби, скачате на въже и пр.), при умора неподготвените усещат болка в областта на черния дроб (вдясно под ребрата) или далака (вляво в корема).

Това не е болестно състояние, а физиологичен сигнал, че организмът е готов да превключи (като предавките на скоростите) на по-висока скорост.

Черният дроб и далакът са кръвотворни органи и интензивното натоварване изисква повече кислород, съответно повече кръв, която да го поема от дробовете, да го пренася и доставя на клетките.

Но:
Ако при болка отдясно или отляво спрем (прекъснем) натоварването изцяло, организмът се връща на изходно равнище и процесът на натренираност спира.

Ето защо, усетите ли начеваща тренировъчна болка (предвестник на превключването), не спирайте, а намалете леко темпото (продължете бягането, но по-бавно; продължете качването, но по-бавно и пр.). След минута болката ще изчезне, кръвоснабдяването ще скочи на по-високо ниво и ще почувствате прилив на сили, телесна лекота и усещане за нови възможности.

Не спирайте!!!
Спрете ли, усилията ви дотук отиват в канала.

Когато тренираме редовно, процесът на физиологично превключване се извършва неусетно и тренираността се увеличава. Тогава влизаме в по-висока спортна форма и тя непрекъснато се подобрява до степен да се превърнем в неуморяемо свръх-тренирано човешко същество, което:

– може да понесе немислими за обикновен човек натоварвания

– се възстановява много по-бързо

– има винаги бърза обмяна (храносмилане, обработка на храната и отделяне)

– поддържа завидна физическа и психическа форма

– няма проблем със сезонното и възрастовото качване на излишни килограми

– изглежда много по-младо от възрастта на която е

И още, и още.

Всеки може да го прави и всеки може да постига нови нива на лично физическо и физиологично израстване.

Зависи от целите, които си поставя, познанията, които има и веруюто за живота.


НАДМОРСКОТО РАВНИЩЕ (1)
Всеизвестно е, че хората, живеещи на морското равнище, много по-често (почти задължително) имат проблеми с кръвното налягане.

Защо е така?
Сега ще научите нещо ново.

На морското равнище налягането на стотиците километри атмосфера върху нас е огромно. Без да усещаме, ние сме притиснати като от огромен каменен блок. Тази непрестанна атмосферна притиснатост поддържа кръвта в постоянна гъстота/консистенция, която е добре (по-скоро задължително) да се променя от време на време.

Как можем да променяме (тренировъчно) атмосферното налягане върху тялото, тъканите и кръвта?

Избираме висок хълм (близка планина) и редовно тичаме (вървим бързо и стегнато) нагоре към върха. Ако има стъпала, тичаме по тях в единен, непрекъснат ритъм.

На всеки десет метра (отвесно) атмосферното налягане се променя, което прибавено към тренировъчното натоварване, дава страховит физически тренинг.

Можем да направим същото, като намерим (поне) осеметажен (тринайсет, петнайсет и нагоре) блок, по чиито стпала да провеждаме ежеседмично бегова тренировка. Принципът е: качваме веднъж спокойно до горе и слизаме. Вече сме вработили тялото и сърцето и вторият път изкачваме стъпалата бързо (тичаме или вървим стегнато), но равномерно. Слизаме и правим трети, разтоварващ, бавен и разпускащ подход нагоре, след което излизаме и се разхождаме поне десет минути из квартала.

По-нахъсените (след стълбищната тренировка) могат да отидат на близката площадка с улични гимнастически уреди и да продължат двайсет-трийсет минути.


НАДМОРСКОТО РАВНИЩЕ (2)
Всеки, който държи на здравето си, би трябвало да извършва редовни планински преходи със сериозна денивелация.

Под „редовни“ имам предвид или всяка седмица (може няколко пъти в седмицата) или поне два-три пъти в месеца.

Всичко друго (един път на два-три месеца или веднъж-два пъти годишно) е абсолютно несериозно от здравословна гледна точка.

Редовното пребиваване на сериозно надморско равнище, продължителните (тренировъчни) физически усилия и работната денивелация оказват неимоверно полезно въздействие върху сърцето, дейността му, върху кръвообращението и всички физиологични процеси.

Извършвано в кратък времеви промеждутък и съчетано с редовни тренировки в мястото (град, село) на живеене, както и със съобразено и разумно хранене (с редовни гладни паузи), планинското катерене (интензивен преход) не оставя никакво място за възникване на болестни промени в сърцето и кръвообращението.


ЗА СЕБЕ СИ
Живея в тринайсететажен блок.

Един-два до три пъти седмично правя бърза кратка тренировка (три качвания до последния етаж, едното спринтово) и абсолютно всеки ден, когато се връщам (често натоварен с пет-десет и повече кила раница) отивам до тринайсетия, после бавно, за отпускане, слизам до моя десети етаж.

Всичко това извън осемте специализирани тренировки в седмицата за сила, силова издържливост, сърдечно-съдова компресия, многоаспектна гъвкавост, дихателна практика за задържане при пълни и празни гърди, плуване и пр.

Един-два пъти в седмицата подготвям въжетата и с някой близък приятел подкарваме към планините или към някое подбрано място: скали, реки, водопади или всичко накуп.

Наред с денивелацията, опасността винаги е гарантирана и това е ясно видимо от снимката: особените, преливащи във всички цветове кафеникаво-червеникави, корави като диамант и режещи отвесни скали са над извивките (меандрите) на река Арда.

Далеч под мен е пътят, където народът се щрака фотоапаратно на фона на пейзажа, а аз, нали съм луд, пълзя по скалите, захванат като паяк.


ПРИЯТЕЛИ, СЪМИШЛЕНИЦИ, ДРУГАРИ И ДРУГАРКИ:

Сами разбирате, че всичко описано ни най-малко не е в състояние да ни мотивира да го правим. Милиони хора въобще не се интересуват (освен на празни приказки) от здравето – своето, на децата и близките си, а за приятелите и далечните познати да не говорим.

Милиони пушат цигара след цигара, въпреки че (уж) знаят, че това ги съсипва и че отровата, излъчваща се от дъха и кожата им, уврежда техните деца. Но продължават да твърдят, че обичат децата си (???) и милеят за тях.

Надявам се, да разбирате, че без истинско познание за живота, без просмукано в мозъка на костите усещане за единството на всяко нещо с всичко и навсякъде, да израстваме в мисли, в действия и цели, е немислимо. Ако усетът за единство е вплетен в нас, е невъзможно да вредим, защото влизаме в противоречие със самите себе си, а това води до вътрешни проблеми, които…

Които ни вкарват в потиснатост, в депресивни или асоциални състояния, които влекат след/със себе си чисто физически болести. Над 98% от хората съзнателно или не (най-често е несъзнателно) са в подобни вътрешни борби, следвани от влошено здраве.

Никой, приятели, не може да е здрав (физически или психически), ако живее и върви срещу Природата (съзнателно или несъзнателно).



ВДИГНЕТЕ ПОГЛЕД НАГОРЕ

Виждате ли безкрайното небе?
Ако почувствате тази необятност, дали бихте могли просто така да хвърлите фаса си в тревата?

Спрете за миг и се вслушайте в тишината на гората.
Ако откриете, че зад това привидно спокойствие кипи живот, който е в равновесие и взаимообвързаност, дали бихте могли да спрете колите, да надуете тонколоните, да извадите барбекюто и да надигнете бутилките с алкохол?

Излезте на поход нощем под звездите.
Вземете телескоп и наблюдавайте.
Как мислите, колко време ще е необходимо да се смирите, да замълчите, да хванете детето за ръка и заедно да усетите мощтта на Всичкото, част от която сте и вие.

И дали след това въобще ще ви мине през ума след като се приберете, да говорите на висок тон, да вдигнете скандал или да излезете на балкона, да запалите цигара, отпивайки от бутилката с ракия?


В КРАЯ:
Искате здраве, нали?
Подайте ръка на Природата и се дръжте за нея.
Толкова е просто.


П.С: Ако сте съгласни с написаното или тази статия ви е харесала, може да получавате най-новите публикации директно на имейл. Запишете се като натиснете бутона по-долу! 

Нова публикация всяка неделя!

Записване от тук >>

Leave a Comment

Ако си съглсен с написаното до тук,
може да харесаш страницата във Facebook!

Емил Златев - здраве, спорт, хранене

Ако си съглсен с написаното до тук,
може да харесаш страницата във Facebook!

Емил Златев - здраве, спорт, хранене