Създатели на Реалност – отново за Хашимото

Ще четете за:
– здравето е простичко нещо
– към психиката се тръгва от тялото
– необходимостта да се „хванем на хорото“
– за неуспяващите
– отново за Хашимото
– психика, Хашимото и студ
– искате да сте здрави или искате да говорите за болестта си?
– дишането, здравето и Новата Реалност
– за снимката
– „Ефектът на стоте маймуни“
– всичко опира до осъзнаване на личната отговорност
– каква „маймуна“ си ти, приятелю?

ВЪПРОС №1: „Наистина ли дихателната тренировка помага толкова много за здравето и имунната система, Емо?“

ВЪПРОС №2: „Емо, имам проблем с щитовидната жлеза и паник-атаки. Може ли да има подобрение с твоите методи?“

ВЪПРОС №3: „В края на краищата можеш ли да дадеш някакъв лесен списък на нещата, които водят до силен имунитет?“

ОТГОВОР:

Здравето е простичко нещо, приятели, другари и другарки.

Казано точно, то е умението да се учим:
– да не заставаме на пътя на естествената енергия

– да не тръгваме срещу енергията

И, на по-високо ниво:

– да „подготвяме“ пътища, по които да протича естествената, природна енергия.

Разбира се, това са, уж, дълбокомислени, уж, мъдри приказки, които…

Които са без абсолютно никаква стойност, ако не знаем какво точно да правим и как да постъпваме в ежедневието.

За да научите как, тръгнете след мен.

ПСИХИКА ИЛИ ФИЗИОЛОГИЯ?

Когато искаме да оправим (побутнем, променим, подобрим) нещо в психиката…

винаги,
винаги,
винаги,

И още стотици пъти „винаги“ започваме от тялото.

Защото:

– проблемната психика, вкарана без физическа подготовка в, уж, медитативна практика, не се отдава на медитация, а продължава да задълбава в проблемите. Т.е. врагът/вълкът се маскира/прикрива в овча кожа.

На нас ни изглежда, че правим нещо ново, че навлизаме в светлина, но окопалият се дълбоко в нас проблем, продължава кофти-дейността си.

– силните сигнали, които тялото подава, не могат да бъдат отхвърлени (пренебрегнати, заглушени) по никакъв начин, още повече ако са повторяеми (всяка сутрин, всяка вечер, всеки ден) и по едно и също време.

НЕОБХОДИМОСТТА ДА ТРЪГНЕМ ОТ ТЯЛОТО

Тя е най-осезаема при отклоненията в щитовидната жлеза, високо кръвно налягане (уж) на психологическа основа и психологическите сривове – депресивни състояния, паник-атаки и пр.

Хората (в над 95% жени), които идват при мен с някое от тия заболявания, винаги биват вкарани в няколкодневен тренировъчен седмичен цикъл и биват посъветвани да участват в извън-тренировъчните мероприятия на клуба – походи, плувни утра, студено плуване или тренировки на открито.

Второто е, задължително да променят храненето – без това всичко друго се обезсмисля.

Хванат ли се на хорото, за месец-два-три психологическата промяна става осезаема, психо-сривовете започват да се разреждат и постепенно изчезват. Цялостната промяна отнема около година или малко повече.

ЗА НЕУСПЯВАЩИТЕ

Има и такива, разбира се.

Последният неуспял, беше преди две седмици, жена с паник-атаки, за която ходатайстваха сума хора – да я приема и да направя каквото счета за необходимо.
 

Определих точен час, когато да ме чака пред залата.

Изрично заръчах да не ми звъни преди това, защото никога не отлагам срещи и идвам навреме.

Но!
Почти трийсет минути преди уговореното време, ми се обади друга жена, която ме информира крайно укорително, че вече са на мястото, но мен ме няма. Пет минути по-късно пак се обади.

Лекичко кипнах, но казах да чакат.

Когато пристигнах, се оказа, че ги няма.

Обиколихме наоколо с другите две жени, които водех в колата и решихме да влизаме в залата. Минута преди да подкарам, се оказа че двечките (придружаващата и пациентката) били влезли в близкото фоайе. Може би са се надявали на телепатичните ми, свръхестествени възможности да ги открия с третото си око. Не казах нищо, но вече имах много, много, много по едно на ум.

В залата, вместо да следват изискванията на една от помощничките ми, която ги пое лично, „придружителката“, гледаща ни неприязнено, започна да се меси и да дава акъл: какъв уред бил добре за „болната“, защо не сме я пуснели да блъска по чувалите – знаела, че за депресията било много добре човек да изразходва агресията си и прочие клиширани глупости, говорещи за дълбока комплексираност и абсолютна некомпетентност.

В един момент, когато заниманието приключваше, им казах, че ако идват, трябва да изпълняват наставленията, да се концентрират върху тренировката и лека-полека всичко ще се оправи.

Ако ще идват да мрънкат, знаят къде е вратата.

Повече не се появиха, а жената, която им бе провела тренировката, ме информира, че придружителката всъщност била… лекуващият психолог.
Лекуващият, представете си.

ОЩЕ ЗА ХАШИМОТО

Тази вметка е по изричното настояване на една от жените в клуба, която дойде с диагностицирано хипо-Хашимото-отклонение, с изключително много наднормени килограми и, меко казано, нестабилност в настроенията.

За малко над два месеца килограмите паднаха с почти десет, сега ги поддържаме стабилно и се готвим да смъкнем още. Жената участва с много желание в Спортните Ледени Утра и заяви, че това, което и е помогнало най-много е плуването в зимното море, което провеждаме през две-три седмици.

От десетки години наблюдавам и знам (от личен опит при подхода към Хашимото и депресия), че екстремните (телесни) преживявания променят психиката много бързо и измитат като метла негативните психологически наслоявания.

Едно от най-екстремните, моментално действащи преживявания, е редовният студен душ вкъщи и влизане (и евентуално плуване с гмуркане) в студена вода.

Съчетано с постоянно (сутрин и вечер) няколкоминутно специализирано дълбоко дишане, редовни интензивни тренировки, йога-занимания и изцяло нов хранителен режим, вътрешната психологическа промяна в личността става положително-необратима.

ВМЕТКА:

Под „екстремни“ психо-физически преживявания се разбират крайно много други състояния/действия/упражнения.

Работата със студа е само едно от тях.

Този начин на въздействие върху хормоналния дисбаланс и дълбоките психо-сривове е добре известен в световната медицина, добре наблюдаван и ефектите от него са закономерни и стабилни.

Основният проблем за преодоляване, всъщност е, „Стокхолмският синдром“ при пациентите по отношение на собственото им състояние (заболяване).

Те, горките, без да си дават сметка, харесват дупката, в която са, свикнали са с нея, обичат да разказват за усещанията и сериозността на болестта си и (дълбоко в себе си) това им… харесва.

Но подходът, при който оставяме някого да говори за проблема си, е твърде двояк: когато говорим за нещо, ние го утвърждаваме в съзнанието си и продължаваме да укрепваме действителността, в която съществуването му е възможно.

Ако ще доим някого за пари, това е отличен подход, но ако ще го лекуваме, е необходимо да създаваме действителност, в която проблемът не съществува и мисловността на човека е променена.

Да си отиде психо-спадът не е проблем, защото това не е естествено състояние на психиката. Проблемът е да накараме самия човек наистина да иска здраве, да му покажем нов начин да погледне на себе си и да поеме отговорностите, които стоят пред него…

… а не да се крие като мързеливо, малодушно и глезено дете зад болестта.

В основата е бягството на отделния (слаб) човек от поемане на отговорност за резултатите от действията в собствения си живот и решението да се превърне в „острието на ножа“.

Сега наясно ли сте, приятели, защо днешната действителност изобилства с купища психо-отклонения, които макар и да са наблюдавани през вековете, всъщност са били статистически пренебрежимо малко на брой?

АМИ ДИШАНЕТО?

С него променяме всичко:
– променяме директно и за минути биохимията на тялото
– променяме скоростта и състава на телесните течности
– имунната система става непробиваема
– влияем директно върху сърдечния ритъм

– поставяме в баланс мозъчните вълни и нервни импулси

Всички дишат, но с една двайсета до една трийсета от капацитета на дробовете си. Така се натрупва огромен скрит кислороден недостиг, който с годините води до израждане на телесните клетки в ракови.

Знаехте ли това?

Като прибавим и бедното на кислород хранене (недостатъчно вода, недостатъчно пресни плодове, мъртва, минала през огън храна, тютюнопушене, алкохол, липса на храносмилателно спокойствие, т.е. гладуване), се получава нечувана липса на кислород, при която зачестяват:

– вътрешните възпаления
– абсолютен масов срив на имунната система
– дълбоки психологически сривове
– високия холестерол и високото кръвно налягане
– инфарктни и инсултни състояния

– рак във всички разновидности

И още, и още, и още.

Всичко това задължително изчезва като проблем при хора (групи, общности), които съзнателно включват специализирания дихателен тренинг в ежедневието си плюс редовно спортно натоварване на открито и (задължителни) студови мероприятия.

А съчетаем ли дишането с активната работа на съзнанието (съсредоточаване, концентрация, медитация) се получава вълшебство в реално време – навлизаме в обективни реалности, за които не сме си представяли, че съществуват.

Потопим ли се съзнателно в дихателния процес и осъзнаем ли буквалната светлина, която поемаме и разпръскваме (това е физичен, химически, елекрически, биохимичен и квантов факт), започваме да променяме излъчването на собствената си личност:

гласът ни става по-дълбок и с нови нюанси
– умението да се разбираме с хората става почти свръхестествено
– от подсъзнанието ни изплуват знания, за които не сме и подозирали
– цветовете, звуците и въобще всичко става по-ярко, по-осезаемо и откриваме свързващия смисъл между нещата

– цялата природа заблестява, усещаме я като близък приятел, когото разбираме и който ни говори с всичко: с вятъра, с вълните, с животните и звездите.

Започнем ли да виждаме така света, вече сме нов и различен човек, почти неподвластен на болести и несгоди.

ЗА СНИМКАТА:

Не се лъжете от привидното слънце!

Практикувам медитативно дишане в една от последните наистина студени утрини: температурата е доста под нулата и духа тънък, режещ, студен ветрец, при който (ако човек не е подготвен) усещането е, че все едно оставаме без кожа.
Разбира се, практикувам от десетки години и, когато вляза в медитативно състояние, не съществуват нито вятър, нито студ, а само приятна, топла светлина, която изпълва тялото и го води към нови, непознати и, въпреки това, приятелски светове.

ЕФЕКТЪТ НА „СТОТЕ МАЙМУНИ“

Преди половин век на остров в Индонезия, японски учени наблюдавали как една маймуна, вместо да яде сладките картофи както са оваляни в пясък, което очевидно и е неприятно, отива до брега и ги измива.

Друга маймуна видяла от нея и направила същото. После следващата и по-следващата.

Когато се събрала група от около сто човекоподобни, миещи картофите, явлението започнало да се разпростира и на съседните острови. Възниквало сякаш от нищото, въпреки че между отделните стада имало десетки километри океан.

Т.е. идеята, възникнала в съзнанието на отделен, единичен екземпляр, постепенно се разпространява в съзнанието на все повече и повече екземпляри. Така се достига определена критична маса (от активно мислещи и излъчващи знание, сплотени индивиди) и това прави възможно преминаването на целия вид на едно ново, по-високо стъпало на съзнание.

Какъв е изводът?

1) Колкото повече здрави и активни индивиди имаме, толкова повече ще са новите, които също тръгват по пътя.

Помнете:

Здравето е заразно (в добрия смисъл) и ако сме обградени от здрави и весели хора, (почти) на 100% е вероятно, че Вирусът Носещ Здраве, ще дойде и при нас.

2) Колкото повече знаещи хора (образовани, интелигентни, четящи, интересуващи се, търсещи, задаващи стойностни въпроси), толкова повече ще бъдат децата, подрастващите и младите хора, които също тръгват по пътя на активното познание.

3) Колкото повече непримирими, борбени, безстрашни, активни и пълни с енергия хора, толкова по-активно общество ще имаме и в по-добра държава ще живеем.

Това е начинът, по който се превръщаме в Създатели на Реалност.

ЗА ОТГОВОРНОСТТА

Аз самият не се спирам в ежедневието, в движение съм от тъмно до тъмно, че и оттатък. Изследвам, опитвам нови неща всеки ден, подлагам старите на проверка, винаги нося книга и чета дори пътьом по коридорите и във всяка свободна минута, срещам се с десетки хора, заставам и говоря пред многобройни групи, тренирам, плувам, дишам и често съм под звездите нощем.

С мен са десетки, хиляди ме следват, а през клуба, който ръководя, за няколко десетки години са минали близо осемдесет хиляди души.

Това е моята отговорност, приятели, и тя, досущ като динамо дава сили, енергия, подсилва вярата и предоставя нови посоки и безкрайни хоризонти – за търсене, откриване и осъзнаване.

Около мен е пълно с хора, с които се подкрепяме взаимно, учим се заедно, научаваме нови неща заедно и така енергията се умножава до степен да не изчезва никога.

Силата е в нас, не го забравяйте!
В КРАЯ:
Коя „маймуна“ си ти, приятелю?
Тая, дето дъвче картофите с пясъка или онази, която ги мие?

**Забележка: за въпроси и контакт, натиснете по-долния бутон и използвайте формата

Вашият коментар