Старата песен за гравитацията в нас, кацата с пясъка и камъните, водата и реките, които винаги текат надолу. Или… не винаги?
ВЪПРОС: “Емо, имам някакъв проблем с тазобедрената става, боли ме, а и коленете не са добре. Лекарите ми препоръчват покой. Какво е твоето мнение?”
ОТГОВОР:
МОЕТО МНЕНИЕ го знае цял свят – ще почиваме в дълбока старост или в гроба. Специално при последното, почивката няма да ни убегне.
Казано иначе, ако препоръчаният покой е част от необходимата (моментна, ежедневна) почивка – да. Ако е (както е най-често при съветите на не-спортните лекари) липса на движение – не.
ТВЪРДЕ ЛИЧНО: Аз съм роден спортист. Благодарение на баща ми (бивш плувец, офицер, армейски шампион и медалист от състезателните преплувания на р. Дунав) започнах петгодишен: първо плуване и водна топка, после тенис на корт. Впоследствие и в двете станах национален шампион, а в армията бях принуден да се занимавам с бойно-приложни дисциплини и карате. Преди доста години моят приятел Весо Лучански ме въведе в практиката на йога и – така до днес.
Минал съм през десетки състезания, спортни лагери, през страховитите натоварвания за високо спортно майсторство, където без травми не може, а специално с коленете – имам три операции, две изрязани плики и два липсващи мениска.
Когато преди двайсетина години прегледаха коленете ми на ЯМР, заключението на НЕспортните лекари бе – задължителен покой, “със спорта до тук” и “като вървиш по стълбите, задължително ще се държиш за перилата“. Накараха ме да клякам, да подскачам и бяха учудени от двигателните ми умения.
Прибрах съветите им на скришно, тъмно място и от тогаз си ги местя от единия в другия крачол.
ТВЪРДЕ ЛИЧНО-2: Днес – когато не пътувам, съм всяка вечер (правилно прочетохте – всяка, вкл. неделя сутрин и няколко пъти през деня) на тренировка, отделно консултирам и тренирам заедно с десетки частни ученици, изнасям семинари, практическо-теоретични занимания, лекции и пр.
Накратко: на седмица ми се събират между осем-десет и петнайсет тренировъчни занимания, без да броя гимнастиката и стълбите сутрин, преди работа. Майтапа на страна, но като изключим всичко останало, дължината на стълбите, които (след лекарските забрани) съм изкачил на бегом, с подскоци, с кръстосана крачка и пр, като нищо ще обиколи екватора два-три пъти.
Още веднъж: Ще почиваме в дълбока старост (нека минем 120-те, нататък ще видим) или в гроба.
ПО ФИЗИОЛОГИЯТА: Болката в тазобедрените стави почти винаги е симптом за скрити или явни проблеми с кръста, обикновено от заседяване и обездвиженост, а проблемите в коленете (освен ако не сте били професионален спортист като мен) са следствие от двете.
С годините, обездвижването води до лошо хранене на тазовите кости и краката, започва загуба на минерали и калций (буквално го изпикаваме), което е остеопороза. Лошото тъканно хранене води до загуба на жива, клетъчна вода, до смаляване на междупрешленните дискове, стесняване на просвета, защипване на нерви, лумбаго и дискови хернии. Продължите ли да слушате лекарите и да лежите вкъщи, подпряни върху куп възглавници, стигате до осакатяване, тотално обездвижване и инвалидна количка. Оттам нататък и господ, колкото и да е българин, не може да ви помогне.
ПРАВЕТЕ РАЗЛИКА между (1) спортни травми и (2) двигателни проблеми от заседяване и неправилен хранителен режим.
Първите (1) са следствие от хиляди (бих казал милиони) повторения, водещи до износване, от моментни свръх-натоварвания или инстинктивни усуквания – при футбола, ските, бойните изкуства, тениса, плуването и почти всеки спорт, практикуван професионално. Или от всичко накуп.
Вторите (2) са резултат от нарушени обменни процеси и обездвижване и в създаването им участва целият, вече разболян, организъм. Те са рецидив от неправилна работа на вътрешните органи, храносмилателната система (системно и неосъзнато преяждане), от утаечни процеси (бъбреци, подагра, сърце, дробове), вътрешни микротравми и пр.
ПРИМЕРИ:
1. Абсолютно различни са причините за ошипяване при спортистите и нетрениращия човек.
2. Абсолютно различни са причините за разширеното сърце при хипертония/затлъстяване и разширеното (спортно) сърце при спортистите.
И т.н.
Учудващо, жалко и ужасяващо е, че има немалко лекари, които не разбират това. Или (активно) не искат да го разбират… което е тема на друга публикация.
Учудващо, жалко и ужасяващо е, че все повече българи не спортуват, затлъстяват и предават директно (и активно) това на децата си. Преди десет-петнайсет-двайсет години в клас от двайсет и пет деца, неспортуващите бяха 3-5. Днес, на двайсет и пет деца е трудно да откриете 3-4 спортуващи, а затлъстелите са над 60-70%.
ИЗВОДИТЕ:
1. Няма знак за равенство между Спорт и Заседяване. Едно разтегнато сухожилие или натъртено (от спортуване) коляно се оправят и поддържат. Но доведеният до болест организъм – от заседяване – провокира нови и нови заболявания, които с възрастта се усложняват и преминават в тежка, злокачествена форма. Обратният път към здравето, за доста хора се оказва невъзможен.
2. Още със ставането сутрин, започвайте с тласъчно/вибрационно разтягане (то е твърде специфично – преподавам го на йога в неделя и на заниманията с частни ученици), което да освободи гръбнака и ставите от сънните микрозащипвания. След това задължително минавате през различните ъгли на тазобедрената става и коленете. Плюс рамене, шия, ръце, дишане. Всичко за десет-петнайсет-двайсет минути – нищо работа.
Насложено в годините, обаче, утринното занимание е нещо грандиозно и води до здраве, очевидно можене и (Майтап, бе, Уили!) до… отчуждение. Отчуждението идва от връстниците ви, които постепенно се превръщат в болнави, съсухрени, “сдали багажа” лелки, дядковци и бабички, които като се видите, ви гледат невярващо, неразбиращо и завистливо. Пред тях сте живо олицетворение на Теорията на Относителността в частта за двамата братя – единият на Земята, другият – пътешественик в Космоса. На срещата им след години, първият е остарял с повече от петдесет-шейсет години, а пътешественикът – само… с три-четири.
Кофти, но изборът зависи от нас. Не от Положението в страната, Световната Конспирация, Сорос, рептилиите, от кармата, от снощния сън, хороскопа, арктурианците или от жителите на Кухата Земя.
Кухата… глава?
3. Редовност: Всяка сутрин, всяка вечер, всеки ден, седем пъти в седмицата. Изключенията са само, ако имате над три пъти (четири, пет, шест, седем) комплексни тренировки в седмицата, които понякога могат да компенсират сутрешния пропуск. Искате ли здраве, не си позволявайте да излизате сутрин за работа, без специализираната, комплексна гимнастика.
СНИМКАТА ИЛЮСТРИРА началния етап при изпълнението на позата “лотос” – отлично упражнение, което изисква пълна амплитуда на сгъване в коленните стави, но и развъртане по надлъжната ос. Обърнете внимание, че петата е нагоре (затова съм без обичайното кимоно) – показател за достатъчна степен на физиологично усукване на коляното.
Съветът ми е да упорствате в основните пози, атакуващи кръста, тазобедрените стави и коленете: главоколянна, щъркел, кобра, обтегач, мост, лък, шпагат и лотос и полулотос-вариантите.
Помнете: На тези, които тренират, им личи. Но на тези, които не тренират, им личи повече.
ИСТИНСКИЯТ ПОДХОД, обаче, към проблемите с тазобедрените стави и коленете, са упражненията с допълнителна тежест – гирички, гири, дъмбели, щанги. Има методики и специален подход, но ви трябва компетентен инструктор.
Без упражнения с тежести (плюс разтягане, махове, йога, стречинг), кръст, остеопороза, тазобедрени стави и колене НЕ СЕ ЛЕКУВАТ. Йога (стечинг, махове) почиства и подготвя пътя на хранителните вещества, а тренировките с тежести ги доставят, усилват метаболизма, стабилизират структурите и възстановяват младежката им функционалност.
Всички варианти на клякане, качване по стълби, клек-подскоци, лег-преса и пр. са част от задължителната профилактика, защото предизвикват обратна гравитация – хранителните вещества вървят нагоре, не се утаяват в тазовото дъно, в краката или да бъдат изхвърлени/изпикани, а влизат в мускулите, хранят сухожилията, костите и поддържат плътта стегната, гъвкава и млада.
Някой да иска нещо различно, по дяволите?
ЙОГА (и всички сходни практики) твърдят: Плътта е инертна. Толкова инертна, че ако я оставим да води, започва да влияе и да променя възприятията, нарушава преценките, съсипва волята и приспива ума. Изходът е в точния тренировъчен график, в ежедневните навици, правилното хранене и реалното себенаблюдение.
Съзнанието трябва да води, волята да налага, а материята (плътта) просто ги следва. Така променяме и изграждаме нова действителност: от микро-физиологичната действителност, през личностната реалност, до влиянието върху другите, социума и обществото.
Така правим Живота по-хубав.
В КРАЯ:
НАПИШЕТЕ последното на листче, закачете го с магнитче на хладилника и действайте.
Не бъдете максималисти, но магнитчето е добро начало, стига да не завършвате всеки път с… отваряне и ровичкане из хладилника.
П.С: Ако сте съгласни с написаното или тази статия Ви е харесала, може да я споделите от бутоните по-долу, за да достигне до повече хора.