Енергията, захарта, клетъчната миграция, туморите и рака

   За:
– храната, удоволствието и тълпата
– внимавайте с инсулина!
– и отново: внимавайте с инсулина!
– захарта и остеопорозата
– озлобените, гладни клетки и миграцията
– кисти, тумори, рак
– „Ако имате вяра, колкото синапено зърно… „

   ВЪПРОС: „Нямам енергия, Емо и често ям сладко. Защо е така и какво мога да направя?“

   ОТГОВОР:
   Да се разходим по улиците, да надникнем тук и там.

   Ще видим, че най-много хора се събират, където се предлага храна – ресторанти, вериги за бързо хранене, закусвални и пр.

   Огромен брой хора има в заведенията, комбиниращи алкохол с музика и танци т.е. ударението (донякъде) е върху опиянението и последвалата емоция.

   На ред са залите за спорт и стадионите – израз на емоция и страсти. У нас в последните години футболните стадиони са места за избиване на комплекси, наслоени вътрешни страхове и оттам – агресия и насилие.

   Разбира се, много хора ще открием и в концертните, театралните и оперните зали, където емоционалността, интелектуалността, естетиката, поетическата страна и стремежът към по-стойностно и по-изискано прекарване на времето са водещи.

   Защо отварям дума ли?

   Защото билионите малки човечета, от които е съставено тялото ни – нашите клетки – се държат по същия начин като хората.

   Определящи за продължителността на живота им и желанието за действие са именно храната, удоволствието, усещането за единство или липсата на изброените „привлекателности“.

   КОГАТО ЗАХАРТА ВЛЕЗЕ В ТЯЛОТО НИ, панкреасът освобождава ударни дози инсулин, за да доведе глюкозата до клетките.

   Но!

   Инсулинът, всъщност, е крайната инстанция, до която не бива да се стига току-така. А почти 100% от хората стигат до отделяне на ударни дози инсулин по 15-20-30 и повече пъти на ден.

   Запомнете: включи ли се инсулинът, крепостта на здравето е паднала на 90%. По отношение на захарта, ние хората не сме (много) по-различни от кучетата и котките.

   Инсулинът е хормон, който (наред с другите си функции) ни спасява от прекомерната употреба на сладко. И тъй като ядливото сладко в природата е в крайно оскъдни количества, възможностите ни да отделяме инсулин не са безгранични.

   Притискаме ли организма да произвежда и да отпуска инсулин постоянно, ние го подлагаме на постоянно вътрешно-хормонално изтощение.

   Първо възниква т.нар. хиперинсулинемия – постоянно, свръх-употребление на инсулин и постепенна невъзможност да усвояваме захарите, а след това, в един крайно лош ден, разбираме, че сме болни от диабет.

   Пастите, тортите, шоколадите, кока-колата, белият хляб, затлъстяването, липсата на нормалното за всяко живо същество движение, както и ежедневния страх за службата и оцелявянето накрая водят до все по-ужасяващата с годините захарна болест, която бавно, но сигурно унищожава всички тъкани, всички органи и всяка възможност за нормален живот.

   МИЛИОНИ ПО МИЛИОНИ години сме живели без наличието на (бърза) захар и организмът ни е привикнал да „издърпва“ енергия от комплексни източници: плодове, грудки, треви, дори от месо. В по-ново време – от варива: жито (респ. хляб и хлебни изделия), леща, боб, картофи.

   И тъй като е имало периоди на глад, една част от енергията е идвала от вътрефизиологичното изяждане на отпадъците – т.нар. клетъчна автофагия. Ако човвек се тъпче постоянно, този здравословен начин за набавяне на енергия изчезва и тръгваме по пътя на тежките необратими заболявания.

   При този (закодиран от природата и хилядолетията) начин на хранене с много малко, буквално несъществено отделяне на инсулин, човек се е превърнал в изключително икономично същество, чийто КПД (коефициент на полезно действие) е по-висок от на всяко друго животно.

   Казано иначе: в дивата природа няма по-издържливо животно от нас. Десетките състезания (между човек и кон: пет пъти за прекосяване на Америка, два или три пъти за прекосяване на Африка и също толкова за прекосяване на Азия) за продължително бягане и преминаване на огромни разстояния, досега винаги са печелени от човека.

   Целият човешки КПД-връх, обаче, отива на кино с появата на захарта.

   ЕНЕРГИЯТА от захарта изгаря за минути и остава клетките буквално оголени и опоскани – все едно да запалим огън от вестници, за да се топлим през зимата.

   Клетката се изпълва със свободни радикали (отрови, чието място е в междуклетъчното пространство), които водят до нейното унищожаване.

   Ето защо, ядейки захар и захарни изделия, стигаме до все по-задълбочаваща се невъзможност да имаме стабилна и продължителна енергия, а освен това…

   …освен това подтикваме клетките да търсят препитание и оцеляване сами, да се чувстват предадени и изоставени, което ги превръща в агресивни и безскрупулни убийци.

   ЧЕРВЕНАТА ЛАМПА И СИРЕНИТЕ ЗА ОПАСНОСТ вият на макс, когато изядем нещо сладко и организмът отдели инсулин.

   Ще повторя отново: Инсулинът е спасителен хормон.

С-п-а-с-и-т-е-л-е-н.

   Което означава, че не е създаден да го викаме да ни спасява под път и над път. Все едно да викаме бреговата охрана по десет пъти на ден, когато трябва да прескочим локвата пред блока.

   Инсулинът е добрият, мощен и як докер-носач, идващ да отведе излишната (опасна) захарна енергия до клетките на склад. Тялото е свикнало да работи така от невъобразим брой години, но с бавната и спокойна енергия на киселите необлагородени плодове, зеленчуците, варивата, мазнините и месото.

   Да складираш захар, обаче, се оказва умряла работа.

Буквално.

   Тя окислява тъканите, от което възникват възпалителни огнища и купища свободни радикали, унищожава клетките и създава мъртви телесни участъци.

   Ето защо тялото не я иска в клетките (казано точно: не я иска никъде) и опитва да я изхвърли като я прикрепя към добрия алкален „войник“ – калция. Той образува с нея съединения, които ние изпикаваме, издишваме или отделяме през кожата.

   Проблемът е, че в организма (в използваеми количества) калцият се намира единствено в костите. И заради елиминирането на захарта (сутрин сладко с желатин, преди обяд кексче или тортичка, на обяд кока кола с десертно блокче, следобяд вафла, вечер пица и шоколад), с течение на годините лека-полека оставаме без кости.

   Жените осем-десет пъти по-бързо и по-масирано от мъжете.

   ЗАХАРТА Е КОВАРНА

   Ако мислите да решите проблема с повече движение, забравете. Абсурд.

   Вече говорим не само за загуба на калций, а за милиони телесни клетки, задушени, вкостени от калций, пълни със смъртоносни свободни радикали, гладни, умиращи, доведени до ръба на оцеляването.

   Клетки, които започват поотделно или групово да търсят препитание, нормален живот и удоволствния (вижте началото на публикацията).

   И… започва печалната Одисея на клетките, водеща до кисти, тумори и рак.

   Някои клетки се придвижват с кръвотока.
   Други използват лимфната система.

   Трети остават на място, но се сдружават, събират се във все по-увеличаваща се, крайно агресивна група, която изземва храната в цели тъканни участъци.

   В зависимост от това кой орган/органи е засегнат, медицината е дала различни наименования на болестта, но в основата са залегнали разбираеми причинно-следствени връзки.

   Възможностите за организиран, военизиран клетъчен бунт срещу организма са много разнообразни и обхващат цялата болестна палитра от относително безобидните мастни уплътнения, през кистите и доброкачествените тумори, до откровените форми на рак с разсейките му.

   РАЗБИРА СЕ, процесите в тялото никога не са изцяло праволинейни, нито са толкова лесни за разгадаване, затова представянето им в настоящата публикация е относително опростено.

   ИМА ЛИ РЕШЕНИЯ ЗА ПРОБЛЕМА?


Приятели, съмишленици, другари и другарки: решенията са толкова прости, че и дете би ги запомнило и изпълнявало.

   Да, не би било трудно за детето, стига баща му да не посяга към еклерите, поничките, белия хляб, кока-колата, алкохола и десертите, а майка му да забрави шоколада, пастите, тортите, бонбоните и, да, отново алкохола.

   За цигарите да отварям ли дума?

ИСТИНСКИТЕ РЕШЕНИЯ:

   Те стъпват върху постепенното приучване на организма ежедневно…

   Да.
   Ежедневно!

   …ежедневно да бъде приучван на вътрешна пестеливост, която да му даде възможност да си спомни, че енергията може да идва и от клетъчното почистване и смилане на остатъците.

   Стъпки:

   1) Два-три-четири дни седмично: два-три до четири-пет часа след ставане (примерно, ако станете в 05, до 10:30) да се пие само вода или чай.

   През това време – активно движение, спорт, дълбоко дишане, пот и много прекарване сред природата.

   2) Един път седмично (за много пълните хора е наложително) да изкарват цял ден (до другата сутрин) на вода.

   В тези дни съзнанието да е насочено извън ежедневните проблеми – страхове, притеснения, дрязги, конфликти. Най-добре е да сме сред природата.

   3) Да се храним от два до четири-пет пъти дневно, но с разумно малки (но качествени) порции. Така след час и половина-два стомахът е празен, спокоен и когато решим да се храним отново (след пауза от три-четири часа), сядаме на масата наистина (ама наистина!) гладни.

   Това е основното правило, ако искаме да имаме качествено и бързо храносмилане. С храносмилателни таблетки, фармацевтични храносмилателни ензими и витамини стигате до тежките, необратими болести.

   4) Всяко хранене да е разумно, компетентно и качествено подбрано, за да може в тялото Бавно, Постъпателно, Сигурно и Постоянно да постъпват Качествени Въглехидрати (енергия, гориво).

   Без истинска промяна на:
   – мисленето
   – светогледа
   – цялостния механизъм на хранене (изготвен режим)
   – живот в посока спорт и движение сред Природата

   …почасовите липси в тялото постоянно (запомнете: постоянно!) ще пораждат желания за нещо сладко, тестено, шоколадово и вафлено.

   5) Когато излизате извън града сред природата, не тръгвайте с идея да правите барбекюта, да печете и да ядете.

   Ако походът е до пет-шест часа, един термос с вода/чай и една ябълка са напълно достатъчни.

   Излизайте сред природата за да се разходите, да видите нещо ново, да откриете, да изживеете, да научите, да се изпълните с преклонение и благоговение.

   6) Излизайте сред природата с доверие към нея, защото тя е нашият създател. Колкото повече недоверие показваме (облечени, навлечени, помъкнали торби с храни, с алкохол и всевъзможни боклуци), толкова по-голям е шамарът, който получаваме: в личен план – болести и неразположения, във всеобщ план – срив на климатичната стабилност.

   НА СНИМКАТА В НАЧАЛОТО НА ПУБЛИКАЦИЯТА: Пет часа след ставане катеря този скален комин – бях си го поставил за задача. През тези пет часа съм изпил само две чаши вода.

   ВЪПРОСЪТ, който би трябвало да си зададем е, имаме ли доверие, за да се оставим на Природата да ни даде здраве?

   В КРАЯ:
„Ако имате вяра колкото синапово зърно, ще кажете на тази планина: Премести се оттук там и тя ще се премести; и нищо няма да е невъзможно за вас.“ (Матей 17:20)

**Забележка: за контакт с мен натиснете по-долния бутон и използвайте формата

 

Коментари

Коментари

Вашият коментар