Твърде лично (бързи отговори на въпроси, на които обикновено не отговарям)

1. ВЪПРОС:
“Пиеш ли алкохол, Емо?”

ОТГОВОР:
Не.

Възможно е на Нова година да изпия една-две глътки вино заради приятелите и близките. В повечето случаи е половин глътка или имитация на глътка, но цяла вечер разнасям чашата като човек, който пие.

2. ВЪПРОС:
“Все пак, алкохолът отпуска и носи настроение…”


ОТГОВОР:
Значи, без алкохол… нито отпускане, нито настроение.
Звучи абсурдно.

Трябва съвсем да сме загубили вярата в себе си, човешката посока, личното си отношение към Природата, енергията, желанието за действие и любопитството си към всичко, че да търсим отпускане и настроение чрез алкохол.

Да ви попитам:
За какво ще ни отпусне алкохолът?

За почивка?
Преживявал съм гранични физически и психически натоварвания и единственото, от което се нуждаем за да отпочинем след това, е място, където да легнем. Нататък природата си знае работата.

Ако искате наистина да можете да се отпускате, да почивате качествено и да спите непробудно, изморявайте се физически.

Човек, който редовно се изморява физически, няма проблем със съня. Да сте чували някога трудовите българи (прим. работещите на полето) да са страдали от безсъние?

Физическата умора (работа, тренировки, походи и пр.) е не само физическа, а и психическа – физическото действие пречиства тялото от психологическите негативи и притеснения.


За настроение?

Настроението идва от предусещането за нещо ново, вълнуващо и приятно. Ако у вас са налице любопитството и желанието за приключения, за промени, за действие, за нови неща, за откривателство, за разбулване на тайни и загадки… за чий ви е тогаз алкохолът?




За по-добро общуване?
Хе, хе…

Един съвет: Погледнете се – външно и вътрешно.

Чувствате ли се като човек, с когото бихте седнали на разговор?

Ще ви е любопитно ли, да чуете самите себе си, да видите самите себе си отстрани, да се увлечете от думите на самия себе си, от личното си обаяние, от присъствието на себе си и накрая да си кажете “Ееее, тоя/тая е върхът”?

Готови ли сте да захвърлите всичко, да последвате и да тръгнете след себе си, да бъдете (свой) последовател, както са тръгвали след Спартак? Аспарух? След Левски? След спартанеца Леонид?

След Жорж Санд (тя е жена, ако не знаете), която е дала кураж на жените по цял свят и днес те дължат именно на нея привилегията да носят дълги панталони.

След Иисус?

Готови ли сте, да бъдете толкова интересни, толкова знаещи, толкова добри разказвачи и толкова добри приятели със Себе Си, че който и човек да е с вас, наистина да иска да бъде с вас?

Да, алкохолът може леко да подобри “момента”, да го огъне лекичко по краищата, но не може да ви даде онова, което нямате и което не носите.


За любов?

Е, ако чакате любовта (физическа или цялостна) да лумне след пиенето на алкохол, следва въпросът “Къде са вярата и енергията ви и – как въобще живеете?” Защото, ако носите енергията и силата у себе си, тогава вашата любовна активност не може да се сравнява с никакъв изблик на алкохолна или медикаментозна любов – прим. след употреба на, хе, хе, виагра.”


Допускам, че всъщност, повечето хора страдат от липса на вътрешно многообразие и инициативност, липса на романтика, загатната тайнственост, интимност, топлота и нежност, а това…

Това са неща, важни не само за големите, но и за децата.
Децата виждат, наблюдават и научават:

А) От поведението на родителите
Няма ли го (нещо, каквото и да е) у тях, няма го и у децата и в живота (децата) стават същите дървеняци. Нека родителите се замислят, какво виждат и попиват децата от тях.

Четат ли родителите – четат и децата.

Любопитни и търсещи ли са родителите – такива са и децата.
Спортуват ли родителите (баща ми беше всестранен спортист) – децата вървят по техния път.

Б) От досег с културата и изкуството – литература, музика, изобразително изкуство, театър, опера, кино и пр. Също – от научаването и осмислянето на традициите – наши и чужди.

– от изучаването на историята и обичаите на народите.

– от пътешествията, от личния опит и контакти

– от поведението (или липсата на такова) на околните


3. ВЪПРОС:
“Пушиш ли, Емо?”


ОТГОВОР:

Очевидно – не.

Никога не съм пушил, като изключим шестте или седемте цигари наведнъж в пети клас, които налапах една след друга пред куп съученици, за покажа, че съм мъж, а и да видя, какво ще стане.

Стана това, че ми прилоша, заповръщах, а на всичкото отгоре ни подгониха двайсетина цигани с камъни (тогава циганите си бяха цигани, никой не беше чувал за роми), трябваше да бягаме и да се крием из някакви прашни и безкрайни царевици.

Помня смъртния страх и ужасния начин, по който се чувствах и никога повече не повторих “мъжеството” с цигарите.

Както казва Ричард Марчинко (бившия водач на Тюлен-7), има много бърз начин да разбереш, кое върши работа, кое не, кой става и кой не става: Вземаш “Калашник”, насочваш го към тълпа хора и пускаш няколко бързи откоса. Който включи и се хвърли на земята – оцелява. Който не…

Тъй де.

Така и аз: Когато ни подгониха циганите, когато тичахме и коравите царевичните мамули ни удряха през лицата, когато (окървавени, изтощени и уплашени до смърт – като диви животни) разбрахме, че мургавите човеколюбци хвърлят по нас със сила истински, тежки, остри и убиващи камъни, трябваше да съм кръгъл единайсетгодишен идиот за да не разбера, че… пушенето убива.

Буквално.

Е, бях истнски син на баща си (армейски капитан) и научих урока.


4. ВЪПРОС:
“Днес децата по-често са на улицата и тя също оказва влияние, Емо. Не можем за всичко да обвиняваме родителите.”


ОТГОВОР:

Улицата е проверка за свършеното от родителите.

Ако родителите не присъстват истински, завладяващо и мощно, улицата винаги ще вземе своето и то по много, много лош начин.

Преди години (като деца) прекарвахме навън и по улиците не по-малко от пет часа дневно и имаше моменти, когато родителите ни въобще не знаеха в кой край на града сме.

И тогава улицата беше като сега: изкушения, опасност от отвличане, пороци, наркотици (да, имаше ги, макар и не както днес и мога да разкажа прелюбопитни истории), извратен секс (малки, големи, обратни, възрастни и комбинации) и всичко, за което се сетите.

Разликата е “само” в това, че тогава хората имаха съвест, високо ниво на обща култура, единство и нещо, което се наричаше “обществена непоносимост към неправдите”. Не че не беше възможно да пропаднеш (случи се на мнозина), но беше много по-трудно.

Днес проблемът не е в улицата, а в бездушието на околните.
Ето ви случаи от ежедневието ми:

– големи бият дете и то сериозно. Наоколо седят родители с деца, множество хора и никой не реагира.

– куп деца (осем-десет-дванайсетгодишни) са се качили върху баскетболен кош в училищен двор и се люлеят. Желязото подава, огъва се, скърца, децата се настървяват и се залюляват по-силно. Дворът е пълен с възрастни и родители, които не реагират по никакъв начин (все едно са овце без капка мисъл и достойнство), въпреки шума, очевидната опасност и рушенето на държавно имущество. В един момент основите на коша се откъсват, конструкцията пада и наранява някои от децата или… дори по-лошо. След което родителите обвиняват училището и разпращат жалби до къде ли не.

– куче на собственик напада и нахапва дете на детска площадка, пълна с хора. Детето цялото в кръв. Всички мълчат и ако не бяха ни извикали от тренировка нас, каратистите, кой знае накъде щяха да отидат нещата.

– изоставена кола пред блок, в която мъж на четирийсет години прави секс с момиче в… пети клас. Хората вървят, поглеждат и отминават. Как се нарича общество от такива и колко дълго може да просъществува, преди да се разпадне само?

– училищен двор, пълен с родители и деца. В единия край момчета на 16-18 години пушат и смъркат дрога. Миризмата е навсякъде. Овчото стадо родители мълчи и гледа… другаде.

Примерите са навсякъде. Цялата днешна България е такъв пример – отгоре до долу.


Проблемът не е в децата.

Проблемът е в малодушието, егоизма, страхливостта и безотговорността на големите, които пропиляват с лека ръка онова, което предците ни градиха столетия.

В загубената чест и достойнство на хората, които днес обитават територията България – разединени, джавкащи се индивиди, които на празници се бият в гърдите, развяват знамена, пеят, хе, хе, героични песни и се наричат българи.


5. ВЪПРОС:
“При твоето, изпълнено с тренировки ежедневие, кога успяваш да разпуснеш, да излезеш някъде, да се видиш с приятели и всичките нормални неща?”

Ще ви отговоря с въпрос:
Каква мислите е широката функция на клуб като нашия?

Не са тренировките, приятели.
Не са състезанията, нито купите, медалите и завоюваните призове.
Не са дори здравето, силата, закаляването и отличната физическа форма… въпреки, че са много важни.

Защото има неща много по-важни и те са Човечността, Взаимопомощта, Топлотата и Единството.

Хората идват в клуба не само да тренират, а и да общуват, да обменят идеи за живота си, да си помагат, да набележат идеи за извън залата, да плануват нещо с някого или просто да бъдат сред множество хора, които…

Които съставляват общество, обединено от сходни виждания за нещата, сходни разбирания за живота, за човешките отношения, сходни разбирания за здравето, тренировките и добрата форма.

И за още десетки, десетки други чисто човешки, житейски приоритети, без които бихме се превърнали в… обикновена зала за трениране.

А някои идват просто за да почетат в библиотеката.

Всички тези характеристики дават нов цвят и стойност на живота в залата, на живота извън залата и на живота далеч, далеч извън залата, защото…

Защото ние често пътуваме, срещаме се с много други хора, водим мероприятия, оставаме в дружески, човешки, близки, много близки и крайно близки разговори до късно през нощта и на необичайни за доста от вас места, като едно от тях е… да сме под нощното, обсипано с блестящи звезди, безкрайно небе.

Добре е да се помисли върху това.

И прочетете внимателно отговора на следващия въпрос.
Ще откриете необичайни сходства и почти директни повторения.

6. ВЪПРОС: Често говориш за светогледа и отношението ни към природата, но как да променим светогледа си?


ОТГОВОР:
Спомнете си момента във “Война и мир” на Л.Толстой, в който княз Андрей Болконски пада ранен в Бородинската битка – сражението, в което авантюрата на Наполеон в Русия от помпозна фанфарност се превръща в окаян и отчаян бяг.

Както, впрочем, се получава и с лаещите, накачулени около границите на Русия войнолюбци, дето имаха глупостта да плюят на спогодбите и бяха решили да проверят (за кой ли, за кой ли път), могат ли да воюват руснаците или да.

Князът, Андрей Болконски, чиито разбирания за света са били стандартните, аристократични клишета за героизъм, чест и достойнство, изведнъж остава тежко ранен, неподвижен и умиращ под огромното, необятно звездно небе. Природата нахлува в съзнанието му и човекът осъзнава, че цялата човешка суета е една безмислица пред грандиозността на мирозданието.

Князът преживява спонтанно просветление и разбиране за преходността на нещата. Оттам нататък животът му се преобръща.


Колко от нас, прибирайки се от работа, вместо да гледат в краката си и да предъвкват наум киселото си ежедневие, вдигат очи към небето и звездите?

Колко от нас отиват на поход и нощем в планините, в гората или по поляните се вслушват в дивите, непознати звуци и шумове?

Колко от нас, седящи край вечерния лагерен огън, остават в мълчание и смиреност пред красотата на нощното небе, пред величието на света и после, когато се върнат в ежедневието, разговарят с близките и децата си за това?


В КРАЯ:
Имаме работа за вършене, приятели, съмишленици, другари и другарки!
Много работа.


П.П: Ако сте съгласни с написаното или тази статия Ви е харесала, може да я споделите от бутоните по-долу, за да достигне до повече хора.

Leave a Comment

Ако си съглсен с написаното до тук,
може да харесаш страницата във Facebook!

Емил Златев - здраве, спорт, хранене