ВЪПРОС: “Постоянно съм уморена, Емо. Лягам си вечер към десет и половина, ставам в седем, но не ми е достатъчен сънят. Какво да направя?”
ОТГОВОР:
Изградени сме от билиони клетки. Знаем, че ако разбием атомното ядро (в една клетка има стотици, дори хиляди), ще се получи грандиозен взрив, съизмерим с атомните бомби над Хирошима и Нагасаки.
Говорим за едно, единствено атомно ядро.
Тогава?…
Можем ли да си представим каква енергия е заключена в тялото ни? И, ако го направим, ще продължим ли да говорим, че ни липсва енергия?
ВСЕКИ МИГ в тази великолепна структура – нашето тяло, се извършват грандиозни по обем и многопластовост химически процеси, които наистина отделят колосална енергия.
Колосална. Невъобразима. Съизмерима с енергията в ядрата на звездите.
Къде се губи тя?
И, всъщност, губи ли се?
ЗНАЕМ, какво се случва, когато се нахраним обилно: доспива ни се. И ако си зададем въпроса “Краде ли от нашата жизнена енергия процесът на хранене и храносмилане?”, отговорът е само един:
Да.
Не само краде, ами я поглъща като космическа черна дупка, което ни кара да се чувстваме отпуснати, вяли и уморени.
РАЗБИРА СЕ, няма как да живеем без да се храним. Задачата е да открием тези храни и количества, които дават енергия и след тях се чувстваме бодри и силни.
Но това търсене не започва с “Книга за домакинята”, “За и против месото”, “Как да оживеем въпреки, че сме вегани” и пр.
Започва с образование, познание и вяра.
ОБРАЗОВАНИЕТО включва знание за наблюдаемите геологически периоди на Земята и оттам – периодизацията в развитието на човечеството.
Ако сме наясно, откъде идваме (Природата тук на Земята и естествените храни, с които сме преживели и оцелели до днес), ще знаем как функционира храносмилателната ни система и как да съхраним енергията си.
Придобитото знание ни води към процес на постепенно осъзнаване на Природата и нашето място в нея.
ПОСЛЕ ИДВА знанието за начина, по който се хранят народите по света и разбирането, че традиционният начин на хранене е, всъщност… начин за съхраняване на енергията в човешката общност – група, племе, прослойка, народ.
Това е начинът, по който народите и хората въобще, са оцелели до днес. Оцеляването е грандиозен процес и можем само да благоговеем пред пътищата, които сме извървели.
Разберем ли го, започваме да уважаваме традициите по света, а не да лепим етикети (месоядци, вегетарианци и пр.)
ПОЗНАНИЕТО е следствие от осъзнаването и ни подтиква да живеем по новому – променяме и обогатяваме начина си на живот, променяме храненето си, променяме отношенията си, разбираме какво е любов, осъзнаваме единността на всичко и ставаме по-добри.
На този етап, вече не сме храносмилателни хамбургерно-пицаджийски готованковци и алкохолно-тютюневи трапезно-скара-бирено-ориентирани “интелектуалци”.
Нито налудничави, маниакални, агресивно-нервозни пропагандатори на зелето, лапада, копривата, покълналото жито, лимеца и прочие суровости, които били единственият (единственият, представете си!) и недостижим връх… на каквото там.
Много повече сме.
НА ТОЗИ ЕТАП (1) въпросите “Как да съхраним енергията?” и “Как да не сме винаги уморени?” стават безсмислени, защото (лично) извървеният път е променил съзнанието, вярата ни, начина ни на живат и ние…
Да? Ние?…
Сме пълни с енергия и се нуждаем не повече от 4-6 до 7 часа сън в денонощие.
НА ТОЗИ ЕТАП (2) ние разговаряме с близките си и се стремим да ги усещаме.
Т.е. участваме в кръговрата на енергията, който няма (почти) нищо общо с продукти, съставки, количества, калории и съчетания.
След работа сме в залата, в парка, на морския бряг, в планината под звездите и се удивляваме на мирозданието. Чуваме вятъра и шумоленето на листата, пукането на съчките в гората, плисъка на вълните и, ах, изненада – въпреки, че сме боси, не ни е студено.
Легнем ли да спим – просто заспиваме.
Събудим ли се – ставаме, усмихваме се на утрото, на близките и започваме новия ден.
И се учудваме на безкрайно уморените индивиди по улиците, които се нуждаят от кафе, алкохол, цигара и цял предиобед… за да се събудят.
За да влязат в час някъде около ранния следобед.
Жив пример за перпетуум мобиле, ама наобратно.
Като тях ли искате да бъдете?
Като тях ли искате да бъдат децата ви?
От такива (уморени) хора ли ще очакваме промяна – в отношенията, в разбирането на любовта, в обществото, в държавата, в света?
С тези хора ли ще се любувате на цветята, ще бродите из горите и ще вървите под звездите?
Айде, холан…
В КРАЯ:
Крачите ли вече по планинската пътечка с раница на гръб или още търсите мъгляво-вмирисани доводи, за да опонирате?
П.С: Ако сте съгласни с написаното или тази статия Ви е харесала, може да я споделите от бутоните по-долу, за да достигне до повече хора.