ВЪПРОС:
“Емо, често пишеш да не се водим по западните форми на съвременно гладуване, прим. фастинг. Каква е разликата между тях и българското гладуване, за което казваш, че идва от древността?”
ВЪПРОС:
“Имам над петдесет наднормени килограма, Емо. Кое е първото, което трябва да направя, за да ги сваля?”
ВЪПРОС:
“Чувствам се подпухнала, Емо, а уж се храня здравословно. Има ли нещо, което да ми препоръчаш да променя или да добавя?”
ВЪПРОС:
“Защо лекарите отричат гладуването, Емо?”
—
ОТГОВОР:
През цялата история на човечеството лекарите са препоръчвали гладуването и са били наясно, че с няколкодневен глад се лекуват огромен брой болести, а…
А с ежеседмичния гладен ден просто не стигаме до болести.
До първата половина на ХХ век в Швейцария, Италия, в Германия, Франция и почти цяла западна Европа беше пълна с високопланински клиники, където хиляди хора получаваха здраве след дозирано няколкодневно до едно-, двуседмично и дори доста по-дълго гладуване.
В България към БАН до 1988-89-та съществуваше Отдел за изследване и приложение на гладуването, наблюдаваха се българските столетници и се изучаваха историческите корени на гладуването у нас.
Едва в последните трийсетина години лекарите започнаха да отричат гладуването по много прости (твърде неестетични и крайно нехигиенични) причини:
– подчиняват се на императивната забрана на фармацевтичните компании, която е: да НЕ се лекуват болестите наистина. Нужни са болни, уплашени, зависими и плащащи пациенти
– огромна част от лекарите са продукт на медицински академии, където (абсолютно умишлено) се преподава, че гладуването е вредно, а това е императивно изискване отново на фармацевтичната индустрия, иначе…
Иначе няма спонсорство, няма пари, няма нормален живот.
—
В ЦЯЛАТА ИСТОРИЯ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО
Гладът (кратък или по-дълъг) присъства като…
– пречистване и обръщане към Природата (бог)
– навлизане в дълбоките нива на медитация и познание
– преминаване към по-висш етап в живота (от младеж в боец; от послушник в игумен и пр.)
– лечение на обичайни или по-тежки болести
– текуща профилактика и поддържане на добро здраве
И още, и още, и още.
Накратко:
Гладуването винаги се е свързвало със здраве, лечение на болести, психическа стабилност, личностно израстване, огромно познание за живота, Битието и Вселената, свръхвъзможности, висока духовност и святост.
Днес почти всички изброени състояния са абсолютно нежелани, компрометирани и институционално оплюти.
На световната върхушка не са нужни силни, здрави, знаещи, можещи, обединени хора, а безпросветно, уплашено стадо, което лесно може да бъде подкарвано в нужната посока.
—
В ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРСКИ ТРАДИЦИИ
Гладният ден е обръщане към (единение, съприкосновение, сливане с) Природата.
Ден, в който се говори по-малко или никак.
Ден, който хората са прекарвали на открито, в гората, в планината, в полето, край реките и езерата.
По-малко разговори, повече истинско мълчание, повече вслушване, потискане ежедневните импулси на тялото за сметка на чуване на фините трептения, звуци, импулси и излъчвания.
Ден за духовна пренастройка, опознаване на себе си и завръщане (на следващия ден) като по-добри и по-разбиращи.
Както виждате, приятели, денят, в който не приемаме храна, съвсем не е гладен, а изпълнен с емоции, търсене, вглеждане в себе си и откриване на нови хоризонти.
И, както сами разбирате, няма нищо общо с последните, почасово нормирани фастинг-измишльотини, със сепарираните интервални гладувания, зони и пр, които са абсолютно чужди на българското чувство-усещане за хората, земята, природата, света и космоса.
Натрапваните отвън “последни методики” са изцяло лишени от душа, сърце, от общност със стихиите, с околния свят, с растенията и животните, лишени са от вглеждане в звездите и тотално осакатени откъм чуване и разбиране на фините енергии и природни причинно-следствени взаимодействия.
Ние сме майсторите, приятели.
Точно ние, българите.
Ония са чираци-имитатори.
—
В БЪЛГАРСКИТЕ ТРАДИЦИИ
Гладуването е в няколко степени:
Еднодневно, ежеседмично гладуване (обръщане към бог и природата).
Тридневно, практикувано на вода и по-рядко без вода (сух пост, тримирене). И при двата вида тридневно гладуване ударението е върху смирението, мълчанието (външно или вътрешно), тишината и отново обръщането към бог и природата.
Петдневно, седемдневно, десетдневно и в много редки случаи по-дълго.
—
ЕЖЕСЕДМИЧЕН ГЛАДЕН ДЕН
Вижте в какво вярвате, приятели.
Вгледайте се в своя вътрешен свят.
Вижте отношенията си с най-близките хора, с приятелите и децата.
Открийте истинския облик на нещата, от които се страхувате и които ви потискат (ако има такива).
Отправете поглед към бъдещето, което искате.
Обхванете и съберете себе си, стремежите, мечтите, своето място в живота тук на Земята, съпоставете го с разбирането си за вселената, с огромната необятност на Всичкото и чуйте туптенето на Своя Живот.
Дали пулсира в съответствие с Природата?
Дали е в съответствие с Космоса?
Дали пулсът на нас самите е пулсът на Всемирния Живот или, бавно и неусетно се е превърнал в заглъхващ и изтляващ?
Накъде водим себе си, семейството и децата?
Как можем да подобрим, обогатим и изпълним със светлина ежедневието и въобще всичко, до което се докосваме?
—
КОГАТО СЪЗНАНИЕТО НИ…
Е изпълнено с усещането за широта и фините трептения на околния свят…
Когато сме повели близките, семейството и децата по високопланинските пътеки…
Когато сме решили да прекосим планината от точка А до точка Б…
Когато сме решили заедно с близките да изследваме някоя пещера, долина, гора, непозната местност…
Когато отидем да плуваме, а после седнем някъде, започнем дихателна практика и в продължение на дълги минути следим дъха си…
Когато намерим тихо, спокойно място и се отпуснем със затворени очи…
Когато изпълним вътрешните си възприятия със светлина…
Тогава, приятели, ние не изпитваме никакво чувство на глад.
Колкото и странно да звучи, ние сме преизпълнени с поетата ментална енергия, тялото ни е отпуснато в чувствена самодостатъчност и тя продължава дотогава, докато решим лека-полека да преминем към външно (с хранителни продукти отвън) хранене.
—
ЗАПОМНЕТЕ, ПРИЯТЕЛИ:
Ако настроим правилно съзнанието си и го правим редовно, тялото свиква да използва енергия от усещането за светлината, която го изпълва.
Това се получава при редовни упражнения, подплатени с много знание и вяра.
—
В ЧИСТО ПРАКТИЧЕСКИ И ТРЕНИРОВЪЧЕН ПЛАН
Това е ден с много питейна вода.
Нищо друго.
Гладният ден е време за многочасови походи, тренировки от всякакъв род (с по-малка или с по-висока интензивност), много разтягане и различни видове дишане и немалко време, отделено за медитативна практика.
Гладният ден е отлично време за неколкократно повтаряни студово-дихателни процедури и отново сериозна дихателна практика.
—
ДА ОБОБЩИМ:
Можем да подходим по два начина:
1) Глупавият начин:
Стискаме зъби, повтаряме си, че ще издържим и с цената на много изхабена енергия, някак изкарваме деня.
Извод:
От така прекаран ден не можем да очакваме кой знае каква здравна полза.
И…
2) Истинският начин:
Да изпълним съзнанието си със сериозни теми за разсъждение.
Да се отдадем на веселие, смях, спорт, походи, общуване с билзките, да водим занимателни разговори около нощния огън, да се взираме в звездите и да усещаме, че всико наоколо е просто продължение на нас самите.
Извод:
Това е денят, който лекува, възстановява, разширява съзнанието и укрепва вярата.
Това е денят, в който изграждаме отношенията с близките наново, в който установяваме, че е възможно да имаме неизмеримо по-задълбочени човешки отношения и те могат да издържат без проблем разрушителния натиск на времето.
Ние, приятели, избираме: Едно или Две.
—
ИСТИНСКИЯТ ПЪТ
Най-краткият път никога не е най-къс и най-правилен, защото съдържа неизречена молба (искане, истерично желание) да постигнем нещо – отслабване или лечение на дадена болест.
Даваме – получаваме.
Тръсваме парите на масата и си искаме стоката.
Очевдно, очеизвадно и нечистоплътно желание да вкараме Природата във форма на покупко-продажба, което е немислимо, абсолютно изключено и невъзможно.
Т.е. с опитване на гладуването, ние нямаме друг подтик (примерно: промяна в характера, търсене на нови хоризонти, научаване на нови неща, духовно израстване), а се интересуваме единствено от килограмите, силуетната линия и здравето.
Това, приятели, е твърде ниска и жалка топка.
Тя не достига до структурната основа на Природата, която ни е създала. Природата (Космосът, Вселената, Всичкото) е единен организъм, ние сме неразривно свързани с него и докато не разберем и осъзнаем това, ще постигаме частични, (почти) никакви или точно обратни резултати.
Отворете се, преклонете се, слейте се, отдайте най-святото – себе си и ще получите всичко, което ви е необходимо.
Помните ли:
“Да, казвам ви: по-лесно е камила да мине през иглено ухо, нежели богат човек да влезе в Божието царство.“ (Матей 19:24)
И още:
“Истина ви казвам, ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно” (Матей 19:24)
Т.е. не да пристъпваме към Природата-лечител с искане и ултиматуми, а да сме чистосърдечни и открити като децата.
В КРАЯ?
Къде е детето в теб, приятелю?
П.П: Ако сте съгласни с написаното или тази статия Ви е харесала, може да я споделите от бутоните по-долу, за да достигне до повече хора.