Световната Конспирация… в чинията

   ВЪПРОС: „Здравейте, Емил! Височината ми е сто шейсет и два сантиметра и тежа деветдесет и четири килограма, което не е много. Имам високо кръвно, задух, артрит на пръстите на ръцете, запек, киста на единия яйчник и омазняване на черния дроб. Работата ми е свързана със стрес и предполагам, че болестите ми идват от него, от боклуците и отровите, които ни продават в магазините – нали световната конспирация е навсякъде. Какво да направя?“

   ОТГОВОР:
   Иди посред нощ в гората, издълбай си дупка като цар Мидас и викай в нея, колкото глас имаш.

   Усетиш ли, че стресът и Световната конспирация са изскочили от теб в изкопа, хващай лопатата и заривай дупката на мига. После се завърти три пъти на пети, плюй през рамо, размахай една умряла котка за опашката (по Том Сойер) и бегом в къщи.

   И – работата е приключена.

   ВЪПРОСЪТ е автентичен, което говори, че избуяващата интелектуалност и мега-образованост в страната, както и, ъ-ъ-ъ, липсата на ширеща се повсеместна вкисната боза в главите, са също застрашително автентични.

   Защото – трябва да си изпълнен с велика интелигентност, за да твърдиш, че при ръст сто и шейсет, деветдесет (и отгоре) килограма не са много?

   ВСЕКИ КИЛОГРАМ над необходимото, говори за:

– лош подбор на продукти и неправилно хранене
– влошено храносмилане
– недостатъчно питейна вода
– загуба на калций и калцификация на меките тъкани, оттам шипове, спондилозни изменения, артрит, подуване на ставите и бъбречни проблеми
– повишена захарност на тъканите и риск от диабет
холестерол до покрива на света и всички следващи екстри
– влошено отделяне
– недостатъчно движение и спорт
– недостатъчно дълбоко дишане на чист въздух
влошена имунна система

   И още и още.

   Оттук: в каква посока ще тръгне разболяването на организма, зависи от генетиката, кофти-навиците и колко упорстваш в тях.

   СВЕТОВНАТА КОНСПИРАЦИЯ е страшна работа, да знаете!

   Вместо да изпиеш две чаши вода преди храна и да прочистиш стомаха и червата, ти сядаш на аперитив. И – ето, Световната Конспирация неусетно се промъква в теб, изгаря вътрешностите ти и омазнява черния дроб.

   Вместо да изядеш една ябълка, ти нареждаш червени мезета – луканки, пастърми, пушени меса, сухи наденици – и хоп, заедно с тях, дълбоко в теб се е стаила отново Световната Конспирация.

   Вместо да нарежеш и накъсаш сурови зеленчуци, ти редиш бял хляб, мазни баници и десерти със захарност, която може да нокаутира и носорог. Но, проблемът, за кой ли път, е Световната Конспирация – кой друг?

   Вместо да дъвчеш с наслада, с благодарност, много и добре, ти лапаш хапката (смесени и объркани до възбог манджи), опитваш да преглътнеш на сухо и надигаш чашата с вода (сокче, вино или каквото). И – има си хас! – Световната конспирация вече се е промъкнала в затлачените ти, пълни с газове черва, които са надути до пръсване.

   И – разбира се – вместо да отидеш на тренировка, да се поизпотиш, да дишаш дълбоко, да се раздвижиш, да прочистиш бъбреците и дробовете, да спреш разграждането на костите, калцирането на меките тъкани и да изгориш натрупаната лоша енергия, ти…

   Ами, да!

   Ти правиш точно обратното: цигарата, салатата, ракията, телевизора и, докато се усетиш, шпионите на Световната конспирация са в теб. Да се чуди човек откъде са се взели и то в познатата домашна, уютна, ракиено-салатна, мекодиванна атмосфера.

   А почивните дни? Ох, почивните дни…

   Вместо да излезем на поход на чист въздух, да извървим едни пет-десет-петнайсет-трийсет километра, да се изпълним с благоговение пред красотата на природата, да забравим за яденето и да караме на вода и някой плод, ние…

   Да?

   Ние ставаме в единайсет, тътрим се до един, пушим цигара след цигара и без да сме изразходвали грам енергия, тъпчем мекици, бухтички, пържени филийки, сладка, желета и кафета, докато усетим…

   Какво, бе?

   Че ония, агентите на Световната Конспирация, отново са се натикали в нас – вдигат ни кръвното и килограмите, увеличават ни обиколките и ни запушват, ъ-ъ-ъ, отзад, та…

   Та?…

   Та, изхождането се превръща в мисия невъзможна, а ние се преквалифицираме в дълго-седящи, пъшкащи и напъващи се тоалетни четци… на вчерашни вестници.

   Или в концентрирано-усърдни ползватели на ФБ-пространството.

   (На снимката: В последните слънчеви дни преди зимата търсим под дърво и камък шпионите на Световната Конспирация из пещерите по Северното черноморие)


ПОЛИТИЧЕСКАТА ВРЪЗКА (паралел, алюзия) с горното, е очевидна:

   Правителството продажно и лошо, мамка му, но когато трябва да излезем и да свършим работа… точно сега ли? Нека другите…

   Държавата съсипана, мамка му, но… точно ние ли и точно днес ли ще я оправим? Я налей по едно!

   Румънците – видяхте ли ги? Унгарците и те! Че и сърбите! Ами гърците? Всички задружно на улицата. А ний?…

   А ний, приятели, другари и другарки?…

   Преди повече от век, поетът е дал емоционален проекто-отговор, който днес хич, ама хич не ни се нрави:

   „А ний, ний сме… идиоти!“ – това е написал Човекът.

   И най-вероятно тоз поет е бил някой злобен, тогавашен Иво-Христовец, който е нямал капка позитивно, евроатлантическо мислене…

   Класик ли?
   Ботев ли?
   Я му вижте комунистическата брада…

   Днес бързо бихме му намерили цаката – я компроматче, я обвинение в нетолерантност, я в подклаждане на етническа омраза…

   Поет, будител, революционер – все тая.

   Да го натикаме в блатото, до което сме се докарали, за да не ни е срам от себе си, за да можем на спокойствие да си пошляпваме в тинята, да досъсипваме бъдещето на децата си, да викаме „българи-юнаци“ и да не се тормозим да мислим… инакообразно.

   ЗНАЕТЕ ЛИ, какво е хомеостаза?

   Това е свойството на една система (отворена или затворена) да запазва равновесие, като нагажда процесите във вътрешната си среда.

   Основните показатели за действаща хомеостаза са:

   – функционална еднородност, стабилност и единодействие
   – липса на напрежение
   – склонност към поддържане и възстановяване на вътрешния баланс, отхвърляне/игнориране и туширане на външните (добри или лоши) въздействия.

   Хомеостазата може да е квантова, клетъчна, физиологична, личностна, видова (за животните и хората), психосоциална, обществена, гео-планетарна и космическа.

   В личностен и психо-социален аспект, стабилността на възприетия начин на живот винаги се противопоставя на новите идеи, намерения и опити за промяна.

   Всяко докосване до възможността за промяна, затворената и, уж, стабилна система винаги окачествява като… стрес.

   От ежедневна, човешка гледна точка, опираме до липса на воля, огромна доза мързел, дефицит на градивна интелигентност и недостатъчно познание, което да накара човека да се замисли, да погледне в бъдещето и да действа.

   Т.е. човек много трудно може да изскочи над дебелите, високи, закостенели стени на насложените лични навици, привички, мисловно-познавателни конструкции и психовъзприятия, ако…

   Ако?

   Ако някой друг (приятел, близки, приятелски културен кръг, клуб от съмишленици, семейни сътресения, резки обществени промени, въстания, революции) не му помогне и не го подтикне към промяна.

   Накратко: Човек може да се доведе до разболяване, деградиране и смърт с неумението и липсата на воля да излезе извън „зоната на комфорт“, която го е довела до „под кривата круша“.

   ИЗВОД:
   Не чакайте промяната, а търсете кръг от хора, които ще ви помогнат да я осъществите.

   Говорим за:

   – Промяна в навиците – спорт, хранене, общуване с природата (програми за спорт, хранене, контрол върху телесното тегло и заболявания – на съобщения или по телефона)

   – Промяна в начина на мислене и световъзприемане

   – Промяна в идеите и съставяне на план за утрешния ден.

   – Промяна и обогатяване на Самите Себе си.

   В КРАЯ:
   За едни – край.
   За други – начало.

   Или: От всекиго според възможностите, на всекиму според труда.


**Забележка: за въпроси и контакт натиснете по-долния бутон и използвайте формата

Вашият коментар