По въпроса за Ветровете на горния етаж и „ония“ 80% (смешки, небивалици, незнание, мързел и спирачки)

   ВЪПРОС №1: „Емо, направиха ми операция от дискова херния. Минах рехабилитацията, но съм много по-зле, направо не мога да вървя. Казаха ми да почивам и никакви физически упражнения. Ти какво ще кажеш?“

   ОТГОВОР:
   Ама, разбира се – никакви упражнения и спорт, защото иначе има опасност…

   … много сериозна опасност…

   Да?

   Да проходиш отново и да станеш нормален човек.

   ДОБРЕ Е този въпрос да го зададем на няколкото души, които от години тренират в нашия клуб, бяха с дискови хернии (двама оперирани) и навремето дойдоха със същите оплаквания – почти 60% инвалидност.

   Ако се върна в близките двайсет години, ще изброя поне петнайсетина души с дискови хернии, преминали успешно през клуба, хора, които днес водят нормален живот и спортуват редовно.

   Има методика, има знание, има начини и точна система от упражнения.

   От човек се иска просто да ги спазва и да не отстъпва.

   ПОСЛЕДНИЯТ, пресен пример: Веско Д, мъж на 40 години, опериран от дискова херния и когато (преди година) дойде при мен, преминал рехабилитационния курс, наистина вървеше трудно, и още по-трудно издържаше да стои прав.

   На заниманията по йога често лягаше от болка.

   Направих му хранителна и тренировъчна програма и започна да посещава всички тренировки. Минахме през доста върхове и спадове, а днес…

   Да – днес?

   Днес Веско (бивш боксьор) вече върви, тича, тренира с тежести, скача на въже, движи се по ринга и удря по чувала, досущ както някога.

   Всеки може да ми се обади, да дойде и да се запознае с Веско – той е реален човек (един от няколкото с „бивша“ дискова херния, които тренират при нас), не измислен и умишлено нагоден към темата, пример.

   Та – дискова херния и окончателна липса на спорт?

   Както казва комисар Берюрюе (лит. герой на френския писател Сан Антонио): „Не на мен тия, ша ва замола, моля ви са…“

   ВЪПРОС №2: „Попадна ми една статия, как много растения и билки, помагат за различни заболявания. Дали е вярно това, Емо?“

   ОТГОВОР:
   Да ти кажа – вярно е.

   Толкова, колкото е вярно, че запалената факла помага да се спасиш от разярен лъв, който е решил, че ти си вечерята му.

   Когато попитали един пътешественик-природоизпитател (мисля, че беше сър Ричард Атънбъро), отговорът му бил: „Да, факлата помага, но зависи от скоростта, с която я носиш…“

   ВЪПРОСЪТ за, уж, „реалната“ помощ на треви и билки за здравето, съм го коментирал и преди – почти по същия начин.

   Почвате от сутринта с десет цигари, пет-шест принцеси (хляб и месо), кафе и десерт, на десет часа пак. На обяд – шкембе-чорба, бира, бял хляб до дупка, за второ тас-кебап, накрая – два-три крем-карамела. А – и цигари за отскок. Вечерта – започвате с кило цигари, две пици, две-три бири, четворка кюфтета, две пържоли, миди, октоподи, пържени картофи, чиния компот (щото, хе, хе, бил полезен) и накрая – кафе, миризливо сирене и вино, според (уж) френските здравословни тенденции.

   Огладнеете ли между храненията – кроасани, вафли, баници, тутманици, щрудели, енергийни напитки и халва – таханът е мноооого полезен.

   Така я карайте всеки ден и когато направите инфаркт (инсулт, диабет, цироза, камъни в бъбреците, простата колкото баскетболна топка, туморни кисти в яйчниците и рак в… къде ли не)…

   … пийте билки.

   От първа ръка ще научите как, колко и, ъ-ъ-ъ, дали помагат.

   ДАЛЕЧ СЪМ ОТ ТОВА, да кажа, че лечебните треви и билките не могат да бъдат от полза, дори в хомеопатични дози.

   Но, за да получим необходимия ефект, нашето мислене, поведението ни, нещата в които вярваме, идеята с която сядаме да се храним и начина, по който гледаме (или пък не гледаме?) звездите в нощното небе…

   Всичко това трябва да се премести на ново, по високо и по-стойностно равнище.

   Равнището на единство с другите, с близките, с човека отсреща, с чуването на мълчанието и неизречените въпроси в очите му.

   Равнището, че поставянето на храна в устата, е с ранг на свещенодействие и разговор с природата.

   Равнището, че всяка наша мисъл, дума, действие и начина, по който изглеждаме, е в съответствие (в синхрон, в унисон, в единодействие) с околния свят тук, на Земята и с необятния Космос, откъдето всички ние идваме.

   И, където в крайна сметка, се връщаме.

   „Направени сме от звезден прах и когато умираме, се връщаме у дома.“

   Думите са на Карл Сейгън.

   ДА СИ ГО КАЖЕМ: Ако целият ни начин на живот се изчерпва с идеята да наподобяваме физиологична кофа за боклук, билките ще помогнат точно колкото… запалената факла.



ВЪПРОС №3:Имам почти двайсет килограма отгоре, Емо, но се чувствам добре и мъжът ми ме харесва. На трийсет и две съм, нямам никакви заболявания и мисля, че в твоите приказки за излишното тегло и болестите няма нищо вярно.“

   ДУПЛИКА №1: Двайсет кила над нормалното са… сериозна красота и още по-сериозен залог за, ъ-ъ-ъ, бъдещо здраве.

   ДУПЛИКА №2: Това мързелът и жалкото успокоение, че има (поне един човек) който да ни харесва, са Велика Спирачка.

   Също и пълната липса на реална представа, как изглеждаме отстрани.

   За познание и знание – какво точно става с физиологията през годините, ако носим двайсет кила отгоре – боже, какви глупости!

   Пък за естетика, лично израстване, чест и духовност да не говорим – в днешно време те важат, колкото честната дума – т.е. никаква я няма.

   ОТГОВОР: Наскоро имаше полу-пропаганден, полу-обзорен, популярен, документален филм-разходка из Арабските емирства, Саудитска Арабия и прочие чаршафосани страни. Т.е. онази част от света, където законодателството се изчерпва с рязане на ръце, крака, глави, хвърляне от по-високите етажи, запалване с бензин или (за разнообразие) претрепване с камъни на улицата.

   Страни, които великият Тартарен Тарасконски (Алфонс Доде – за който чете книги) нарича общо „… там, при турците“

   В разговора с някакъв шейх, журналистът зададе въпрос за здравето и отношенията в семейството.

   Отговорът на брадатото, мъжко нещо в чаршаф, беше (записал съм го дословно):

   „Преди харесвахме дебели жени, толкова дебели, че чак очите им не се виждаха от лой. Но с годините открихме, че времето им за използване (!?) е много кратко, защото се разболяват от диабет, стават трудноподвижни, сърцето и бъбреците им отказват, миришат лошо и периодично трябва да ги сменяме с други. Затова от десетина години харесваме и си избираме по-слаби жени, като вашите манекенки.“

   КАТО ЧЕ ЛИ ШЕЙХЪТ казва всичко, което може да се каже.

   Мога да допълня, че колкото важи за жените, тройно повече важи и за мъжете – ако носят петнайсет-двайсет и повече килограма отгоре, с напредването на годините мъжете го отнасят неминуемо, безотказно и много по-тежко.

   ДА ПОДХОДИМ КАТО ДАНТЕ: На арката над входа на Живота би трябвало да е издълбан надпис:

„О, вий, кои пристъпяте тоз праг, надежда всяка тука оставете… ако сте с десет-двайсет килограма отгоре!“

   ПРИЯТЕЛИ, сподвижници, другари и другарки: Чуйте!

   Възрастта над четирийсет и пет-петдесет, посрещната с десет, петнайсет или двайсет наднормени кила, не прощава на никого – тогава започват (уж, леко и неусетно, но понякога директно – като удар в лицето) болежките: тук дърпа, там леко наболява, сърцето като че ли прескача, кръвното… нещо, изпикаването, ох, ох, при мъжете с излишно тегло, болки в яйчниците и хоп – киста, че две, че три…

   Докато в един (не хубав, а отвратителен) ден се окаже, че от здравето ни е останал само… спомен.

   Голям смях е, когато някой на трийсет дойде и ми каже: „Аз цял живот съм здрав“.

   Какъв живот, бе – та той сега започва!

   В КРАЯ:
   За някои – край.
   За други – начало.

   Просто като фасул.


**Забележка: за въпроси и контакт натиснете по-долния бутон и използвайте формата

Вашият коментар