Добре ли е да се пие вода по време на хранене? Защо ожадняваме и какво да направим?

glass-of-waterВода по време на хранене – добре ли е или не да се пие?

   ОТГОВОР:

   ВЪПРОСЪТ е от тези, които имат директен отговор, но той е труден за харесване, защото става въпрос за планиране и предвиждане.

   И отговорът е: пийте два и повече литра вода на ден – три пъти по две чаши (около 3х400 мл.=1200 мл.) преди закуска, обед, вечеря и останалите 1000-1500 мл. разпределете по малко през деня.

   СТАТИСТИКА: Колко хора знаят този „прост“ отговор? Почти всички – над 99%. Колко хора го спазват реално? Под… 7%

  Ерго?

   ПО ВРЕМЕ НА ХРАНЕНЕ се получава т.нар. „хранителна левкоцитоза“ – тялото „разпознава“ храната, като… отрова и изпраща стражите, белите кръвни телца (левкоцити), да неутрализират врага. Този процес се нуждае от (много) вода, която организмът извлича директно от тъканите.

   Ако водата в клетките е достатъчно, ние не изпитваме жажда по време на ядене, но ако през деня сме пили по-малко, ожадняването при хранене е гарантирано.


КОЛКОТО ПО-ТЕРМИЧНО обработена е храната, толкова по-силна е хранителната левкоцитоза и обратно – суровата храна (почти) не я предизвиква.

   ПРИЕМАНЕТО (единствено) на достатъчно вода не е в състояние да обезпечи неутрализирането на хранителната левкоцитоза. Необходимо е включването на плодове половин час преди сядане на масата.

Суровият плод е силен алкализатор и помага на организма с клетъчната преработка на храната. Така тъканите не изсъхват по време на (и след) хранене, което не води до ожадняване.


ЗЕЛЕНЧУЦИТЕ са третият основен компонент в контрола на хранителната левкоцитоза, поддържането на осмотичното налягане и задържането на водата в тъканите. Наша задача е, в плана за ежедневното хранене зеленчуците (поне 50-60% сурови) да присъстват задължително в две хранения. Най-добре – на обяд и вечеря.

   ИНДИКАТОРЪТ за ниско/високо ниво на левкоцитите след хранене е степента на умора и желание за дрямка/сън. Колкото по-бодри сме след хранене, толкова храносмилането е по-добро, обемът на храната е оптимален, съотношението сурово/топлинно обработено е в полза на суровото и организмът е в минимално ниво на хранителна левкоцитоза.

   НЕВИДИМОТО НАТРУПВАНЕ: Пропускането на водата и цитрусите сутрин, прескачането на водата и плодовете преди обяд и вечеря и забравянето на суровата зеленчукова салата, водят до натрупването на болестни предпоставки не само при възрастните, а още в детска възраст.

   Ето няколко (само няколко!) прости, причинно-следствени връзки:


1. Хранителната левкоцитоза е (моментно) увеличаване на левкоцитите.

2. Постоянната поява на висока хранителна левкицитоза предизвиква ненормално „милитаризиране“ на организма, което отключва:


проблеми с кръвното налягане, повишаване на холестерола и високо РН.
– високото РН предизвиква лесни вирусни инфекции.
– високото РН предизвиква гастроентерологични заболявания.
– редовната хранителна левкоцитоза предизвиква организма да „капсулира“ отровите и излишните левкоцити в кисти и доброкачествени туморни образувания.
– поддържането на висок левкоцитозен профил е основа за заболявания на кръвта – анемии и различни форми на левкоза (левкемии).


ПИЕНЕТО НА ВОДА по време на хранене е силно нездравословен навик, с който:

1. Разреждаме стомашните сокове и разстройваме храносмилането. Все едно да сипем гориво в резервоара и да го разредим с вода.

2. Получената киселинна, слузесто-отровна маса в стомаха, вместо да се смила, започва да извлича още клетъчна вода от тъканите, за да бъде неутрализирана.

3. Редовната загуба на тъканна вода и вливането на отрови в тялото, засилва процесите на физиологичното остаряване.

4. Предизвиква застой на кръвотока, притиска сърцето и затруднява дишането.

5. Натоварва жлъчно-чернодробния тракт и обърква усвояването на захарите.

6. Води до високо РН, киселинност на стомашно-чревния тракт и болести на стомаха и червата.


Нещата се усложняват неимоверно, ако по време на хранене пием не вода, а оцветени сокчета, „бъкащи“ от отровни Е-та: оцветители, консерванти и пр. Стомахът и червата се подуват и се превръщаме в ходеща, химическа бомба под налягане.

   Ако това се получи, по-добре е да отидем до тоалетната и да предизвикаме повръщане. Пием още две чаши вода и – пак повръщане. Когато стомахът се успокои, изпиваме още малко вода, за да не е суха стомашната лигавица и не ядем, докато не усетим истински и неподправен глад. Желателно е, да започнем с обелена, добре сдъвкана ябълка.

   Техниката с повръщането е крайна мярка и не се препоръчва в ежедневието.

   ВОДА/СОКОВЕ по време на ядене е основният начин, да развалим контура на тялото в средната секция. Коремът остава в състояние на подутост дълго време, отпуска се и в един момент ние вече не можем да контролираме обиколката му. Едва ли искаме това.

   СВЕЩИ И БЯЛО ВИНО: Може би очаквате, да кажа нещо против… но е точно обратното. Виното (и дори концентрираният алкохолол, ако е в малко, съобразено количество), подпомага първичната обработка на храната в стомаха.

 

   КЪДЕ, ВСЪЩНОСТ, Е ПРОБЛЕМЪТ? – в липсата на познание, самодисциплина и липсата на умение да планираме принципите на собственото си хранене. Човек си казва „Е, майната му, не е толкова важно!“, „Дядо ми на времето…“, „Един живот живеем“ и пр. Но времето върви, клетките се изхабяват, процесите в нас се затлачват, настъпват (дошли, кой знае откъде!?) заболявания, а до вчера, до оня ден, до преди седмица… всичко е било наред, уж.

   И в отчаянието си (и в неразбиране) тръгваме… по лекари.

   НЕКА СИ ОТГОВОРИМ: Има ли такова лекарство(!?), което да изличи (неутрализира) годините на неразбиране, десетилетията незачитане и потъпкване на сигналите, които е изпращало нашето тяло? Има ли фармацефтична субстанция, която да замени живия плод, чистата, бистра вода и усещането на Природата?

   ИСТИНСКИЯТ ПРОБЛЕМ, всъщност, са … децата. Липсата на навици у родителите, „преместването от единия в другия крачол“ на собствената човешко-родителска отговорност, робуването на проблематични обществени и родови привички, издигането на собствените страхове/комплекси в ранг на уникалност (според глупостите на „позитивното мислене“), води до натрупване на погрешни навици у детето, които никога (да – никога!) не се променят.

   Децата са отражение на нашето отношение към света, на разбирането ни за нещата, огледало на самите нас и понякога (за съжаление) идва момент, в който не искаме да се погледнем в огледалото.

   А после обвиняваме другите: другия родител (ти не си го научила!), улицата, приятелите, учителите, обществото. Старата поговорка за сламката в чуждото и гредата в собственото око.

   В КРАЯ:


Темата е сериозна и не върви друг да ви прави изводите.
А планът и решенията занапред – нас чакат.

like and share banner

Коментари

Коментари