Сърцето и вятърът на промяната

Ще четете за:
– изходът и ненаправената крачка
– надявам се, че вие, приятели сте от умните и неуморимите
– какво представлява всеки излишен, наднормен килограм?
– мръсният заден двор
– комитетът по почистването
– „търкалящият се камък, мъх не хваща“
– невероятно, но факт!
– цветът на нацията ли казахте?
– Голямото Спортно Силно Сърце
– време е да станем като децата

ВЪПРОС №1: „Напоследък имам някакви бодежи в сърцето, Емо. Като се затичам и усещам една тежест, дори слабост, която се разпростира и към краката, все едно ще се свлека всеки момент. Лесно се задъхвам при натоварване. Вярно, че съм доста пълен и не се занимавам със спорт, но съм още на четирийсет и четири. Какво може да е това?“

ВЪПРОС №2: „Емо, откриха ми гръдна жаба. Преди година прекарах и два микроинфаркта. Пия цял куп лекарства, подувам се, напълнях с над петнайсет килограма и въобще не се чувствам добре. Има ли изход от всичко това?“

ОТГОВОР:
Да, изход има.

Дори от такова изтървано положение може да се върнем към пътя на здравето.

Но!

Колкото и да е неласкаво, напоследък немалко българи са по-склонни да продължават да се самоубиват с храна, алкохол, цигари и пълна липса на движение, отколкото да се вземат в ръце и да променят живота си.

Същите тия не си дават сметка, че (с мързела, безволевостта и безпросветността си) въвличат и децата в абсолютно същата личностна безизходица, до която са докарали самите себе си.

Картината е повече от очевидна, ако имате възможност (като мен) да познавате бащите/майките като деца, да наблюдавате израстването им, оформянето на характера, промяната във външния вид, напълняването, ошишкавяването, подпухването, предаването…

… и след някоя и друга година да откриете, че имат деца, които учат при вас и…

… че тия деца на свой ред (вече) са тръгнали по същия безизходно утъпкан житейски коловоз като родителите си.

Казвате си „А, всъщност, е нужно съвсем мъничко познание, малко воля и желание, за да направят първата крачка и да променят нещата… „

Но първата крачка така и остава ненаправена.

НАДЕЖДА

Надявам се, вие, приятели, които четете това, да сте от различните българи със стремеж към знание, с отговорност към себе си и децата, изпълнени с желание и готовност за действие.

Само до преди малко повече от четирийсет години бяхме в челото на страните с най-много столетници.

Добре е да помним, че народът ни е бил здрав и е оцелявал през столетията, не защото е седял по софрите, пял е песни за маса, тъпкал се е и наливал до пръсване, а защото е работил, по цял ден е бил в движение, хранил се е пестеливо, постил е редовно и е извършвал традиционните за народа ни гладувания.

Когато след залез слънце дедите ни са се прибирали, вечерята е била повече от скромна. Били са здрави, стегнати, жизнени, без абсолютно никакви излишни килограми и нерядко са живели до деветдесет-сто и нагоре.

Необходимо е: първо да го знаем, второ – да се интересуваме от живота на предците, трето – да ги уважаваме и четвърто – да използваме наученото.

МИСЛЕТЕ за всеки излишен килограм като за торба пълна с лой, гной и вмирисана, застояла блатна вода, закачена за кръста (бедрата, корема, гърба). Тази лигава помия постоянно отделя десетки капчици, които навлизат в кръвта ви, а кръвта…

Кръвта, приятели, постоянно минава през сърцето.

Омазнява артериите, облепва ги с мазен налеп, увеличава налягането и трови всичко по пътя си – клетки, тъкани, органи, течности.

Затормозеното тяло я върти и през дробовете, където се опитва да я изхвърли, но всъщност се получава мръсно-черна утайка, запълваща долната част на белите дробове.

Резултатът е постоянен задух, постоянни храчки, мокро-лепкаво, воднисто закашляне и постепенна невъзможност да си поемем изцяло и дълбоко въздух.

Прибавете към така обрисувания натюрел и раковообразуващият никотин от цигарите, отпадните отрови от антибиотиците, килограмите неизходени изпражнения, умрялата и разложена бактериална флора, всичко това носено от кръвта и телесните течности като труп по течението…

Резултатът:
– хиляди вътрешни болестни огнища и възпаления
– запушени и неработещи лигавици, бъбреци, кожа
– омаломощена, съсипана и озлобена имунна система
– десетки, готови да избухнат, ракови колонии
– тромби, съсиреци, мазни отровни петна в кръвта
– мътно-лигави гурели, жълта склера, глаукома

И това е само общата, непълна картина.

Колкото до бедното, изстрадало и все пак неуморно сърце, мога да го сравня с жизнен, усмихнат делфин, хвърлен в яма, пълна с нафта, гранясало олио и отходна вода.

Както виждате, все едно сме на бунището за ядрени отпадъци и екарисаж едновременно. Всичко това запечатано и превъртано през милиардите невинни клетки на тялото ви, а с годините една част от него се просмуква и отлага дори… в мозъка.

Докато един ден (ако не сме си отишли от инсулт, инфаркт, рак, пиелонефрит, цироза, белодробна емболия и пр.) вземем, че погледнем в огледалото и, когато съзрем лишеното от израз, непознато лице отсреща, питаме близките си… кой е този.

Искате ли такова бъдеще за себе си, приятели, българи?
Искате ли го за децата си?


ДЕЖУРНАТА ТЕМА: МРЪСНИЯ ЗАДЕН ДВОР

Немалко хора се правят на ощипани, но ще ви кажа в прав текст:

Не е възможно да имате здраво сърце напред в годините (до 30-35 всеки е здрав), ако се изхождате един-два пъти на ден.

Ще бъдете крайно изненадани, ако след работа отидете и проведете интензивна тренировка под наблюдението на инструктор. В един момент ще хукнете към тоалетната и от вас ще излизат неща, дето не сте си представяли, че ги мъкнете със себе си.

Ами ако не бяхте отишли да подскачате?
Ако бяхте останали на дивана?

В над 90% главоболието (особено при жените) се дължи на килограми неизходени изпражнения, които замърсяват всичко, включително и кръвта. Тя минава през сърцето, омърсява го, а след това се отправя към главата и мозъка.

Ама кръвномозъчната бариера, ама това, ама онова…

Бедната на кислород и нечиста кръв предизвиква спазми във фините мозъчни кръвоносни съдове и ето го главоболието.

Казано с други думи, мозъкът ви се сърди, загдето не се грижите за себе си и за него.

Можете да имате каквото си щете мнение (становище, довод, празни приказки) по въпроса, но там долу нещата не се очистват с приказки.

Ще ви посъветвам:
Когато получите главоболие, влезте в банята и направете една средна по обем клизма. Главоболието ще изчезне за две-три минути и ще се почувствате като новороден.

Разберете ли го от личен опит, вече ще знаете, че сутрин, обед и вечер имате „задно-долно-очистителна“ работа, която вас чака.

Мозъкът ви ще е спокоен, а сърцето ви ще пее.


КОМИТЕТЪТ ПО ПОЧИСТВАНЕТО:

Как постъпваме, когато трябва да извършим почистване на голямо помещение, крайно замърсено с дребни, средни и големи по обем боклуци?

Говорим за Нашето Тяло, разбира се.

ПЪРВО изваждаме едрите боклуци, които (ако пуснем маркуча) не могат да бъдат отмити с вода. В ежедневието това се получава с нашите „помощници“ суровите плодове (на гладно) и суровите зеленчуци (с храната). Крайният резултат (при разумно изграден хранителен режим) е редовното дву-, три-кратно (понякога и повече) изхождане на ден.

С приказки от сорта „като часовник съм, ходя всяка сутрин след ставане“, се стига до наднормени килограми и тежки болести. Да ядеш три-четири пъти в денонощието, а да се изхождаш един път – отговорете си сами що за „отровно-кафява“ картинка е у вас там долу.

ВТОРО, пускаме водата.
Водата се пие на гладно, защото в противен случай (по време на и след хранене) буквално отмива стомашните сокове, които работят в синхрон с чревната бактериална флора.

Отмием ли (или разредим) стомашния сок, започва омаломощаване и смърт на Добрите Чревни Бактерии. Това води до колапс на имунната система и пълна невъзможност за реална борба с постоянно навлизащите в организма болестотворни интервенти – чрез дишането, погълнати през устата или просмукани в кожата.

Резултатът е видим в над 99% навсякъде:
– милиони, които кихат и кашлят
– хиляди, които боледуват от ангини, настинки, бронхити
– хиляди, болни от тежки вътрешни болести
– хиляди, победени от сезонни вирусни инфекции
– лекари, които са убедени, че имунната ни система не може да се справи с всичко, защото медицината, всъщност, не познава истински здравите хора.

Които, истински здрави хора, се изграждат с хранене, гладуване, движение, чист въздух, постоянен досег с Природата и естествено уважение/благоговение пред същата, тази природа.

ТРЕТО, оставяме Природата да си свърши работата.

Всички знаем какво се получава след време, дори в гръмналите, уж, радиоактивни ядрени централи.

Природата поставя всичко на мястото.

Растенията постепенно завземат всеки милиметър, пречистват въздуха и водата, унищожават възможностите за неравновесие (ядрен разпад), а веднага след тях…

Или?

Или почти веднага, идват микроорганизмите (те, всъщност са там), след тях по-големите и накрая едрите животни и птици.

В един момент се оказва, че всичко си е наред, защото…

Защото, приятели, другари и другарки, човекът-унищожител го няма.

Знаете ли коя дейност в тялото ни отговаря на описаното?

Това е Негово Величество Гладуването.

Всяко хранене е човеша интелектуално-материална намеса в дейностите на тялото: човек (образован или не, умен или не, интелектуален или не) решава какво да яде в зависимост от разбиранията си и извършва хранителния процес (дъвчене, ослюнчване, подбор и последователност на продуктите) в зависимост от възпитанието и навиците си.

По време на гладуването изброеното го няма и тялото е оставено само на себе си – една гръмнала ядрена централа, на която и е необходимо време, за да може да навлезе в нея Природата.

Виждате ли, приятели, колко е просто?

„ТЪРКАЛЯЩИЯТ СЕ КАМЪК, МЪХ НЕ ХВАЩА“
Знаете тази народна мъдрост, надявам се.

Всички ние, приятели, сме замислени като физиологични Ролинг-Стоунсовци – символично-търкалящи се камъни, а всъщност, винаги в движение.

Всички основни органи умират без движение и дълбоко дишане:

Бъбреци: без тръскане и свеж приток на кръв (вървене, тичане) се запушват.

Бели дробове: без дълбоко дишане и свеж приток на кръв (при физическо натоварване) буквално умират. Именно затова, когато старите хора (и при младите е така) се заседят, правят пневмонии.

Стомах: най-добре работи, когато след хранене се разходим

Черва: изхождаме се най-добре, когато по-често сме в отвесно положение през деня и в движение

Сърцето, приятели, умира без движение: лоясва, набъбва, задъхва се (хипоксия) и в един момент нито кръвта се движи както трябва, нито останалите телесни течности, най-вече лимфата.

Резултатът е общо телесно подуване, особено на краката.

Въпрос на време е общото вътрешно омазняване да доведе до инфаркт, белодробна емболия (инфаркт на дробовете), инсулт или почти повсеместен отказ на организма.

Прогнозата е: от един момент нататък животът ни е в инвалидната количка, ставаме „зеленчук“ или умираме.

Затова се движете, приятели!
– сутрин десет-двайсет минути гимнастика
– преди вечеря също десет-двайсет минути гимнастика
– тренирайте по изготвена програма от два до четири пъти седмично по 30-50 минути.
– събота и неделя (и във всеки друг ден) отивайте на планински поход
– качвайте стълбите в блока всеки ден и в един (избран от вас) ден правете по тях специализирана тренировка

Както виждате, нищо ново, нищо неизвестно, нищо, което да не сте чували.

Накратко: живейте така, както Природата ни е замислила.

НЕВЕРОЯТНО, НО ФАКТ!
(казано иначе: против, встрани или със медицината?)

Твърди се, че с напредване на възрастта, по време на физическо натоварване пулсът не трябва да прехвърля определени (здравословни? здравословни ли казахте?) граници.

Така било според медицината.

Въпросът, обаче, е: коя медицина?
Тази, която вади съждения, заключения и изгражда теории единствено от контакта си (наблюдение, изследване) със застояли, неспортуващи, не знаещи как да се хранят и откровено болни хора?

Преди години имахме проф. Драгомир Матеев, чиито наблюдения върху сърдечната дейност на здрави, трениращи и извършващи гладувания хора в млада, зряла и напреднала възраст, опровергаваха наложената (предимно от американски източници) теория за пулса от-до.

Неслучайно предговорът (за сърцето, пулса, тренировъчното натоварване, възстановяването и свръхвъзстановяването) към едно от първите издания на „Йога“ (Миланова-Борисов) е негов.

Проф. Матеев не беше единствен.
Дори днес (в годините на агресивна анти-наука и анти-медицина), ако наистина се интересуваме, можем да открием френски (от преди години) и японски публикации, където нещата изглеждат доста по-различни.

Тренираното тяло, което е хранено разумно и, което редовно извършва кратки профилактични гладувания, поема без усилие много, направо неимоверно по-голяма пулсова честота за възрастта си.

Това се обуславя от факта, че плътта е чиста, пластична и разтеглива, както при по-младите и децата. Такива хора се чувстват отлично при по-висока тренировъчна пулсова честота и нямат абсолютно никакви оплаквания, задъхвания, бодежи или прималявания.

При мен постоянно идват нови хора, немалко от които над петдесетгодишна възраст. Доскоро са следили пулса си, притеснявали са се, спирали са да почиват, докато сърцето се успокои, защото „така казва медицината“. Достатъчни са пет-седем месеца за навлизане в тренировките и радикална промяна в храненето, за да забравят страховете, притесненията и започнат да тренират на общо основание, спокойно и здраво.

Така е от десетки години.

При стотици минаващи през клуба, нямаме нито един проблемен „сърдечен“ случай, високото кръвно при нас не съществува, всички тичат, качват състезателно стълби дори с гуми в ръце, плуват в студеното зимно море, вкл. и хора над шейсетгодишна възраст.

Какви са изводите, приятели?

1) Повечето от предпазните, уж, компетентни здравословни правила са направени върху социалната база на недвижещите се, неспортуващи, постоянно преяждащи, с наднормено тегло и огромен процент мазнини, пушещи, боледуващи и болни хора.

2) Всеки над петдесетгодишна възраст може да излезе извън коловоза на годините, ако:

– промени храненето
– спре вредните навици (пушене, алкохол, преяждане, мързел)
– научи как да пие вода и да яде сурови плодове
– тренира редовно и провежда студово-дихателни процедури
– извършва редовни походи сред природата
– включи глада и гладните паузи в ежедневието си
– обогати, промени и разшири кръгозора и философията си


ЦВЕТЪТ НА НАЦИЯТА ЛИ КАЗАХТЕ?

Вече, надявам се, имате яснота, че над 95% от хората са готови да се разболеят от какво ли не, защото вредните, бувално ненормални навици биват предавани от родители на деца и внуци.

Вече разбирате, че вътрешнофизиологичната каша в този висок процент (неуки? безотговорни? отчаяни? необразовани? нискоманталитетни?) хора, чиито организъм е реална бомба със/без закъснител, е в състояние да изгърми от всеки навлязъл вирус.

Но медийната пропаганда работи на високи обороти: набеденият Маймунско-Прилепски (хе, хе) вирус водел до двойна пневмония, всички органи отказавали и хората умирали по необясним, абе, направо мистериозен начин.

Тия приказки, другари и другарки, са предназначени за овцете.

Истината е, че огромната част от хората са на ръба и болните/починалите в спешните отделения са реално следствие от това. Преди да наложат насила маймунско-прилепската измишльотина, народът си мреше поголовно от грип (хиляди на сезон и защо ли?), а сега, като забраниха грипа, всичко е ковид.

Прибавим ли и ваксините (които са толкова ваксини, колкото слонът е самолет), дето:

– буквално увеличават в десетки пъти вътрешните абсцеси
– причиняват масирано, буквално ненормално обезводняване
– инициират хормонални реакции, чието следствие е сплъстяване и увеличаване на мазнините в кръвта и тъканите
– сриват имунната система и я изпращат да трепе собствените клетки

… и още и още, и още…

Излиза на преден план един, единствен, жалък извод:
Че за трийсетина години образователният, здравословният и национално-патриотичният статус на българите е сринат до нива под тия от Средновековието, защото в противен случай…

– не бихме търпели тия предатели и родоотстъпници във властта

– никакъв вирус (а ковидът е неимоверно, направо пренебрежително слаб) не би могъл да наклони везните от здраве към болест или смърт. Казано точно, дори не би успял да ни накара да се закашляме. Влезе ли в нас (а той е влизал, няма начин), имунната ни система би го размазала на мига.

Но ако към целия днешен умишлен сценарий включим:
– внушаването на страх и ужас
– постоянното нагнетяване на чувство за безизходица
– наложената липса на движение, чист въздух и здравословен живот
– разбиването на личното, колективното и общонародното бъдеще
– разбиването на народностната ценностна система

… лъсва ясно целта и в общопланетарен смисъл: жажда за пари, за власт, античовешки амбиции, евгенична извратеност и ужасяваща клинична психо-диагноза у шепа индивиди с много пари.

Последната The Great идея на единия от световните фашизоидни психопати е да разпръсква в стратосферата милиони тонове въглищна пепел с метални примеси, за да затъмни слънцето, щото много печало.

За всеки обичайно интелигентен жител на планетата не е необходим друг жокер за да разбере що за лишени от човешки облик, сбъркани индивиди се опитват да диктуват бъдещето на Земята.

А за нашите днешни български властови алеко-убийци (ако живееха тогава, за пари биха гръмнали Щастливеца отново и отново) положението е песен.

Но!

Когато настъпи новият стар, повтарян стотици пъти през вековете Момент На Възмездие (некрасиво, оплескано с кръв, но справедливо)…

… ще се намерят объркани хорица, които да зациврят наново, че цветът на нацията бил избит.

Пуснете телевизора с новините, приятели и ако счетете, че Ония Там са цветът на нацията…

Идете и се прегледайте.


ЧАСТЕН СЛУЧАЙ

Много глупости се пишат и внушават за Голямото Спортно Сърце.

През няколко години се повтаря едно и също:
Когато има професионални медицински прегледи и някой (чул, не дочул) лекар вземе, че установи, че моето сърце е голямо и спортно, започват бабинодеветински псевдомедицински приказки, как трябвало да внимавам при ставане, при вървене, при сядане, при лягане и прочие.

Въобще, че съм пътник, знаете за къде.

Най-парадоксалното е, че някои от тези, умиращи да дават акъл мед-светила вече ги няма – последният направил инфаркт преди две години и поел към където на възраст под четирийсет и пет.

Ще ви кажа накратко:
Голямото Спортно Сърце означава, че:
– това сърце бие по-бавно
– уморява се неимоверно трудно
– живее и работи крайно икономично
– поема огромни натоварвания без никакви проблеми

Голямото Спортно Сърце е като силните, развити мускули, защото самото то е такъв силен, издържлив и развит мускул.

Бих пожелал на всеки трениращ (и въобще на всеки) да постигне такова сърце, но за това са необходими:

– тежки, продължителни и гранични тренировки
– редовен тренировъчен режим
– съобразено спортно хранене

Темата за тренираното, силно, спортно сърце е дълга, интересна и ще я продължа в някоя от следващите публикации.


В КРАЯ:
Не се поддавайте на теориите на измислени специалисти, които опитват да ви убедят, че нещата са сложни, трудни, невъзможни и неразбираеми.

Нещата в Природата са прости и ясни.
Може да ги разбере всяко дете.

Време е, приятели, да станем като децата.


П.С: Ако сте съгласни с написаното или тази статия ви е харесала, може да получавате най-новите публикации директно на имейл. Запишете се като натиснете бутона по-долу! 

*** Нова публикация всяка неделя! ***

Записване от тук >>

Вашият коментар