Всички болести започват от детството

Всички болести започват от детството

Ще четете за:
– „тати и мама не дават“
– насила измислената „война между поколенията“
– семейството и отключването на генетичните проблеми
– няколко насочващи примера
– бог не играе на зарове с вселената
– нашата дипломна работа са децата


ВЪПРОС:
„Емо, откриха ми Хашимото и съм много притеснена. Но аз съм си притеснена още от малка, откакто се помня. Нашите бяха много строги и се чувствах все едно съм в клетка.“

ВЪПРОС:
„… и никога не съм обичал варено месо. От малък имам спомени, как ме карат да ям супа топчета, а аз ги вземам в шепа, отивам до тоалетната и ги хвърлям.“

ВЪПРОС:
„… но с нашите винаги съм била на нож, все едно сме на война, особено с майка ми. Студени отношения, почти никакви разговори, пък за разбиране да не говорим. И сега, като имам деца, почти не знам как да постъпвам с тях, люшкам се в крайности“

ВЪПРОС:
„Мислиш ли, че можех да направя нещо, да ходя да тренирам или каквото там, при положение, че у нас от петък до неделя бяха все софри, ядене, пиене и пушене, направо не можеш да видиш другите през масата от тютюнев дим… Сега се опитвам, но началото ми беше такова.“


ПРЕДИСТОРИЯ:

Преди седмица влизам в блока на приятел и пред асансьора виждам майка с момченце на четири-пет години. Детето я моли да вървят по стъпалата, защото отиват на третия етаж и иска да тича.

Майката отсича:
„Никакви стъпала, помниш какво каза баща ти! Ей сега ще дойде асансьорът.“

Детето продължава да настоява.
Минавайки, подхвърлям:

„Аз също ще вървя пеш до петия. Ако решите, ще тичаме нагоре с малкия, а вие ни чакайте на третия“

Жената ме поглежда.

„Познавам ви – казва – вие сте Емил Златев, нали?“
„Няма отърване от тоя фейсбук – усмихвам се – Да, аз съм.“
„Чела съм публикациите ви и ви имам доверие. Ще ви чакам на третия етаж, но го пазете, моля ви.“

Хващам малчугана за ръка, тупвам го по дупето да тръгва нагоре и хукваме. Той тича, аз му дишам във врата, крачейки през две стъпала.

На третия спираме и изчакваме майката, която още не е пристигнала.

„Справи се отлично“ – похвалвам го.
„Много обичам да тичам по стълбището – доверява ми той – Обаче тати и мама не дават.“

Асансорът идва, майката се усмихва, поема детето и благодари, а аз продължавам по стълбите към петия.


КОМЕНТАРЪТ Е ИЗЛИШЕН

„Тати и мама не дават“

Колко ли деца, в които животът избликва и ги кара да подскачат като пинг-понг топчета, да не се задържат на едно място, да искат да тичат на воля, са в същотото потиснато (мама и тати не дават) положение?

И колко деца стискат зъби да потушат неудържимата енергия у себе си, която разбира се, след време ще избие в раздразнение, в непослушание, гняв, в неподчинение и натрупващо се, непреодолимо недоверие спрямо родителите?

Които пък, са убедени, че правят най-доброто, но истината е, че всъщност прехвърлят собствените си страхове, собствената липса на желание за движение, неразбирането на детето и най-обикновен мързел върху избуяващото детско тяло и оформяща се психика.

Потиснатостта води до озлобление и (вече го казах) до недоверие.

Оттук нататък следва задълбочаване на проблемите, отдалечаване от дома и познатата на всички, абсолютно измислена „война между поколенията“.

Която не е нищо друго, освен постоянно и насложено през годините най-обикновено неразбиране от страна на по-големите и възрастните.


ЩЕ ГО КАЖА НАПРАВО:

Всеки има своите генетично слаби места, които винаги са там, винаги тлеят, винаги са готови да избухнат и да разболеят тялото.

Абсолютно всеки след четирийсет годишна възраст (при немалко хора и много по-рано) започва бавно, несъзнателно и неусетно да отключва тези кофти заложености, но…

Но степента, до която ще ги отключи и степента на поражение върху тялото зависят от начина на живот (обща дневна организация, хранене, движение, чист въздух, спорт, почивка и вредни навици).

Организацията на живота, която избираме, след като порастнем е директно свързана с навиците (или липсата им), със стремежа към движение (или липсата му), с желанието да четем и да се образоваме (или липсата му), с готовността да разговаряме с хората (или лисата ѝ), с нагласата да решаваме проблемите без да хленчим (или липсата ѝ) и въобще…

Въобще с всичко, което сме видели, попили несъзнателно и усвоили от живота в семейството.


НЯКОЛКО НАСОЧВАЩИ ПРИМЕРА:

1) НЕПРАВИЛНО КОЛИЧЕСТВО (преяждане) и безогледно смесване на храните още от детството.

Преяждането във всички случаи ще предизвиква връщане на храната по хранопровода и неприятно киселинно усещане в гърлото и устата.

В детска възраст, когато животът в клетките кипи, лошото усещане минава и отминава. Но ефектът върху клетките на хранопровода остава и започва бавна промяна в покриващата тъкан на хранопровода и стомаха. Доколко това ще доведе до болест, зависи от продължителността на лошия навик (преяждане) и генетичната предразположеност.

Другият проблем са червата.
Високата киселинност и лоши хранителни комбинации създават в червата условия за разложение и некачествено възприемане на хранителните вещества.

В детската възраст проблемът ще е налице, но приглушен.
Минем ли трийсетте обаче, са възможни всякакви проблеми:

– гастрит и стомашна (и не само) язва

– загуба на необходимата чревна флора, което води до актуалните пропускливи черва, раздразнени черва, имунна недостатъчност или варианти на колит

– ако слабите места са в пречистващите системи, много е възможно да получим чернодробно омазняване, проблем с жлъчката, бъбречни болести или общия за всичко симптом „високо кръвно налягане“

– висок холестерол и проблем с усвояването на захарите

– натрупване на витаминно-минерална недостатъчност

И още, и още.

2) ЛИПСА НА ДВИЖЕНИЕ И СПОРТ
Има ли някой, който е с ума си и да допусне, че може да изгради пълноценен детски характер без участието на волята (стискането на зъби)?

Как, мислите, детето ще се научи на борбеност, да преодолява трудностите, да се концентрира върху силните си страни, без да се оплаква и да изпада в депресивни състояния?

Физиката (тялото) винаги е водеща при подхода към характера и скулптиране пластичността на психиката. Това важи и за възрастните, които обаче често го забравят или просто така им изнася.

Ето защо, ако искаме стабилен характер, стабилни здравословни навици, стремеж към Природата, планините, широките простори и чистия въздух, това

винаги
винаги
винаги

…тръгва от родителите с техните навици да са повече (или не) време на открито, да спортуват, да ходят на походи, да излизат на нощни разходки и да използват всеки момент да бъдат под открито небе.

Ако родителите не разбират това, детето им го връща с
– плач
– инатливи състояния
– често боледуване
– липса на желание за контакт
– асоциалност

И още, и още.
И какъв ще е големият човек, израстнал от дете с подобни проблеми?

3) ЛИПСА НА ДОСТАТЪЧНО СЛЪНЦЕ ВЪРХУ КОЖАТА
Наблюдавам немалко родители (особено майки), които ако не са любители на (или се притесняват от) слънцето, забраняват на децата да излизат на слънце, внушават им, че е вредно, че ще се разболеят, а на плажа ги държат насила под чадърите.

Ако вие сте от тях, знаете ли, че абсолютно всяка, дори най-бялата кожа може да бъде излагана на слънце по малко, постепенно, докато дойде момент, когато няма да се притеснявате от преките слънчеви лъчи?

Знаете ли, че не-излагането на слънце подготвя бавно, като смъртоносна змийска хватка бъдещите проблеми с Д и Б-витамините, с усвояването на мазнините, на въглехидратите и оттам – лесно отключване на диабет, проблеми с черния дроб, остеопороза и, разбира се, психопроблеми – лоши настроения, депресии, патологична склонност към затваряне и трудно влизане в контакт с други хора?

Но, разбира се, по-лесно е просто да седим в сянката, да не излизаме, да прехвърляме собствените си страхове върху израстващото малко същество, което…

Което ще попие всички наши притеснения, ще оформи виждането си за големия враждебен свят възоснова на нашите (до голяма степен) егоистични забрани… за да имаме контрол върху детето и то да е край нас във всеки момент.

Твърде често липсата на пълноценен живот и близост (на възрастните и родителите) води до физическо и психическо задушаване на малкото човече, което расте емоционално непълноцнно, изпълнено със страхове и липса на бъдеще още преди да е започнало живота си.

3) ЛИПСА НА ТОПЛОТА И СКОВАВАЩА СЕМЕЙНА АТМОСФЕРА
Такава семейна обстановка води до директно отключване на болести, свързани с психиката или (понякога) стомашно-чревни смущения: нередовно изхождане, спад на имунната система, недобро смилане и оттук проблеми с кръвното налягане, с витамините (особено Б12), проблеми с кръвооросяването, с бъбреците и пр.

Примерно, Хашимото-вариантите (предимно при жените) най-често се отключват в ранна възраст, но е необходимо време да бъдат установени, обикновено към трийсетте.

Проблемите с тестостерона и ерекцията при момчетата е пряко следствие от потиснатост, ниско самочувствие, постоянно санкциониране на естествената за момчетата буйност и липса на типично мъжки занимания, спортове и изяви. В това отношение мъжете са физиологически много по-уязвими, без…

Без (почти) никой да е наясно с това: нито родителите, нито преподавателите (90% от тях са жени, които не знаят нищо съществено за реалната мъжка физиология), нито възпитателите, нито училищните психолози, нито…

Нито дори съставителите (МОН) на училищните програми и изисквания.

Да не говорим, че в последните години на мъжкото начало е обявена негласна, но видима навсякъде война, във връзка с фашизоидните кастрационни евегенични (либерални) мотиви в цялостната западна политика, която опитва да унищожи семейството, държавите и…

И да заложи очевидни дългосрочни подводни мини срещу естественото природно мъжко влечение към жената и нормалното женско влечение към мъжа.

От нас, нормалните мъже и жени зависи това да не се случва.



ПРИЯТЕЛИ, СЪМИШЛЕНИЦИ, ДРУГАРИ И ДРУГАРКИ:

Представеното е само лек намек (все едно ще влизаме в катедрала, но сме само пред най-външната портичка от оградата) за дълбоките взаимовръзки между:

– познанията (интелигентността, образованието) на родителите и желанието на децата за знание

– характерите на родителите и тези на децата

– импулсите на децата за движение/спорт и физическата форма на родителите

– здравето на децата и знанията на родителите за здравето

– начина на живот на родителите и навиците на децата

– бъдещите болести на хората и живота им в детството

– атмосферата в семейството и психо-профила на децата

И още, и още, и още.

„Бог не играе на зарове с вселената“, помните чии са тези думи, нали?

Детето е истински малък свят, в чието създаване и оформяне ние играем ролята на Природата или Бог и там няма място за случайности.



В КРАЯ:

Дипломната ни работа в живота тук на Земята е детето, което избира да се роди при нас.

В университета на Природата сме, не забравяйте!


П.С: Ако сте съгласни с написаното или тази статия ви е харесала, може да получавате най-новите публикации директно на имейл. Запишете се като натиснете бутона по-долу! 

Нова публикация всяка неделя!

Записване от тук >>

Leave a Comment

Ако си съглсен с написаното до тук,
може да харесаш страницата във Facebook!

Емил Златев - здраве, спорт, хранене

Ако си съглсен с написаното до тук,
може да харесаш страницата във Facebook!

Емил Златев - здраве, спорт, хранене