Акъл „втора употреба“

Ще четете за:
– бившия НОЩ и бай Ставри
– смелост или ежедневие?
– между другото за времената с разум и идеали
– няколко прости въпроса
– стихче за мечката
– поемете отговорност за здравето си, по дяволите!
– какво ви говори това, приятели, другари и другарки?
– отговорът на въпроса за живота, вселената и всичко останало
– готови ли сме?
ВЪПРОС №1:
„Емо, слушах проф. (пропускам името) от бившия НОЩ, който в прав текст заяви, че да се разчита на правилното хранене, движението и чистия въздух за силна имунна система и предпазване от вируси, е ненаучно и глупаво. Нещо да кажеш?“

ОТГОВОР:
За бившия НОЩ съм казал достатъчно.
Всеки, който следи публикациите ми, знае.

ДА ПРОПАГАНДИРАШ, че разумното хранене, движението, чистия въздух, водата и слънцето са ненадеждни и глупави приумици, означава да наречеш Природата глупава.

Всеки, който тръгне по тая плоскост или е глупак, или не е наред, или (както е в нашия случай) са му (им) напълнили джобовете с пари.

Говорим за милиони в евро (тия дни излязоха официалните сводки) и то само за нашите си НОЩ-ни кокошкари.

Но проблемът, всъщност, е друг: Що за човек трябва да си, за да говориш откровено неверни неща, да насаждаш несигурност и страх у хора, които съставляват твоя народ, племето от което си произлязъл, с чиито ценности и история си закърмен?

И как би трябвало да бъдеш наричан, окачествяван, как би трябвало да постъпим с теб, при положение, че за трийсет сребърника си продал себе си и си тръгнал срещу народа си?

Тръгнал си (с още една шепа световни извратени фашизоидни педофили и евгеници, тъпкани с пари) да правиш пари от немотията, безизходицата, незнанието и страха на хората.

Толкоз за тия.

Кал по подметките, която изстъргваш преди да влезеш вкъщи.

Дори и няколко изречения са им много.

По мярка биха им били само килиите от хотелския комплекс Централен затвор „При бай Ставри“ („Опасен чар“)
ВЪПРОС №2:
„Откъде тая смелост, Емо, да си сигурен, че няма да се разболееш, че няма да стигнеш до интензивното или да умреш, при положение, че толкова народ си отиде от вируса или го прекара изключително тежко?“
ОТГОВОР:

Не е смелост.

Нарича се ежедневие.

Все едно да се учудваш на убеждението на един математик, който знае отлично пътя за решаване на дадена трудна задача, знае резултата и когато ти каже, че е лесно и постижимо, да го наречеш смел, защото е убеден в решението.

МЕЖДУ ДРУГОТО, като илюстрация, ще спомена, че преди няколко години Уим Хоф с няколко свои ученици беше подложен на имунно изпитание в клиника и наблюдаван от екип лекари и учени.

Оказа се (о, ужас за ковид-обожателите!), че имунната система на човек може да бъде направлявана и усилвана до ниво на непробиваемост от самия него чрез:
– дишане
– студени душове и въобще закаляване
– психологическо състояние
– медитативна практика

И, разбира се, чрез хранене.

Все неща, за които говоря, разяснявам и преподавам от началото на 80-те, когато Уим Хоф го нямаше, но пък имаше:
– здрав разум,
– държавна политика, ориентирана към здравето,
– утринни физзарядки,
– масов спорт на космическо ниво,
– повсеместно наблягане върху закаляването,
– БАН (където се изследваха различни възможности за постигане на истинско здраве) и въобще образование, изграждащо у хората стремеж към търсене, научаване и усвояване на всичко, свързано със здравето.

Запомнете:

Не е кой знае какво да имаш непробиваема имунна система, ако живееш според някои простички правила, съставляващи основата на живота, който сме водили преди ерата на техническия възход.

Но, този прехвален възход…

Какво за него, приятели?

… се явява (нито повече нито по-малко) видим, измерим и страховит човешки упадък.

Разбира се, бройлер-поколението след 90-те, лишено от истинско образование, осакатено откъм идеали, лъгано, омайвано и манипулирано от обвитата в лъскав целофан агресивна евро-атлантическа пропаганда, е убедено в обратното (комунстически мрак и ужас до 90-та и небивал възход след това), но…

Но ние, които живеехме, учехме и работехме тогава, знаем от първа ръка.

Длъжни сме да разказваме, да разясняваме и с личен пример и компетентност да показваме какви хора сме, да показваме какви можем да бъдем и че извън съвременните технически дрънкулки за овчото стадо, се крие истинският мрак, безпросветност, безнравственост, ценностна безизходица и омраза към човечеството въобще.

Запомнете, приятели:

Ако не действаме, ако не се противопоставяме, ако не вървим по пътя на истината, ставаме съучастници в престъплението.

ДА ВИ ЗАДАМ НЯКОЛКО ПРОСТИ ВЪПРОСА:
(посочвам ви пътя към здравето, неболедуването и сигурността, че никакъв вирус или бактерия не може да ви се опре)

1) КАКВО ПРАВИТЕ след ставане сутрин?

Почти сто процента от народа се изсипва в кухнята и пие кафе, като по този начин…
– изчерпва вит. С, ако въобще му е останал
– притиска клетките да отдават екстремно енергия, от което за момент ще се почувства добре, но в продължителен план сривът на здравето е неминуем
обезводнява тялото

А за капак на всичко отгоре, 80-90% изпушват и две-три цигари

Резултатът е тотална липса на минерали, на витамини, нокаут на имунната система, канцерогенни утайки във всички органи и най-вече в дробовете и дебелото черво.

На това народът му вика „Добро утро“.

Какво правя аз след ставане?

Мия се, плискам се със студена вода, пия чаша вода или чай с лимон, минавам през тоалетната и след това действам по гимнастиката: гъвкавост, сила, дишане, ведрост, усмивка.

След нея, студен душ, силно обтриване с груба кърпа и придобиваме усещането, че можем да се изправим срещу всичко и да го преборим.

Резултатът е:

Директна промяна на биохимията на тялото, вкарване на кислород в тъканите, в клетките, раздвижване на всички системи и най-вече имунната, задвижване на обмяната и цялостно прочистване.


Днес така, утре така, след година така и в един момент, разликата между цигарените кафеджии и такива като мен, става видима.

2) КАКВО ПРАВИТЕ преди да седнете на обяд?

Почти 90% от народонаселението е изпушило кутия цигари, обърнало е седем-осем кафета, не се е движило въобще и, като седне на масата нагъва първо, второ, трето, пие между хапките и завършва с десерт и цигара.

Другите 10% (предимно жени, но не само) не обядват или изяждат някоя вафла, бисквита, баничка, тичат отново до машината за кафе и цигари, цигари, цигари.

Резултатът е убийствен:

Отравяне на организма, изчерпване на имунните остатъци, срив във стомашно-чревната дейност, запушване на всички системи, тотален глад в тялото, въпреки, уж, сития стомах и какво ли не още.

Как постъпвам аз?

Цяла сутрин и предиобед съм използвал всеки миг да се движа: качвал съм стълбите в учреждението, вървял съм по коридорите, правил съм бързи раздвижвания, бързи дишания, когато не ме гледат и т.н.

Преди обяд изпивам един литър вода с лимон, ям плод и когато седна да обядвам…

Въобще не разчитам на меню от столовата, нито на близките баничарници, мекичарници, пицарии, магазини или ресторанти.

С мен винаги е вярната синя раница, в която от ранна утрин има подготвено поне едно хранене (плодове, зеленчуци, основно блюдо)

Резултатът е:

Витамини, минерали, необходимите белтъчини и въглехидрати, вътрешна чистота, бързо действащи системи, силна имунна система и енергия до козирката.

Едва ли е необходимо да продължавам със сравненията.

Но след работа, когато сте уморени и подути, аз и хората като мен, отиваме на тренировка, от която се връщаме заредени, изчистени, олекотени, ентусиазирани, изпълнени с настроение и наистина гладни.

Ами в почивните дни?

Когато народът разпуска коланите по масите, когато коремите се подуват от газове и преяждане, аз и хората ми, леки, пъргави и с набелязани конкретни цели сме в горите, по планините, по скалите и широките простори.

Резултатът?
Вие отговорете.

ПРЕДИ ВРЕМЕ БЯХ ПОПАДНАЛ НА СЛЕДНОТО СТИХЧЕ:

„Мечката се мие, чисти
във потоците сребристи.
Има ли за тебе пречка
да постъпваш като мечка?“

Ние не сме различни от дивите животни, приятели.

Самите ние сме диво животно.

Може би най-дивото.

Само преди 40-60 години сутрин след ставане хората постъпваха като мечката, караха и децата си да се мият на чешмата (реката), да се плискат, да се натъркват със сняг и след това загряти и изпълнени с енергия тичаха по ежедневните задачи.

Вижте повечето животни в зоологическите градини: извадени от естествения им дом, където са в движение, където рефлексите и тялото им са винаги в готовност, от стегнати и подвижни се превръщат в мърляви, отпуснати същества с капеща козина, седящи (стоящи, клечащи) безцелно в някой вмирисан ъгъл.

Днес хората са в същото положение и трябва да им се припомня, разказва и показва какво е естественото им състояние, какви са и какви могат да бъдат.

Когато знаете това, от коя страна избирате да бъдете:
– от страната на човешката зоологическа градина
или
– в света на широките, необятни, чисти, изпълнени с въздух, слънце и енергия, природни простори?

Изборът ви ще проличи още утре сутрин, след като звънне будилникът.

ПОЕМЕТЕ ОТГОВОРНОСТ ЗА ЗДРАВЕТО СИ, ПО ДЯВОЛИТЕ!

Хората си умират да се бият в гърдите колко били отговорни и как се грижели за децата си.

То грижи, то чудо!

През деня им дават пари, вечер не им пука кога се прибират, а когато училището не върви и се разбере, че детето пуши от втори клас и вече се боцка… са виновни всички други (учителите, приятелите, улицата) само не и те.

Вместо да запишат детето си да тренира и да укрепи здравето си, не го правят, а разболее ли се, отговорността се поема от антибиотиците, аптеката или личния лекар.

Не от тях, има си хас.

Схемата е отигравана десетки пъти, защото това е начинът, по който постъпват и със себе си – плюскане до дупка, пиене до козирката, безсънни нощи, кафета, цигари, никакво движение и когато здравето клекне, отговорността не е тяхна, а на лекаря.

Закрепят ли се, всичко почва отначало, додето не вземат, че се разболеят тежко, много тежко и… умрат.

Но, разбира се, вече са посяли безпътицата и липсата на отговорност у децата си.

КАКВО ВИ ГОВОРИ ТОВА, ПРИЯТЕЛИ, ДРУГАРИ И ДРУГАРКИ?

За отговорност?

За образование?

За обич?

За знание?

За висши ценности?

За духовност?

За вяра?

За любов към Родината, народа, историята и традициите?
Айде холан, както казваха старите хора.

ОТГОВОРЪТ НА ВЪПРОСА ЗА ЖИВОТА, ВСЕЛЕНАТА И ВСИЧКО ОСТАНАЛО…

Не е четиридесет и две.

Отговорът съдържа думата „отговорност“, защото всичко във Вселената е взаимосвързано.

Всяко нещо зависи от всяко друго.

Аз завися от теб, ти от него, той от нея, те от нас.

Това, което правим, определя съдбата ни.

Онова, което не разбираме, ни връща за втори (трети, четвърти, пети и т.н.) житейски дубъл.

Онова, което пропускаме умишлено и отбягваме от страх, малодушие и липса на кураж, се връща върху нас отново.

И заедно с нас помита и децата ни.

ВЪПРОСЪТ Е:

Още ли ще казваме „това не ме интересува“, „това не ме засяга“, „това не е моя отговорност“?
Щом ви е казано, сте го чули.

Щом сте го чули, би трябвало да помислите върху него.

Мисленето води до осъзнаване.

Осъзнаете ли го, значи сте посветени.

Посветени, приятели, както в приказките и старите предания.

Посветените са Онези, които изграждат Реалност и се грижат за съдбините.

Те са мощните, силните, непоколебимите, знаещите, мъдрите и неизменно подкрепящите.

В КРАЯ:

Е?

Готови ли сме?

П.С: Ако сте съгласни с написаното или тази статия ви е харесала, може да получавате най-новите публикации директно на имейл. Запишете се като натиснете бутона по-долу! 

Нова публикация всяка неделя!

Записване от тук >>

Вашият коментар