ВЪПРОС:
“Казваш, че стрес не съществува, Емо, но когато се притесня за нещо, напрежението ме държи много часове, дори дни след това. Мога ли да направя нещо?”
ВЪПРОС:
” … и как да не съществува стрес, като пулсът ми се повишава, разтрепервам се цялата и даже мисленето и адекватните ми реакции се нарушават?”
И още десетки получени въпроси, почти идентични с тези.
—
ОТГОВОР:
Преди известен брой години се договорих с няколко хора от клуба да направим следния експеримент: да наблюдават себе си, своите реакции и здравословното си състояние, при:
1) Десетдневна увеличена консумация на месо, сол, бял хляб, задължителни десерти, туршии с кисели краставички и намален прием на вода за десет дни.
И без никакви студови процедури, само стандартното измиване на лицето и нормален, топло-горещ душ след работа.
и
2) Десетдневна намалена или липсваща консумация на месо, сол и хляб. Никакви десерти и само едно ядене (блюдо) на хранене. От зеленчуците само сурови и пресни по два-три пъти на ден, пресни плодове преди ядене и два и половина литра питейна вода на гладно.
Разбира се, един гладен ден в седмицата и ежедневен едно- или две-минутен студен душ сутрин след ставане.
Избраните от мен десет души бяха обикновени, работещи и подложени на ежедневно негативно психичиско въздействие в службите си, което…
Което (задължително) би трябвало да ги доведе до стрес – постоянен, продължителен и изтощаващ.
—
И – ИЗНЕНАДА!
1) В ПЪРВИТЕ ДЕСЕТ ДНИ на обилно месно, солено, смесено, кисело-туршийско, безводно, захарно хранене и вечерен лентяйски душ, всички…
Абсолютно всички след третия-четвъртия ден ми докладваха, че са изнервени, изпълнени с напрежение (неизчезващо напълно въпреки тренировките) и че с всеки изминал ден положението става все по-лошо.
Някои вдигнаха кръвното налягане (особено долната граница) и ги посъветвах да се върнат към нормалния си, разумен начин на хранене.
Бях наясно с кофти-промяната у тях, защото през годините поне три пъти съм провеждал този експеримент със себе си.
2) ВТОРАТА ИЗНЕНАДА (за тях) беше, че когато промениха (олекотиха, изчистиха) драстично храненето си и вкараха гладен ден…
Ами… насложеното (уж, от стреса) напрежение изчезна и това само след четири-пет дни.
Разбира се, моментното притеснение и ядосване в службата останаха, но…
Но, някак си напрежението се изгубваше и изчезваше много бързо, кръвното не се повишаваше и въобще никой от хората ми не изпадаше в обичайните последици от, уж, ежедневния стрес… отпреди десетина дни.
Напрежевие, мислене и търсене на пътища за разрешаване на проблемите – да.
Стрес и болестни функционални промени – не.
—
ДА ПОВТОРЯ ОТНОВО:
Провеждал съм експеримента със себе си и с отделни навити хора през години поне три-четири пъти и…
И резултатите винаги (абсолютно винаги) са едни и същи.
—
КАКВО, ВСЪЩНОСТ ВИ КАЗВАМ, ПРИЯТЕЛИ?
Всичко, което можем да направим на този свят, е да се опитваме да контролираме реакциите и поведението си спрямо случващото се в живота ни.
Оказва се, обаче, че…
Нито емоциите, нито здравословното ни състояние, нито мисленето, нито реакциите спрямо случващото се са едни и същи при…
Променен (по-добър или по-лош) начин на хранене.
Наличие (или абсолютна липса) на ежедневни студени (хладни) душове/наплискване.
—
ВМЕТКА:
Всеки от вас, приятели, съмишленици, другари и другарки, може да проведе същия експеримент със себе си и да анализира безпристрастно резултатите.
Когато видите с очите и усетите с всяка клетка на тялото си разликата…
Е, тогава нищо на този свят и в тази вселена не може ви убеди в противното на онова, което вече знаете.
И което (работещо знание) е част от цялото ви, вече обновено и разбиращо нещата, същество.
Просто, по-просто, най-просто.
Кое от трите избирате?
—
И ТАКА!!!
Външните психо-интервенции, приятели, могат да оказват наслагващо се кофти въздействие (т.нар. стрес), само ако…
– клектите ви са твърди, ненормално надути от нарушено осмотично налягане и неизхвърлени токсини. Тези клетки (и целият ви организъм) са напрегнати, изнервени, предаващи неадекватни сигнали и разстройващи всички органи и системи
– течностите в тялото ви са мудни, гъсти, тежки, когато обмяната е бавна, а общата тъканна киселинност играе с тенденция да е по-ниска. Тогава тялото и органите са в паника и всяко външно психологическо въздействие (притеснение, неувереност, страх) разбалансира системите, а оттук кръвното се повишава, нервите се напрягат и… няма отърване от напрежението (т. нар. стрес).
– в ежедневието ви липсват всякакви студови процедури. Едно най-обикновено студено утринно наплискване на лицето, под мишниците, разтъркване на гърдите и корема е в състояние да промени изцяло психологията ви и да ви влее бодрост и оптимизъм за целия ден. Студената вода и оптимизмът отпускат нервите и алкализират тъканите и…
И напрежението (от измисления стрес) изчезва в небитието.
—
И АКО ВСИЧКО ВИ ИЗГЛЕЖДА ТВЪРДЕ ОПРОСТЕНО…
Ще ви кажа, че е дори още по-просто, но…
Хората са така задръстени (и излъгани) още от детството, така натъпкани с клишета, страхове, измислици за живота и смъртта (която не съществува в никое пространство и време), откровени манипулации, че краят на всичко е предизвестен (защото щом има Голям взрив, значи би трябвало да има краен колапс), а по-голяма…
Ами, да, по-голяма тенденциозно замислена, човеконенавистна свинщина май няма.
Защото съзнанието, насилено и програмирано да мисли за начало и край (живот и смърт), неминуемо винаги живее в страх от смъртта (големият краен колапс, след който, уж, идвало Голямото всеобщо нищо).
И народът вярва, въпреки, че цялата космология (и, разбира се, науката от последните години също) показва, говори, доказва и ни навира в очите, че нищо, абсолютно нищо не изчезва никога, а само се трансформира от една форма и трептене в друга форма и съответстващото и трептене.
А енергията (животът, от който всеки от нас е неделима частица) се движи винаги, прониква навсякъде, дава духовност, съзнание и памет, подарява ни изживявания и емоции, изпълва ни с топлота и чувството, че сме приети и обгърнати от доброта.
И, да, обгърнати сме.
Колко от нас са готови да го проумеят и да живеят така?
Колко от нас са готови да прегръщат децата си и да ги учат на това?
Колко от нас са готови с всяко свое движение, дъх, усмивка и мисъл да благодарят за това, да носим навсякъде и на всекиго упование, вяра, надежда и познание за истинската същност на нещата?
—
В КРАЯ:
И къде, след всичко разказано, бихме могли да вместим измислицата, наречена “стрес”?
П.С: Ако сте съгласни с написаното или тази статия Ви е харесала, може да я споделите от бутоните по-долу, за да достигне до повече хора.