Зад завесата – (отговори на най-често задаваните ми въпроси в личен план)

Три въпроса и три отговора за:
– възрастта, мисленето и навиците
– отличната физическа форма и здравето са „ниска топка“
– какви книги четете?
– коронавирус ли казахте?
– непознатият приятел на здравето – витамин С
– витамин С, дишане, кислород и имунната система
– липсата на вит. С, скорбутът, възпаленията
– здравето на Григор Димитров и професионалните спортисти
– моето хранене и план за ежедневието
– моите гладни дни
– хората в клуба, хората по света и промяната в живота
– изборът на живот и решенията са в наши ръце


ВЪПРОС №1:
„На каква възраст си, Емо?“

ОТГОВОР:
Да-а, редовният, безсмислен въпрос.

На възраст, в която мога да кажа нещо и хората да го чуят.
На възраст за приключения.

Скоро в коментар под моя публикация, някой беше написал, че животът ми течал лесно, приятно и при мен всичко било приключение.

Немалко народ, следейки профила и публикациите ми, разсъждава точно така.

Погледнете днешната снимка:
Ако приемем, че е ранно утро (преди 05:30), следва въпрос – що за човек би станал в 04:30 за да плува в морето, а после да тича да работи осем часа?

Колко хора под/над трийсетте биха го направили?
Колко хора над трийсетте биха го правили редовно, вкл. през зимата?
Колко хора под/над трийсетте (четирийсетте? петдесетте?) биха живели така?

Колко хора биха започвали така деня си, биха ходили на работа, а вечерта – отнова в залата, в гората, по планините и т.н?

А ако решим, че е вечер, примерно 20:30, отново изниква чудене: кой, дето е поне на 30, ще е толкоз луд, че вместо да седне с ракията и салатата пред телевизора след пълен работен ден, ще хукне да прави километраж из морето? И то при положение, че утре сутрин отново е на работа?

Отговорът на всичките въпроси, би трябвало да е, че имаме насреща си дете под петнайсет

– на което всичко му е интересно
– което още не е „сгънато“ от живота
– което (още) няма сериозни проблеми
– незряло хлапе, за което всичко, дето „хвърчи се яде“

Някои ще кажат, че имат насреща си човек, дето всичко му е наред и затова върши каквото си иска.

Да?
Дали?…
Или пък?…

Ето ви още три въпроса:

1) Ранно утро или вечер е на снимката?
2) Коя (активна) възраст предполага подобен, очевидно неуморим, идиотизъм?
3) Що за човек би живял така?

Отговорете и може пък да ударите в десятката.

Вижте и другите мои снимки, където с мен в ранни зори, в следобеден пек, в мразовити утрини и вечери са още десетки хора. Те също работят, също имат семейства, деца и също са на… някаква възраст.

„Някаква“ възраст в Реалността, където не съществуват ракии, салати, утринната първа цигара, после втора, после трета, обедно-следобедно-вечерни аперитиви, съботно-неделно въргаляне в потните чаршафи до обяд и оправдания от типа „Днес нещо не съм на кеф… „

На каква възраст са тези десетки, десетки хора, приятели?

Отговорът е важен за вас, не за мен.
Именно – за вас.

Аз и хората около мен си ги правим нещата.
Вие къде сте?




ВЪПРОС №2:
„Как поддържаш своята, очевидно отлична физическа форма и здраве?“

ОТГОВОР:
Не поддържам никаква форма.
Здравето не ми е цел, не и основна.

Идеята да губим сили в поддържане на нещо, което не е стабилно, постоянно се клати и, а-ха, да падне, говори, че то е на път да се срути, разруши, да излезе извън равновесие. Подобен начин на живот предполага (винаги и неотменно) умора и дебнеща зад ъгъла болест.

Живеете ли така, колкото и да се поддържате, ще хабите много енергия в борба с изтощението, с възрастта и в един момент ще рухнете.

Ето нещо просто:
Какви книги четете?
Защото, ако се интересувате от действени, адекватни герои, вие ще пресъздавате тяхната жизненост в ежедневието си.

Обратно: ако се лигавите над розови романи, ако се сополивите пред следобедни турски сериали-бози, ако само зяпате в компютъра да видите нещо ново, още по-ново, най-новото, последния писък и пр. глупости, ще затъвате все повече в инертност, в леност, в нерешителност да станете и на мига да свършите нещо полезно.

Вашите мисли, идеи, интереси, естетически виждания и вяра са основата, от която тръгват здравето и физическата ви форма.

Игрива ли е вашата мисъл?
Гъвкави ли са вашите идеи?
Бързоструйна и бистра ли е вярата ви или прилича на застояло, мътно и непривлекателно блато?

Съветът ми е:
Подберете си такъв начин на живот (навици, дневен режим, предпочитано хранене, обкръжение) и верую (цели, стремежи, бъдеще, вяра), които…

… които ще ви подтикват да правите нови и интересни неща и, които въобще няма да ви оставят да мислите за поддържане на каквото и да било, защото…

Ами, защото постоянно ще вървите напред и постоянно ще трябва да се справяте с нови, интересни, непознати и примамливи неща.

Най-големият бонус от такъв живот е, че хората около вас се увличат, привличат, влияят и ви следват, защото приключението винаги е любопитно (кой не обича да гледа хубави приключенски филми?) и ни кара да откриваме у себе си неподозирана жизнена сила.

Многото хора, обединени от обща идея, акумулират и излъчват мощна енергия.

Всъщност, тя (жизнената енергия) винаги е у нас, но лишени от истинска цел, човешките същества я губят в мързел, мрънкане, в пози на досада и разяждащ отвътре егоизъм.



ВЪПРОС №3:
„Да кажеш нещо за болната тема в последните месеци – за болестта коронавирус и мнението ти защо се разболя Григор Димитров? Нали все пак е спортист, атлет със силна имунна система?“

ОТГОВОР:
Коронавирусна болест няма.

Ще ви кажа какво всъщност има: има небивалици, страхотии и откровени, целенасочени лъжи по телевизията.

Откровени, целенасочени, човеконенавистни лъжи, целящи страх, овчо свиване и подчинение, които да обезпечат много сериозни мега-кражби (отклоняване, преразпределяне) на немислими суми пари и неимоверна власт:

– на местна почва (тук, у нас – само за седмици изчезват милиарди)
– европейски ареал (все едно в квартала)
– световен (в бизнес-планетарен мащаб)

В политически аспект (от който тръгва цялата измислица) е борбата за власт и президентски пост в Мека-та на несъществуващата демокрация – САЩ: борба на републиканци (Тръмп и поддръжници) срещу демократи (клана Клинтън, Рокфелер, Гейтс, Сорос и пр.). Както винаги, американците повличат, набъркват и обвързват със собствените си глупости, проблеми, неразбории и девиации целия свят.

У нас:
Онези от т.нар. НОЩ и гравитиращите около тях (продали се и предали ни – нас, хората на България) са обикновени престъпници, скрити зад власт, научни звания, титли и законово-юридическа безнаказаност. Онзи С Пищова и Пачките и Онези от правителството – също и, ако въобще ги коментираме, би трябвало да е в посока всенароден гняв, прокуратура (не тази в момента), съд и затвор на N-та степен.

Всичко по-малко от съд и затвор говори лошо (много лошо, най-най-лошо) за нас като човеци, като социални хора, като народ, като нация и като граждани, съставляващи и имащи своя държава.

Става въпрос за живота ни (моят, твоят, нашият, на децата ни), за бъдещето на всички ни и за бъдещето на страната ни.

„Нашата мила, родна страна… „, помните песента, нали?


ПО ОТНОШЕНИЕ на набедения коронавирус:
Има вирусно влияние (така е от милиони по милиони години – нищо ново), което може да наклони процесите в тялото (само в 0.4-0.14% от случаите!!!) от почти недоловим дисбаланс до относително изявена, лека, по-тежка, тежка и, изключително рядко, смъртоносна болест.

Това е реалната, студена, невъзможна за изкривяване, статистика, която…

… която обаче, медиите и техните овчари (задокеански, СЗО, европейски, тукашно-местни) се опитват (с всички възможни средства) да изкривят и да представят бялото за черно и обратно.

Говоря го от първия ден, когато започнаха да „подгряват“ и да плашат хората по медиите. Върнете се назад по публикациите и ще видите.

Винаги, абсолютно винаги, в основата (за каквато и болест да говорим: настинка, ангина, язва, тумори, рак) дали ще останем здрави или ще се разболеем (и доколко) е начинът, по който функционира организмът и, в частност, имунната система.

А как функционират имунната система и целия организъм, зависи на 80-90% от храненето. В останалите 10-20% се вместват (задължително!) – движението, спортът, качеството на дишане, емоционално-психологическият профил, отношенията, почивката и духовно-познавателните стремежи.


ЩЕ СЕ ИЗНЕНАДАТЕ, че (примерно) почти 99% от хората страдат от Ежедневна Липса на Естествен Витамин С, която (липса) е в основата на всички тежки и необратими заболявания.

Изкуственият, аптечен вит. С може за закърпва донякъде положението, но само донякъде.

Въпреки, че липсата на вит. С се свързва с отдавна „преборения“ (през Средновековието) скорбут, днес положението е същото, ако не и по-лошо. Причината е простичка: привидността, че можем да отидем до аптеката, да купим една опаковка и да изпиваме необходимата доза, ни успокоява, че всичко е наред.

Но истината е, че над 95% от хората не ядат сурови плодове на гладно (изяден като десерт, суровият плод буквално отравя тялото), делът и дневната кратност на суровите зеленчуци са крайно недостатъчни.

Като прибавим количеството захар и масовото обезводняване (недостатъчно дневно количество питейна вода на празен стомах, т.е. на гладно), разпадните процеси се превръщат в масово, болестно явление.

Липсва ли вит. С, тялото губи тъканен кислород, оттам другите ценни витамини, повличат се минералите, започват вътрешни възпаления, холестеролът удря тавана, сърцето постепенно рухва, мозъкът подпухва и е готов за инсулт, захарта се вдига и отвътре ставаме като крем карамел, нарояват се тумори, кисти и…

Всеки с малко мозък в главата може да довърши.

Сривът започва:
– с неумението да следваме разумен хранителен режим
– с малките „удоволствия“: захар, алкохол, цигари. Изпушвате цигара и казвате „сбогом!“ на вит. С за половин седмица напред. Специално пушачите са винаги в страхотен дефицит на вит. С.
– с абсолютната липса на редовен спорт
– с абсолютната липса на качествено дълбоко, обемно дишане и постоянен досег с чист горски (морски, крайречен) въздух.

И в един момент безобидното „животинче“ коронавирус бива набедено за The Great проблем.

Това е очевиден, специално подготвен извод за овце, уплашени малодушници и лековерни идиоти… както всичко, което се поднася (от медии, брифинги, реклами, политици, Брюксел, Вашингтон, СЗО) в последните години.

За Григор Димитров:
Професионалните спортисти са хора с твърде лабилно здраве – скоро писах за това. Вземат всевъзможни препарати, добавки, полу- и откровено анаболни субстанции (на границата и оттатък позволеното) и, всъщност се хранят крайно нездравословно.

Прим. Новак Джоковоич (въпреки скъпоплатения диетолог и, уж, съобразен хранителен режим) все още има храносмилателни проблеми (непоносимост към глутен и пр. глупости), решими до година и половина, ако…

… ако някой, който наистина разбира, вземе, че му състави адекватен хранителен план и да следи за правилното му изпълнение.

Професионалните спортисти живеят неестествено, почти стерилно (въпреки привидната медийна фото-бляскавост), хранят се на конвейр, поради което настиват от най-малкото течение, вдигат температура, правят ангини, грип и неразположения редовно и често.

Накратко: след възрастните хора и някои рискови групи, професионалните спортисти са една от най-застрашените от вирусно-бактириални инфекции (социална) общност.


ВЪПРОС №4: „Как се храниш, Емо?“


ОТГОВОР:

Планирано.
Планирано.
Планирано.

Никога „едно към гьотере“.

ПЪРВО:
Ако се очертава да съм за повече от четири часа извън дома (на работа или по ангажименти), винаги нося:

– термос с чай
– мед
– поне два лимона и поне две ябълки
– зеленчуци (често подготвени на салата)
– приготвена храна в едно, две или повече, отделно пакетирани, хранения
– ако съм в планината през зимата в минусови температури, задължително нося и ром.

Можете да ме видите, като тръгвам сутрин за работа и на гърба ми е „известната“ синя раница. Това означава, че на работа ще съм не по-малко от шест-седем часа, а след това имам мероприятие – тренировка, поход, екстремно излизане в трудни условия.

Което предполага, че (поне) две хранения ще са в полеви условия/в движение. В ежедневието никога не оставям нищо на случайността.

Храната, в смисъл на продукти, е подбрана от предния ден.

Съставките (витамини, минерали, белтъци, въглехидрати, мазнини) са количествено планирани, в зависимост от конкретните тренировъчни мероприятия – в дните с повече тренировки количеството е завишено и съдържанието по-наситено.

Разбира се, понякога ходя и на ресториант, вечерям в Хепи или ям пица… но това е част от идейния план за деня.

План за деня, направен от предния ден.

ВТОРО:
Всяка седмица по един-два дори три пъти съм далеч извън града – из горите, по високите планини, на труднодостъпни, високорискови и опасни места.

Това са дни, в които не мога да си позволя да хабя мисли и време за хранене – концентрацията ми е на макс, за да премине всичко успешно.

В тези дни (обикновено) нося единствено термос с чай (вода) и така до вечерта.

Когато се концентрираме върху предстоящата задача и етапите на моментното действие,

– не усещаме глад,
– не се влияем от студа и горещината,
– тялото е леко, подвижно и (като диво животно) сме винаги готови за реакция.

В такива моменти храненето е само пречка – концентрацията се губи, кръвта се събира в стомаха и червата, човек се отпуска, пъргавостта изчезва, приспива му се и готовността (стръвта) за приключения отива на кино.

Десетките хора, които са с мен на походите и приключенията, са изградили подобна нагласа и концентрация – всичко е стегнато, премерено, без офлянкване, решенията се вземат на мига и пристъпваме към изпълнението незабавно.

Една неспирна, отлично смазана, по човешки разумна машина.
Динамично, гъвкаво здраве.
Приятелство и безпрекословна взаимопомощ.
Доверие.
Единство.

Всеки, който остане при нас повече от половин година, закономерно спира да боледува, влиза във върхова психо-физическа форма и става господар на ежедневието си.

Радостно е, че има хора по цялото земно кълбо, които ми пишат, обаждат се, провеждаме сериозни късновечерни, нощни или ранноутринни разговори (има различни часови зони, все пак) и обменяме идеи.

Макар да не сме очи в очи, тези стотици хора тръгват в посока, където здравето е лесно постижимо, животът им се изпълва с нови стойности, хоризонтите се разширяват и всеки ден е светлина и енергия.


ПРИЯТЕЛИ, СЪМИШЛЕНИЦИ, ДРУГАРИ И ДРУГАРКИ:
Нека помним:

Изборът, какво ще правим в момента, в следващия момент и във всички следващи моменти, е в наши ръце.

Какъв ще е изборът (изборите), зависи от ценностите, които носим, целите, към които се стремим и вярата, която ни изпълва.

От днешния избор зависи мечтаното утре.

Стотиците идващи „утре-та“ са реалното бъдеще.


В КРАЯ:
Какво бъдеще искате вие, приятели?

За себе си?
За децата си?
За страната си?


**Забележка: за въпроси и контакт, натиснете по-долния бутон и използвайте формата

Вашият коментар