За здравето, удоволствието и… отново за здравето

ЗДРАВЕТО е естествено състояние. Всяко отклонение от него, означава, че не сме разчели правилно сигналите, които е изпращало тялото дни, седмици, месеци, дори години наред. И, съответно, не сме взели точните мерки.

ЗДРАВЕТО не е следствие от безумно спазване на диети, пиене на вода „до дупка“, фанатично ядене на плодове и дъвчене четирийсет и повече пъти, докато храната се превърне в противна и безвкусна каша. Нито пък е тренировки „въпреки всичко“ и на всяка цена. Такъв подход може да ни поддържа в относително здраве, но липсата на удоволствие и усет за сладостния вкус от живота, ще вгорчава дните ни.

Липсата на удоволствие… всъщност е болестно или предболестно състояние.

ЛЮБОПИТНО: В Упанишадите (свещените книги на хиндуизма) има следния диалог с известен мъдрец:

Въпрос: За какво ви е, да правите асани? (тренировка на тялото)
Отговор: За да медитирам по-дълго.
Въпрос: А медитацията защо е?
Отговор: За да разбера Бог.
Въпрос: И… когато го разберете?
Отговор: Ще се слея с всичко и ще съм здрав.
Въпрос: И тогава?
Отговор: Ще мога да се наслаждавам пълноценно на живота и малките му радости като храната, разговорите с близките, музиката и красотата на света.
….
Аналогията с „Малкия принц“ и известния разговор с пияницата се налага от само себе си.

ГРУПОВИЯТ МАНТАЛИТЕТ е от основно значение за здравето. Това е друг прочит на „Ефекта на Стотната маймуна“. Масовата нагласа (не само на сто, а на много по сто, „маймуни“) да се върнем от работа, да седнем на масата и да започнем да наваксваме откъм вкус, разнообразие, количество и емоция пропуснатите през деня хранения, е приета за традиция.

Необходимостта от раздвижване, изпотяване и раздишване, която тялото подава със схванатост, болки в гърба, подуване на крайниците, високо кръвно и пр. бива подтисната с познатите реплики „спортът е до време“, „ако тренирам, ще се изтощя съвсем“, „един живот живеем“ или… „спортът е за младите“. При мен редовно идват хора (на 20, 25, 30 год), които ме убеждават, че се чувстват уморени и вече са възрастни за спортуване.

Въпросът е: Сами ли са го решили или това са думите на родители (баби, дядовци, по-възрастни „авторитети“), на приятели (социално обкръжение), думи, които се вбиват в психиката, в удобен момент се използват за извинение и с времето се превръщат… в традиция?

ЛЮБОПИТНО 2: През 90-те в Канада бе извършен следният експеримент: Две групи хора между 20-40 год, със сходни здравни статуси, бяха прикрепени към два различни лагера.

В първия лагер хората говореха за умора, изтощение, вечер сядаха, оплакваха се и предъвкваха несгодите.

Във втория лагер нагласата бе съвсем различна: активни хора, разговори за утре, за проекти, спортуване, идеи за походи, разходки, курсове по танци, тийм-билдинг и пр. Контролен срок – два месеца. След приключване на експеримента, резултатите и разликите били смазващи: в първия лагер царяло масово униние, обезвереност и застойни физиологични проблеми (високо кръвно, запек, стомашни неразположения, ставни болки).

Във втория лагер всичко било нормално – хората просто си живеели живота, вършели си работата, не отказвали удоволствията и… нямали проблеми със здравето, настроението и ценностната ориентация.


АНАЛОГИЯ: Всичко, навсякъде, по всяко време и от Началото на Времето се движи. Движението е част от комплекса „приятност и емоция“ (удоволствие) на материята. Когато движението е видимо, то е разбираемо за окото. Изчезне ли видимото движение, нещата изглеждат в покой. Но не са. Натрупват се предпоставки, складира се енергия и готовност, които са латентни, скрити. В един момент те прерастват отново (и отново) във видимо движение – планетите се въртят, звездите се събират в Звездни купове, а от „бременността“ на мъглявините произлизат нови звезди и галактики. Нашето здраве е подчинено на същите Всеобщи закони: когато имаме нужда, се движим; при нужда от покой (скрито движение) – почиваме, отмаряме или спим.

Когато Енергията избликне от нас (с утрото, с настроение и усмивка), скачаме, пеем, смеем се, обичаме се, танцуваме и спортуваме.

ИЗВОД: Здравето е удоволствие, а кой бяга от удоволствието?
В КРАЯ: Здраве, удоволствие и удовлетвореност – паролата за „отключване“ на живота.
Лесна е за запомняне.

**Забележка: за въпроси и контакт, натиснете по-долния бутон и използвайте формата

Вашият коментар