Мислите, че здравето е режим, ограничаване и лишения? Я пак?


ВЪПРОС:
“Емо, не мога да повярвам, че за да е здрав човек, трябва цял живот да се ограничава, да мери грамажи и да трепери върху количествата!”

ВЪПРОС:
“Как да си живеем живота, Емо, ако постоянно трябва да мислим какво да ядем, с какво да го комбинираме, колко време е минало, че да пием нещо и пр?”


ОТГОВОР:

Животът, приятели, е безкраен простор, широта, чувство, копнеж, надежда, действие, вяра и преклонение.

Животът ни върви от съзнанието за вътрешна свобода, от извоюването на външна такава, през единението, мълчанието, съзерцанието и вглъбеността… до човешката многолюдност, неудържимо веселие, музика и екстаз.

Животът минава през тъгата, ужасяващата загуба, непреодолимата мъка, неистовия вътрешен крясък и усещането за безнадеждно пропадане до възраждане, събирането на сили, за които не сме подозирали че имаме, себеобхващане (като да прегърнеш сам себе си) и себевъздигане от бездната на мрака и отчаянието като птицата Феникс.

Животът често е усещането за отчуждение, самота, самотност и изоставеност до потрепването от тихата благодарност, че някой ни е открил, дошъл е, видял ни е, опознал ни е, харесал ни е (точно нас, с всичката ни скрита сивота, страхове и нерешими въпроси) и…

И е останал с нас, въпреки всичко.

Ръка в ръка.

Доверие в доверие.


Гръб в гръб, за да се пазим взаимно.

И очи в очи, за да влезем в другия и да открием невъобразимостта на близостта, приемането, сливането, единството и единението.

И все пак…

Всеки знае, че всъщност Животът е немислимо по-необятен, за да бъде изречен с няколко изречения.


СЛЪНЧЕВАТА СВЕТЛИНА…

Тя съдържа целия, Абсолютно Целия Цветови Спектър (бяло, жълто, червено, зелено, синьо и какъвто цвят, полуцвят и нюанс се сетите), но ние, хората…

Ние, хората, сме свикнали да окачествяваме слънцето само с огнено бяло, жълто, оранжево и червено, просто защото окото ни е твърде груб инструмент, за да обхване цялото многообразие от цветове.

Защо пиша това ли?


ЗАЩОТО, ПРИЯТЕЛИ…
На тоя свят (или Реалност), в който съществуваме, има само едно възможно чувство-усещане и то е…

Обич-Любов.
Нищо друго.

Понякога любовта може да се раздели на раздразнение, гняв и дори омраза, прерастваща в агресивен, настъпателен, вулканичен, неконтролируем ужас, пароксизъм и желание да убиваме.

Може да прелее в очакване, копнеж, тъга, радостен трепет и възторг.

Или да притихне в мълчание, вслушване, тихо преклонение и невъобразимо богатото усещане за сливане, единство и единение.

Каквото и да се сетим, всичко на Този Свят е просто Любов-Обич… разбита на милиарди разноцветни и неприличащи едно на друго късчета.


ЗДРАВЕТО, ПРИЯТЕЛИ, Е СЪЩОТО КАТО СЛЪНЧЕВАТА СВЕТЛИНА

Здравето е естественото състояние на нещата, защото…

Защото здравето е проводник и символ на Единството.

А започнем ли да прокарваме Здравето през лещата за разбиване на отделни цветове (причини и следствия) се получава:

Единство на всички органи и физиологични системи.
Единство и разбирателство между всички телесни клетки.
Единство между вътрешното функциониране и външния свят.

Единство между логиката на мозъка и чувствеността на сърцето.

Единство между желанието да сме здрави, между желанието да са здрави, дълголетни, можещи и усмихнати близките и децата ни и (от друга страна) действията, които предприемаме и отношенията, в които влизаме и които изграждаме.

Но за да сме здрави ние (и нашите хора), трябва да открием у себе си точните, необходими и правилни вътрешни импулси (постоянство, навици, воля), които да вплетем в ежедневието си.

Да открием и пресъздадем в действие желанието да знаем, да научаваме, да осъзнаваме, да прилагаме наученото и с всеки изминал ден да сме все по-помагащи и все по-полезни, а това…

Това няма как да се получи, ако често сме неразположени, ако периодично сме болни, ако през по-голямата част от ежедневието сме без желание за действие, без енергия, ако сме в психически спад, депресии, отчаяние и…

Ако самите ние се нуждаем почти непрекъснато от това, някой да се занимава и грижи за нас.

Всъщност, приятели, съзнаваме ли какво е болестта?


БОЛЕСТТА…
Като момент, в който говорим за нея с другите…

Тя е просто вътрешен крясък да бъдем чути, забелязани, видяни, подпомогнати, издърпани от бездната на отчаянието и страха и…

И да има Поне Едно Човешко Същество, което да ни приеме и да се грижи за нас.

Да, болестта е патологично, ненормално и изкривено състояние на Търсене На Общуване и Желание За Обич, но…

Но такива са и повечето чувство-усещания в днешното изкривено, дебилно, уплашено, свито на топка, отчуждено и обърнато наопаки време.

Всъщност зародишът на всяка болест са:

– неполученото внимание
– неполученото разбиране
– неполученият поглед, близост, прегръдка, топлота
– неполученото цялостно отношение

Както и…

– получените упреци, студенина и самота
– получените откази от общуване, насложените раздели
– получените нечувания, невслушвания и отчуждения

И още, и още, и още.

Човек се затваря, свива като мида, като уплашено животинче, но понеже идва следващият и по-следващият ден и трябва да се живее, този уплашен човек свеква да се представя за друг, за усмихнат, проспериращ, за душата на компанията, споделя весели снимки, а всъщност…

Вътре в него студът дълбае, обърква възприятията, скапва физиологическите системи и функции, докато…

Докато се случи нещо, което конвенционалната медицина вземе, че измери, претегли, установи, назове и фактологизира в бял лист, на който е записана съответната диагноза: болен сте от Еди Какво Си.

А всъщност сте болен от Липса На Любов И Пълна Липса На Обич.

Простичко и разбираемо е, нали?


НЯКОЛКО КОНКРЕТНИ ПРИМЕРА

1) ХАШИМОТО
Това е “болестта” на стиснатите за гушата, все едно някой/нещо ви души, искате да извикате, искате да ви чуят… но не успявате.

2) ПРОБЛЕМИТЕ С ПРОСТАТАТА
Стиснати за “топките”.

Т.е. мъжът не вижда възможността за мощно, широко, необятно, всеобхватно действие и себепроявление – все неща, характерни за мъжкия начин на човешко, обществено и индивидуално взаимодействие със света и хората.

3) БЪБРЕЧНИ ПРОБЛЕМИ
Това, приятели, е характерният за повечето хора “гняв, обърнат навътре”, т.е. самоизяждане и психически бой със самия себе си.

Свитият на топка човек свива на топка (концентрирани песъчинки и камъни) всичко, от което всъщност би трябвало да се освободи и да изхвърли от себе си.

4) СТОМАШНО-ЧРЕВНИ ПРОБЛЕМИ (най-общо)
Това са хората, които имат страх да стъпят на Пътя Към Новите, Неизследвани Простори, т.е. страхуват се да започнат наново и начисто, въпреки, че…

Въпреки че Животът им дава ясни и отчетливи признаци, че е наложително да го направят.

И те постоянно се връщат в старото русло на ежедневието си, използват страховете и старите проблеми като (несъществуваща) опора да обясняват света, хората, живота, отношенията и постъпките си.

5) РАК
Символ на страховита себезатвореност, все едно си отрязано и захвърлено парче железопътна релса – толкова твърдо, толкова вбито (чак е нарушена вътрешната му структура) във вътрешния си ужас, в страха от самотата, че обърква всички вътрешни системи, лишава клетките от нормално съществувание, а това…

Това кара по-агресивните клетки да търсят свой, отделен, патологичен начин на оцеляване, като изяждат храната на останалите и ги убиват. Накрая и те самите, разбира се, умират, защото това е точно “да режеш клона, на който си стъпил”.


И… СТИГНАХМЕ ДО РЕЖИМА, ОГРАНИЧЕНИЯТА И ВОЛЯТА

Ако обичаме (природата, близките хора, децата си) бихме ли станали сутрин без да участваме в природния цикъл “утро”? Без да се раздвижим, както го прави всяко живо същество… с изключение на човека?

Бихме ли започнали деня без да се заредим с енергията на утрото и да покажем/показваме на близките и децата си как се прави?

Бихме ли могли да потиснем енергията, която получаваме с храната, с водата, с усещането за Природата, енергията, която блика от нашата вяра и знание за нещата до степен да се излежаваме до единайсет, докато…

Докато накрая се надигнем вяло, докато се довлечем в кухнята, докато направим кафето и налапаме цигарата, защото иначе нито ни се гледа, нито ни се мисли, нито ни се живее?

Бихме ли да мразим, да злословим и да се излежаваме, ако знаем, че Цялата Вселена Е Израз На Обич/Любов, че цялата Вселена е във повсеместно привличане, взаимно преливане, преобразуване т.е. в постоянно движение, а ние…

Ние да седим по цели дни и седмици, да учим и децата си на подобен явен мързел, тесногръдие и неверие и да налагаме ясно видимия път към съсипване на взаимоотношенията, на здравето и отчетливо гравитиране към болестите, отчаянието и ранното умиране?

Виждате, приятели, че ако сме изпълнени с Вяра, с Енергия, с Желание, със Знание и Познание, все неща, които са директни проявления и съставки на всепроникващите Обич/Любов…

Тогава просто не остава място да прилагаме каквато и да е воля.

Не остава място да насилваме себе си и да проявяваме воля.

А ако сме благодарни за всяка капка вода, за всяко късче плод и всяка храна, която всъщност идва от Природата, тогава…

Тогава как бихме могли да искаме още и още, да се тъпчем, да преяждаме, да препиваме и колчем някой ни посочи всичко това…

Ние да приемем извратения Его-извод, че ако не преяждаме и не препиваме, това е форма на лишение?

Виждате ли до какво опират нещата и докъде всъщност стигат?


В КРАЯ:
Обичате ли, приятели?
Простичък въпрос с простичък отговор.


П.П: Ако сте съгласни с написаното или тази статия Ви е харесала, може да я споделите от бутоните по-долу, за да достигне до повече хора.

Leave a Comment

Ако си съглсен с написаното до тук,
може да харесаш страницата във Facebook!

Емил Златев - здраве, спорт, хранене