Проблемът "Знам и мога!" ("По следите на изгубеното време", без Пруст)

Проблемът „Знам и мога!“ („По следите на изгубеното време“, без Пруст)

№1 – ВЪПРОС/ТВЪРДЕНИЕ: „Ям достатъчно плодове, Емо, но не мога да се изхождам. Къде е проблемът?“

   ОТГОВОР:
   Където и да отида, така ме посрещат – знам и правя всичко, както трябва. Но, (оппа!) отде, тогава, са тия проблеми?

   ВСЪЩНОСТ, проблемът е, че българинът душа дава да гледат на него, като на (много, всичко) знаещ и (много, всичко) можещ. Нещо като господ в тялото на българин или „господ е българин“.

   Всичко под ниво „аз съм господ“ е твърде унизително… за българите.

   ФАКТИТЕ, обаче, са безкомпромисни.

   Тръгнем ли стъпка по стъпка – от събуждането до лягането, твърдението „ям достатъчно плодове“ избледнява като астрално привидение на мениджърски съвет.

   Накрая опираме до невзрачен, несигурен банан-пигмей и (евентуално, но рядко) две малки резенчета ябълка – след храна, разбира се. Което ни довежда до подуване и страх да не пръднем (или нещо по-лошо), преди да стигнем тоалетната.

   А в тоалетната – мъртвило, като изключим газоизпускането.
   Много шум за нищо… или колкото да оцапаме гащите и да изхабим кило тоалетна хартия.

   БАНАНЪТ и двете ябълкови резенчета, дори събрани и сдъвкани заедно, са стигнали едва до началото на тънките черва, предизвикали са, хе, хе, кафевите колизии, след което са се изгубили и разтворили, все едно не ги е имало.

   А „нещо“ все пак трябва стигне до дебелото черво, да остане като обем (впреки изсушаването там долу), да предизвика позиви за изхвърляне и накрая да излезе… все пак.

   Обаче… де е?

   И КАКВА СТАНА ТЯ? „Достатъчното плодове“, заявени във въпроса се изгубиха в небитието, а заедно с тях и сакралното изхождане. При над 90% от хората е така – приказки без покритие.

   Защото нормалната, минимална, ежедневна (плодова) норма е:

1. Изцедени цитруси рано сутрин – поне един лимон с 300-600 мл. вода. Поне. 300-400 за жените, 400-700 за мъжете. При желание за повече вит. С – и един изцеден портокал/грейпфрут.

2. Поне една цяла ябълка след това. Към нея може още: череши, смокини, вишни и пр.

3. Половин час преди обяд – поне една (цяла) ябълка.

4. Следобед – поне една цяла ябълка и още някой плод.

5. Половин час преди вечеря – поне един изцеден лимон 300-500 мл. вода. Искаме ли подходът да е сериозен – и един портокал/грейпфрут.

   Я СЕГА СИ НАПРАВЕТЕ сметката, за колко изцедени и колко цели плода ежедневно (минимално) говорим.

   Минимално.

   (На снимката: По-малко от половината дневна дажба плодове (без пъпеша, той бе за всички), които сложих в раницата събота сутринта преди дългия тежък преход)

   ПРЕДИ СЕДМИЦА бях в Русе и се срещнах с хора, които ме бяха поканили. Един от общите проблеми беше констипацията (невъзможността за редовно и качествено изхождане) от години.

   В рамките на два-три часа разговарях и давах индивидуални съвети.

   След два дни получих благодарности и възторжени уверения от абсолютно всички, че, о, чудо – всичко е тръгнало нормално.

   Само два дни – съпоставени с години

   В КРАЯ:
   Проблемите се решават лесно.
   Стига някой наистина (не на приказки) да тръгне да ги решава.


   №2 – ТВЪРДЕНИЕ/ВЪПРОС: „Знам, колко е важна водата и пия по много вода, Емо, но направих бъбречна криза. На какво се дължи това?“

   ОТГОВОР:
   Ами дължи се на това, че пиеш много вода… насън.

   НАСЪН е почти като във ФБ – всички са усмихнати и нещата стават лесно. Но я се опитайте наистина (безкомпромисно и безотказно) да изпиете два и половина, три или повече литра вода (топло е, все пак) от 08:00 до 22:00 и…

   Ако не сте наясно, какво Ви чака, казвам: Ще пикаете, много, освен ако не сте в Сахара или тренирате дву-триразово всеки ден. И не сте ли готови, може да се случат… прелюбопитни ситуации.

   „Много“ означава, че в този ден ще имате между двайсет-трийсет (дори повече) изпикавания, по-малки или по-обемни.

   Обаче…

   Народът не иска да го имат за пикльо/пикла и гледа да намали търчането до тоалетната, пред погледите на всички. Освен това, отвсякъде ни заливат с измислиците и внушенията, че пикаеш ли много/често, си, разбира се, болен.

   Жените, особено, не се чувстват комфортно и всячески си спестяват това.

   НО: ЗДРАВИ БЪБРЕЦИ, без постоянно микро-секретиране на урина (за да избегнем микротъканните утайки, пясък, камъни) няма.

   Справка – вижте животните.
   Живеещите сред природата пикаят почти постоянно и така (дори) маркират територия.

   Ние, обаче, човеците – Венците на Природата – имаме общество, което иска работа, работно време, заетост, овча дебилност и редовна заболеваемост, за да върви бандитско-фармацевтичният, държавно оторизиран алъш-вериш.

   Никой (в бизнеса) не се нуждае от пиещи и много пикаещи, здрави индивиди.

   ПОВЕЧЕТО ХОРА, особено жените, ходят навсякъде с полупразна половинлитрова бутилка минерална вода. Пийват по малко и толкоз.

   И са убедени, че пият много, но количеството е в пъти под това, което мислят, че поглъщат.

   ЗАПОЧНЕТЕ да наблюдавате и отчитате (реално) количеството вода, която пиете. Паднете ли под литър и половина – червената лампичка и сирената за опасност от заболяване (особено в горещините) вече са включени.

   И ЗАПОМНЕТЕ: Почти 100% от болестните отклонения тръгват от обезводняването, което е другият начин да кажем, че организмът е киселинен, т.е. състарен и дълбоко в нас текат процеси на:

– разпад,
– омазняване
– тъканно „ръждясване“ (свободните радикали).
– загуба на калций, минерали, електролити&СиЕ
– проблем с усвояването на захарите, проблем с инсулина
– затлачване (кръвоносни съдове, лимфа, бъбреци, жлези)

   И още и още.

   Процесите текат бавно и са незабележими.

   Както един огромен кораб потъва бавно (почти неусетно) в началото, така е и с организма. Дойде ли време да пускаме лодките, да се спасяваме и да скачаме през борда, възниква въпросът:

   „Какво, по дяволите, сме правили (години) преди това?“

   АНАЛОГИЯТА с очевидното, очевадно потъване на кораба, наречен Родина (България) е директна.

Някой:
– продаде и продава България
– убива майките ни, бащите ни с невъзможните за живот пенсии
– лишава децата ни от бъдеще и ги прогонва от страната
– убива децата ни
– насъсква малцинствата срещу нас – хората, които са титулярите и потомците на основателите на държавата България
– подменя тенденциозно и постъпателно историята и паметта ни
– впрегнал е целия силов апарат (полиция, армия, външни интервенти) срещу евентуални вътрешни, организирани вълнения
– ни въвлича в политически и планетарни съюзи, които са против всичко онова, което сме ние – като хора, като личности и като българи

   Казано точно, длъжни сме да пристъпим към организация и да вземем директно и незабавно отношение за запазване целостта (здравето, живота) на своята, нашата Родина.

   И това отношение няма нищо общо с мирните овчи шествия до избирателните урни.

   Нищо Общо.

   Как се нарича това задължително, народооздравително, държавоизправящо и достойно действие, което, ако не предприемем, отиваме в небитието?

   Погледнете националното ни знаме: там са символичните цветове, на онова, в името на което ще действаме, както и символичният цвят, на онова, което… ще се лее.

   ПРОФИ-НАПОМНЯНЕ: В контекста на първата част (за плодовете), няма как да бъдем оводнени, ако суровите плодове и суровите зеленчуци липсват или са в минимално количество.

   Пиенето на достатъчно вода (без плодове и зеленчуци) води до повърхностно, стомашно-чревно оводняване. Нищо повече – в дългосрочен план.

   Истинската ЖИВА вода идва от редовното, ежедневно поемане на сурова растителна (и не само) храна.

   В КРАЯ:
   Чака ни работа.
   Всички нас.


**Забележка: за въпроси и контакт натиснете по-долния бутон и използвайте формата

Leave a Comment

Ако си съглсен с написаното до тук,
може да харесаш страницата във Facebook!

Емил Златев - здраве, спорт, хранене

Ако си съглсен с написаното до тук,
може да харесаш страницата във Facebook!

Емил Златев - здраве, спорт, хранене