Сърцето и бъбреците през зимата

   ВЪПРОС: “Емо, бих се включил във вашите мероприятия да плуваме в морето, но лекарите твърдят, че е вредно и човек може да направи инфаркт. Аз имам високо кръвно, пясък в бъбреците и съм с наднормено тегло. Какво ще кажеш, мога ли да направя нещо?”

   ОТГОВОР:
   Спокойно!

   Статистически погледнато е по-вероятно да получиш инфаркт от вълнение, съзерцавайки картина на Караваджо или Ботичели, отколкото при влизане в студена морска вода.

   За изтичащата 2018-та инфарктиралите, застанали очи в очи с произведения на велики майстори, са към десетина.

   За инфаркти по време на ледено закаляване – няма данни.

   ДА ПОСЛУШАШ лекарите в краткосрочен план, е добре.

   Да се уповаваш на стандартната медицина в дългосрочен, житейски план, е все едно да построиш врата насред полето – функционална безсмислица.

   АКО ЧОВЕК е с наднормено тегло, високо кръвно и проблемни бъбреци, рязкото излагане на екстремен студ без предварителна подготовка блокира дишането, блокира диафрагмата, свива цялата кръвоносна система, кръвта се сгъстява и сърцето бива подложено на сериозен неврогенен и физиологичен натиск.

   Макар и рядко, това може да доведе до инфаркт и – в този смисъл – да послушаш за момента лекарите, е разумно.

   Но, въпросът остава: Какво ще правиш занапред?

   Ще живееш в страх, ще си пиеш хапчетата, ще стоиш на топло, няма да спортуваш, няма да промениш механизма си на хранене и въобще живота си, ще дебелееш, ще се стискаш да не ти стане нещо и така…

   Ще избягаш от себе си.

   Това ще е до мига, в който инфарктът, инсултът, пиелонефритът, диабетът, глаукомата, подаграта, ракът и пр. съвсем закономерно (и съвсем не в пределна възраст) ще те доведат до инвалидната количка или до болничното легло, а оттам…

   Оттам връщане няма.
   Това ли искаш от живота си?
   Това ли си мечтал някога?

   Защото това е (вече) животът на 60-70% от населението след петдесет и пет-шейсет годишна възраст.

   В КОНТЕКСТА на “бягането от себе си”, днес все едно цяла България е избягала от себе си:

   – с болно сърце от предателства и родоотстъпничество
   – с високо кръвно от престъпност и подкупничество на всички нива и най-вече по високото
   – със сковани ръце от външен натиск от, уж, доброжелателни партньори
   – с разводнена, почти левкемична кръв от масовата забрава на история, минало и национални герои
   – с почти липсваща репродуктивност от тенденциозно съсипаните тук или изгонени зад граница млади хора

   И, вместо да подходим здраво, по мъжки, на момента, без офлянкване, вместо да променим радикално живота, ние българите… зяпаме Биг Брадър, циврим на турски сериали и се пеним и плюнчим, развявайки ялово байраци по празниците.

   Да, и сме най-смелите хора… във фейсбук.
   Лайкове, статуси, тортички, кученца и котенца.
   И папагалчета.

   То патриотизъм, то героизъм, то национална позиция, то чудо…

   Все социални “хапчета” и добре подбрани (от други) отдушници, за да не се сдружим, да не тръгнем заедно и да сторим…

   … каквото е необходимо.

   За здравето на Родината.

   А децата се подсмихват на думата “родина”, защото ги докарахме дотам, между “родина” и вафла “Троя”, за тях по-съществена да е вафлата.

   БЪБРЕЦИТЕ И СТУДЪТ не са несъвместими.

   Ако бъбреците се разболяваха (априори) от студ, всички които практикуват студени душове, закаляване в студени (ледени) води и всички които тренират боси в хладни зали, биха правили бъбречни кризи.

   И нашият шампион Петър Стойчев досега да се е споминал.

   Да, ама не.

   Точно обратното е:
   Хората, които тренират по този начин, боледуват много по-рядко, да не кажа никак (прегледайте интервюто по BTV с Петър Стойчев от предната неделя в “120 минути”) и с годините стават все по-здрави и по-невъзприемчиви към студа.

   ТРЕНИРАЩИТЕ (малки и големи) в нашия клуб са точен пример за постъпателно изграждане на закаленост:
   – записват се,
   – в началото идват с маратонки и чорапи,
   – постепенно се приобщават,
   – гледат останалите членове и се равняват по тях,
   – участват в мероприятията на открито,
   – свикват със студа, с лекото тренировъчно облекло, с босия крак и…

   И след няколко месеца са съвсем други хора.

   А болестите постепенно си отиват.

   Както каза скоро на тренировка един от младите ни членове Алекс (ученик на седемнайсет години):

   “Тук никой не изглежда на колкото години е: хора по на шейсет изглеждат четирийсетгодишни. Петдесетгодишните приличат на трийсетгодишни. Съвсем се обърках!”

   ПРОБЛЕМЪТ С БЪБРЕЦИТЕ не е студов/нискотемпературен, а е проблем на мързела, обездвижването и най-вече – проблем на обмяната, затрупана с купища ненужна храна и несъвместими хранителни комбинации.

   Когато хранителният бъркоч, който консумираме, е постоянен, при излагане на сериозен студ, тялото прави две неща:

   1. Започва екстремно освобождаване от излишъците – токсични и неразтворими минерални отпадъци, които насочва към бъбреците.

   2. Свива (намалява обема на) цялата налична плът, включително просвета/диаметъра на кръвоносната система, лимфата и отделителните каналчета в бъбреците.

   Отпадъчните минерални субстанции формират песъчинки и камъчета (уратни, фосфатни, оксалатни), които се закачат, задират плътта и остават в стеснените бъбречни участъци, където предизвикват болезнени кризи.

   Казано точно, студът просто изважда наяве скритите проблеми, които иначе биха лъснали малко по-късно.

   ГЕНЕТИКАТА е задължителна отправна точка.

   Ако баща ви, мйка ви (дядо ви, баба ви и пр.) са имали високо кръвно, правили са сърдечни/бъбречни кризи или дори са си отишли от това, вие най-вероятно носите същата предразположеност.

   Което би трябвало да ви подтикне:

   – да осмислите, разберете и да изработите план
   – да включите ежедневно спортно натоварване с дълбоко дишане, усукване, тръскане и мускулно усилие – т.е. Утринна и Вечерна Гимнастика
   – да тренирате интензивно между два и четири пъти седмично по разумно и компетентно разработена програма
   – да внимавате с храните и въобще с храненето
   – да увеличите частта на водата, суровите плодове и зеленчуци
   – да вплетете в начина си на живот гладни, водни и плодови дни
   – да сте колкото е възможно повече на открито и чист въздух – на тренировки и походи.
   – да използвате босоходството, студената вода, студения въздух, снега и зимата за закаляване
   – да увличате децата си в същото, защото най-вероятно и те носят същото физиологично наследство

   ЗАБЕЛЕЖКА: Програми за спорт, намаляване и увеличаване на тегло, за хранене и профилактика на заболявания – по телефона или на съобщения.

   ИСТИНСКИЯТ ПРОБЛЕМ, всъщност, не са сърцето, камъните в бъбреците, високото кръвно, болките в стомаха, червата или някакво друго здравно отклонение.

   Истинският проблем е нежеланието на хората да се излекуват, защото… не знаят какво да правят със здравето си.

   Ако никога не сме изпитвали желание да излезем в ранно утро и…

… да наблюдаваме изгрева на слънцето,
… да скочим в морето,
… да се изкатерим на опасен връх,
… да се разходим или да потичаме из гората и да чуваме птиците, вятъра, тревите,
… да направим колиба насред гората,
… да се гмурнем в дълбокото и да изследваме тайнствени подводни скали, пещери и проходи,
…да направим бърз преход през непозната и опасна местност,
… и още, и още…

   И да увлечем, да увличаме и да бъдем двигател, стимул и пример за близките и най-вече за децата си…

   Та – ако не сме изпитвали порив за нищо такова…

   За какво ще ни е здравето?
   За какво, по дяволите, ще по “ползваме”?

   За да се търкаляме в леглото до единайсет, да се размотаваме до дванайсет, да изпушим кутия цигари до два, да изпием пет кафета и две бързи по петдесет грама, да овоним цялата къща на цигари, да пуснем плазмата, да отворим бирата и чипса и да зяпаме… каквото там?

   С малки разлики, пълно е с народ, дето това им е разбирането за почивен ден.

   ЗДРАВЕТО е духовна категория – енергия и доверие.

   То ни се дава, за да можем да участваме във всемирния кръговрат на енергията, което в наш, умален, човешки план е да помагаме, да подкрепяме, да даваме сили, да бъдем опора, да подтикваме към единство, да откриваме онова, коети ни свързва, да създаваме предпоставки, възможности и идеи у другите – за откривателство, познание, надежда и бъдеще.

   Именно здравето ни предоставя възможност за движение, контакти, търсене и утвърждаване на себе си.

   Като производно на всемирната енергия, личното здраве е невъзможно без движение – в буквален физически, в психологически, в интелектуален и емоционален смисъл.

   Колкото повече даваме, толкова повече имаме – и е толкова просто, защото идва от дълбините на Мирозданието.

   Тази познавателна и здравна “даденост” е доверието, което ни е оказано и е необходимо да го осъзнаем, да го приемем и да действаме в съответствие с плана на Природата.

   Нататък е лесно.

   В КРАЯ:

   Направени сме от звезден прах.
   От звездите идваме и към звездите се връщаме.

   По средата е човешкият живот.


П.С: Ако сте съгласни с написаното или тази статия ви е харесала, може да получавате най-новите публикации директно на имейл. Запишете се като натиснете бутона по-долу! 

Нова публикация всеки понеделник!

[su_button url=”https://subscribepage.io/email_signup” style=”3d” background=”#00bc39″ color=”#ffffff” size=”8″ ]Записване от тук >>[/su_button]

Leave a Comment

Ако си съглсен с написаното до тук,
може да харесаш страницата във Facebook!

Емил Златев - здраве, спорт, хранене