За кръста, чекръкчиите, единството между хората и други глупости

ЩЕ ЧЕТЕТЕ ЗА:

– интелектуалността днес
– мъжката отговорност в семейството
– добра дума за чекръкчиите
– здравето и личната реалност
– промяна без осъзнаване е невъзможна
– „преражданенето“ на болестната енергия
– практически взаимовръзки в тялото
– кърлежите и начина ни на живот
– народопсихология и социология
– как е по света днес?
– приятелите от футболните агитки
– „Изправете се и те ще паднат!“ – думите са на… кого?


ВЪПРОС: „Емо, имам големи проблеми с кръста – болки, блокиране и диагностицирана дископатия. Какво е по-добре – да отида на чекръкчия, на психолог, защото нали може да е свързано с псхиката или да започна да спортувам? Много обичам да се разхождам в парка, понякога тичам и мисля, че ми се отразява добре.“

ВМЕТКА:
Въпросът е реален и го публикувам както е зададен, само пооправих запетаите.

И не, въпросът не е от неук човек или пропаднал малцинственик, а на мъж, завършил маркетинг, със собствен офис и служители.

Казано иначе, ако туй са ни знаещите и интелектуалците, какви ли са безпросветните надолу по стълбицата (вече към 50-70%), та чак до блатото на крайните квартали и гетата?

ДРУГИЯТ ПРОБЛЕМ Е, че човекът е израсъл без баща, под опеката на майка си, която (по думите му) е твърде властна.

Властна или не, жената е направила най-доброто, което е могла, но при липсата на мъжко присъствие, което да поддържа баланса в детската психика, е вложила себе си в характера на детето и се е получила жена… в мъжко тяло.

Което днес, по официални данни, се случва с над 60% от децата, защото мъжете просто отказват да се занимават с тях, няма ги по цял ден, вечер е по-важна ракията, салатата, футболът от екрана, идиотските телевизионни игри или липсват ефективно, защото работят извън страната.

Или просто са си отишли.

Мъжка (мъжка?!?!) отговорност, по-нисша от тази на мъжките лъвове в прайда.
От тази на слоновете.
От тази на хипопотамите от блатото.

Човешко блато, по-блатно и пропаднало от това на хипопотамите.


ДОБРА ДУМА ЗА ЧЕКРЪКЧИИТЕ
Винаги ми е било интересно да наблюдавам работата на т.нар. чекръкчии.

Многократно се е случвало да отида с познати, които имат необходимост от манипулация, да стоя отстрани и да се удивлявам на майсторството и вещината, с която тези хора работят.

Почти винаги майсторът ме „усеща“, казва ми, че рядко е виждал такъв здрав човек, пита как поддържам такова очевидно (за него) здраве и повеждаме кратък разговор. Пожелава ми и занапред да е така и дори ме поканва да участвам – да държа я ръка, я крак, тук да натисна, там да завъртя нещо, да повдигна и накрая да държа дланта си върху болното място.

Имам три операции на коленете (без три мениска съм, освен другото, дето е изрязано в лявото ми коляно), бил съм на преглед при водещи ортопеди и мога да кажа (без да засегна уважаващите себе си лекари), че огромна част от чекръкчиите познават в работен, практически аспект анатомията до степен, с която да засрамят повечето водещи ортопеди.

Но!!!…

ЗДРАВЕТО, КАТО ЛИЧНА РЕАЛНОСТ е доста по-различна парадигма от това, да лежиш петнайсет-двайсет минути, докато някой отвън те намества, да изчакаш още десет минути в почивка и после да си отидеш, като…

Като очакваш оттук нататък там, където те е боляло, никога повече да не те боли.

Ето, тук е невъзможният за смилане абсурд, който нито обикновеният човек, нито дори лекарите могат да осмислят и то е, защото…

Защото здравето никога не е следствие на работа отвън (лекар, чекръкчия, билкар, знахар, народен лечител, баячка, врачка, ходжа, хвърляне на Райкин боб и пр.), а винаги…

– винаги,
– винаги,
– винаги…

Още веднъж: здравето винаги (без никакво изключение) е следствие от начина на живот (хранене, движение, емоции, отношения, светоглед, познание, вяра) избран и воден от теб.


ОБИКНОВЕНО седмица до месец след манипулацията човек се чувства сравнително добре, докато старите болежки не започнат бавно, но постъпателно да се връщат.

Защото, приятели, другари и другарки:
Продължите ли живота си без промяна, същият, който ви е завел до чекръкчията (лекаря), в някакъв бъдещ момент отново ще стигнете до същото, дори и по-тежко, положение.

Ако сте имали рак на дебелото черво (защото сте пушач, пиете редовно алкохол, не се движите, ядете каквото ви падне) и сте претърпели изключително успешна оперативна интервенция, но…

Но ето, излизате от болницата и продължавате – купища цигари, алкохол, безразборно хранене, липса на движение и чист въздух…

Съвсем скоро не само ще се върнете в изходното (раково) положение, но и ще подпишете близката си смърт.

„Нов бардак със стари, хе, хе, компаньонки не се прави“


„РЕИНКАРНАЦИЯ“ НА БОЛЕСТНАТА ЕНЕРГИЯ

Преди да възникне клиничната картина на една болест, дълго време се натрупва напрежение от вътрешен дисбаланс, който организмът се опитва да потуши.

Така, разбира се, загубата на жизнена енергия е още по-голяма.

Хората пропускат времето на вътрешната психо-физиологична борба (немалко лекари също – за огромна част от тях това са несериозни неща) и, когато се сринат, мислят, че им е дошло изведнъж.

Изведнъж – друг път.

Когато не бъдат открити, осъзнати и променени причините за първоначалното неравновесие, а лекуваме (с външна намеса – лекар, хапчета, чекръкчия и пр.) симптомите, болестта е възможно да бъде потушена, но:

Но причините за болестното състояние остават.

Ето това е времето, в което да се обърнем, да преосмислим, да обновим и разширим разбирането си за света, за живота, отговорностите и истинските стойности.

Времето, в което да променим начина си на живот.

Не го ли направим, известно време ще бъдем (привидно) здрави, докато неуталоженото неравновесие започне да се проявява (преражда, въплътява) отново – по същия начин или в съвсем друг орган или физиологична система.


НЯКОЛКО ПРОСТИ ПРИМЕРА И ВЗАИМОВРЪЗКИ

1) Ако имате хемороиди, но не разберете, че:
– трябва да промените хигиената на дебелото черво
– да увеличите дневната кратност на изхождане
– трябва да преосмислите разбирането си за храната и коренно да промените храненето
– трябва да спортувате и то сериозно

Ще стигнете до оперативна или не, интервенция. Което в недългосрочен план ще ви удари в лимфната система, черния дроб и сърцето, защото първопричината е останала.

2) Ако имате гастрит (язва) и не промените:
– начина си на хранене
– отношението си към храната и Природата
– разбирането си за света
– психологическото си състояние

Ще приемате лекарствени препарати или ще стигнете до хирургична интервенция. Така ще съсипете целия стомашно-чревен тракт, което ще доведе до:

– тежки бактериални промени в стомашно-чревния тракт
– промени в дебелото черво, колит, полипи, тумори, рак
– отслабване на имунната система
– тежки проблеми с лимфотока
– евентуален тежък диабет

И още, и още.

3) Ако правите редовни настинки, кашлици, ангини, хрипове, пневмонии и не разберете, че:
– промяната в храненето е наложителна
– промяната в кратността и качеството на изхождането е водеща
– е наложилно да преосмислите хигиената на стомашно-чревния тракт и дебелото черво
– трябва да включите активен спорт и дишане на чист въздух

Ще приемате антибиотици, които:
– ще разрушат храносмилането ви
– ще разрушат имунната ви система
– след време отивате към деменция, глаукома, пукане на ушните тъпанчета, сърдечни болести, инсулт, инфаркт

4) Ако имате дискова херния (ишиас, дископатия) и не разберете, че:
– трябва да вкарате редовна утринна гимнастика, силови упражнения (по специализирана програма) и разтягане
– трябва да промените храненето си изоснови
– да промените отношението си към природата и космоса

Ще гълтате обезболяващи, ще стигнете до операция, а в напреднала възраст до инвалидност.

Мога да продължа с примерите, взаимовръзките и следствията почти безкрайно, но се надявам изброеното да е достатъчно за размисъл, вглеждане в живота, в близките, в отношенията и тръгване към сериозна, носеща светлина и енергия, промяна.


АМИ КЪРЛЕЖИТЕ?
Често ме питат какво да правим, когато ни се залепи кърлеж.

Е, приятели, другари и другарки, едва има друг човек (извън първобитно-общинните племенни общности), който да прекарва повече от мен из горите, по скалите, планините, пущинаците, сред тревите, храстите и дърветата. И, едва ли има друг, който да е през повечето време бос и почти гол.

Всякакви тревни гадинки, вкл. и кърлежи ми се лепят постоянно. Преди дни, на екстремния поход, който направихме, една от жените, вървящи зад мен, ме помоли да спра, наведе се и махна един кърлеж от прасеца ми.

Животинчето не се беше впило и никога
– никога
– никога
– никога

… кърлежите не се впиват в моята кожа или тая на хората от клуба. Просто си падат.

Защо е така ли?

Отговорът е много прост: начинът на хранене прави някого вкусен и апетитен за друг или обратното – невкусен и неапетитен. Начинът на хранене, продуктите които използваме и простотата на приготвяне дават един или друг вид кръв, една или друг вид плът и това е от огромно значение.

А над всичко е доверието в природата и усещането, че си на точното място. Започнеш ли да се оплакваш, да се прикриваш, защото е мръсно, прашно, нехигиенично, да имаш агресивно неприемане на нещата около теб, създаваш енергиен вакуум, който микро- и макро-светът преодолява много лесно – все едно огромно налягане да сплеска консервна кутия.

Това преодоляване се изразява в прилепянето на кърлежи, загнояването на одрасканата от тръните кожа, несгодите с мухи, комари и всякакви хвърчащи гадинки, с които Природата ви „опипва“ и „прослушва“ – неин човек ли сте или сте мрънкащо, префърцунено градско конте.

Все пак, ща ви издам един трик: ако натъркате краката си с чесън и лимонов сок, дори да ядете от сутрин до вечер пържени прасета с кекс, торта и крем-карамел, никакъв кърлеж няма да ви се залепи.

С едно уточнение: докато изсъхне и изветрее намазаното. Което ще е (хе, хе) след няколко минути


НАРОДОПСИХОЛОГИЧЕСКИ И СОЦИОЛОГИЧЕСКИ ПОГЛЕД

Ако прочетете трийсетина мои публикации и носите у себе си истински заряд да промените живота си, ще можете (най-малко) да поемете по Пътя на здравето и познанието.

Познавам десетки хора (вкл. по света), които са го направили, правят го, изпращат ми снимки, общуваме, давам съвети, благодарят ми за здравето, което са постигнали и т.н.

Това, което наблюдавам през последните двайсетина години в България, обаче, е, че главоломно се увеличава делът на ония, които пет пари не дават за здраве, не разбират отговорностите си като хора, като родители, като човеци, които са част (напоследък мъртъв придатък) от сплотения някога, непримирим и борбен български народ.

Комплексирани овце, които си умират да се ежат по пътищата, да бият жени, да псуват старите хора на опашките, да въртят 112 за това, че някой се радвал на слънцето без маска, да разправят, че Левски, че Ботев, че не знам кой си…

Но, когато трябва („трябва“ е мека дума, истинската е „оцеляване“) да излезем всички, заедно, единно, да изметем крадливата, предателска банда от „тулуп до тулупа, мила, моя майно льо…“…

Е, тогава, или няма никой или, ако някой все пак се осмели, другите го/ги плюят отстрани.

Досущ страхливи лалугери, дето се оглеждат, цвъртят уплашено, оглеждат, па чуят ли нещо да шукне и – по дупките.


КАК Е ПО СВЕТА, приятели, другари и другарки:

– из цяла Германия всички масово са по улиците, по площадите в абсолютно не-мирни протести против карантината, против бъдещите ваксини и орязването на човешките права. По нашите телевизии, разбира се, нищо.

– в Полша е същото, като хилядите скандират застрашително „Идваме за вас!“ (отговорете си за кого?)

– в Италия, в Испания, във Франция – същото

– в съседна Сърбия е като в Германия

Достойни лекари излизат пред хиляди хора, вкл. на площадите, и заявяват човешката и лекарската си позиция.

Дори, уж, „тъпите“, „зомбирани“ американци са по улиците в хиляди по хиляди, ври и кипи, вадят се оръжия, подписват се петиции против русоляв ненормалник, дето иска да ваксинира с олово, мед и нано-чипове всички ни – хем да мрем, хем да ни следи глобално и отвисоко – мрем ли достатъчно бързо и планомерно.


ПРИЯТЕЛИ ОТ ФУТБОЛНИТЕ АГИТКИ:
Достойни и отговорни мъже ли сте или можете само да чупите пейки, да скачате по десет връз един и да хвърляте димки?

Сега му е времето да покажете, че сте много повече.

ЗДРАВЕТО, приятели, е следствие от единството между всички клетки в тялото, между всички органи, между интелекта, психиката и физиологията и всичко това – в единство и взаимодейстивие с окръжаващата ни Природа.

С държавата е същото: или всички заедно…

… или ще виждаме днешната картинка десетки години занапред.

В КРАЯ:
„Изправете се и те ще паднат“
(известна мисъл на известен човек)


**Забележка: за въпроси и контакт, натиснете по-долния бутон и използвайте формата

Вашият коментар