Непознатата динамична гъвкавост

Ще четете за:
– утаяването на течностите (слузта) в тялото
– гладуването и утаяването
– хранителните подходи, слузта и чистотата на тялото
– чистотата на тялото и гъвкавостта
– гъвкавостта като показател за вътрешното състояние
– гъвкавостта като средство за контрол на здравето
– гъвкавостта, клетките и вътрешният разговор със себе си
– динамичната гъвкавост
– очи в очи с вселената
– безкраят, това сме ние


ВЪПРОС: „Беше писал нещо кратко за динамичната гъвкавост, Емо, под една снимка с Новак Джокович. Можеш ли в някоя следваща публикация да кажеш повече за гъвкавостта?“

ВЪПРОС: „… и се питам какво общо има гъвкавостта със здравето, още повече с имунната система?“


ОТГОВОР:

Когато легнете на една страна за час (при сън), ноздрата, която е от долната страна се запушва от леко до средно или направо става непроходима.

Всеки може да провери.

Обяснението е просто: във всички течности (кръв, лимфа, междуклетъчна и пр.) плуват неразградими слузообразувания (боклуци), които са подвластни на гравитацията.

Легнем ли, течностите забавят движението си, обмяната пада драстично и утаяването на слузта е въпрос на време.

Първи дават сигнал за запушване лигавиците (нос, гърло, дробове, полови органи) като се обвиват в слузен налеп, побеляват и трябва да бъдат изтъркани добре и измити.

Интересното е, че утаяването е по цялата дължина на тялото откъм страната, на която сме легнали и затова сутрин има неравномерност в подпухването, което е особено видно на лицето, клепачите, бузите и т.н.

Абсолютно същото се наблюдава при умрял човек: частта, върху която е останал след смъртта си, събира най-много утаена, съсирена кръв.


ИНТЕРЕСНОТО НЕ СПИРА ДО ТУК

Ако направим дву-три дневно гладуване на вода (при желание с една-две клизми) и малко лимонов сок (може и без него), ще открием с учудване, че:

– утринното подпухване (надуване на тъканите)
– гравитационното запушване на някоя ноздра
– обложеният език, сливично-гърлени налепи
– нечистата мазнота на кожата
– облагането на половите органи с бял налеп

… и още, и още,

… започват да намаляват и са на път да изчезнат, но:

В момента, в който започнем да се храним, се връщат отново.


ДА ПРОДЪЛЖИМ С ИНТЕРЕСНОТО

Ако подходим компетентно (или с програма, изготвена от специалист) със захранването, ще открием смайващи зависимости, че:

– някои храни предизвикват повече слузни симптоми
– някои комбинации от храни буквални ни запушват
– някои хранителни подходи почти тушират запушванията
– в зависимост от изхожданията, имаме повече или по-малко слуз
– цветът на урината е пряко свързан със слузните натрупвания

Мога да изреждам още, но целта ми е да ви наведа на градивен размисъл, който да ви подтикне към действие.


ЧИСТОТАТА НА ТЯЛОТО И ГЪВКАВОСТТА

Тези, които експериментират (интересуват се от хранене, смесване на храните, гладни паузи и др.) откриват, че след гладуване, гъвкавостта буквално избухва: движим се с лекота, навеждаме се, клякаме, усукваме се, а ако опитаме шпагат, правим го.

Усещането за телесно спокойствие, за липса на каквото и да е напрежение продължава дълго, но в общи линии до момента, когато (и ако!) върнем стария претрупан начин на хранене.


УТОЧНЕНИЕ:

Не говорим за придобиване на изключителна, циркова гъвкавост, а за подобряване на генетично заложената, вродена, индивидуална гъвкавост, която е твърде различна за всеки.

Усещането за подобряване, лекота и променени обективни показатели е общовалидно, без значение дали сме спортисти, дали сме млади или не толкова.


УТОЧНЕНИЕ №2

Запомнете и не се учудвайте:
Вродената гъвкавост има различни измерения.

Случва се затлъстели, обездвижени, абсолютно занемарени физически хора да демонстрират учудваща гъвкавост и обратното – атлетични и мускулести спортисти да са буквално „дървени“.

Но, без значение от изходния двигателен статус, в зряла възраст (след 30-те) вродената индивидуална гъвкавост постепенно спада.

Тогава настъпва времето да наблюдаваме и отчитаме (зряло и обективно) как тялото ни реагира на различните хранителни подходи, на двигателните активности, на закалителните практики и всичко, което съставлява нашия начин на живот.


ДА СИ ДОЙДЕМ НА ДУМАТА

Гъвкавостта, като показател, е пряко свързана с:

– вътрешното функциониране на органите
– общия вътрешнотелесен синхрон
– състоянието на телесните течности и обмяната
– работата на сърцето, дробовете и мозъка

Накратко, няма орган или част на тялото, която да не се повлияе положително от увеличената гъвкавост.


С ВРЕМЕТО, ако поддържаме и контролираме гъвкавостта, започваме да откриваме очебийни зависимости между гъвкавостта, състоянието на лигавиците сутрин и:

– подуването (или не) на сливиците
– зачервяването и подуването (или не) на гърлото
– образуването (или не) на кожни пъпки с връхче или циреи
– зачервяването и гурелите (или не) в очите
– гърлено-ушните възпаления, настинки и ангини (или пък не)
– афти, откъснати кожички и бели петна (или пък не) на ноктите
– храчки, бронхити, пневмонии (или пък не)
– херпеси, сърбежи, загноявания (или пък не) на кожни ранички
– вирусни и бактериални инфекции (или изчезването им)
– върлуващи зарази и прочие, уж, сезонни заболявания (или пък не)

Изброеното е директен, разширен и абсолютно точен показател за състоянието на имунната система.

Списъкът (ако бъде продължен), всъщност, би включвал всички (абсолютно всички!) познати болести, без травматичните (да счупиш ръка, крак или спортните износвания и травми).

За модните, телевизиони щамове, не отварям дума.

Реалността им граничи с реалността на героите във „Вълшебникът от Оз“ или „Чудовището под леглото“, например.


ВСЯКА НАША КЛЕТКА Е МАЛКО СЪЩЕСТВО, което в течение на милиони години е разбрало, че да е с нас (в нас), наред с милиарди други себеподобни, му е:
– по-изгодно
– по-топло
– по-уютно
– по-защитено

И затова е тук.

Това микроскопично „човече“ ведно с милиардите други, съставляващи тялото ни, работи в абсолютен синхрон, абсолютно взаимодействие, безгранична добронамереност и абсолютна готовност да бъде полезно за Цялото Братство.

Когато сме грижовни към тази грандиозна вътрешна вселена, чийто ръководител в живота сме ние…

Тогава клетките усещат, разбират, изпълват се с желание, с енергия и процесите в нас текат плавно и прецизно.

Когато разберем коя храна, в каква комбинация, кое движение, коя мисъл и вътрешен диалог помагат за Всеобщото Добруване, ние започваме да долавяме сигналите, идващи от тези милиони, живи, добри и изцяло отдадени на нас, същества.

Чуваме думите им.

Виждаме усмивката им.

Разбираме какво ни казват и от какво се нуждаят.

Повеждаме разговор… със себе си.

Толкова е просто и естествено.


Нарича се Единение.



ДИНАМИЧНАТА ГЪВКАВОСТ

Разбира се, че всяка сутрин трябва да подпомагаме клетките, като се раздвижваме, разтягаме и раздишваме на чист въздух.

Още по-ясно е, че след изнервеността на трудовото ежедневие, вечер у нас се натрупват остатъчни вещества, боклуци и отрови, които дразнят клетките, предизвикват напрежение, треперене, схващания и цялостно лошо себеусещане.

Така че, вечерната гимнастика (тренировка) е също толкова наложителна, колкото и утринната.

Но!

Ние, бойците, знаем, че колкото и да разтягаш, колкото и в добра форма да си, колкото и титли да имаш, ако възникне чрезвичайна ситуация на улицата, няма да имаш време да се раздвижиш и разтегнеш.

Ще трябва да действаш на мига.

Именно тогава проличава твоята основна гъвкавост, основна кондиционна форма и психическа стабилност.

Когато подскачаш, риташ, замахваш, приклякаш, когато се катериш (на снимката), си принуден да извършваш естествени, енергични, но емоционално повлияни от обстановката, движения.

Именно амплитудата, заредеността, силата и енергията на тези движения показват истинското състояние на тялото, което реагира с т.нар. динамична (моментна, мигновена, безмисловна) гъвкавост.

Твърде често, когато се катеря по скалите, заемам немислими, направо невъзможни пози, в стремежа да се захвана, да прехвърля баланса от едната страна на другата, да запазя равновесието и, в края на краищата, да се върна цял и невредим.

На снимката преминавам много бавно от задния (ляв) крак на предния, докато протягам ръка да намеря захват в скалата. С лявата ръка съм се вкопчил високо над главата. Целта ми е да се издърпам напред с дясната, да повдигна задния крак и да опитам някаква измъчена крачка, която да ме отведе по-напред и по-нагоре.

Под мен са към шест метра отвесна, ронлива скала.

Има две, крайно динамични възможности:

А) или си динамично гъвкав и реално оцеляващ,

Б) или си праволинейно, еднопосочно, окончателно и динамично летящ надолу.

Гравитацията, знаете, е сериозно нещо.


ОЧИ В ОЧИ С ВСЕЛЕНАТА


Тялото е с нас до края на живота ни тук, на Земята.

То е, както учител, така и ежедневно практическо помагало за вслушване, разбиране и диалог с:

– другите хора
– животните, птиците, рибите, останалите живи същества и растенията
– „неживата“ природа (скали, вода, въздух)
– огромния, необятен космос
– вселената, мирозданието, господ, всичкото

Да поддържаме тих, непрекъснат и топъл разговор с тялото си, означава да сме във връзка с всяко трепване, полъх, преместване, проникване, разстилане, смесване, взаимопроникване и преобразуване на Всеобщата Енергия.

Да чувстваш енергията, да участваш в движението и, да я насочваш плавно, означава да си в добро здраве, да знаеш какво е необходимо да правиш и как да помагаш на близките, на децата, на приятелите и на всеки, който има необходимост.

Здравето, приятели, е израз на Единството, на Непрекъснатостта и Всемирния взаимообмен, частица от който сме ние.

Ще повторя въпросите от предната публикация:

Ако знаем това, дали бихме започнали деня с цигара?


Дали бихме се наливали с алкохол пред телевизора?


Дали бихме преяждали?

Дали бихме се разплули… като типичен български политик?

Дали, приятели?


В КРАЯ:


От където и да тръгнем, каквото и да погледнем, винаги стигаме до безкрая.

Защото безкраят, това сме ние самите.


П.С: Ако сте съгласни с написаното или тази статия ви е харесала, може да получавате най-новите публикации директно на имейл. Запишете се като натиснете бутона по-долу! 

Нова публикация всяка неделя!

Записване от тук >>

Вашият коментар