Ще четете за:
– утаяването на течностите (слузта) в тялото
– гладуването и утаяването
– хранителните подходи, слузта и чистотата на тялото
– чистотата на тялото и гъвкавостта
– гъвкавостта като показател за вътрешното състояние
– гъвкавостта като средство за контрол на здравето
– гъвкавостта, клетките и вътрешният разговор със себе си
– динамичната гъвкавост
– очи в очи с вселената
– безкраят, това сме ние
—
ВЪПРОС: “Беше писал нещо кратко за динамичната гъвкавост, Емо, под една снимка с Новак Джокович. Можеш ли в някоя следваща публикация да кажеш повече за гъвкавостта?”
ВЪПРОС: “… и се питам какво общо има гъвкавостта със здравето, още повече с имунната система?”
—
ОТГОВОР:
Когато легнете на една страна за час (при сън), ноздрата, която е от долната страна се запушва от леко до средно или направо става непроходима.
Всеки може да провери.
Обяснението е просто: във всички течности (кръв, лимфа, междуклетъчна и пр.) плуват неразградими слузообразувания (боклуци), които са подвластни на гравитацията.
Легнем ли, течностите забавят движението си, обмяната пада драстично и утаяването на слузта е въпрос на време.
Първи дават сигнал за запушване лигавиците (нос, гърло, дробове, полови органи) като се обвиват в слузен налеп, побеляват и трябва да бъдат изтъркани добре и измити.
Интересното е, че утаяването е по цялата дължина на тялото откъм страната, на която сме легнали и затова сутрин има неравномерност в подпухването, което е особено видно на лицето, клепачите, бузите и т.н.
Абсолютно същото се наблюдава при умрял човек: частта, върху която е останал след смъртта си, събира най-много утаена, съсирена кръв.
—
ИНТЕРЕСНОТО НЕ СПИРА ДО ТУК
Ако направим дву-три дневно гладуване на вода (при желание с една-две клизми) и малко лимонов сок (може и без него), ще открием с учудване, че:
– утринното подпухване (надуване на тъканите)
– гравитационното запушване на някоя ноздра
– обложеният език, сливично-гърлени налепи
– нечистата мазнота на кожата
– облагането на половите органи с бял налеп
… и още, и още,
… започват да намаляват и са на път да изчезнат, но:
В момента, в който започнем да се храним, се връщат отново.
—
ДА ПРОДЪЛЖИМ С ИНТЕРЕСНОТО
Ако подходим компетентно (или с програма, изготвена от специалист) със захранването, ще открием смайващи зависимости, че:
– някои храни предизвикват повече слузни симптоми
– някои комбинации от храни буквални ни запушват
– някои хранителни подходи почти тушират запушванията
– в зависимост от изхожданията, имаме повече или по-малко слуз
– цветът на урината е пряко свързан със слузните натрупвания
Мога да изреждам още, но целта ми е да ви наведа на градивен размисъл, който да ви подтикне към действие.
—
ЧИСТОТАТА НА ТЯЛОТО И ГЪВКАВОСТТА
Тези, които експериментират (интересуват се от хранене, смесване на храните, гладни паузи и др.) откриват, че след гладуване, гъвкавостта буквално избухва: движим се с лекота, навеждаме се, клякаме, усукваме се, а ако опитаме шпагат, правим го.
Усещането за телесно спокойствие, за липса на каквото и да е напрежение продължава дълго, но в общи линии до момента, когато (и ако!) върнем стария претрупан начин на хранене.
—
УТОЧНЕНИЕ:
Не говорим за придобиване на изключителна, циркова гъвкавост, а за подобряване на генетично заложената, вродена, индивидуална гъвкавост, която е твърде различна за всеки.
Усещането за подобряване, лекота и променени обективни показатели е общовалидно, без значение дали сме спортисти, дали сме млади или не толкова.
—
УТОЧНЕНИЕ №2
Запомнете и не се учудвайте:
Вродената гъвкавост има различни измерения.
Случва се затлъстели, обездвижени, абсолютно занемарени физически хора да демонстрират учудваща гъвкавост и обратното – атлетични и мускулести спортисти да са буквално “дървени”.
Но, без значение от изходния двигателен статус, в зряла възраст (след 30-те) вродената индивидуална гъвкавост постепенно спада.
Тогава настъпва времето да наблюдаваме и отчитаме (зряло и обективно) как тялото ни реагира на различните хранителни подходи, на двигателните активности, на закалителните практики и всичко, което съставлява нашия начин на живот.
—
ДА СИ ДОЙДЕМ НА ДУМАТА
Гъвкавостта, като показател, е пряко свързана с:
– вътрешното функциониране на органите
– общия вътрешнотелесен синхрон
– състоянието на телесните течности и обмяната
– работата на сърцето, дробовете и мозъка
Накратко, няма орган или част на тялото, която да не се повлияе положително от увеличената гъвкавост.
—
С ВРЕМЕТО, ако поддържаме и контролираме гъвкавостта, започваме да откриваме очебийни зависимости между гъвкавостта, състоянието на лигавиците сутрин и:
– подуването (или не) на сливиците
– зачервяването и подуването (или не) на гърлото
– образуването (или не) на кожни пъпки с връхче или циреи
– зачервяването и гурелите (или не) в очите
– гърлено-ушните възпаления, настинки и ангини (или пък не)
– афти, откъснати кожички и бели петна (или пък не) на ноктите
– храчки, бронхити, пневмонии (или пък не)
– херпеси, сърбежи, загноявания (или пък не) на кожни ранички
– вирусни и бактериални инфекции (или изчезването им)
– върлуващи зарази и прочие, уж, сезонни заболявания (или пък не)
Изброеното е директен, разширен и абсолютно точен показател за състоянието на имунната система.
Списъкът (ако бъде продължен), всъщност, би включвал всички (абсолютно всички!) познати болести, без травматичните (да счупиш ръка, крак или спортните износвания и травми).
За модните, телевизиони щамове, не отварям дума.
Реалността им граничи с реалността на героите във “Вълшебникът от Оз” или “Чудовището под леглото”, например.
—
ВСЯКА НАША КЛЕТКА Е МАЛКО СЪЩЕСТВО, което в течение на милиони години е разбрало, че да е с нас (в нас), наред с милиарди други себеподобни, му е:
– по-изгодно
– по-топло
– по-уютно
– по-защитено
И затова е тук.
Това микроскопично “човече” ведно с милиардите други, съставляващи тялото ни, работи в абсолютен синхрон, абсолютно взаимодействие, безгранична добронамереност и абсолютна готовност да бъде полезно за Цялото Братство.
Когато сме грижовни към тази грандиозна вътрешна вселена, чийто ръководител в живота сме ние…
Тогава клетките усещат, разбират, изпълват се с желание, с енергия и процесите в нас текат плавно и прецизно.
Когато разберем коя храна, в каква комбинация, кое движение, коя мисъл и вътрешен диалог помагат за Всеобщото Добруване, ние започваме да долавяме сигналите, идващи от тези милиони, живи, добри и изцяло отдадени на нас, същества.
Чуваме думите им.
Виждаме усмивката им.
Разбираме какво ни казват и от какво се нуждаят.
Повеждаме разговор… със себе си.
Толкова е просто и естествено.
Нарича се Единение.
—
ДИНАМИЧНАТА ГЪВКАВОСТ
Разбира се, че всяка сутрин трябва да подпомагаме клетките, като се раздвижваме, разтягаме и раздишваме на чист въздух.
Още по-ясно е, че след изнервеността на трудовото ежедневие, вечер у нас се натрупват остатъчни вещества, боклуци и отрови, които дразнят клетките, предизвикват напрежение, треперене, схващания и цялостно лошо себеусещане.
Така че, вечерната гимнастика (тренировка) е също толкова наложителна, колкото и утринната.
Но!
Ние, бойците, знаем, че колкото и да разтягаш, колкото и в добра форма да си, колкото и титли да имаш, ако възникне чрезвичайна ситуация на улицата, няма да имаш време да се раздвижиш и разтегнеш.
Ще трябва да действаш на мига.
Именно тогава проличава твоята основна гъвкавост, основна кондиционна форма и психическа стабилност.
Когато подскачаш, риташ, замахваш, приклякаш, когато се катериш (на снимката), си принуден да извършваш естествени, енергични, но емоционално повлияни от обстановката, движения.
Именно амплитудата, заредеността, силата и енергията на тези движения показват истинското състояние на тялото, което реагира с т.нар. динамична (моментна, мигновена, безмисловна) гъвкавост.
Твърде често, когато се катеря по скалите, заемам немислими, направо невъзможни пози, в стремежа да се захвана, да прехвърля баланса от едната страна на другата, да запазя равновесието и, в края на краищата, да се върна цял и невредим.
На снимката преминавам много бавно от задния (ляв) крак на предния, докато протягам ръка да намеря захват в скалата. С лявата ръка съм се вкопчил високо над главата. Целта ми е да се издърпам напред с дясната, да повдигна задния крак и да опитам някаква измъчена крачка, която да ме отведе по-напред и по-нагоре.
Под мен са към шест метра отвесна, ронлива скала.
Има две, крайно динамични възможности:
А) или си динамично гъвкав и реално оцеляващ,
Б) или си праволинейно, еднопосочно, окончателно и динамично летящ надолу.
Гравитацията, знаете, е сериозно нещо.
—
ОЧИ В ОЧИ С ВСЕЛЕНАТА
Тялото е с нас до края на живота ни тук, на Земята.
То е, както учител, така и ежедневно практическо помагало за вслушване, разбиране и диалог с:
– другите хора
– животните, птиците, рибите, останалите живи същества и растенията
– “неживата” природа (скали, вода, въздух)
– огромния, необятен космос
– вселената, мирозданието, господ, всичкото
Да поддържаме тих, непрекъснат и топъл разговор с тялото си, означава да сме във връзка с всяко трепване, полъх, преместване, проникване, разстилане, смесване, взаимопроникване и преобразуване на Всеобщата Енергия.
Да чувстваш енергията, да участваш в движението и, да я насочваш плавно, означава да си в добро здраве, да знаеш какво е необходимо да правиш и как да помагаш на близките, на децата, на приятелите и на всеки, който има необходимост.
Здравето, приятели, е израз на Единството, на Непрекъснатостта и Всемирния взаимообмен, частица от който сме ние.
Ще повторя въпросите от предната публикация:
Ако знаем това, дали бихме започнали деня с цигара?
Дали бихме се наливали с алкохол пред телевизора?
Дали бихме преяждали?
Дали бихме се разплули… като типичен български политик?
Дали, приятели?
—
В КРАЯ:
От където и да тръгнем, каквото и да погледнем, винаги стигаме до безкрая.
Защото безкраят, това сме ние самите.
П.С: Ако сте съгласни с написаното или тази статия Ви е харесала, може да я споделите от бутоните по-долу, за да достигне до повече хора.