Непознатото дишане (дишането, храненето, обмяната, хубавата кожа, инфарктите, алергиите, здравето и добрата форма)

   ВЪПРОС: „Лесно се задъхвам, Емо, вярно не спортувам, но не съм с наднормено тегло, нито съм пушач. Защо става така?“

   ОТГОВОР:
   Ами… лесно става така.

   От едното кресло на другото, от това кафене в следващото, от масата на дивана, от бидето до лаптопа (мястото за умствено-интелектуално изхождане), от единия велик фб-коментар към другия и когато трябва да се качим до втория етаж…

   Да?

   … чакаме асансьора.

   Защото вече сме сериозни, улегнали хора и не върви да търчим по етажите.

   Нещата от живота за тези, които са избрали да го живеят такъв… живота.

   ПО НАШЕНСКИ:
   Пред всеки блок има пейка – пейката на неудачниците, които като навършат 50-55 се имат за стогодишни и прекарват цели дни на същата тая пейка във високонаситено, емоционално одумване на минаващите.

   И словесни епопеи от типа „Знайш ли, как беше по наш’то време…“ и проблематиката на Балканската война.

   Сутрин, като се връщам от тренировка (по къси гащи, дори температурата да е отрицателна), колегите на Омир са вече там, на пейката – подпрени на бастуните, увити във ватенки, хъхрещи, кашлящи, плюещи, с цигари между малкото останали зъби и нахлупили ушанките.

   Предъвкват живота заедно със здравословно гранясалите утринни банички от близката сергия и…

   И чакат светлото бъдеще.

   СВЕТЛОТО (НИ) БЪДЕЩЕ, всъщност, са тлъстичките десет-дванайсет годишни деца, навлечени с якета, качулки, двойни клинове и дебели обувки при двайсет градуса навън, незнаещи, ненаучени и никога не чували вкъщи „Добро утро!“, „Добър ден!“ или простичкото, топло „Здравей!“, които…

   Ето го истинският, съвременен български хорър!

   …които слизат от втория-третия етаж с асансьора, вперили поглед в смартфон за по хиляда и кусур лева.

   „Тлъстички“ не било изцяло позитивно, не-полит-коректно, далеч от светлите шведски семейни идеали и не съвсем истанбулски-конвенционално, казвате?

   Приятели, съмишленици, другари и другарки!

   Като се запознаем и видим на живо, ще бъдете опиянени от истинската ми, бликаща позитивност и политкоректност по отношение на родител 1 и родител 2 на същите, тия деца.

   НАЧИНЪТ, ПО КОЙТО ДИШАМЕ е точен индикатор за процесите, които се извършват в тялото ни.

   Имайте предвид, че говорим за естествено, неосъзнато дишане – когато човек диша без да мисли за дихателния процес или, ако го наблюдаваме докато спи.

   Дишането по време на сън е най-точният показател за:
   – начина на хранене
   – храните, които употребяваме
   – наличието на достатъчно вода в тялото
   – степента (или липсата) на активно движение и спорт
   – моментното здраве

   ПРОСТИ АНАЛОГИИ (КАТО НА КИНО)
   Представете си град (област, държава), в който извозването и неутрализирането на боклуците е по-бавно, отколкото натрупването им.

   В кратък период всеобщата замърсеност ще стигне ниво, отвъд което ще се наруши почти всичко:

   – снабдяване (хранителни вещества и кислород)
   – обществено функциониране (нервно-мускулни връзки)
   – икономически срив (затлачване на лимфа и кръвоток)

   Следва нарушаване (учестяване, прекъснатост) на целия държавен механизъм (дишането), без който рискуваме (градът, държавата) да прекрати съществуванието си.

   Имайте предвид, че процесите в човешкото тяло (ако преяждаме, ако се тъпчем с мъртви храни, ако не се движим и не спортуваме) се развиват по същия, съвсем не-виртуален начин.

   ДИХАТЕЛНИТЕ ФАЗИ (вдишване, пауза, издишване, пауза) по време на дълбок сън са различни, в зависимост от начина на живот, храненето, спорта и вътрешното, клетъчно, физиологично спокойствие (или липсата му) и моментното физическо състояние – добро здраве, разболяване или болест.

   1). Хората, които се хранят предимно с мъртви храни: много месо, хляб, сладко, пакетирани изделия (вафли, солети, десертни блокчета и пр.) страдат от липса на достатъчно кислород в кръвта и тъканите.

   Липсата на достатъчно кислород е т. нар. хипоксия.

   Тъканите на тия хора „се задъхват“, което означава, че дишането е нарушено (скъсено) във фазата на издишване и паузата след него. Човекът се бори за въздух и затова диша дълбоко, често, но успокоителният момент-пауза след вдишването липсва или е скъсен, защото организмът е постоянно напрегнат и бърза да поеме следващата порция въздух.

   Общото вътрешно, клетъчно „задъхване“ е особено показателно при кожата: или е твърде бледа и некръвоснабдена (с възрастта става по-зле) или е червендалеста, на петна и с времето се изпъстря с червени жилки от спукани капиляри.

   Разбира се, за да бъде установено „клетъчното задъхване“, е необходим прост дихателен тест – на заниманията по йога и карате редовно поставям трениращите в тестово положение.

   2) Хората, които се хранят със сериозен дял сурови плодове и зеленчуци (носители на кислород), но не спортуват активно, имат добро съотношение между фазите на дихателния процес, но им липсва дълбочината и „потапянето“ в края на дишането.

   3) Активно спортуващите: като цяло при тях дишането е дълбоко и по-бавно, но разликата между хората, които се хранят съобразено и останалите (които ядат, каквото им падне) е видима.

   ПАУЗАТА СЛЕД ИЗДИШВАНЕ, така нареченото СО-2 (моментът на спокойствието, на дълбоката медитация) е крайно показателна за наличието на неизхвърлени боклуци и отрови в клеткиге.

   Ако клетките са чисти, те са спокойни.

   Общото физиологично спокойствие се изразява в естествена, ненапрегната, удовлетворителна (като продължителност) пауза след издишване, по време на която алвеолите се „настройват“ да обработят следващата порция въздух.

   Обратното: когато има натрупани, неизхвърлени отпадъчни вещества, клетките са под напрежение (все едно са ядосани) и това напрежение се предава на цялото тяло.

   Дробовете (като основен орган за елиминиране на отровите) също са неспокойни и претупват дейността си, особено в частта „издишване и пауза“.

   ЗДРАВИЯТ ЧОВЕК диша в съотношение едно към две между вдишване и издишване.

   Причината е много лесна за осъзнаване: очистителната фаза (издишването) изисква много повече време за увличане на отпадъците, довеждане до изходното депо и изхвърлянето им.

   След момента на изхвърляне е наложителна пауза на покой (успокояване и пренастройване) до започване на следващия дихателен цикъл.

   Започне ли при неволевото дишане да се скъсява времето за издишване и паузата след това, организмът показва, че се извършват промени, които (ако не се предприемат мерки) може да доведат до болест.

   ВСЯКА МАЙКА може да наблюдава спящото си дете и да се вслуша в дишането му. Здравото, спокойно дишане (както и болестното) са толкова ясно различими, че не могат да бъдат объркани.

   Най-интересното е, че тялото (чрез дишането) подава сигнал за скорошно разболяване дни, дори седмици преди реалната болест и това е време, през което…

   Да?

   Това е времето, през което, ако имаме отговорност за децата си (за себе си, за близките) можем да пристъпим към реални, профилактични или оздравителни действия.

   Стига, разбира се, да притежаваме опит, познания, енергия, хъс и истинско желание да бъдем хора, които решават проблемите.

   ОСТАВЯМ НАСТРАНА десетките тренировъчни начини (1:2, 1:2:1, 1:2:2:1, 1:4:2:1 и пр.), известни на активните участници в заниманията по йога, чрез които влияем директно върху ритмиката на процесите в тялото.

   Разбира се (това е напомняне за същите тия участници), само и единствено с пасивно, седящо дишане няма как да накараме тялото да бъде адекватно на пулсиращото природно многообразие, което ни заобикаля.

   Празните приказки, колко безкрайни са възможностите на човек и как можем да открием себе си, медитирайки в стая, са точно това – празни приказки на хора, които са много далеч от познаването на човешката природа, моториката на тялото и връзката природа-човек.

   Т.е. за да бъдем адекватни, трябва да излезем от изкуствено отоплените, пластмасови огледални зали, да събуем маратонките и найлоновите клинове, да си вдигнем задниците и да навлезем в света на движението, физическите натоварвания и граничните състояния на умора.

   Да отидем там, където реалното оцеляване е невъзможно без реален динамичен волеви контрол и психическа устойчивост.

   ДИШАНЕТО И СТУДЕНАТА ВОДА:
   Умението да дишаме спокойно и да запазваме дихателната плавност при бърза смяна на температурата (когато влизаме в студена вода или правим контрастен душ) е част от тренировъчната дихателна практика.

   Виждали ли сте, как повечето хора рязко, емоционално и неконтролируемо изохват, поемат звучно, гърлено и истерично дъх, все едно се давят, когато се случи да влязат изведнъж в студена вода?

   Ако човек реши (нашият клуб е идеално място за това), може да контролира реакциите на тялото спрямо студа, а оттам да установи контрол върху вътрешната физиология и психиката.

   Колко от вас знаят, че немалка част от фаталните инфаркти може да бъде проконтролирана и предотвратена, ако човек успее (въпреки сковаващата болка и смъртен ужас) да овладее плавността на дишането?

   Да не говорим за студовите алергии, които изчезват, все едно никога не ги е имало – напоследък много лекари от световна величина съобщават, че дихателните практики на чист, студен въздух и терапията със студена вода дават отлични резултати и въобще с повечето алергии, основани на външни дразнители – полени, домашен прах и т.н.

   ЛЮБОПИТНО:
   На снимката преминаваме през изключително студена, бурна, високопланинска река – достатъчно е да видите сухите дървета и дънери, довлечени от течението и запратени встрани. Секунди след запечатания кадър, пропаднах в неочаквана, невидима и невъзможна за прогнозиране, дълбока почти метър и половина дупка между камъните – момент, в който контролираното дишане се оказа от особена важност.

   НАКРАТКО:

   1) Промяната в храненето и редовната тренировъчна активност променят и стабилизират естествения (неволеви) ритъм на дишането, което подобрява здравето и дава неповторимо усещане за енергия.

   2) Редовното тренировъчно влизане в студена вода с контролирано дишане и добра телесна отпуснатост:

   – насища кръвта с кислород
   – увеличава усвояването на желязото
   – усилва неимоверно обмяната
   – подобрява функциите и хубавия външен вид на кожата (жизненост, цвят, терморегулация, липса на пъпки и нежелани образувания)
   – е отлична психо-физическа терапия

   И още, и още.

   В КРАЯ:
  Какво ще е за вас краят на публикацията?

   Ще си го преместите от единия в другия крачол или ще начертаете реален действащ план, който ще задействате от утре сутринта?


**Забележка: за въпроси и контакт натиснете по-долния бутон и използвайте формата

Вашият коментар