Как да дишаме, за да имаме енергия. Три прости стъпки

ДИШАНЕТО, КОЕТО НЕ ПОЗНАВАМЕ

(готови ли сте да открехнете вратата към царството на истинското здраве? Само да я открехнете, не повече… )

ВЪПРОС:
„Емо, можеш ли да разясниш как да тренираме дишането си?“

ВЪПРОС:
„… и има ли разлика между йогисткото дишане 1:2 и дишането по време на плуване?“

ВЪПРОС:
„Нямам половин час сутрин за дишане, Емо. Имам общо десет-дванайсет минути. Как да разработя дишането за толкова кратко време, че и гимнастика да правя?“


КОНКРЕТНО:
Направете план, приятели и го следвайте все едно сте в армията:

1) Основно раздвижване – две минути, може и по-малко.
2) Бягане на място и клякане – две минути.
3) Разтягане, коремни преси, лицеви опори – пет минути.
4) Дихателна практика – до три-четири минути.

Общо дванайсет-тринайсет минути.

При необходимост можете да свиете заниманието до осем-десет или да го разтегнете до двайсет и повече минути.

Всичко зависи от вас и вашата настойчивост, от реалистично изготвения план, вашия опит и проиграване на заниманието в почивните дни.

А над всичко е вашето желание да тренирате, да изграждате здраве, да усещате пулса на дивия природен живот в себе си и да вървите напред.


КОГАТО РАЗПОЛАГАТЕ С ПОВЕЧЕ ВРЕМЕ,
Трябва от вечерта да сте решили къде ще е утринната практика:

– вкъщи на отворен прозорец?
– на двора, на площадката, в парка или на поляната?
– на стадиона, в басейна, на язовира, в реката или в морето?

Решението е взето и лягате да спите.

Сутринта ставате и действате без „ама тъй, ама иначе“, „дали би могло…“, „ами ако?…“ и прочие скапващи волята, характера и устрема екзистенциални мътилки и глупости.

Така действам и аз, приятели.
Всеки миг, всяка минута, всеки час, всеки ден, всеки месец, година след година.

Всъщност, цял живот.
Върши работа, както виждате.


ПЪРВА СТЪПКА: ЖЕЛАНИЕ ЗА КИСЛОРОД
Накарайте тялото да желае и да има необходимост от повече кислород.

Как става ли?

Клекнете пет пъти до долу.
Вдишахте по-дълбоко, нали?

Клекнете десет-петнайсет пъти.
Вече и да искате, не можете да дишате плитко, защото вдишвате и издишвате с пълни гърди.

Ами ако направите три или пет серии по двайсет клякания?
Знаете ли, че ще увеличите обема на поемания въздух (и свеж кислород) над сто пъти?

Което автоматически променя цялата биохимия на тялото.

Кръв, лимфа, клетъчни течности, хормони, стомашни и чревни секреции, слюнка, полезни бактерии, обмяна на веществата, имунни клетки, свиване и разпускане на сърцето, нервна проводимост и мозъчна активност – абсолютно всичко започва да се обновява, да се изпълва с енергия, да кипи от живот, да действа без забавяне и…

И ние го усещаме в миг като прилив на сили, настроение и желание за всичко.


КАКЪВ Е ИЗВОДЪТ ДО ТУК?
Водещо е винаги спортното натоварване, предизвикващо дълбоко дишане.

Не сядайте да дишате, а винаги (ако сте начинаещи), спортната тренировъна сърдечно-съдова практика (бягане, плуване, интензивно клякане, работа по чувал, тичане по наклон, изкачване на стълби, скачане на въже и пр.) трябва да предхожда статичните дихателни упражнения.

Дори и да сте редовно практикуващи и спортисти, винаги поставяйте на първо място физическия, сърдечносъдов тренинг и едва, когато имате солидна основа, пристъпвайте към статичните дишания.

Практиката на йогиското дишане (статично дишане в седящо положение) идва след като тялото е било спортно-физически натоварено и приучено да иска кислород, да го усвоява и да го цени.

Запомнете:
Трябва да накараме тялото да иска кислород и да се бори за него, да го поема и да може да го оползотвори, а не да му го бутаме насила като на глезено, прехранено дете, което отблъсква храната.


ТИБЕТСКИТЕ МОНАСИ, които практикуват йога много сериозно, имат редовна физическа тренировка (бягане, силово носене на кофи с вода, силова работа с дървесни трупи, камъни, бягане или пълзене по стъпала, по стръмен наклон и пр.) и когато преминат през нея…

Едва тогава идва дихателната медитативна практика.


ЗА ПОВЕЧЕТО ХОРА първата стъпка (в различни варианти) е достатъчна като механизъм за поддържане на отлична форма и добро взаимодействие между тяло, дишане и психика.

Който има желание, мотивация и кураж за повече, нека продължи.


ВТОРА СТЪПКА: СЕРИОЗНО ФИЗИЧЕСКО НАТОВАРВАНЕ

Хукнете по стълбите на десет и повече етажен блок.

Разбира се, ако наблизо няма такъв, можете да пригодите тренировката към пет, шест или осеметажен.

След шестия-осмия етаж (ако не сте тренирани, доста по-рано) започвате да удълбочавате дишането си, защото тялото се нуждае от хиляди литри кислород.

Но се случва и нещо любопитно, за което повечето инструктори по йога не знаят, защото никога не са били спортисти-състезатели: вдишването става дълбоко, два пъти по-дълго от издишването.

Нещо, на пръв поглед ненормално, защото нормалното съотношение „вдишване-издишване“ е едно към две.

И, което е още по-странно, самият организъм ни налага да правим кратка пауза след апогея на всяко вдишване, за да може да се усвои поетият кислород.

Разбира се, подобна (почти анормална) работа на дробовете може да се наблюдава и да бъде усвоена само при много тежки, гранични, относително равномерни и относително продължителни натоварвания.

Ако някой мисли, че при плуването нещата са различни, нека направи двадесет и пет/петдесет метров състезателен спринт, при който борбата за скорост е страховита, а дишането или почти липсва или (доколкото го има) не се подчинява на никакви схеми и теории.

Тази крайно интензивна дихателна дейност буквално наблъсква дробовете, кръвта и тъканите с кислород, което…

Което довежда до нечувани (и неизследвани от науката) нива на тъканна регенерация (по примера на скъсаната и порастваща опашка на гущера).

Когато след интезивното физическо и дихателно натоварване седнем на спокойствие и поставим под контрол дъха (вдишване спрямо издишване стават едно към две), започваме да почистваме клетките от фините микро-шлаки и това…

И това се проявява във високото ниво на вътрешно-функционално здраве, което е несъпоставимо с нищо, а усещането е неописуемо.

В ежедневен план, ако и храненето е наред, абсолютно спираме да боледуваме.

Вируси, болестотворни бактерии, всякакви инфекциозни интервенти и щамове… просто не същесвуват за нас.


ТРЕТА СТЪПКА:
Дишане във вода с температура под седем градуса.

Започваме с тренировки под студения душ в банята, където наблягаме на продължителното, дълго и плавно издишване.

Никакво пресекване, прекъсване и аритмично накъсване на дихателната струя. Просто дълбоко, плавно, спокойно, ритмично дишане, все едно сме в комфортно отоплена стая.

Спокойното дишане (най-вече продължителното издишване и паузата на бездиханност след него) отключва неподозираните възможности на тялото за нагаждане към тежките природни условия.

Да повторя: когато сме потопени (или плуваме) във вода под седем градуса, основното изискване е издишването да е много дълго, плавно и спокойно.


ДУХОВНОСТ НА ДИШАНЕТО В ЛЕДЕНА ВОДА


Когато се потапяме (гмуркаме, скачаме) в ледена вода, издишваме продължително, спокойно и плуваме известно време под вода с абсолютно празни дробове.

Издишването е акт на върховно доверие спрямо окръжаващата ни убийствено студена природна реалност, в която страхливият би навлязъл с много резерви (пълни с въздух дробове).

Запазването на тези (абсолютно ефимерни) резерви кара клетките на неподготвените да се защитават (т.е. да се страхуват от опасността). Това стяга всичко: кожа, вътрешни тъкани, връзки, органи, нерви и нарушава мозъчните команди.

Прекъсва се възможността да усещаме реалността и да действаме адекватно. Ако не дойде помощ, краят е смърт.

При мен и хората, които обучавам, е точно обратното: гмуркаме се, смеем се, играем, разказваме си вицове и всичко това при въздух под нулата и вода 5-6 градуса.

След приключване на мероприятието даже не се избърсваме, а с мокри бански и шорти, почти голи (понякога обледенени) нарамваме багажа и поемаме към колите.

Когато по пътя срещнем треперещи от студ хора с палта, грейки, ръкавици, шапки, шалове и маски, им се чудим на акъла.

Те, разбира се, се чудят на нашия и така, хе, хе, се възстановява равновесието.


НО, ЗАПОМНЕТЕ, ПРИЯТЕЛИ:

Описаното в публикацията е само началото, общ и крайно непълен поглед върху практиката на дишането, физическото натоварване, техниките на взаимодействие с Природата и духовността.

Приключението и пътуването тепърва започват.
Цветно, изумително и безкрайно.

В КРАЯ:
Природата е в нас и ние сме в Природата.
Ние Сме Природата.


П.С: Ако сте съгласни с написаното или тази статия ви е харесала, може да получавате най-новите публикации директно на имейл. Запишете се като натиснете бутона по-долу! 

Нова публикация всяка неделя!

Записване от тук >>

Leave a Comment

Ако си съглсен с написаното до тук,
може да харесаш страницата във Facebook!

Емил Златев - здраве, спорт, хранене

Ако си съглсен с написаното до тук,
може да харесаш страницата във Facebook!

Емил Златев - здраве, спорт, хранене