Единодействие или насипна духовност (Батман-културата срещу “Тимур и неговата команда”)


ВЪПРОС:
Нещо повече за механизмите, които променят мисленето и ни помагат да бъдем по-здрави, Емо?

   ОТНОШЕНИЕ/ВЪПРОС: Готови ли сме да чуем нещо сериозно за мисленето? Готови ли сме наистина?

   ОТГОВОР:
“ЕФЕКТЪТ НА ПЕПЕРУДАТА” се заключава във факта, че цялата тъкан на време-пространството е неделима. Струнната теория твърди същото по различен начин. Накратко: Всичко, навсякъде, от единия край на Вселената до другия (и във всички възможни вселени) е в директна и неотменима връзка с всичко.

   Напоследък “отново откриха”, че разбираемият израз на все-космическата единност е… добрата, стара гравитация. Дървото и ябълката. Кръгче в теоретичните научни постановки. От чичко Нютон, през Макс Планк и Айнщайн, тесните очички на Мичио Каку, Стивън Хокинг и, хоп, отново към Нютон-Айнщайн.

   ДОСКОРО се казваше, че всяко дърво (тревичка, стрък, кълн) в гората се бори за светлина, влага и храна и затова противопоставянето между отделните видове е… жестоко и безмилостно.

   Всемирно, зверско, всеизяждане? Да, ама не!

   Днес, науката е наясно, че всички растителни видове (гори, треви, мъхове, лишеи, спори) са единен, прекрасно комуникиращ, синхронно действащ организъм. Същото важи и за животинските видове. Опростенческият израз “хищник-жертва”, всъщност, отразява дълбокото човешко непознаване и неразбиране на Природата – дори в нашия ограничен, триизмерен, земен свят.

   ПРОБЛЕМЪТ Е, че човекът, подвластен на ЕГО-то, все още разглежда себе си като нещо отделно (от Природата, Космоса, другите хора) и поради това – противопоставящо се на себеподобните си, на околната среда и планетарните условия.

   Вече знаем, че илюзията за отделеност и изключителност е несъстоятелна, високомерна, лишена от реализъм, авто-унищожителна и създава високорискови предпоставки за изчезване – на нас самите и Земята, общият ни дом.

   ЧОВЕКЪТ ВИНАГИ е оцелявал заедно и в единство с другите човеци – в групи, родове, общности и народи. Погледнато еволюционно и езотерично, нашият земен, синьо-зелен свят е най-доброто училище, в което да научим урока, че всичко и навсякъде е ЕДНО: единно, неделимо и взаимосвързано.

   ДРЕВНИТЕ НАРОДНОСТНИ ТРАДИЦИИ, (вкл. българските) без изключение, утвърждават единството. Съвременната западна култура (цялата американска култура пък се върти около израза “най-добър е мъртвият индианец”), обаче, подчинена на бизнес-противопоставянията и опиянена от привидната информационно-техническа стабилност, създаде героични концепции тип “Батман”(Супермен, Спайдърмен и пр. тъпотии-мен) – сам срещу всички (лоши).

   Самотният (каубой, ездач, развейпрах), дето сам оправя всичко.

   Е, ако имаме поне малко акъл, можем да си отговорим, каква е процентната вероятност подобна постановка да проработи в Реалния Свят.

   Отговорът е: нулева. Защото Животът в Реалния Свят не оцелява по този начин.

   Глупостта си е глупост, колкото и лъскаво да бъде представена.

   ЗАБРАВЕНАТА ПОВЕСТ на Аркадий Гайдар “Тимур и неговата команда” е точен пример за добронамерено единство и взимопомощ: сплотена група деца (5-6 до 12-15 год.) помагат на възрастните и нуждаещите се хора в малко градче. Сутрин набелязват плана за действие, подхода, начините и пристъпват към изпълнението им. Купуват продукти, чистят дворове и къщи, помагат при преминаване през улицата, гонят крадци и хулигани.

   Основното правило е: Всички Заедно.

   Това е и Основното Правило, от което се ръководи нашият организъм.

   ТЯЛОТО НИ е крачещ “мравуняк” от обединени в името на оцеляването, клетки – биологичен израз на “Тимур и неговата команда”, на единството във Вселената в образа на човешки организъм.

   Разбираме ли това?
   Ако – ДА, тогава:

1. С всяко свое действие ще утвърждаваме единството – ще сплотяваме, ще разговаряме, ще сдобряваме, ще учим останалите на “забравеното” изкуство да подадеш ръка за помощ и да поемеш подадената ръка. Правим ли го, ще изпращаме към тялото, клетките и органите мисловни сигнали за обединение и единство. А здравето е точно това – равновесие, обединение и единство.

2. Ще започваме деня в естествен синхрон с Природата – ставане с (или около) изгрева, отворен прозорец, чист въздух, движение и ще подтикваме останалите (деца, близки, приятели, други) да споделят с нас удоволствието – защото наистина е удоволствие.

3. Мисловността, насочена към разбиране на Природата, ще ни кара да дишаме дълбоко, спокойно, да ходим леко и “дишащо” облечени. Оправдания от типа “Да, топло е, но не се сетих да се съблека” изчезват от само себе си.

4. Мисълта за обединение и “заедно-правене” ще учи клетките в тялото да живеят и работят в равновесие, ще стабилизира РН, имунната система и ще усилва общите тенденции към добро здраве.

5. Усещането, че сме част от Грандиозността на Вселената, ще изгражда у нас уважение към храната и водата, защото онова, което поставяме в устата си, ни води към добро здраве (или обратното).

6. Изкуствените концепции “вегетарианство”, “месоядство”, “диети”, “партийна принадлежност”, “червени”, “сини” и пр. изчезват от само себе си. Достатъчно е да се разходим вечер/нощем, да поговорим (или помълчим), да усетим тихия пулс на Земята, да погледаме звездите и да усетим необятната мощ на Вселената.

   Тази мощ я има и у нас, хората.

   В КРАЯ:
   За какво, всъщност, говорим?
   За духовност, разбира се.
   Здравето е следствие.


П.С: Ако сте съгласни с написаното или тази статия Ви е харесала, може да я споделите от бутоните по-долу, за да достигне до повече хора.

Leave a Comment

Ако си съглсен с написаното до тук,
може да харесаш страницата във Facebook!

Емил Златев - здраве, спорт, хранене