Горе на черешата – вярно ли е, че две чаши вино имат ефекта на цяла тренировка?“



ВЪПРОС: „Емо, вярно ли е, че две чаши вино имат ефекта на цяла тренировка“

   НЕЛИЦЕПРИЯТЕН АНОНС:
   Аха, почти – обърнеш две чаши и светът заблестява.

   Обърнеш още две и стига да поискаш нещо – вече изглежда да се е случило.

   След бутилка-две всичкото народонаселение (колкото е останало) пее „Българи-юнаци“, увива се в трикольори и си вярва, че може да премести планини.

   На сутринта се събужда – я на дивана, я под масата, я с глава в кофата и с подвита опашка тръгва на работа. Пътьом започва да схваща, че планината си е на мястото, не е мръднала и въобще не и пука за алкохолните изцепки на нашенския Мохамед.

   И повтаря ли, повтаря малодушната небивалица, че „Преклонена главица – сабя не я сече“. Дотолкоз е свикнало, горкото народонаселение, с незначителността си, че нарича дори собствената си глава, хе, хе, главица.

   През това време някой съсипва държавата му, довежда до нищета родителите му, прогонва децата му, изземва хляба му, но то си вярва… в ефекта на двете чаши вино.

   И зяпа „Биг Брадър“, „Стани богат“ и трие ли, трие билетчета.

   Прочетете „Замъкът на лорд Валънтайн„.
   Почти същото е.

   ОТГОВОР:
   Като изключим очевидната полза за алкохолната индустрия, здравомислещият и логичен отговор на зададения въпрос е НЕ.

   Разбира се, някой лъскав лекар, получил чанта с пари, може да ви убеждава от екрана в обратното, да цитира данни, числа и лъже-изводи в завъртяни, наукообразни латинизми, но…

   Има нещо простичко.

   Ако виното даваше ефекта от тренировките, всички атлети щяха да прекарват тренировъчната си подготовка в пивницата. Целият тренировъчен процес щеше е сведен до покупката и изпиването на бутилка-две, след което показваш спортни чудеса: в басейна, на стадиона, в залата или на лостовете в квартала.

   АЛКОХОЛЪТ отпуска психиката и тялото. Психо-физиологичното отпускане се изразява в блокиране на нервните сигнали, от което клетките изпадат в частична изолация (клетъчно безвремие) – не искат нищо, не им трябва нищо, не докладват за нищо и не сигнализират за нищо.

   Колко време, мислите, е необходимо, преди да започнат физиологични сривове? Първо – неусетни (на микро ниво), след това в засегнатите тъканни отрязъци, после в отделни органи (болка тук, неразположение там), докато накрая целия организъм отиде по дяволите?

   Ще ви издам: Няма време – лошите новини започват веднага.

   Времето е необходимо за да стигнат до мозъка… ако е в наличност.

   ОТНОСНО ЛЪЖИТЕ ЗА ИЗГОРЕНИТЕ КАЛОРИИ: Пълно е с народ, дето си мисли, че щом алкохолът гори, значи – влезе ли в тялото – започва да изгаря ония противни, тлъсти… калории.

   Любопитно, ужасяващо и без майтап: Точно това (горното, за калориите – дума по дума) ми каза една лична лекарка (лична на друг, не на мен), което не ме учуди – масовата липса на каквато и да е интелигентност, е стигнала такива безпросветно ниски нива, че ако продължим да копаем дъното, току-виж сме излезли от другата страна на Земята.

   ВСЪЩНОСТ, приказките, че от виното се отслабва, продължават да се въртят из пространството, защото менюто за изискана вечеря (прим. риба, салата и бяло вино) не включва… хляб.

   Освен хляба, отпадат картофите, пърленките, баниците, пиците, макароните. Казано професионално, изисканата вечеря не съдържа никакви комплексни въглехидрати, което е част от:

1. Диетичните предписания за отслабване.
2. Препоръките за разделно хранене.
3. Механизма на няколко-кратното дневно спортно хранене.

   Толкова е просто, че няма накъде повече.

   ЛЮБОПИТЕН ЕКСПЕРИМЕНТ: Преди няколко години екип германски учени решават да проверят нещата около виното и отслабването. За целта работят с две групи по трийсет души в рамките на три месеца – по два контролни периода от месец и половина.

   И в двете групи има умерено пълни и много пълни хора.

   Група №1 не се храни с (почти) никакви комплексни въглехидрати, като си набавя калориите само от плодове, зеленчуци, яйца, риба, месо и малко ориз на обяд. Не употребяват вино и сладкиши. Хората в групата спортуват сутрин и вечер по изготвена програма.

   Група №2 е на общо меню: хляб, картофи, спагети, пици, сладкиши, месо, риба и вино – бяло и червено. Групата също спортува сутрин и вечер.

   В края на първия контролен период от месец и половина, резултатите са очевидни: хората в група №2 напълняват средно с по 4-5 кг, а тия в №1 – отслабват с толкова, някои повече.

   Втория месец и половина, ролите се сменят: комплексните въглехидрати, сладкото и виното отиват при група №1, а група №2 остава без тях. В края контролния период, група №1 е с наднормени килограми, а хората в №2 са се вталили.

   Изводите на екипа:

1. Виното не играе абсолютно никаква рола в отслабването.
2. Основна роля в отслабването има ограничаването на комплексните въглехидрати, пържените храни, тежките хранителни комбинации и сладкишите.
3. Спортът е съществен стимул за здраве и отслабване, но само ако се промени храненето.

   УБИЙСТВЕНО И ЦИНИЧНО: Това не е единственият показателен експеримент. Проблемът е, че винарската, хранително-вкусовата и сладкарската промишлености (както и медицинската гилдия) потулват новините и резултатите, защото:

– бутилка от изискан сорт вино стига до петдесет, дори сто хиляди;
– измислените, обръщащи стомаха и червата наобратно кулинарни шедьоври също удрят здраво по джоба. Освен това водят и до болницата, което е прекрасно… за когото трябва.

   А сладкарската промишленост…

   Да?

   Ами сладкарската промишленост (вкл. газирани подсладени напитки и сокчета) е в негласно (но съществуващо) съглашение с фармацевтиката, медицината и… гробарските кланове. Да ви издам ли още нещо – има и топла, всъщност много топла връзка между подсладените газирани напитки и пласмента на хероин и амфетамеини.

   Най-отгоре седят политиците, които правят възможна тази свинщина. Народонаселението пък, продължава да си ги избира овчо, вместо да се обедини, да грабне каквото трябва и да… свърши необходимото.

   Това е на прима виста, без задълбаване и отгоре-отгоре.

   И ВСЕ ПАК?

Виното, всъщност, е подправка, вкус, който опиянява и внася ново усещане в атмосферата на топлота и близост. Няма нищо лошо в чаша-две. За доста хора кристалният звън на искрящите чаши е неотменим атрибут в картината на очакване и потайна интимност.

   Едни харесват виното, други не, на трети не им пука. Без значение от кои сте, бъдете реалисти и не бъркайте вкуса, манталитета, семейните традиции и предпочитанията с… движението, храносмилането, културата на хранене и здравето.

   В КРАЯ:
   Е, какъв край?
   Отново сме на изходния пункт.


**Забележка: за контакт натиснете по-долния бутон и използвайте формата

Вашият коментар