Когато вместо мозък имаш IQ (из цикъла “Дебилиада”)

 

   ВЪПРОС №1: “Емо, какво толкова, ако станем в единайсет, вместо в седем? Като си направим гимнастиката, не е ли едно и също? IQ-то ми показва, че няма голяма разлика.”

   ОТГОВОР:
   Прав си, никаква разлика.

   IQ-то ти туря цялата Природа, какво говоря – направо цялата Вселена в джоба си: това изгреви, това залези, това магнитни и гравитационни взаимодействия, това приливно-отливни енергийни вълни, преминаващи през цялата Земя и през човешката физиология в определени моменти от денонощието и още и още – какви глупости, нали?

   Щом IQ-то вдигне заповедно показалец, Вселената и господ се свиват в ъгъла и подсмърчат засрамено, горките.

   Подсмърчат?

   Да, ама – не.

   ОТГОВОРЪТ е очевиден:

Физиологията ни е пряко зависима от ритмиката на Планетата Земя, от атмосферните промени, от гравитацията, от магнитното поле и трептенията му, които от своя страна взаимодействат с гравитацията на Слънцето и ритмиката на плазмената му активност.

   И това е само…

   Да – само?

   … повърхностната страна на взаимната обвързаност между Живота, Вселената и Всичко останало.

   КРАТЪК ПОГЛЕД на прима виста:

1. Бъбреците и цялата отделителна система са готови за активност сутрин след 04:00 часа – времето на изгрева, началото на новия ден и енергийното обновяване. Не започнем ли с движение, течности и съобразен механизъм на хранене до към 08-09 часа, организмът бавно, но сигурно влиза в затлачване.

2. Лимфната система, от която зависи кръвотокът, чистотата на лигавиците, кръвното налягане, работата на сърцето и дишането, има начален физиологичен пик между 06:00 и 10:00 – отново изгрева и началото на деня. Не я ли задвижим (с активно движение, гъвкавост, студена вода и грубо обтриване), организмът лека-полека губи връзка с природните ритми. Въпросът “Е, и какво толкова?” има само един отговор: Болестите (вече) чукат на вратата.

3. Процентът на работещите на смени и предимно нощна смяна (живот против природната цикличност) повече от десет години, които имат здравословни проблеми (сърце, високо кръвно, бъбречни заболявания, подагрични изменения и пр.) е над 70%.

   За сравнение: при работещите стабилна дневна смяна (09:00 – 17:00) степента на пост-професионалната заболеваемост след десет години, е едва 30%.

   НАШИЯТ ОРГАНИЗЪМ (както и всеки друг биологичен такъв) е огледална проекция на Земята, начина и на планетарно функциониране, взаимодействието и с околните планети, Слънцето, с Близкия и Далечния космос.

   ВЪПРОСЪТ не е, дали знаем всичко това. Или мислим, че го знаем.

   Запомнете: истинкото знание започва с Различен Начин на Живот. Реплики от сорта “Абе, знам го това”, без практическо “живеене” на знанието, са чисто и просто Празни Приказки Без Покритие.

   НАКРАТКО: Стремежът към високо IQ и решаване на тестови задачи тип “Стани богат” (с каквито е наблъскано днес образованието ни и т.нар. образователна система), са най-краткия път към блестящо-гладък и дебилно-полиран мозък.

   Спринт към клона, бананите и розовите маймунски задници.

   На печелившите – честито.

   —
   ВЪПРОС №2: “Емо, казваш, че трябва непрекъснато да даваме личен пример на децата, да не пушим пред тях, да не пием, но кога ще живеем за себе си? Все пак един живот имаме.”
   —

   ОТГОВОР:
   Даааа, дълбокомислено, разтърсващо, та чак божествено.
   И оптимизъм, оптимизъм…

   ОЧЕВИДНО, въпросът съдържа Великата Концепция, че има (1) живот за децата и (2) живот за себе си.

   Животът (1) сигурно е страховита тегоба, скърцане със зъби и безкрайно съжаление, че си ги направил тия… деца. Че непрекъснато трябва да им дваш личен пример, да играеш с тях, да четеш с тях и да ги учиш. И, същевременно, да се учиш от тях.

   Живот (2) сигурно е мечтаният, истински живот, където… деца няма. Светлият, цигарено-алкохолен път, бирените уикенди тип “Барселона-Париж (Сен-Жермен)” и високоинтелектуалните разходки из парцалените магазини на Мола съставляват Цветния Калейдоскоп на Бленуваното Светло и Безоблачно бъдеще.

   ВСЪЩНОСТ, говорим за енергия.
   Енергията никога не спира движението си, прелива в различни форми, взаимодействия и явления.

   Енергията е животът в нас.
   Енергията е Самият Живот.

   ДЕЦАТА са нашата енергия, приела нов, удивителен и мил вид.

   Децата – сме ние самите и животът с тях е едно неспирно вглеждане в Самите Себе си, в нашите мечти, нашите разбирания за нещата и всичко окръжаващо.

   Децата са нашият текущ изпит за степента на разбирането ни за единството на Всяко Нещо с Всичко и умението ни да създъваме единност, единство, топлота и спокойствие.

   ДЕЛЕНИЕТО на света на: (1) Себе си и (2) Всичко останало, показва, че още не сме стъпили на черджето пред входната врата на Природното Училище.

   Упорстваме ли в делението и разделението, сеем противопоставяне, конфликти и междуособици.

   НИКОГА не съм казвал, че трябва да даваме личен пример.

   Да даваме личен пример, без да желаем, а само защото мислим, че трябва да го правим, означава да сме в постоянна, неприятна, изсмукваща силите ни, борба със себе си, която ни води към некомфортност в собстствената ни кожа.

   Може ли да се живее добре така?
   Разбира се, че не.

   ПОМНЯ ВЕЛИКОТО УСЕЩАНЕ, когато разбрах, че баща ми също се интересува от направата на истински, бойни лъкове.

   Помня, как ми показа и ми помогна да направя двоен лък (съставен от два пръта, по подобие на лъковете, които са правели сиуксите). Такъв лък има убийствена мощ и го разбрах на мига, когато стрелата, която стъкмихме, се заби в бетона, все едно е дърво.

   Помня неописуемото усещане на единство и гордост, че баща ми е до мен и с мен.

   Помня, как разглеждах грамотите му от плувни състезания и го оприличавах на легендарния Джони Вайсмюлер – Тарзан.

   Помня, как заедно преплувахме Дунав и твърдата сигурност, че до теб е истински мъж и приятел, който няма да те остави в беда.

   Помня зимата, в която баща ми, заедно с мен, седна на току-що купената шейна, за да я опитаме. Спуснахме се по склона и долу, на една неравност, шейната се счупи.

   Голям смях падна, но из детския ми ум се въртеше въпросът “Като се приберем, само аз ли ще ям бой… или и той?”

   МИСЛИТЕ ЛИ, че подобни преживявания могат да бъдат заменени с “Иди и направи еди-какво си!” ,наставления от сорта “Ти тренирай, не гледай мен, моето време е минало” и свинщини “Аз пуша, защото съм голям, като пораснеш, прави каквото щеш”?

   Възможно ли е, въобще, някой да допусне, че детето ще се вслуша в “какво трябва”, а няма да се ръководи от “какво вижда”?

   ПЪРВАТА КРАЧКА Е, да открием детето у себе си. Втората – да оставим детето (у нас) да играе и да се забавлява с Нашето Дете.

   Нататък нещата си идват на мястото.

   В КРАЯ:
   Бегом към детската и да знаете, че ако не строшите нещо заедно, значи не сте подхванали нещата сериозно.


П.П.: Ако сте съгласни с написаното или тази статия Ви е харесала, може да я споделите от бутоните по-долу, за да достигне до повече хора.

 

Leave a Comment

Ако си съглсен с написаното до тук,
може да харесаш страницата във Facebook!

Емил Златев - здраве, спорт, хранене