(Поглед върху:
– кръвообращението
– обмяната
– излежаването и самоотравянето
– как се движат течностите в тялото
– имунната система и силовата работа на краката
– дишане на място или дишане в движение?
– лошото самочувствие и тревожност, наречени “депресия“
– и още и още…)
ВЪПРОС: “Емо, пръстите на ръцете и краката ми са все студени, дори през лятото и често се задъхвам, като че не ми достига въздух. Личният лекар ми каза, че е заради бавната ми обмяна. На 32 г. съм и не съм любителка на спорта. Какво мога да направя по въпроса?”
ОТГОВОР:
Купи си ушанка, дебели ръкавици и руски валенки.
Путин и политиката нямат нищо общо.
Тръмп пък, съвсем.
Или стани любителка на спорта – утринна гимнастика, тренировки, чист въздух и прочие изветерели, но проветриви неща.
Просто като фасул.
ФИЗИОЛОГИЧНИЯТ МОТОР (също и печка) на тялото са стомахът и червата. Работят ли добре, човек се чувства комфортно, защото кръвта е силна, бърза и стига до всички органи, системи и крайници.
Кръвта е силна, когато е в активно движение, а то е възможно…
Внимание!
Активното движение на кръвта е възможно само и единствено, ако сме (нашето тяло е) в движение. Спрем ли, скоростта на кръвта постепенно пада, лимфата замира, междуклетъчната течност също, процесите в организма стават вяли, започваме да се прозяваме и ни се доспива.
СЪРЦЕТО не може и не е в състояние да изпомпи и изпрати кръвта из цялата кръвоносна система. То дава началния тласък, но за да стигне кръвта навсякъде (често въпреки гравитацията), се включват мускулите.
Без неколкократно (и в серия) мускулно усилие, което да се повтаря отново и отново, скоростта на кръвта и лимфата пада повече от две трети. Забавените процеси обхващат цялото тяло, като най-вече страдат…
Кой, мислите?
Дробовете.
При липса на активно дишане, което да е подтикнато от многократно мускулно усилие, възможностите на кръвта да отдава ненужния въгледвуокис (отпадък) и да се насища с кислород, отиват в небитието.
И организмът сигнализира, че не ни достига въздух.
Това е моментът, в който навсякъде в нас започват да умират стотици клетки. А ако сме пушачи, смъртта им започва твърде отрано.
Други, агресивни и озлобени клетки, се сдружават и тръгват да търсят храна и препитание – по двойки или на групи. С годините се превръщат… в рак.
НЕКРЪВОСНАБДЕНИТЕ белодробни алвеоли (поради залежаване и липса на движение) са сухи, твърди и чупливи (образно казано), а трябва да са меки, пластични и влажни, защото дробовете са лигавица. Ако лигавицата не върши добре работата си, в дъното на дробовете се събира мръсна, мазна, гъста, лигава вода (в която са разтворени ужасни отрови), която с годините заприличва на токсично блато.
Резултатът е, че при старите (или млади, но заседяли се) хора се появява характерната влажна, пълна с храчки (или суха) старческа кашлица.
ЗНАЕТЕ ЛИ, че в тялото има участъци без директно кръвоснабдяване (примерно по гръбнака) и до тях храната достига чрез процеса дифузия, т.е:
А) Движим се активно и мускулите (заедно със сърцето) изпомпват кръвта
Б) Налягането на кръвта увеличава кръвоснабдяването на тъканите.
В) От кръвоснабдените тъкани се процежда кръв и клетъчна (ставна) течност (т.е. храна) към местата, където кръвоносни съдове липсват.
Г) Активното хранене на клетките преминава в активно и качествено отделяне и отнасяне на клетъчните отпадъци.
Сега разбирате ли, колко са важни движението, редовните утринна и вечерна гимнастики и редовните тренировки (поне два пъти седмично)? Без тях, почти при всеки идват или болките в кръста, или различните форми на дископатия, ишиас, или различните проявления на дискови хернии по цялята дължина на гръбнака.
Ако обърнем процеса наобратно: липса на движение, мудна кръв, недобро кръвоснабдяване и прочие…
До къде стигаме ли?
СТИГАМЕ ДО ПРОГРЕСИВНО УВЕЛИЧАВАЩО СЕ ТЪКАННО САМООТРАВЯНЕ – няма кой да изнесе отпадъците, защото течностите са бавни, гъсти, мръсни, а тъканите се превърнали в септична яма.
Образно казано, всяка клетка е потънала в собствените си изпражнения.
С времето (и хода на годините) авто-отравянето:
– засяга все по-големи и повече телесни участъци,
– постепенно обхваща цялото тяло,
– провокира възникването на хиляди микровъзпаления,
– подтиква организма да “замазва” и запълва с холестерол микровъзпаленията.
Ето защо производството на холестерол се увеличава, черният дроб се омазнява, артериите и дробовете се запушват, човек диша тежко, а в бъбреците се образуват пясък и камъни.
Веселбата е повсеместна.
Кръвното (поради хилядите микрозапушвания) се вдига (възможно е и обратното – да падне драстично), а кожата става:
– червена, на петна, със спукани капиляри (високо кръвно)
или
– бледа, съсухрена, старческа, некръвоснабдена (ниско кръвно)
Оттук целият организъм (нашето прекрасно, дадено ни от природата тяло) отива към всеобщ срив.
Това ли искате, приятели, другари и другарки?
Това ли искате, български жени и мъже?
Това ли искате (като здравно бъдеще) за децата си, български майки и бащи?
Защото децата копират едно към едно навиците (възгледите, манталитета, мисленето, поведението, културата, начина на живот) на родителите си.
НАЙ-ГОЛЯМАТА КРЪВНА ПОМПА (след сърцето) са краката и дупето – като най-мощната част от мускулната система.
Можем да вземем две гирички по два-три килограма (или два дъмбела за мъжете) и да направим серия от десетина-петнайсет повторения – сгъване за бицепс, примерно.
Дишането ще се промени, разбира се, но не толкова, колкото ако (вместо сгъване на ръцете) клекнем до долу и с изправянето подскочим десетина сантиметра – и повторим това петнайсет пъти.
Вариант на клек-подскока е, да го правим на стълби през едно или две стъпала.
(На снимката: малко след пет и половина сутринта подскачам по стълбите на паметника в центъра на Русе)
При клякането движението на кръвта става бурно и тя започва да достига и да изпълва дори най-малките кръвоносни съдове, отнася мръсотиите, после се плисва в дробовете, обогатява се с кислород и отново обикаля тялото.
Резултатът е, че започваме да дишаме дълбоко и качествено.
Чистата, буйна, жизнена и обогатена кръв навлиза в стомаха и червата, където се раждат по-голямата част от клетките на имунната система. Заредената с енергия кръв създава здрави имунни клетки, които ни защитават с хъс и желание.
И – обратно.
Неизползваните дълго време мускули, провисват като желе, не задържат и не изтласкват кръв – те са пасивно “тесто”, некрасив придатък, който с годините организмът започва да разгражда, защото…
…защото, ако един орган не се използва, тялото решава, че е ненужен.
Като краен резултат – имунитетът ни отива на кино.
И КОГАТО ЗАСТАНЕМ ПО ГАЩИ ПРЕД ОГЛЕДАЛОТО, оттам ни гледа нещо, което не е за гледане. Нещо, което се е превърнало в… нищо, не толкова заради изтеклото време…
А заради десетките часове мързел (които за един 70-80 годишен живот) дават около…
Дръжте се здраво!
Дават около 40 години, през които сме:
– седяли на стола, втренчени в компютъра
– лежали на дивана с бира и чипс, зяпайки телевизора
– премятали крак връз крак с цигара в ръка на стола в кафето, приказвайки от празни по-празни приказки, за да убием времето…
И, да, огледалото ни показва, че вместо да убием времето…
Какво?
Бавно и сигурно, сме убили съвсем друго: убили сме себе си.
Това ли искаме, приятели, другари и другарки?
АМИ ИЗМИСЛЕНАТА ДУМИЧКА “ДЕПРЕСИЯ”?
Запомнете:
Всяко физически застойно явление, предизвиква срив в жизнената енергия на организма.
Самочувствието и доброто себеусещане са (неосъзнатите) възможности на човек да изпраща енергия (т.е. да осветлява проблеми и да ги решава), да преодолява житейски препятствия, да открива верни пътища в (привидно) безизходни ситуации и…
…преди всичко…
Преди всичко: работеща, действаща, непоколебима вяра в Природата (бог, универсум, мироздание) и познанието, че сме Едно с Всичко.
Без това познание човек се чувства (подсъзнателно) сам, откъснат, самотен, изоставен, безнадежден.
Да изпраща енергия (т.е. енергиен ресурс) може само физически здрав и зареден организъм/човек.
Колкото по-заредени (имащи, богати), толкова по-спокойни, по-помагащи и умиротворени сме.
Обратно: липсата на на жизнена енергия създава трудно осъзнатото, но реално усещане за липса, пробитост, изтичане на нещо, загуба, самота и не-здраве.
Сниженото самочувствие се променя моментално след няколко клякания, няколко подскока, няколко лицеви опори и няколко коремни преси – всичко за десетина минути.
Ако режимът ни е:
– изпълнен със спорт, близост с природата и движение
– изграден върху разумно и съобразено хранене
– изпълнен с ежедневно работеща вяра и светоглед
Тогава?
Тогава изпадането в психологически дупки и настроения тип “ама сега… накъде?”, са (почти) невъзможни, а ако се появят, тялото, съзнанието и характерът ги преобразуват в работна основа за разсъждения, план за действие и, разбира се, самото действие.
Такива (ми ти) прости работи.
ВМЕТКА: Тренировките, които водя (групови, индивидуални, специфично-целеви – за отслабване, за мускулна кондиция, за издържливодст и т.н.) винаги са подчинени:
– на първо място на здравословни принципи
– на общофизиологичните взаимовръзки
– на обемно и високоинтензивно физическо натоварване
– на връзка-разговор с човека/хората
– на идеята спортистът да излезе от тренировката по-знаещ
– на идеята човек да си задава стойностни въпроси и да търси работещи, чисто практични отговори
Ето защо, в клуба, който водя (и десетките, които тренирам), няма пълни хора, а тези които идват с наднормено тегло, много бързо и трайно влизат в отлична форма.
Изключения няма.
Всеки може да пише, да се обади и да установим работен контакт.
ВМЕСТО СЪВЕТ:
Ако имате възможност за избор, винаги…
винаги
винаги
винаги
… избирайте активното, мощно, спортно движение на чист въздух, вместо пасивното, ограничено раздвижване и още по-пасивното седящо йога-дишане в вкъщи.
Има едно, винаги работещо правило: колкото практиката (гимнастиката, тренировката, натоварването) е по-комфортна и лежерна, толкова по-малко резултатна и безполезна е.
Действайте компетентно: Където и да отидете, първо раздвижете, загрейте и натоварете краката за десетина-петнайсет, дори повече минути – за това се искат познание, хъс и воля.
След това не се бавете, а грабвайте тежестите и действайте по програмата за цялото тяло – здраво, стегнато, безкомпромисно.
В КРАЯ:
Природата ни е дала енергия, два крака, изправен стоеж и почти осемстотин мускула.
Биологичната заповед е: “Движи се, по дяволите, глупако!”
П.С: Ако сте съгласни с написаното или тази статия Ви е харесала, може да я споделите от бутоните по-долу, за да достигне до повече хора.