РЕПЛИКА: “Емо, знаеш ли, че здравето и това да изглеждаш добре, въобще не е приоритет на повечето хора. Твърдят, че обичат децата си и искат те да са здрави, но като им кажеш да спрат цигарите, примерно, се ядосват, нарушавало им се личното пространство. Да спортуват, за да увлекат след себе си децата, забрави. Народа е стигнал дъното… думи нямам”
—
ДУПЛИКА (отговор)
ЩЕ БЪДА откровен: Хич не ми пука. Пиша за тези, които имат самоуважение, енергия за действие и готовност за промяна.
И усмивка, като желание за контакт и взаимодействие.
—
АКО НЯКОЙ е по-зле от животните и не съзнава, че да водиш (дете, деца, близки, приятели, съмишленици) е следствие от личната отговорност и вярата, която носиш, негова си работа.
Вярно, напоследък е пълно с мудни и инертни хора, зяпащи турски сериали, за които претопяването в личен план, олигофренията на децата им и липсата на човешка/гражданска позиция по свинщините в държавата, вървят ръка за ръка с липсата на образование, непознаване на миналото, непознаване на историята ни и масовото опростачване.
—
НЕЩАТА СА ПРОСТИ: Онези горе, в т.нар. Народно Събрание, които водят държавата към очевидна катастрофа, са следствие от личната, групова, социална, гражданска и повсеместна нагласа да си налягаме парцалите и да си го преместваме от единия в другия крачол.
—
ВРЪЗКАТА между заспалия, кавгаджийски, джумеркаджийски начин на живот, в който децата са оставени сами на себе си и масовото неразбиране, че трябва заедно – немедленно! – да вземем нещата в ръце – за какво говори? За непоколебима вяра, за отстояване на нравствени, исторически, национални и духовни позиции?
Айде, холан.
Приказките, биенето в гърдите и паленето на свещички е просто нисък, направо несъществуващ Коефициент на Полезно Действие.
Казано иначе: Всичката пара – в свирката.
—
ЕРГО? Този, латински изглеждащ, въпрос (като времеви, исторически момент) – философска категория ли е, или е мигът, в който очевидно трябва да вземем нещата в свои ръце?
И ако не го направим, каква България ще оставим на тия (деца?) след нас?
—
КОГА ЩЕ РАЗБЕРЕМ, че ако сме пълни с енергия, ако искаме ние и децата ни да са здрави, ако обогатяваме себе си и разговаряме с другите, ако носим познание и вяра, няма как да сме пасивни и неразбиращи спрямо социалния, държавен, исторически и световен пъзел, който някой пренарежда и (се опитва да) ни го представя за истина?
—
В КРАЯ:
Станете, отворете прозорците и направете гимнастика. Излезте и се раздвижете на двора, на улицата, в училищния двор, градината или на морския бряг.
Където и да е.
Лека-полека друг ще се присъедини към вас. После друг и друг.
Така ставаме сила. Океанът е съставен от капки.
Накъде ще потечем – ние ще решим.
П.С: Ако сте съгласни с написаното или тази статия Ви е харесала, може да я споделите от бутоните по-долу, за да достигне до повече хора.