Смях в залата: „Помощ, мускулите ми растат!“

   ВЪПРОС: „Емо, тренирам редовно, но вместо да отслабна, наддадох на килограми и мускулите ми растат, особено раменете, ръцете, бедрата и дупето. Коремът ми и той расте. Искам да съм секси, а не яка и мощна. Къде греша?“

   ОТГОВОР:
   Абе, има един орган, който греши.
   Наричат го уста, но при някои е просто дупка за тъпчене.

   Въпросът, всъщност е, кога и колко да я затваряме.

   ОЧЕВИДНО, още един орган греши, но нали сме във времето на полит-коректността, индиговия инфантилизъм, малоумния позитивизъм и БХК-атлантизъм, ще го спомена индиректно.

   Намира се в горната част на черепната кутия, при някои е нагънат, при други – не и се състои от две полукълба. Също като онова, дето също е с две полукълба, на което седим и, с което немалка част от хората… мислят.

   ГОЛЯМО МИСЛЕНЕ пада, с тая точно задна, полукълбеста част и затова тя расте, та се къса. Приказките от сорта „Пълнея от въздуха“ са повсеместни.

   Много е калоричен напоследък въздухът и колкото по- на запад отиваме, толкова по-калоричен става. Проблемите „калоричен въздух“, „устата като дупка за тъпчене“ и „мисля с двете си (задни) полукълба“ са почти световно всеобщи, а при американците „почти-то“ липсва.

   Достатъчно е да (им) погледнем процентите за наднормено тегло (над 2/3 или 70%), смърт от инфаркт/инсулт (общо над 60%), заболеваемост от рак (общо над 30%).

   И ние вървим подире им с широки, евроатлантически крачки.

   НИКАКВО (БИОЛОГИЧНО ЖИВО) ТЯЛО не е в състояние да расте без наличие на енергия. Тази енергия идва от въздуха, топлината, светлината, водата и храната.

   Зависимостите са от прости по-прости:

1. Ако приемът на енергия от храна надвишава енергоразхода ни, ще пълнеем.
2. Ако приемът на енергия от храна е (+/-) равен на енергоразхода, теглото ни ще е без промяна.
3. Ако приемът на енергия от храна е под енергоразхода, ще отслабваме.
4. Ако приемът на енергия от храна се задържи под критичния минимум, теглото ни ще се срине до ниво, отвъд което поддържането на биологичния живот е невъзможно.

   Природните закони са прости, лесни за проследяване и, въпреки привидните различия между хората, въздействието им върху нас е буквално унифицирано.

   (тук не говоря за болестната промяна в теглото след прием на лекарства – подпухване на тъканите или изсушаването им)

   ЗНАЕТЕ ЛИ, че необходимостта ни от храна (обем, калории, енергия) е твърде малка, в сравнение с общоприетата.

   Милиони години хората са живели с оскъдна храна (вода, малко месо, риба, птици, диви плодове, ядливи треви, грудки). Когата условията и моментът са позволявали, в менюто са били включвани крайно ограничени количества варива и мляко.

   Именно така сме оцелели и оживели през геологичните епохи в неимоверно трудните природни условия. Такъв начин на хранене дава възможност за бърза и навременна реакция (бяг, защита, битка) във всеки миг.

   Представете си, какво би се получило, ако днес се наложи (и се налага редовно) да бягаме десетки километри, да преодоляваме гранично опасни природни препятствия, да сме гъвкави и комбинативни в бой… след обилен обяд/вечеря.

   Тежки, мудни, патрави, оригващи се, с подути от храна и газове кореми и безволев мозък.

   Земната еволюция (ако използваме това, вече компрометирано понятие) би изглеждала съвсем иначе, защото просто нямаше да ни има.

   ВСЯКА ФИЗИЧЕСКА И ПСИХИЧЕСКА ДЕЙНОСТ са енергоразход. Но да се водим по калорийни таблици и микроелементни/витаминни грамажи, означава да се побратимим в теглово (и здравословно) отношение с американците.

   Те имат всички таблици, грамажи, микроелементи и спортни центрове на света. Ползата – минус нулева.

   ЕДИНСТВЕНИЯТ работещ подход е намаляването (или увеличаването – ако има необходимост) на дневните дажби и наблюдаването на теглото (и общия изглед) в рамките на шест-осем до десет месеца.

   Не отчетем ли видими, недвусмислени резултати в необходимата посока до три-пет месеца, грешим:

– На първо място в начина на хранене
– На второ място с механизма на движение и спорт
– На трето място с подхода към живота и познанията си за света.

   ОБОГАТЯВАНЕТО на работещите знания за света и природата е в основата на всичко. Не можете да убедите никого, най-малко себе си, че Разбирате Нещата, а неизвестно защо… дебелеете.

   Що за разбиране на нещата и познание имате, ако нямате отговор (и работещо решение) на този прост въпрос?

   АДЕКВАТНИЯТ ПОДХОД означава, да сме с всичкия си във всеки момент от ежедневието и, в зависимост от нашите физиологични и психични промени, да сме в състояние да предприемем необходимите (хранителни, двигателни, познавателни) корекции.

   Казано иначе – да не се превръщаме във фанатизирани идиоти.

   Статистиката (на човешкия фанатизъм) е безкомпромисна: Всяко ненормално, продължително залитане в трите основни крайности (гладуване, вегетарианство, месоядство) свършва или при психиатъра, или в болницата или в гробищата.


НАПОМНЯНЕ-1: Програми, съвети (напълняване, отслабване, решаване на здравословни проблеми, тренировки), тренировъчни методики – на съобщения


НАПОМНЯНЕ-2: Не можете да надебелеете (да качите мускулен обем), ако се храните съобразено. Мускулите (обиколките, теглото) растат на масата, не в залата.

   В залата ние само кръвоснабдяваме физиологичните системи, подобряваме кръвотока (механизма на клетъчно хранене и регенериране) и „продухваме“ микро-съобщителните процеси (нервни, електрически, хомеостазни). Именно ежедневното „продухване“ е в основата на работещата профилактика спрямо старческите изменения, деменцията, Паркинсон и Алцхаймер.

    НАКРАТКО:

   1. Ако тренирате (бегово, махово-гимнастически, дихателно, крос-фитно, културистично, щангистки и пр.), но се приберете и се нахраните минимално (или не ядете), на другия ден ще сте по-леки и, определено по-слаби.

   2. Ако след тренировка наблегнете на необходимия белтъчен и минимално въглехидратен прием, ще изглеждате оформени, тънки, без тлъстини и мускулно здрави.

   3. Ако след тренировка и по принцип се храните, обилно (или скрито – тук вафличка, там сокче, после шоколадче), ще качвате тегло, тлъстини, обем.

   ПЪЛНО Е С ШАРЛАТАНИ (по източен тертип), които прокламират, че са свръх-хора, че са силни, можещи, че са велики бойци, че могат да бягат, да плуват, да се набират, да правят преходи, че са свръх-сексуални и пр, като приемат минимално или никакво количество храна, или са ПРАНО-еди (хора, които не поемат абсолютно никаква храна).

   Е, казвам ви го: Далеч от такива самохвални фанатици, полу- или откровени идиоти.

   Досега не съм видял нито един, който седи по цял ден, (уж) медитира, не яде нищо, мънка мантри и заклинания, а след това става, скача високо, бяга бързо, бяга неуморно, вдига тежко, плува бързо и дълго, понася и нанася тежки удари, издържа на студ (студен въздух, студена вода, на сняг, лед), ходи бос през по-голямата част от годината и пр.

   Но редовно виждам (и лично познавам такива самозванци), които при покана (прим: утре, в 06:00 отиваме да плуваме в морето, а водата е 2 градуса; утре при -10 ще тичаме по стълбите) отказват, извъртат, мънкат извинения, приказват глупости, че свръхчовеци като тях не се занимават такива земни работи.

   А после (пред лековерни слушатели) лъжат, как през зимата ходели да плуват сред ледовете, какви бойци били и пр. нелепости.

   Имате мозък в главите си – мислете, учете, преценявайте и отсявайте вярното от невярното.

   И прочетете приятния, чудесно написан роман от Джон Ъпдайк – „С“. Разказва за живота на омъжена жена, попаднала в орбитата на такъв самозванец, когото лековерните смятат, хе, хе, за жив бог.

   ЯПОНСКИЯТ УЧИТЕЛ СУЗУКИ, известният Дзен-медитатор, дава следния съвет:

   „Ако искаш да си добър в нещо, прави и тренирай това нещо: искаш да си боец – тренирай и се готви за бой. Искаш да си певец – пей. Но не очаквай да си добър в нещо, за което говориш, но не правиш.“

   Нещо неясно?

   Преди година по Дискавъри излъчиха кратък филм за възможностите да се издържа на студ – беше нещо като развенчаване на митове.

   Поканеният, уж велик, духовен гуру-шарлатанин – слаб, нежен мъж, твърдящ, че държи на студ, трябваше да легне във вана с ледена вода, около три градуса.

   В началото пуснаха кратък репортаж от лекциите (лъжите) му, пред десетки последователи. Пред тези лековерни хорица, самозванецът, който очевидно никога не се бе докосвал до истински студ, говореше… как и колко издържал на студ.

   Преди да влезе във ваната, започна да медитира, да диша, да маха с ръчички и пр. магии.

   Пуснаха хронометъра. Великият гуру влезе във водата и излезе след по-малко от минута и половина. Не беше добре и с него се зае лекарският екип.

   Вторият участник, здрав, леко пълен, най-обикновен мъж, ходещ един-два пъти седмично на фитнес и почти подбран от първата скара-бира, издържа към седем минути – т.е. тури самозвания гуру в джоба си. Излезе без проблем, избърса се и се облече.

   Извод?

   ДА ПОДАДЕМ РЪКА НА ПРИРОДАТА:

   Думата ПРИРОДА се състои от две прости части: ПРИ и РОД. Тълкуванието е достъпно и разбираемо: Да отидем (да сме) ПРИ РОДА, там от където сме тръгнали.

   Там, откъдето наистина идваме – Майката Природа.

   Достатъчно е да го помислим и се изпълваме с благоговение и трепет.

   Съумеем ли да носим, да усещаме това благоговение и трепет в ежедневието – където и да сме, каквото и да правим – изчезват глупости като лакомията, изкуствения глад, напрежението и изкуствено насложения стрес.

   В КРАЯ:
   Подадем ли ръка на Природата, с удивление ще открием, че нейната ръка винаги е протегната към нас.


**Забележка: за въпроси и контакт натиснете по-долния бутон и използвайте формата

Вашият коментар