Най-доброто упражнение? Най-правилното хранене? Стига глупости…

   ВЪПРОС: „Здравейте, Емил! Бихте ли ми посочили най-доброто упражнение за шипове и коксартроза и как да постъпя, за да се избавя от жлъчните камъни и наднормените килограми? Но, отначало още да ви кажа, че не обичам да спортувам и обичам да си похапвам. Извън това ще изпълнявам всичко, което ми кажете.“

   ОТГОВОР:
   Готов съм със съвета: направете си лоботомия и поискайте да ви налеят нов мозък.

   Има някаква вероятност след това нещата да потръгнат.
   Не голяма, обаче.

   ЗА ШИПОВЕТЕ съм писал: Общо погледнато, вариантите са четири:

1) Шипове, като следствие от нарушени обменни процеси т.е. мързел и ядене.

2) Шипове, като следствие от усилена тренировъчна дейност.

3) Шипове, като следствие от постоянна неправилна стойка (позиция) на тялото.

4) Шипове, като комбинация от първите три причини.

   И в четирите случая ошипяването не е изцяло отрицателно, защото е показателно, че организмът работи за да компенсира нещо – натоварване, липса на правилна стойка или неправилно хранене.

   Всъщност, за да започне стабилизиране, е необходимо да стартираме работа във всички житейски направления, а това означава да променим целия си начин на живот.

   Което води до най-вътрешния и сериозен въпрос: Искаме ли да променим (по-точно „да обогатим“) себе си?

   Въпрос, в чийто практически отговор се разбиват мечтите, очакванията и надеждите на тия, дето се заричат, че ще направят всичко (за да…), но…

   Именно „но“-то обърква и туря кръст на великите заричания.

   ЗА ЖЛЪЧНИТЕ КАМЪНИ е същото: необходимо е да се подмени изцяло минералната и течната среда на организма (да се промие всичко), а това се получава след много стриктно спазване на Нов Хранителен Режим в продължение на (поне!!!) година и половина.

   Поне.

   Още по-интересното е, че ако след това се върнем към стария (объркан) начин на хранене (и въобще – живот), камъните, бавно и полека, ще се появят отново.

   На въпроса „И колко време трябва да спазвам този начин на хранене?“, винаги отговарям    „Цял живот“.

   И аз така се храня, приятели, не сте сами.

   ЗДРАВЕТО Е ЛЕСНА РАБОТА, приятели, другари и другарки – има два основни пункта., върху които да се съсредоточите:

   1) Има зададена (отпреди милиони години) телесна спецификация за Машината Човек от фабриката на Нейно Величество Природата:
   – колко вода
   – какви продукти (като ударението е върху суровите растителни)
   – какви белтъци
   – колко движение
   – как да почиваме
   – качество на отношенията
   – вътрешен мир и благоговение, които са основи на истинското спокойствие и медитация

   Казано точно: Начин на Използване и Начин на поддръжка.
   Т. е. четеш, научаваш и действаш.

   Както при автомобилите и всички фабрично произведени артикули.

   Което ни води към втората точка от простичката наука за здравето:

   2) Знание.

То се придобива с:

   – четене
   – ежедневно самообразование
   – с постоянно обогатяване на общата култура и естетическото разбиране
   – правене
   – търсене на разговор, общуване и съвместно правене (живеене, трениране) с опитни и знаещи хора
   – осъзнаване и осмисляне
   – постоянно вглеждане в околния (природен) свят
   – разбиране законите на Природата и живеене според тях
   – прилагане на личния опит върху себе си – незабавно.
   – прилагане на житейския опит върху близките хора (жена, мъж, деца, роднини, приятели, съмишленици), което се нарича „отговорност“
   – изграждане на познавателна, работеща вяра за Живота, Вселената и всичко останало – без религиозен фанатизъм, обаче.

   Всичко на всичко – две точки, другари-съплеменници.
   И дете би разбрало.
   И на дете би му било интересно.

   Колко от вас се имат за деца, на които всичко им е интересно и колко – за сериозни възрастни, на които пък, им е писнало от всичко?

   АКО ИСКАТЕ…
   … наистина,
   … наистина,
   … ама наистина,

   … да сте здрави,

   Нищо не може да ви спре.

   Ще опитвате, ще търсите, ще разговаряте, ще грешите (без това няма как!) и в края на краищата ще постигнете успех.

   По-точно – ще постигате, защото здравето е текущо (а не статично, константно „априори“) състояние.

   Понякога ме учудва, колко хора декларират желание за здраве, колко хора заявяват, че ще направят всичко за своето здраве и това на децата си, а…

   … а всичко което вършат, е да споделят моите публикации (често го правят скрито, без да види никой друг!?!?) и да продължат да живеят по същия безперспективен, вече типичен за над 85-90% от хората в България, начин.

   Приятели, другари и другарки:

   1) Споделяйте, харесвайте (това, разбира се, е важно, за да виждат и чуват повече хора), но когато се приберете, обмислете, как можете да приложите прочетеното във вашия начин на живот.

   2) С изчакване не става: от утре, от другата седмица, от другия месец и пр. ялови заричания. Ако сте назрели вътрешно, ви е необходим само един… миг. И – започвате.

   3) Поемете отговорност за живота си и за този на децата си. Ако децата ви пушат, ако вземат наркотици, ако са пълни, ако имат придобити с възрастта заболявания, за това сте виновни вие, не филанкишията.

   4) Децата се водят, променят, научават и изграждат чрез Личен Пример на Родителите – никакви баби, дядовци, лели, чичовци, учители, треньори, улицата (наркодилъри и лоши примери).

   Ако вие си свършите работата, нищо не може да пробие характера на детето, дори и да залитне (което е възможно и нрмално) понякога.

   5) Решете, приятели: Искаме ли да сме България или ще мрънкаме, че сме (и сме – в момента!) КТБ (Колониална Територия България)? Ако сме Истински Българи, ще действаме отговорно, задружно и веднага, защото:

   – окрадоха и крадат страната ни, а ние си налягаме парцалите

   – съсипаха родителите ни, които изградиха България (без пенсии, без защита и без уважение), а ние мълчим

   – унищожиха образованието ни, науката, отбранителната ни мощност, войската, а ние мълчим

   – унищожават пред очите ни поминъка, малките и средни фирми, а ние се караме един друг

   – изгониха половин България навън, а ние си приказваме за патриотизъм и „вий помните ли какви бяхме някога?“

   – източиха водата на язовирите ни (не на един, два или три, в безводие са шест-седем десети от КТБ) – тенденциозно, планомерно, „по поръчка“ и с един-два „бушонни“ показни ареста си го преместиха от единия в другия крачол

   – пред очите ни променят и зомбират децата, вкл. в училище (с измислена история, с ненормални, небългарски ценности, с тенденциозни предмети), а ние споделяме кученца, котенца и танцуваме патриотични ледени хора… неводещи доникъде.

   Та, мислите ли, приятели, другари и другарки, че такъв народ (ако не започне мигновена, моментална промяна – на всеки поотделно и на всички заедно) може да бъде здрав… и да оцелее?

   Какъв е проекто-планът?

   Ако трябва – ще се срещаме.
   Ако трябва – ще говорим по ъглите и спирките.
   Ако е необходимо – ще се събираме на групи.
   Щом е наложително – ще обединим повече групи.
   Ще създадем мощна, единна общност.
   Ще координираме дейността.
   Ще набележим план за действие и щом го приемем, ще действаме – всички заедно.

   Без реално (безкомпромисно, неотклонно) действие на всички, маса, народ, промяна на реалността няма.

   Сега се върнете стъпка по стъпка назад – от последното до първото.

   Първото започва от всеки – от мен, от теб, от тях, от нас.

   Нещо неясно?

   ЗА СНИМКАТА:
   От вчера сутринта е, малко след изгрев слънце.
   Температура нула градуса, вода – осем-девет.
   Всяка гума тежи към петнайсет килограма.

   Да, студено е, особено за пръстите на краката, но не студът е най-осезаем, а съчетанието „едър пясък и студ“. С всяка стъпка по-едрите камъчета жулят измръзналите пръсти и, ако не си привикнал, си на прага да изкрещиш и да се предадеш.

   Ръцете, раменете, гърбът и вратът са сковани от напрежение, от умора, преминаваща в болка, която е закачена като раница и така научаваме, че имаме мускули на места, за които никога не сме подозирали.

   Ние… се усмихваме и караме по плана.

   Щом е решено, отстъпление няма.

   ИСТИНСКИ ПРИМЕРИ ОТ МОЯ ОПИТ:

   Ще давам примерите по двойки, за да имате база за сравнение.

   1) Иван Ц, малко над четирийсет, с дискова херния.
   Зарече се, че ще направи всичко и ще изпълнява всяка моя заръка.

   Обаче!

   Когато дойде, всичко което направи, бе да мрънка, да се оплаква и да разправя наляво и надясно, как никой не го изслушвал.

   Глезльото просто искал да се намира сред хора и да им обяснява колко го боли и какъв уникален случай е.

   Отиде си обиден, че трябвало да тренира, вместо да го слушат как го боли, къде го боли и пр.

   И – неговата противоположност: Стоян М, вече над шейсетте, с двойна дискова херния и повече от десет наднормени килограма.

   Стоян започна да изпълнява всичко от първия миг на пристигането си – никакво мрънкане и никакво търсене на съчувствие. Постепенно се включи във всички клубни дейности и започна да участва в трудни мероприятия – състезания, плувни маратони, студово-закалителни утра.

   Резултат: Днес, няколко години след началното постъпване в клуба, Стоян е здрав, контролира всяко неразположение, смъкнал е ненужните килограми и е част от Активната Спортна Машина на нашия клуб.

   2) Нели М, четирийсетгодишна, почти сто килограма, с дискова херния.

   Още в началото заяви, че нямало да промени храненето си, защото и била нужна много енергия. Професията и е шивач (!?) и затова обичала да се храни само с шоколади, вафли, бонбони, торти, пици, месо и пържени храни.

   Най-омразното нещо на света били плодовете, зеленчуците и, особено, ябълките и лимоните.

   Сами разбирате, че не постигна нищо. Идваше на тренировки около три месеца, по-скоро присъстваше вяло, отколкото да тренира и, накрая, се отказа.

   (Като вметка: Почти идентичен е случаят с Марина В – сто килограма, хроничен рефлукс, гастрит, колит. Зарече се да прави всичко, но не промени нищо – нито тренираше, нито изпълняваше заръките за хранене)

   Отиде си непроменена, както в началото.

   Десислава В, четирйсетгодишна, почти сто килограма, дископатия и пр. Захвана се с ентусиазъм, с много енергия и резултатите не закъсняха – теглото стигна шейсет и пет, издържливостта е като на спортист и здравето отлично.

   3) Веско В, четирийсетгодишен, бивш боксьор, с тежка, двойна дискова херния, опериран. Веско дойде отчаян и почти инвалид – трудно сядаше, правеше по няколко крачки и почиваше.

   Той е единственият случай, за който в началото имах притеснения, че няма да успея.

   Е, успяхме (заедно, разбира се), но чест му прави, че не се отказа – въпреки страха и нетърпимите болки. Направих му програма (тренировъчна и хранителна), която той следваше като ученик – съвестно и безотказно.

   Днес – две години оттогава, Веско тренира здраво, редовно блъска чувалите, вдига щанги, няма никакви оплаквания и е радост да го гледам, защото…

   Ами защото ми връща вярата, че човек наистина успява, ако се хване и започне да работи.

   4) М. Д. – мъж, малко (вече) под петдесетте. Дойде с тегло около шейсет и пет и (в някои аспекти) с леко занижено психо-физическо самочувствие, което се дължеше най-вече на притесненост от кофти-инструкторите, с които беше работил.

   Захвана се стриктно, безотказно и мъжки с всичко, което предлагаме в клуба и, което го посъветвах. Никакво отстъпление, никакво мрънкане – точно обратното: правеше всичко двойно, нахъсваше (и днес също) останалите мъже, даваше (и дава) отлични идеи и участва в най-екстремните и отговорни клубни дейности.

   Все едно танк, за когото сте закачили колата, за да ви измъкне от калта.

   Днес – няколко години по-късно, сме близки приятели, теглото му е малко под осемдесет, мускулест, здрав, як, натрениран мъж и е човек, на когото мога да поверя живота си.

   МОГА ДА РАЗКАЖА за още десетки случаи от последните години, но идеята е да изведем работеща поука.

   Която е: Ако искате промяна, обмислете, направете план, посъветвайте се с някой, който разбира и действайте.

   Реалността се описва с думи, но се променя и изгражда с действие, нали помните?

   А най-добре е да смените обстановката и да се обградите с бодри, неспирни, усмихнати, трениращи хора, които държат на думата си, които се подкрепят един друг, които са опора един на друг и, на които, ако е необходимо, можете да се обадите в два посред нощ и…

   (ако следваме темата на оня виц за истинския приятел)

… които няма да ви задават съзливи, уплашени, паникьорски въпроси, а само ще се поинтересуват каква лопата да вземат и къде искате да заровят трупа.

   И, дори, ако е необходимо, след това да ви носят на гръб, ведно с лопатите и кирките.

   В КРАЯ:
   Имате ли до себе си хора за заравяне на трупа, приятели?

   А вие самите… от тия хора ли сте?


**Забележка: за контакт с мен натиснете по-долния бутон и използвайте формата

Вашият коментар