Денят, в който цъфнат налъмите (с мозък или без мозък?)

ВЪПРОС №1: „Емо, нали трябва да има поне един ден седмично, дори два-три, в които да не спортуваме, да не правим гимнастика, защото тялото се изхабява?“

ОТГОВОР:
Абе… прав си.

И проблемът не е, че тялото се изхабява, а мозъкът. Така се изхабява, горкият, че след туй, решиш ли да се движиш, не можеш се сети, как точно трябва да го направиш.

И сядаш да си починеш.
То мисъл, то умора…

В един момент шупналата боза в главата ти вдява, че си на пейката пред блока с останалите дъртофелници. Чудите се вкупом кога и вашите снимки ще са сред налепените некролози и си разказвате свежи спомени от Балканската война.

А движението?

Оставяме го за Деня, в който цъфнат налъмите.

ЯПОНЦИТЕ имат поговорка: „Слагай всеки ден по една тухличка в къщата на своето здраве“. Сиреч – Нито Ден Без Физическа Активност и Спорт.

В Задкавказието съветват: „Преди да изречеш дума, премисли, пак премисли или направи десет бавни крачки. Ако и тогава мислиш същото, кажи го.“

Североамериканските индиански старейшини (преди демократите на Колумб да им донесат – какво? – Демокрацията, разбира се!) заставяли младите воини да започват деня с утринно плуване в студените води на реката. Така тялото ще е здраво, сърцето пълно с енергия, умът бистър, а мислите – чисти. Плуването е (било) задължително и вечер, за да не носи воинът страховете и притесненията през нощта във вигвама.

(Прочетете трите тома на „Синовете на Великата мечка“ Писани са от жена, живяла двайсет години сред индианците-сиукси)

(Забележка: Не разчитайте на Пожарникаря от Банкя. Той, очевидно, и „Винету“ не е чел. И е живял само в Банкя)

В Ранната Римска империя, когато все още спортният полъх от Древна Елада бил жив, младите и зрелите патриции били задължени да започват дните по изгрев слънце – на специални спортни площадки. Интересното е, че конгресмените били задължени, час преди сядането в конгресната зала да потренират със специално назначените за целта дворцови инструктори.

Очевидно – за да не се надуват много и да им дойде акъла в главите.

(Чудничко, колко от наднормените дебелаци в българския Свинариум, наречен Народно Събрание биха се разминали с инфаркта/инсулта, ако ги натирят по залите и стадионите…)

А българите, имаме една хубава пословица: „Който не работи – не трябва да яде“

ВЪПРОСЪТ МИ Е: В кой (по-точно) ден можем да си позволим да ядем, без да сме извършили тежка, изнурителна физическа работа – на полето, в залата, на стадиона, в басейна, на поход, на спортен преход или комбинация от изброените?

Отговорът е в заглавието: Деня, в Който Цъфнат Налъмите.

ВЪПРОС №2: „Емо, трудно ми е да тренирам, ако не изям половин кутия с шоколадови бонбони. Без тях нямам сили. Дали има нещо общо с наднорменото ми тегло?“

ОТГОВОР:
Не, няма.

Пълнееш от въздуха. Той, знаеш, е висококалоричен.

Американците, специално, много пълнеят от въздух. Минат край Макдоналдс, напълнят гърди, вдишат и… заприличват на американци.

И наричат този дихателен подход Американски Ценности.

ВСЪЩНОСТ, нещата опират до захарта. Захарта в подсладените газирани напитки, скритата захар в десетките кулинарни сосове, захарните изделия, сладкишите, десертите и, разбира се, в белите тестени изделия – хлябове, баници и пр.

Този тип захари са бързогорящи: влизат в тялото и отдават бърза, „куха“ енергия по подобие на хартията, която хвърляме в огъня – бърз пламък и нищо повече.

Бързото изгаряне влече след себе си лъжливата първосигнална реакция за глад и човек, който не е научен на друго отношение към храната, отново налита на сладко.

НАБЛЮДАВАЛ СЪМ и наблюдавам безотговорни майки (и въобще родители), седнали в кафенето, да дават пакет след пакет с гризки и солети на децата си, за да могат необезпокоявано да водят „животоспасяващи“ разговори с компанията.

Всъщност, децата се нуждаят от разбиране, взаимност, разговор, внимание и от заедно правене на нещата с родителите. А получават… пакет солети.

И ЕТО ВИ (между другото), два нови въпроса с предизвестен отговор:
– Как се отразява това на детския организъм?
– Как ще постъпват нашите деца с децата си, когато станат родители?

Този низ от нелепости, причинен от (родителски) мързел, неразбиране, егоизъм, безпросветност, нехайство и откровена тъпотия, води до:

– незачитане стойността на храната,
– изграждане на наследствена матрица на отчуждение с близките
– пълна липса на усет за Природата.

Допълнете списъка сами.

ИСКАТЕ ЛИ „ДА ПИЕТЕ ОТ ИЗВОРА“? Тогава не се водете от заместители и залъгалки.

Истинското чувство на глад е съвсем различно от желанието на глезен човек за сладко и шоколад.

Истинското чувство на глад идва след консумирането на естествени храни, идващи от природата: плодове, зеленчуци, мед, зърнени храни, яйца, мляко и млечни, риба и птици, от време на време и червено месо.

Храната на нашите предци и деди.

Истинското чувство на глад е сериозна работа, но трябва да бъде възпитавано. То зависи от начина ни на живот и хранене, от вярата, познанието, от чувството ни за отговорност и разбирането ни за бъдещето.

(Програми, въпроси, съвети – на съобщения или по телефона)


СИМВОЛИЧНО: От трийсет години, платени (отвън) предатели, плачещи за разстрел, ни предлагат (и подлагат на) не-истински живот, живот който не е нашият.

Живот-заместител. Като бройлери в птицекланица.

Предлагат стойности, които нямат нищо общо с истинските, човешки стойности.

Набутват децата ни в бъдеще, което не е тяхното.

Въвличат ни в гео-стратегически контакти, които никога не са били нашите.

В КРАЯ:
Имаме прост избор: Истината или лъжата.

Изборът проличава в действие.
Имаме работа за вършене.


**Забележка: за въпроси и контакт натиснете по-долния бутон и използвайте формата

Вашият коментар