„Ура“ за… шиповете и ошипяването (приказки за Не-приказното)

   ВЪПРОС: „Емо, познаваме се отдавна. Знаеш, че имам ошипяване по гръбнака и от доста време болките се усилват. Мисля да започна да идвам при теб, но болките ме притесняват. Как да постъпя?“

   УТОЧНЕНИЕ: Въпросът наистина е от човек, когото познавам с години. Той постоянно (и периодично) декларира, че много иска да се занимава с йога, с обща физическа подготовка (фитнес), да плува и пр.

   Но… познайте?

   Откакто се знаем, не прави нищо.
   Нищо, умножено по минус нула, въпреки че откъм шипове вече се е превърнал в розов храст.

   Иначе – приказки до небето, заричания че „от понеделник – няма шега“ и как величието на човешкият дух побеждавало всичко.

   Всичко… друг път.

   СЪВЕТ ПРЕДИ ОТГОВОРА:
   Моите уважения към лекарите (оплюха ги почти, колкото учителите), но:

   Ако шиповете ви не са достигнали нечувана (мезозойска) дължина и да са на път да увредят жизненоважни вътрешни органи (което се случва крайно рядко), спрете да търсите лекарска помощ.

   От лекарите ще получите куп съвети за покой и безброй обезболяващи, които само ще отложат предстоящите много сериозни проблеми.

   Много, умножено по много.

   ОТГОВОР:
   ПРИ ПРЕХОДИ из планините или край морския бряг сте виждали разрез на наслоените земни пластове – нагледна илюстрация, как са се образували скалите.

   Образуването чрез утаяване и пресоване (извън магмените, метаморфните и пр. скали) е процес, който, с вековете, превръща и най-мекия прах в твърда, остра скала.

   Утаяването говори за бавност и постепенност.

   Но, ако поставим пресования пясък/прах/почва (превърнат от вековете в скала), в леген с вода и изчакаме, водата ще разхлаби скалата, ще я размие и в един момент ще видим отново пясък.

   По-бавно или по-дълго, това е обратният процес. Ако е твърде бавен, можем да разтрошим скалата с чукче и накрая ще получим… почва.

   Нормалната плът на планетата.

   Запомнете това.

   ШИПОВЕТЕ се образуват/наслояват (по подобие на скалите) на места, където тялото има необходимост от подложка – все едно сгънат вестник под крака на масата.

   Наслояването е задължително (най-често срещано) при спортистите, при които са налице екстремни, свръх-физиологични натоварвания.

   В известен смисъл, шиповете са някаква форма на скелетно, механично подсигуряване – опит на организма да си помогне сам.

   Спортистите сме хора, които често имаме повече шипове от останалите. Но странно, тези „лоши“ шипове почти не ни създават проблеми.

   Разберем ли го, ще имаме и друг поглед върху тях.

   ЗА МЪРЗЕЛИВЦИТЕ: Тялото не търпи нищо излишно – всеки излишък го натоварва, отслабва, изхабява и разболява.

   Спрем ли да се движим активно, тялото започва да се освобождава от излишния калций и сходни минерали, защото за лежане и мързелуване, скелет и здрави кости не са необходими.

   (От лежане на дивана, накрая еволюцията може да ни превърне в глистоподобен, саламообразен безгръбначен слепок, който пие бира, яде пуканки и псува правителството)

   Това е началото (общо казано) на повсеместните остеопорозни, остеоартрозни, остеохондрозни (и всички остео- дъра-бъра) атеро-склеротични, сърдечно-съдови, диабетни, бъбречни и други калцификационно-въглехидратни промени.

   Калцификационно-въглехидратни, защото освен търкалянето по дивана и загубата на калций, вкостяването на меките тъкани е пряко свързано с проблема от необоснования прием на рафинирани въглехидрати – сладка, шоколади и бело-тестени изделия.

   Телесните течности се изпълват с калциеви (не само) субстанции, които организмът опитва да изхвърли, основно чрез урината.

   Но не успява и част от „камънаците“ се утаяват на проблемните места.

   МАЛКАТА ГОЛЯМА РАЗЛИКА:
   Да обобщим:

   1. При обикновените (нетрениращи, неспортуващи, застояли) хора, шиповете се явяват ОБМЕННО заболяване т.е. проблем с обмяната на веществата (метаболизма) именно поради трайното обездвижване.

   2. При спортистите – шиповете са предимно опит на организма за допълнително подсигуряване и са ЧАСТ от двигателния механизъм. Казано иначе: тялото работи добре, активно е, няма проблем с обмяната и се самоподсигурява.

   Вече разбирате, как една и съща клинична картина може да има различна предистория, различно настояще и…

   Да, именно.

   Различно бъдеще.

   ПОДХОДЪТ при ошипяване е в три аспекта:

1. Хранене:
– Намаляване на киселинността – вода, мед, плодове, зеленчуци и ОСНОВНА (запомнете – основна!) промяна на хранителния режим.

– Гладуване – редовно, епизодично, скрито-ежедневно.

2. Огъвкавяване: редовна утринна гимнастика, йога, махове, динамично разтягане. Запомнете: ставите с широк просвет понасят по-добре възрастовите изменения.

3. Обща Физическа Подготовка (фитнес) – съобразено натоварване със собствено тегло, поносими утежнения в прогресиращи суперсерии и силово разтягане на мускулатурата.

   В КРАЯ:
   Не забравяйте: Ние сме в еволюцията и еволюцията е в нас.
   Слепок или Хомо (предимно) Еректус?

   Онзи Горе чака нашия избор.


**Забележка: за въпроси и контакт натиснете по-долния бутон и използвайте формата

Вашият коментар