Отличната физическа форма: спорт или гладуване?

За:
– концлагерите
– хората от 50-те до наши дни
– любопитно: зад кулисите на шоу-програмите
– гладуване без спорт
– култура на хранене
– „огледалце, огледалце, я кажи… „

ВЪПРОС: „Емо, кое е по-добро за постигане на желаната физическа форма и нормални килограми – да намаляваме калориите и да гладуваме или да спортуваме?“

НЕЩО, ЗА КОЕТО СЪМ ПИСАЛ:
През 80-те на ХХ в. бях участник в широкия научен екип, който провеждаше национално изследванне на дълголетието и храненето в България – от далечното през близкото минало, та до наши дни.

В рамките на огромната по обем научно-практическа дейност, попаднах на пространен статистически анализ за хората, оцелели от концлагерите през Втората световна война.

Оказа се, че над 98% от живите днес, са в абсолютно здраве (немалко са над деветдесет-стогодишни), а голяма част, които са имали различни заболявания, са се освободили от тях.

С пълно уважение към преминалите през ужаса на концлагерите, но там не е имало нито един човек, тежащ над седемдесет и пет килограма – дори мъже с ръст два метра.

Никакви хора с вродени „тежки“ кости.
Никакви хора с генетично предразположение към затлъстяване.
Никакви хора наддаващи „от въздуха“.

Защо отново споменавам това?

Защото знанието за подобни факти е добра изходна основа за разсъждение върху личния (моя, твоя, вашия, техния) ни подход към:

– килограмите, които поддържаме
– генотипа, с който се оправдаваме при наднормено тегло
– невъзможността да смъкнем излишното тегло, защото „пълнеем от въздуха“.

И прочие митични „дебели“ обстоятелства.

ОЩЕ НЕЩО, ЗА КОЕТО СЪМ ПИСАЛ:
Поглед към 50-те, 60-те, 70-те, 80-те и началото на 90-те години на миналия век.

По улиците не се срещаха пълни хора, а дори и дебелите не превишаваха стоте килограма – сто килограма беше нещо като сакрална, почти невъзможна за достигане, граница.

Имах приятел, вице-европейски състезател по академично гребане (двойка скул) – огромен, як мъж – ръст над 188 и тегло… 90-92 кг.

Ами културистите?
Стив Рийвс – при ръст 186 тежеше… 92-95 до 98 кг.

Реджиналд (Рег) Парк (идолът на Арнолд) – ръст 185, тегло 100-103 кг.

Арнолд Шварценегер – ръст малко под 190 и състезателно тегло 104-105 до 107 кг. Най-впечатляващото е, че теглото му в основен период не е надхвърляло 112-115 кг. За времето си той беше един от най-тежките и огромни състезатели.

Днес – за сравнение:
Културисти по 160-175 см. често имат състезателно тегло над 105-110 кг. Теглото им в основен период е буквално ненормално – 120-130-140 и повече кг.

Пример:
Ли Прийст: ръст 163, състезателно тегло 100 кг, извънсъстезателно – до 130 кг.

Джей Кътлър: ръст 174, състезателно тегло 130 кг.

Да не говорим, че тръгнем ли по улицата, всеки трети-четвърти (абсолютно нетрениращ) мъж е с тегло над 100, често почти сто и десет кг.

И, разбира се, мрат като мухи.

„И ОЩЕ ПО-ЯСНО И ОЩЕ ПО-ПРАВО…“ (не по Вапцаров)
А знаем ли какво е положението при децата (ни) днес?

Шестокласници, вкл. момичета по седемдесет килограма.
Петокласници по шейсет и отгоре.
Четвъртокласници по петдесет-шейсет.
Третокласници…

Преди една година, в училище, се наложи да пренеса на ръце припаднало момиче във втори клас от четвъртия етаж до партера, защото…

… защото санитарите на родната „Бърза помощ“ отказаха да смъкнат детето – не им плащали за това. Детето можеше да умре, но на тях не им пукаше.

Ако нямаше да ми търсят съдебна отговорност, с тези двамата бих постъпил по единствения възможен мъжки начин.

Момиченцето тежеше… над петдесет килограма.

Видяха ми се като сто, защото (предвид, че беше в безсъзнание) постоянно се изплъзваше от ръцете ми и на моменти бяхме на ръба да се изтърсим двамата по стръмните стълби.

Това момиче (както и хиляди други) са деца на родители, които не спортуват, по цял ден тъпчат каквото им падне, а вечер, за да не заслабнат до сутринта, зареждат на масата пици, пържени картофи, тутманици, баници, сладка, десерти, кока-кола, шейкове и пр….

Имам предвид – и прочие отрови.

КАКВО РАЗБИРАМЕ ПОД „ДОБРА/ ОТЛИЧНА ФОРМА“?

1. На първо място – здраве, което означава:

– липса на хронични заболяваня
– липсващи (или редки) текущи сривове – настинки, хрема, чревни инфекции и пр.
– сърдечно-съдова функционалност: издържливост при натоварване и липса на задъхване при бързо изкачване на наклон и стълби до (около) петия-седмия етаж.

2. Впечатляващ външен вид, което е:

– запазени пропорции: тънка талия, липса на тлъстини, природни, телесни извивки. За мъжете – добра и очевидна мускулна (по-малка или по-голяма) мускулна маса.
– очевидна динамична гъвкавост: при навеждане, при изкачване, при затичване, при неочаквани препятствия.
– хубава кожа: гладкост, свежест, липса на пъпки, обриви и пр.
– походка: стегната, пъргава със загатнати физически възможности

3. Глас и тембър: чист, без дращене на скрити налепи и храчки в гърлото, без носови симптоми за запушен нос или хрема.

И още, и още.
Къде сте вие, приятели?

КОФТИ: ГЛАДУВАНЕ БЕЗ СПОРТ

Като шеф на клуб по карате, десетки пъти съм бил канен да провеждам (самостоятелно или с клубните състезатели) демонстративни техники.

Обикновено заедно с нас има и други участници в шоуто, с които често споделяме общи помещения за подготовка на реквизита, обличане и събличане.

Най-фрапиращите ми спомени са, от шоу-програми, в които сме участвали заедно с манекенки и моделки. Слушахме разговорите им: как една не яла три дни, заради два излишни килограма, друга издържала пет дни, трета повръщала след всяко ядене и т.н.

Шоуто тече, в съблекалнята блъсканица, всеки бърза, съблича, облича, хвърля притеснени погледи наоколо, а наоколо…

… полуголи (на моменти и откровено голи) красиви момичета, които сменят бикини, сутиени, маркови тоалети и са заели всичките огледала, за да си оправят грима и мазилата.

Обаче!

Въпреки ръста, въпреки младостта, въпреки хубавите лица, въпреки пропорциите, нямаше как да не забележим меките, откровено провиснали задници, очевидния вече настъпващ целулит, бедрата с халтава плът и абсолютна липса на минимална телесна тренираност.

Първия път, когато отчетохме тия некрасиви страни, скрити зад външния блясък, беше през далечната среда на 80-те години на ХХ в. Оттогава приехме, че в тия среди нещата са си такива и вече не ни правеше впечатление.

Думата е за постоянното, насилствено лишаване от храна, заради спазването на необходимите килограми, но…

… но абсолютната липса на спорт и редовни физически натоварвания, постепенно водят до влошена физическа форма. Влошаването е толкова очевидно, че на моменти външният вид е дори отблъскващ.

Младостта, хубавите лицеви черти и добрите генетични пропорции са първи при подбора на манекенки, фото-модели и актьори, но с годините неумолимостта на природата взема очевиден превес, който е буквално смразяващ.

Ако човек не започне да тренира.
Редовно, разбира се.

ДА ОТСЛАБВАМЕ С ГЛАДУВАНЕ (необосновано гладуване), без да спортуваме и без да имаме тренировъчно физическо натоварване, означава да тръгнем по пътя на болестите.

Казано точно:

1. Жените:
– изпикават костите си и правят остеопороза (буквално)
– храносмилането отива на кино (буквално)
– плътта провисва, става мека и неприятна на пипане
– кожата придобива нездрав, белезникав цвят
– крайностите в настроението и липсата на хранителни вещества водят до ненормална употреба на сладко, захар, алкохол, тютюн и наркотици
– започват проблеми с холестерола
– в един момент започват уплътнения в половия апарат – мастни натрупвания, кисти, туморни образувания
– психологическата и социалната адекватност изчезват

Това е само началото.

2. Мъжете:
– небоснованото гладуване, без адекватно хранене и спорт води до проблеми с ерекцията
– започват проблеми с холестерола
– губят нормалната мускулна маса и започват костно-дегенеративни промени
– психологическата и социалната адекватност изчезват

И тук е само началото.

Не искате това, нали?

И ВСЕ ПАК – ГЛАДУВАНЕТО?
Всеки, който е въвел гладуванета в начина си на живот, знае от личен опит, как се изострят сетивата, особено когато сме сред природата.

Всички звуци, трептения, всеки полъх на вятъра, плисъкът на планинския поток или шумоленето на листата отеква дълбоко в нас и ни дава незабравимото усещане (по-скоро интуитивно знание и съзнание), че сме свързани с всичко, което ни заобикаля.

Гладуването е твърде сериозна практика, за да го използваме единствено, за да намалим обиколката на задника си.

Гладуването е част от ежедневното (ежеседмичното, ежемесечното) обновление на тялото в моментите (часовете, дните), когато сме сред природата, когато сетивата ни са обърнати към дивия свят, откъдето сме дошли и който ни зарежда с енергия, спокойствие, умиротворение, надежда и здраве.

Да използваме гладуването само за отслабване, е все едно да използваме огромен презокеански кораб, за да прекосим локвата пред блока.

КОГАТО ГОВОРИМ ЗА ГЛАДУВАНЕ, като част от методиката за сваляне на килограми, всъщност, имаме предвид…

Да?

Имаме предвид Културата На Храненето, която включва:

– механизми за почистване на храносмилателната система преди всяко хранене. При чисти стомах и черва, усвояването и отделянето са бързи и нормалното тегло се поддържа лесно.

– предхождащи (съпътстващи) храни (преди или със основното ядене)

– необходими белтъчини, въглехидрати, мазнини, витамини, микроелементи

– набор от продукти, приготвянето им и личните ни възможности за усвояването им

– възможни хранителни количества в зависимост от движението, спорта, походите, престоя на открито, контактите, интензивността на живот, възрастта, пола и целите, които сме си поставили.

– моментите на спокойствие (когато храносмилането почива, но клетките се обновяват, регенерират и почистват), което е конкретният акт на гладуване.

И още, и още.

Надявам се, приятели, другари и другарки, да осъзнаваме, че ние, човеците, сме неизмеримо повече, от уста, която лапа и гълта, черво, което храносмила и анус, който изхвърля.

КЪДЕ ОСТАВА СПОРТЪТ?
Той е израз на нашето (лично) разбиране за света, показател за енергията, която носим (без енергия няма спорт), за интелектуалността, която ни издига над комплекса „уста-черво-анус“ и желанието ни да участваме активно в кръговрата на Всемирната Енергия от страната…

… от страната на съзиданието, т.е. от печелившата страна.

Защото Кръговратът на Всемирната Енергия включва и болестите, разпада и разрушението – те също са част от него.

Изборът, къде точно да бъдем, къде точно да са и нашите деца, зависи от нас.

Какво избирате, приятели?

Какво ще изберете днес, за да подготвите желаното утре?
Как ще подготвим желаното „утре“ за да живеем в мечтаното бъдеще?

И правим ли го… в последните трийсет години?

Отговорността, която имаме, която носим и поемаме (или пък не?), е свързана с нашата чест, с достойнството ни, със знанието, което обогатяваме всеки ден, с паметта за историята, родината и народа, която предаваме на децата си (или пък… не?)…

Всяка наша крачка, жест, дума и мисъл са избор и отговорност.

В КРАЯ:
Какво ще ни отговори огледалото, когато го попитаме „Огледалце, огледалце, я кажи… „

Стиска ли ни да чуем отговора?

 

**Забележка: за контакт с мен натиснете по-долния бутон и използвайте формата за връзка

 

Коментари

Коментари

Вашият коментар